2 Царе 11 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Давид и Вирсавия

1 След една година по времето, когато царете тръгват на война, Давид изпрати Йоав, а заедно с него и слугите, както и всички израилтяни. Те разбиха амонците и обсадиха Рава. А Давид остана в Йерусалим. (2 Цар 10:7; 2 Цар 12:26; 1 Лет 20:1)

2 Цар 10:72 Цар 12:261 Лет 20:1

2 Веднъж привечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царския дворец. От покрива той видя една жена, която се къпеше. А тази жена беше много красива на външен вид. 3 Давид изпрати свой служител да разпита коя е тази жена. Известено му беше: „Това е Вирсавия, дъщеря на Елиам, съпруга на хетееца Урия.“ 4 Давид изпрати пратеник да я доведе. Когато тя дойде при него, той спа с нея. А когато се очисти от месечното си течение, тя се завърна у дома си. (Лев 15:19) 5 Тази жена забременя и изпрати пратеник да съобщи на Давид: „Бременна съм.“ 6 Тогава Давид изпрати пратеник до Йоав с нареждане: „Изпрати ми хетееца Урия.“ И Йоав изпрати Урия при Давид. 7 Когато Урия дойде, Давид го разпита дали е добре Йоав, дали са добре воините и дали е победоносен ходът на сраженията. 8 След това Давид предложи на Урия: „Прибери се у дома си и отдъхни.“ Урия излезе от царския дворец, а след него занесоха дял от царската трапеза. 9 Но Урия преспа при вратата на царския палат заедно с всички служители на господаря си и не се прибра у дома си. 10 Съобщиха на Давид: „Урия не се прибра у дома си.“ Давид попита Урия: „Извървял си дълъг път – защо не се прибра у дома си?“ 11 Урия отговори на Давид: „ковчегът, Израил и мъжете от племето на Юда пребивават под шатри и господарят ми Йоав, и служителите на господаря ми са разположени на лагер на полето, мога ли аз да вляза в къщата си – да ям, да пия и да спя с жена си! Заклевам се в твоя живот и в живота на твоята душа – това аз няма да направя.“ 12 Тогава Давид каза на Урия: „Престой тук и днес, а утре ще те изпратя.“ И така Урия остана в Йерусалим и на следващия ден. 13 Давид го покани и Урия яде пред него и пи, и Давид го опи. Но вечерта Урия отиде да спи на леглото си със служителите на своя господар, а у дома си не отиде. 14 Затова сутринта Давид написа писмо до Йоав и даде на Урия да го занесе. 15 В писмото написа: „Поставете Урия там, където най-силно се разразява сражението. После се оттеглете от него, тъй че той да бъде поразен и да умре.“ 16 Затова Йоав, когато обсаждаше град Рава, постави Урия на такова място, където знаеше, че има храбри мъже. 17 От града излязоха воини, сражаваха се с Йоав и няколко от Давидовите войни паднаха убити. Убит беше също и хетеецът Урия. 18 Тогава Йоав съобщи на Давид за случилото се в сражението. 19 Той заповяда на вестител: „Когато разкажеш на царя какво се случи при сражението, 20 може би той ще се разгневи и ще попита: „Защо се приближихте толкова близо до града да се сражавате? Не знаехте ли, че ще стрелят по вас от градската стена? 21 Кой уби Авимелех, син на Йероваал? Една жена не хвърли ли от градските стени върху него отломка от воденичен камък и той не умря ли в Тевец? А вие защо се приближихте толкова близо до стената?“ Тогава ти отговори: „Така също и твоят слуга, хетеецът Урия, умря.“ (Съд 9:53) 22 След това вестителят замина и като пристигна, разказа на Давид всичко, което му беше поръчал Йоав^[1]. 23 Вестителят каза на Давид: „Враговете надделяваха над нас и излязоха срещу нас на полето, и ние ги преследвахме до входа на градските порти. 24 Тогава защитниците стреляха от градските стени върху служителите ти и някои от царските служители паднаха убити. Убит беше и твоят служител, хетеецът Урия.“ 25 Тогава Давид каза на вестителя: „Съобщи на Йоав следното: „Не се смущавай от случилото се, защото мечът посича веднъж един, друг път друг. Засили още повече сражението против града и го разруши.“ Така да го насърчиш.“ 26 Когато Уриевата жена чу, че нейният съпруг Урия е мъртъв, тя оплака мъжа си. 27 Когато премина времето на жалейката, Давид изпрати пратеници и я прибра в своя дворец. Така тя му стана жена и му роди син. Но деянието, което Давид извърши, беше зло пред Господа.

