Йоан 10 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Иисус Христос – Добрият пастир

1 „Истината, истината ви казвам: този, който влиза в овчата кошара не през вратата, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник. 2 А който влиза през вратата, пастир е на овцете. (Евр 13:20) 3 На него вратарят отваря и овцете слушат гласа му. Той зове овцете си по име и ги извежда. (Йн 10:27) 4 Когато изведе овцете си, върви пред тях и овцете вървят след него, понеже познават гласа му. 5 След чужд човек не вървят, а бягат от него, понеже не познават гласа на чуждите.“ 6 Иисус им каза тази притча, но те не разбраха за какво им говореше. (Йн 16:25) 7 Иисус отново им рече: „Истината, истината ви казвам: Аз съм вратата към овцете. 8 Всички, които са идвали преди Мене, са крадци и разбойници. Но овцете не ги послушаха. 9 Аз съм вратата. Който влезе през Мене, ще се спаси. Той ще влезе и ще излезе, и паша ще намери. (Йн 14:6) 10 Крадецът идва, само за да открадне, да заколи и да изтреби. Аз дойдох, за да имат живот, и то в изобилие. 11 Аз съм Добрият пастир. Добрият пастир отдава живота си за овцете. (Пс 23:1; Ис 40:11; Ез 34:11; Ез 34:23; Мт 18:12)

Пс 23:1Ис 40:11Ез 34:11Ез 34:23Мт 18:12

12 А наемникът, който не е пастир и овцете не са негови, вижда, че идва вълкът, оставя овцете и бяга. А вълкът ги разграбва и разпръсва, 13 защото той е наемник и не го е грижа за овцете. 14 Аз съм Добрият пастир и познавам Своите Си, и Своите Ме познават. (Йн 10:27) 15 Както Отец познава Мене, тъй и Аз познавам Отец. И живота Си отдавам за овцете. (Мт 11:27; Лк 10:22; Йн 1:18)

Мт 11:27Лк 10:22Йн 1:18

16 Имам и други овце, които не са от тази кошара, и тях трябва да поведа. Те ще чуят гласа Ми и ще стане едно стадо с един Пастир. 17 Затова Отец Ме обича, защото Аз отдавам живота Си, за да го получа пак. (Йн 3:35; Йн 5:20; Йн 15:9; Йн 17:23)

Йн 3:35Йн 5:20Йн 15:9Йн 17:23

18 Никой не Ми го отнема, но Аз Сам по Своя воля го отдавам. Имам власт да го отдам и власт имам пак да го получа. Тази заповед получих от Моя Отец.“ (Йн 14:31) 19 Заради тези думи пак избухна спор между юдеите. (Йн 7:43; Йн 9:16) 20 Много от тях казваха: „Бяс има и е обезумял. Защо Го слушате?“ (Йн 7:20; Йн 8:48; Йн 8:52)

Йн 7:20Йн 8:48Йн 8:52

21 Други казваха: „Това не са думи на бесен – може ли бяс да отваря очи на слепи?“ (Йн 3:2; Йн 9:30)

Иисус – Божий Син

22 Беше зима и в Йерусалим се празнуваше празникът Обновление. 23 Иисус се движеше из Соломоновия притвор на храма. 24 Тогава юдеите Го заобиколиха и Му казаха: „Докога ще ни държиш в напрежение? Ако Ти си Христос, кажи ни открито.“ (Мк 14:61) 25 Иисус им отговори: „Казах ви, но не вярвате. Делата, които Аз върша в името на Своя Отец, те свидетелстват за Мене. (Йн 5:36; Йн 10:37) 26 Но вие не вярвате, понеже не сте от Моите овце, както ви казах^[1]. (Йн 10:3; Йн 10:14) 27 Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те вървят след Мене. 28 Аз им давам вечен живот и те няма да погинат за вечни времена. Никой няма да ги грабне от ръката Ми. (Йн 3:16; Йн 6:39; Йн 17:12; Йн 18:9)

Йн 3:16Йн 6:39Йн 17:12Йн 18:9

29 Моят Отец, Който Ми ги даде, е по-голям от всички. Никой не може да ги грабне от ръката на Моя Отец. (Йн 17:24) 30 Аз и Отец сме едно.“ (Йн 10:38; Йн 17:21) 31 Тогава юдеите пак грабнаха камъни, за да Го убият. (Йн 8:59) 32 Иисус им отговори: „Много добри дела ви показах от Своя Отец. За кое от тези дела искате да ме убиете с камъни?“ 33 Юдеите Му отговориха: „Не за добро дело искаме с камъни да Те убием, а за богохулство – за това, че Ти, бидейки човек, се правиш на Бог.“ (Лев 24:16; Мк 14:64; Йн 5:18; Йн 19:7)

