Йоан 8 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Иисус Христос прощава на прелюбодейката

1 А Иисус отиде на Елеонската планина. 2 Рано сутринта дойде пак в храма. Целият народ се събра при Него. А Той седна и ги поучаваше. 3 Тогава книжниците и фарисеите доведоха една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха в средата, 4 казаха Му: „Учителю, тази жена беше хваната по време на прелюбодейство. 5 А Мойсей ни е заповядал в Закона да убиваме такива с камъни. Ти какво ще кажеш?“ (Лев 20:10; Вт 22:22)

Лев 20:10Вт 22:22

6 Те казаха това, за да Го изкушат и да имат в какво да Го обвинят. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да им обръща внимание^[1]. 7 И понеже продължаваха да Го питат, Той се изправи и им каза: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея.“ (Вт 17:7; Лк 6:37)

Вт 17:7Лк 6:37

8 И пак се наведе надолу и пишеше по земята. 9 А те, като чуха това и понеже съвестта ги бореше^[2], разотидоха се един по един, като започнаха от по-старите, та до последните. Иисус остана Сам с жената, която стоеше по средата. 10 Като се изправи и не видя никого освен жената^[3], Иисус и каза: „Жено, къде са твоите обвинители^[4]? Никой ли не те осъди?“ 11 Тя отговори: „Никой, Господи!“ Иисус каза: „И Аз не те осъждам. Иди си и отсега нататък не съгрешавай вече.“

Иисус Христос е светлината на света

12 Иисус отново им каза: „Аз съм светлината на света. Който Ме последва, няма да ходи в мрака, но ще има светлината на живота.“ (Мт 5:14; Йн 1:4; Йн 1:9; Йн 9:5; Йн 12:46; 1 Йн 1:5; 1 Йн 2:8)

Мт 5:14Йн 1:4Йн 1:9Йн 9:5Йн 12:461 Йн 1:51 Йн 2:8

13 Тогава фарисеите Му казаха: „Ти Сам свидетелстваш за Себе Си. Твоето свидетелство не е истинно.“ (Йн 5:31) 14 В отговор Иисус им каза: „Въпреки че Аз сам свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинно, защото зная откъде съм дошъл и накъде отивам. А вие не знаете откъде съм дошъл или накъде отивам. (Йн 3:11; Йн 16:28) 15 Вие съдите по човешки, Аз не съдя никого. (Йн 7:24) 16 И ако съдя, Моят съд е истинен, защото не съм сам, но Аз съм с Отец, Който Ме е изпратил. (Йн 5:30) 17 А в Закона ви е писано, че свидетелството на двама души е истинно. (Чис 35:30; Вт 17:6; Вт 19:15)

Чис 35:30Вт 17:6Вт 19:15

18 Сам Аз свидетелствам за Себе Си и Отец, Който ме е изпратил, свидетелства за Мене.“ (Йн 5:37) 19 Тогава Го попитаха: „Къде е Твоят Отец?“ Иисус отговори: „Не познавате нито Мене, нито Моя Отец. Ако Ме познавахте, щяхте да познавате и Моя Отец.“ (Мт 11:27; Йн 8:55; Йн 14:7; Йн 15:21; Йн 16:3)

Мт 11:27Йн 8:55Йн 14:7Йн 15:21Йн 16:3

20 Иисус каза тези думи при кутиите за дарения, като поучаваше в храма. И никой не Го задържа, понеже Неговият час още не беше дошъл.

