2 Царе 12 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Божието наказание на Давид и раждането на Соломон

1 Тогава Господ изпрати Натан^[1] при Давид. Той отиде при него и му каза: „В един град имаше двама души – единият богат, а другият сиромах. (Пс 51:1) 2 Богатият имаше твърде много овце и кози, както и едър добитък, 3 а сиромахът нямаше нищо освен едно-единствено женско агне, което беше купил и което хранеше. То беше пораснало при него заедно с децата му – ядеше от хляба му, пиеше от чашата му, спеше на гърдите му и му беше като дъщеря. 4 Веднъж един странник посети богатия човек. Тогава му се досвидя да вземе от овцете или от воловете си, за да предложи угощение на дошлия при него, а взе агнето на сиромаха и го сготви на дошлия при него човек.“ 5 Давид силно се разгневи против този човек и каза на Натан: „Жив ми Господ! Онзи човек, който е извършил това, заслужава смърт. 6 А за агнето той трябва да плати четирикратно, понеже е извършил това и не е имал милост.“ (Изх 21:37) 7 Тогава Натан каза на Давид: „Ти си този човек. Така говори Господ, Бог Израилев: „Аз те помазах за цар над Израил, избавих те от преследването на Саул, 8 дадох ти притежанието на твоя господар, както и жените на господаря в твоя дворец, поставих те цар над Израил и Юда; ако това е малко, бих ти придал още повече. 9 А ти защо пренебрегна словото на Господа, като извърши зло пред Него? Ти порази с меч Урия, взе жена му за своя жена, а него уби с амонски меч. 10 Затова мечът няма да се оттегли от твоя дом за вечни времена, понеже ти Ме презря и взе жената на хетееца Урия, за да бъде твоя жена.“ 11 Така говори Господ: „Ето в твоя дворец Аз ще изпратя против тебе злини, ще взема твоите жени и ще ги дам на ближния ти, и той ще спи с жените ти под това слънце. (2 Цар 16:22) 12 Ти извърши това тайно, а Аз ще го извърша пред цял Израил и посред бял ден.“ 13 Тогава Давид отговори на Натан: „Съгреших пред Господа.“ А Натан каза на Давид: „Господ опрости греха ти – ти няма да умреш. (Пс 32:5) 14 Но тъй като с това даде повод на Господните врагове да Го хулят, затова родилият ти се син ще умре.“ 15 След това Натан отиде у дома си. И ето, Господ даде да се разболее детето, което Уриевата жена бе родила на Давид. 16 Давид се моли пред Бога за детето, пости и усамотен прекара нощта, легнал на земята. 17 При него влязоха придворните му, за да го вдигнат от земята; но той отказа, нито яде хляб с тях. 18 На седмия ден детето умря и Давидовите служители се страхуваха да му съобщят, че детето е умряло. Защото си казваха: „Докато детето беше още живо, ние му говорехме, а той не се вслушваше. Как сега да му кажем, че детето е умряло? Той ще направи нещо лошо.“ 19 Но Давид видя, че служителите му си шепнат нещо, и разбра, че детето вече е умряло. Затова той ги запита: „Умря ли детето?“ Отговориха: „Умря.“ 20 Тогава Давид стана от земята, уми се, помаза се, преоблече се, отиде в Господния дом и отправи молитва. Като се върна вкъщи, поиска да му донесат хляб и яде. 21 А служителите му го попитаха: „Какво е това, което вършиш? Докато детето беше още живо, ти пости и плака; след като то умря, ти стана и яде хляб.“ 22 Давид отговори: „Докато детето беше живо, аз постих и плаках, понеже мислех: „Кой знае дали Господ няма да ми окаже милост и детето да остане живо?“ 23 А сега то умря – защо да постя? Мога ли да го върна? Аз ще отида при него, но то няма да се върне при мене.“ 24 И Давид утеши жена си Вирсавия, влезе при нея и спа с нея; и тя роди син, когото нарече Соломон^[2]. Господ възлюби това дете (Неем 13:26; Мт 1:6) 25 и изпрати пророк Натан, който го нарече Йедидия^[3], както Господ беше казал. 26 Йоав воюва против Рава, главен град на амонците, и обсади този царски град. (2 Цар 11:1; 1 Лет 20:1) 27 Той изпрати пратеник да съобщи на Давид: „Аз щурмувах Рава и завладях вътрешния град до реката. 28 А сега събери останалите боеспособни воини и потегли към този град, и сам го превземи. Защото, ако го превзема аз, ще му се даде моето име.“ 29 Давид събра воините, потегли към град Рава, воюва против него и го превзе. 30 Давид взе короната от главата на царя им, която тежеше талант злато и беше украсена със скъпоценни камъни. Давид сам я сложи на главата си и изнесе от града много голяма плячка. 31 А жителите на този град той принуди да работят с триони, железни дикани, железни брадви и в пещи за печене на тухли. Така постъпи той с всички амонски градове. След това Давид се завърна с цялата си войска в Йерусалим.