Лев 24:16Мк 14:64Йн 5:18Йн 19:7

34 Иисус им отговори: „Не е ли писано в Закона ви: „Аз рекох: богове сте“? (Пс 82:6) 35 Ако Той нарече богове онези, към които бе отправено Божието слово – а Писанието не може да се наруши, 36 на Този ли сега, Когото Отец освети и изпрати в света, вие казвате: „Богохулстваш“, защото рекох: „Аз съм Божий Син“? 37 Ако не върша делата на Своя Отец, не Ми вярвайте; (Йн 5:36; Йн 10:25) 38 ако пък ги върша, макар на Мене и да не вярвате, на делата повярвайте, за да разберете и да повярвате, че Отец е в Мене и Аз съм в Него.“ (Йн 14:11; Йн 17:21) 39 Тогава пак искаха да Го хванат. Но Той се измъкна от ръцете им (Йн 8:59) 40 и отново отиде отвъд Йордан, на мястото, където по-рано Йоан кръщаваше, и остана там. (Йн 1:28) 41 Мнозина дойдоха при Него и казваха: „Йоан наистина не извърши никакво чудо, но всичко, което каза за Него, беше вярно.“ 42 И там мнозина повярваха в Него. (Йн 8:30)

New International Reader’s Version

от Biblica

The good shepherd and his sheep

1 ‘What I’m about to tell you Pharisees is true. What if someone does not enter the sheepfold through the gate but climbs in another way? That person is a thief and a robber. 2 The one who enters through the gate is the shepherd of the sheep. 3 The gatekeeper opens the gate for him. The sheep listen to his voice. He calls his own sheep by name and leads them out. 4 When he has brought out all his own sheep, he goes on ahead of them. His sheep follow him because they know his voice. 5 But they will never follow a stranger. In fact, they will run away from him. They don’t recognise a stranger’s voice.’ 6 Jesus told this story. But the Pharisees didn’t understand what he was telling them. 7 So Jesus said again, ‘What I’m about to tell you is true. I am like a gate for the sheep. 8 All who have come before me are thieves and robbers. But the sheep have not listened to them. 9 I’m like a gate. Anyone who enters through me will be saved. They will come in and go out. And they will find plenty of food. 10 A thief comes only to steal and kill and destroy. I have come so they may have life. I want them to have it in the fullest possible way. 11 ‘I am the good shepherd. The good shepherd gives his life for the sheep. 12 The hired man is not the shepherd and does not own the sheep. So when the hired man sees the wolf coming, he leaves the sheep and runs away. Then the wolf attacks the flock and scatters it. 13 The man runs away because he is a hired man. He does not care about the sheep. 14 ‘I am the good shepherd. I know my sheep, and my sheep know me. 15 They know me just as the Father knows me and I know the Father. And I give my life for the sheep. 16 I have other sheep that do not belong to this sheepfold. I must bring them in too. They also will listen to my voice. Then there will be one flock and one shepherd. 17 The reason my Father loves me is that I give up my life. But I will take it back again. 18 No one takes it from me. I give it up myself. I have the authority to give it up. And I have the authority to take it back again. I received this command from my Father.’ 19 The Jews who heard these words could not agree with one another. 20 Many of them said, ‘He is controlled by a demon. He has gone crazy! Why should we listen to him?’ 21 But others said, ‘A person controlled by a demon does not say things like this. Can a demon open the eyes of someone who is blind?’

Another challenge to Jesus’ claims

22 Then came the Feast of Hanukkah at Jerusalem. It was winter. 23 Jesus was in the temple courtyard walking in Solomon’s Porch. 24 The Jews who were gathered there around Jesus spoke to him. They said, ‘How long will you keep us waiting? If you are the Messiah, tell us plainly.’ 25 Jesus answered, ‘I did tell you. But you do not believe. The works that I do in my Father’s name are a witness for me. 26 But you do not believe, because you are not my sheep. 27 My sheep listen to my voice. I know them, and they follow me. 28 I give them eternal life, and they will never die. No one will steal them out of my hand. 29 My Father, who has given them to me, is greater than anyone. No one can steal them out of my Father’s hand. 30 I and the Father are one.’ 31 Again the Jews who had challenged him picked up stones to kill him. 32 But Jesus said to them, ‘I have shown you many good works from the Father. Which good work are you throwing stones at me for?’ 33 ‘We are not throwing stones at you for any good work,’ they replied. ‘We are stoning you for saying a very evil thing. You are only a man. But you claim to be God.’ 34 Jesus answered them, ‘Didn’t God say in your Law, “I have said you are ‘gods’ ”? (Пс 82:6) 35 We know that Scripture is always true. God spoke to some people and called them “gods”. 36 If that is true, what about the one the Father set apart as his very own? What about this one the Father sent into the world? Why do you charge me with saying a very evil thing? Is it because I said, “I am God’s Son”? 37 Don’t believe me unless I do the works of my Father. 38 But what if I do them? Even if you don’t believe me, believe these works. Then you will know and understand that the Father is in me and I am in the Father.’ 39 Again they tried to arrest him. But he escaped from them. 40 Then Jesus went back across the River Jordan. He went to the place where John had been baptising in the early days. There he stayed. 41 Many people came to him. They said, ‘John never performed a sign. But everything he said about this man was true.’ 42 And in that place many believed in Jesus.