„Където Аз отивам, вие не можете да дойдете“

21 Иисус им каза пак: „Аз отивам и ще Ме търсите, и ще умрете в греха си. Където Аз отивам, вие не можете да дойдете.“ (Йн 7:34; Йн 13:33) 22 Тогава юдеите си рекоха: „Да не би да се самоубие щом говори: „Където Аз отивам, вие не можете да дойдете“?“ 23 А Той им каза: „Вие сте от тези, които са долу; Аз съм от тези, които са горе. Вие сте от този свят, Аз не съм от този свят. (Йн 3:31; Йн 17:14; Йн 18:36)

Йн 3:31Йн 17:14Йн 18:36

24 Затова ви казах, че ще умрете в греховете си. Наистина, ако не Ми повярвате, че съм Аз^[5], ще умрете в греховете си.“ (Йн 3:36) 25 Тогава Го попитаха: „Кой си Ти?“ Иисус им отговори: „Аз съм това, което ви говоря от самото начало. 26 Много имам да говоря за вас и да ви съдя. Обаче Онзи, Който Ме е изпратил, е истинен и каквото съм чул от Него, това говоря на света.“ (Йн 8:38) 27 Те не разбраха, че им говореше за Отец. 28 Тогава Иисус им каза: „Когато издигнете^[6] Сина човешки, тогава ще разберете, че съм Аз и нищо не върша от Себе Си, но говоря това, което Моят Отец Ме е научил. (Йн 3:14; Йн 5:19; Йн 12:32; Йн 12:50; Йн 14:31; Йн 18:32)

Йн 3:14Йн 5:19Йн 12:32Йн 12:50Йн 14:31Йн 18:32

29 И Този, Който Ме е изпратил, е с Мене. Отец не Ме е оставил сам, защото Аз върша винаги онова, което Му е угодно.“ (Йн 16:32) 30 Докато Той говореше това, мнозина повярваха в Него. (Йн 10:42; Йн 11:45; Йн 12:11; Йн 12:42)

Йн 10:42Йн 11:45Йн 12:11Йн 12:42

„Истината ви прави свободни“

31 Тогава Иисус каза на повярвалите в Него юдеи: „Ако пребъдвате в Моето учение^[7], вие сте истински Мои ученици 32 и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“ 33 Отговориха Му: „Ние сме потомци на Авраам и никога на никого не сме робували. Защо Ти казваш: „Ще станете свободни“?“ (Мт 3:9; Лк 3:8) 34 Иисус им отвърна: „Истината, истината ви казвам: всеки, който върши грях, е роб на греха. (Рим 6:17) 35 Но робът не принадлежи вечно на един дом, а синът принадлежи вечно. 36 И тъй, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни. 37 Зная, че сте Авраамови потомци, но все пак искате да Ме убиете, защото учението Ми не намира място у вас. (Йн 7:19) 38 Аз говоря за това, което съм видял у Своя Отец, а вие вършите онова, което сте видели у вашия баща.“ (Йн 3:32) 39 В отговор те Му казаха: „Нашият баща е Авраам.“ Иисус им рече: „Ако бяхте синове на Авраам, щяхте да вършите Авраамовите дела. 40 А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви каза истината, която чу от Бога. Това Авраам не е вършил. 41 Вие вършите делата на вашия баща.“ Казаха Му: „Ние не сме родени от блудство. Един Отец имаме – Бог.“ 42 Иисус им отвърна: „Ако Бог беше ваш Отец, щяхте да Ме обичате, защото Аз от Бога излязох и дойдох, понеже Аз не идвам от Себе Си, но Той Ме изпрати. (Йн 7:28; Йн 16:28) 43 Защо не разбирате какво говоря Аз? Защото не можете да слушате учението Ми. 44 Ваш баща е дяволът и вие искате да изпълнявате желанията на баща си. Той си беше от началото човекоубиец и не устоя в истината, понеже у него няма истина. Когато изговаря лъжа, говори своето, защото е лъжец и баща на лъжата. 45 А понеже Аз говоря истината, не Ми вярвате. 46 Кой от вас ще Ме обвини в грях? Ако говоря истината, защо не Ми вярвате? 47 Който е от Бога, той слуша Божиите слова. Вие затова не слушате, понеже не сте от Бога.“ (1 Йн 4:6)