New International Reader’s Version

от Biblica

David and Bathsheba

1 It was spring. It was the time when kings go off to war. So David sent Joab out with the king’s special troops and the whole army of Israel. They destroyed the Ammonites. They marched to the city of Rabbah. They surrounded it and got ready to attack it. But David remained in Jerusalem. 2 One evening David got up from his bed. He walked around on the roof of his palace. From the roof he saw a woman taking a bath. She was very beautiful. 3 David sent a messenger to find out who she was. The messenger returned and said, ‘She is Bathsheba. She’s the daughter of Eliam. She’s the wife of Uriah. He’s a Hittite.’ 4 Then David sent messengers to get her. She came to him. And he slept with her. Then she went back home. All of that took place after she had already made herself ‘clean’ from her monthly period. 5 Later, Bathsheba found out she was pregnant. She sent a message to David. She said, ‘I’m pregnant.’ 6 So David sent a message to Joab. David said, ‘Send me Uriah, the Hittite.’ Joab sent him to David. 7 Uriah came to David. David asked him how Joab and the soldiers were doing. He also asked him how the war was going. 8 David said to Uriah, ‘Go home and enjoy some time with your wife.’ So Uriah left the palace. Then the king sent him a gift. 9 But Uriah didn’t go home. Instead, he slept at the entrance to the palace. He stayed there with all his master’s servants. 10 David was told, ‘Uriah didn’t go home.’ So he sent for Uriah. David said to him, ‘You have been away for a long time. Why didn’t you go home?’ 11 Uriah said to David, ‘The ark and the army of Israel and Judah are out there in tents. My commander Joab and your special troops are camped in the open country. How could I go to my house to eat and drink? How could I go there and sleep with my wife? I could never do a thing like that. And that’s just as sure as you are alive!’ 12 Then David said to him, ‘Stay here one more day. Tomorrow I’ll send you back to the battle.’ So Uriah remained in Jerusalem that day and the next. 13 David invited Uriah to eat and drink with him. David got him drunk. But Uriah still didn’t go home. In the evening he went out and slept on his mat. He stayed there among his master’s servants. 14 The next morning David wrote a letter to Joab. He sent it along with Uriah. 15 In it he wrote, ‘Put Uriah out in front. That’s where the fighting is the heaviest. Then pull your men back from him. When you do, the Ammonites will strike him down and kill him.’ 16 So Joab attacked the city. He put Uriah at a place where he knew the strongest enemy fighters were. 17 The troops came out of the city. They fought against Joab. Some of the men in David’s army were killed. Uriah, the Hittite, also died. 18 Joab sent David a full report of the battle. 19 He told the messenger, ‘Tell the king everything that happened in the battle. When you are finished, 20 his anger might explode. He might ask you, “Why did you go so close to the city to fight against it? Didn’t you know that the enemy soldiers would shoot arrows down from the wall? 21 Don’t you remember how Abimelek, the son of Jerub-Besheth, was killed? A woman dropped a large millstone on him from the wall. That’s how he died in Thebez. So why did you go so close to the wall?” If the king asks you that, tell him, “And your servant Uriah, the Hittite, is also dead.” ’ 22 The messenger started out for Jerusalem. When he arrived there, he told David everything Joab had sent him to say. 23 The messenger said to David, ‘The men in the city were more powerful than we were. They came out to fight against us in the open. But we drove them back to the entrance of the city gate. 24 Then those who were armed with bows shot arrows at us from the wall. Some of your special troops were killed. Your servant Uriah, the Hittite, is also dead.’ 25 David told the messenger, ‘Tell Joab, “Don’t get upset over what happened. Swords kill one person as well as another. So keep on attacking the city. Destroy it.” Tell that to Joab. It will cheer him up.’ 26 Uriah’s wife heard that her husband was dead. She mourned over him. 27 When her time of sadness was over, David brought her to his house. She became his wife. And she had a son by him. But the LORD wasn’t pleased with what David had done.