New International Reader’s Version

от Biblica

Nathan tells David he has sinned

1 The LORD sent the prophet Nathan to David. When Nathan came to him, he said, ‘Two men lived in the same town. One was rich. The other was poor. 2 The rich man had a very large number of sheep and cattle. 3 But all the poor man had was one little female lamb. He had bought it. He raised it. It grew up with him and his children. It shared his food. It drank from his cup. It even slept in his arms. It was just like a daughter to him. 4 ‘One day a traveller came to the rich man. The rich man wanted to prepare a meal for him. But he didn’t want to kill one of his own sheep or cattle. Instead, he took the little female lamb that belonged to the poor man. Then the rich man cooked it for the traveller who had come to him.’ 5 David was very angry with the rich man. He said to Nathan, ‘The man who did this must die! And that’s just as sure as the LORD is alive. 6 The man must pay back four times as much as that lamb was worth. How could he do such a thing? And he wasn’t even sorry he had done it.’ 7 Then Nathan said to David, ‘You are the man! The LORD, the God of Israel, says, “I anointed you king over Israel. I saved you from Saul. 8 I gave you everything that belonged to your master Saul. I even put his wives into your arms. I made you king over all the people of Israel and Judah. And if all of that had not been enough for you, I would have given you even more. 9 Why did you turn your back on what I told you to do? You did what is evil in my sight. You made sure that Uriah, the Hittite, would be killed in battle. You took his wife to be your own. You let the men of Ammon kill him with their swords. 10 So time after time members of your own royal house will be killed with swords. That’s because you turned your back on me. You took the wife of Uriah, the Hittite, to be your own.” 11 ‘The LORD also says, “I am going to bring trouble on you. It will come from your own family. I will take your wives away. Your own eyes will see it. I will give your wives to a man who is close to you. He will sleep with them in the middle of the day. 12 You committed your sins in secret. But I will make sure that the man commits his sin in the middle of the day. Everyone in Israel will see it.” ’ 13 Then David said to Nathan, ‘I have sinned against the LORD.’ Nathan replied, ‘The LORD has taken away your sin. You aren’t going to die. 14 But you have dared to show great disrespect for the LORD. So the son who has been born to you will die.’ 15 Nathan went home. Then the LORD made David’s child very ill. That was the child David had by Uriah’s wife. 16 David begged God to heal the child. David didn’t eat anything. He spent his nights lying on the ground. He put on the rough clothes people wear when they’re sad. 17 His most trusted servants stood beside him. They wanted him to get up from the ground. But he refused to do it. And he wouldn’t eat any food with them. 18 On the seventh day the child died. David’s attendants were afraid to tell him the child was dead. They thought, ‘While the child was still alive, we spoke to David. But he wouldn’t listen to us. So how can we now tell him the child is dead? He might do something terrible to himself.’ 19 David saw that his attendants were whispering to one another. Then he realised the child was dead. ‘Has the child died?’ he asked. ‘Yes’, they replied. ‘He’s dead.’ 20 Then David got up from the ground. After he washed himself, he put on lotions. He changed his clothes. He went into the house of the LORD and worshipped him. Then he went to his own house. He asked for some food. They served it to him. And he ate it. 21 His attendants asked him, ‘Why are you acting like this? While the child was still alive, you wouldn’t eat anything. You cried a lot. But now that the child is dead, you get up and eat!’ 22 He answered, ‘While the child was still alive, I didn’t eat anything. And I cried a lot. I thought, “Who knows? The LORD might have mercy on me. He might let the child live.” 23 But now he’s dead. So why should I continue to go without food? Can I bring him back to life again? Someday I’ll go to him. But he won’t return to me.’ 24 Then David comforted his wife Bathsheba. He went to her and slept with her. Some time later she had a son. He was given the name Solomon. The LORD loved him. 25 So the LORD sent a message through Nathan the prophet. The LORD said, ‘Name the boy Jedidiah.’ 26 During that time, Joab fought against Rabbah. It was the royal city of the Ammonites. It had high walls around it. Joab was about to capture it. 27 He sent messengers to David. He told them to say, ‘I have fought against Rabbah. I’ve taken control of its water supply. 28 So bring the rest of the troops together. Surround the city and get ready to attack it. Then capture it. If you don’t, I’ll capture it myself. Then it will be named after me.’ 29 So David brought together the whole army and went to Rabbah. He attacked it and captured it. 30 David took the gold crown off the head of the king of Ammon. Then the crown was placed on David’s head. The crown weighed 36 kilograms. It had jewels in it. David took a huge amount of goods from the city. 31 He brought out the people who were there. He made them work with saws and iron picks and axes. He forced them to make bricks. David did that to all the towns in Ammon. Then he and his entire army returned to Jerusalem.