Иисус Христос и Авраам

48 Юдеите в отговор на думите Му казаха: „Не сме ли прави, когато казваме, че си самарянин и у Тебе има бяс?“ (Йн 7:20; Йн 10:20) 49 Иисус отвърна: „У Мене няма бяс, но Аз почитам Своя Отец, а вие Ме унижавате. 50 Аз обаче не търся слава за Себе Си. Друг е, Който я търси и съди. (Йн 5:41; Йн 7:18) 51 Истината, истината ви казвам: ако някой спази учението Ми, няма да види смърт за вечни времена.“ (Йн 8:24; Йн 11:25) 52 Тогава юдеите Му казаха: „Сега разбрахме, че у Тебе има бяс. Авраам умря, също и пророците, а Ти казваш: „Ако някой спази учението Ми, няма да вкуси смърт за вечни времена.“ 53 Нима Ти си по-голям от нашия баща Авраам, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?“ (Йн 4:12) 54 Иисус отговори: „Ако Аз славя Сам Себе Си, славата Ми е нищо. Моят Отец е Този, Който Ме прославя и за Когото вие казвате, че е ваш Бог. 55 Не Го познахте, но Аз Го познавам. И ако кажа, че не Го познавам, ще бъда лъжец като вас. Но Аз Го познавам и спазвам словото Му. (Йн 8:19) 56 Авраам, вашият баща, очакваше с радост да види Моя ден; и го видя, и се зарадва.“ 57 Тогава юдеите Му казаха: „Нямаш още петдесет години, а си видял Авраам?“ 58 Иисус им рече: „Истината, истината ви казвам: Аз съм^[8] отпреди да се роди Авраам.“ (Йн 1:1) 59 Тогава грабнаха камъни, за да хвърлят върху Него, но Иисус се скри и излезе от храма, като мина посред тях, и така си отиде. (Йн 10:31; Йн 10:39; Йн 11:8)

Йн 10:31Йн 10:39Йн 11:8

New International Reader’s Version

от Biblica

1 But Jesus went to the Mount of Olives. 2 At sunrise he arrived again in the temple courtyard. All the people gathered around him there. He sat down to teach them. 3 The teachers of the law and the Pharisees brought in a woman. She had been caught committing adultery. They made her stand in front of the group. 4 They said to Jesus, ‘Teacher, this woman was caught sleeping with a man who was not her husband. 5 In the Law, Moses commanded us to kill such women by throwing stones at them. Now what do you say?’ 6 They were trying to trap Jesus with that question. They wanted to have a reason to bring charges against him. But Jesus bent down and started to write on the ground with his finger. 7 They kept asking him questions. So he stood up and said to them, ‘Has any one of you not sinned? Then you be the first to throw a stone at her.’ 8 He bent down again and wrote on the ground. 9 Those who heard what he had said began to go away. They left one at a time, the older ones first. Soon only Jesus was left. The woman was still standing there. 10 Jesus stood up and asked her, ‘Woman, where are they? Hasn’t anyone found you guilty?’ 11 ‘No one, sir,’ she said. ‘Then I don’t find you guilty either,’ Jesus said. ‘Go now and leave your life of sin.’

Challenge to what Jesus says about himself

12 Jesus spoke to the people again. He said, ‘I am the light of the world. Anyone who follows me will never walk in darkness. They will have that light. They will have life.’ 13 The Pharisees argued with him. ‘Here you are,’ they said, ‘appearing as your own witness. But your witness does not count.’ 14 Jesus answered, ‘Even if I am a witness about myself, what I say does count. I know where I came from. And I know where I am going. But you have no idea where I come from or where I am going. 15 You judge by human standards. I don’t judge anyone. 16 But if I do judge, what I decide is true. This is because I am not alone. I stand with the Father, who sent me. 17 Your own Law says that the witness of two people proves the truth about something. 18 I am a witness about myself. The other witness about me is the Father, who sent me.’ 19 Then they asked him, ‘Where is your father?’ ‘You do not know me or my Father,’ Jesus replied. ‘If you knew me, you would know my Father also.’ 20 He spoke these words while he was teaching in the temple courtyard. He was near the place where the offerings were put. But no one arrested him. That’s because the time for him to die had not yet come.

Challenge to who Jesus claims to be

21 Once more Jesus said to them, ‘I am going away. You will look for me, and you will die in your sin. You can’t come where I am going.’ 22 This made the Jews ask, ‘Will he kill himself? Is that why he says, “You can’t come where I am going”?’ 23 But Jesus said, ‘You are from below. I am from heaven. You are from this world. I am not from this world. 24 I told you that you would die in your sins. This will happen if you don’t believe that I am he. If you don’t believe, you will certainly die in your sins.’ 25 ‘Who are you?’ they asked. ‘Just what I have been telling you from the beginning,’ Jesus replied. 26 ‘I have a lot to say that will judge you. But the one who sent me can be trusted. And I tell the world what I have heard from him.’ 27 They did not understand that Jesus was telling them about his Father. 28 So Jesus said, ‘You will lift up the Son of Man. Then you will know that I am he. You will also know that I do nothing on my own. I speak just what the Father has taught me. 29 The one who sent me is with me. He has not left me alone, because I always do what pleases him.’ 30 Even while Jesus was speaking, many people believed in him.

Challenge to the claim to be children of Abraham

31 Jesus spoke to the Jews who had believed him. ‘If you obey my teaching,’ he said, ‘you are really my disciples. 32 Then you will know the truth. And the truth will set you free.’ 33 They answered him, ‘We are Abraham’s children. We have never been slaves of anyone. So how can you say that we will be set free?’ 34 Jesus replied, ‘What I’m about to tell you is true. Everyone who sins is a slave of sin. 35 A slave has no lasting place in the family. But a son belongs to the family for ever. 36 So if the Son of Man sets you free, you will really be free. 37 I know you are Abraham’s children. But you are looking for a way to kill me. You have no room for my word. 38 I am telling you what I saw when I was with my Father. You are doing what you have heard from your father.’ 39 ‘Abraham is our father,’ they answered. Jesus said, ‘Are you really Abraham’s children? If you are, you will do what Abraham did. 40 But you are looking for a way to kill me. I am a man who has told you the truth I heard from God. Abraham didn’t do the things you want to do. 41 You are doing what your own father does.’ ‘We have the right to claim to be God’s children,’ they objected. ‘The only Father we have is God himself.’ 42 Jesus said to them, ‘If God were your Father, you would love me. I have come here from God. I have not come on my own. God sent me. 43 Why aren’t my words clear to you? Because you can’t really hear what I say. 44 You belong to your father, the devil. You want to obey your father’s wishes. From the beginning, the devil was a murderer. He has never obeyed the truth. There is no truth in him. When he lies, he speaks his natural language. He does this because he is a liar. He is the father of lies. 45 But because I tell the truth, you don’t believe me! 46 Can any of you prove I am guilty of sinning? Am I not telling the truth? Then why don’t you believe me? 47 Whoever belongs to God hears what God says. The reason you don’t hear is that you don’t belong to God.’

Jesus makes claims about himself

48 The Jews answered Jesus, ‘Aren’t we right when we say you are a Samaritan? Aren’t you controlled by a demon?’ 49 ‘I am not controlled by a demon,’ said Jesus. ‘I honour my Father. You do not honour me. 50 I am not seeking glory for myself. But there is one who brings glory to me. He is the judge. 51 What I’m about to tell you is true. Whoever obeys my word will never die.’ 52 Then they cried out, ‘Now we know you are controlled by a demon! Abraham died. So did the prophets. But you say that whoever obeys your word will never die. 53 Are you greater than our father Abraham? He died. So did the prophets. Who do you think you are?’ 54 Jesus replied, ‘If I bring glory to myself, my glory means nothing. You claim that my Father is your God. He is the one who brings glory to me. 55 You do not know him. But I know him. If I said I did not, I would be a liar like you. But I do know him. And I obey his word. 56 Your father Abraham was filled with joy at the thought of seeing my day. He saw it and was glad.’ 57 ‘You are not even 50 years old,’ they said to Jesus. ‘And you have seen Abraham?’ 58 ‘What I’m about to tell you is true,’ Jesus answered. ‘Before Abraham was born, I am!’ 59 When he said this, they picked up stones to kill him. But Jesus hid himself. He slipped away from the temple area.