1След това Господ ми показа: ето две кошници със смокини бяха поставени пред Господния храм, след като вавилонският цар Навуходоносор отведе в плен от Йерусалим юдейския цар Йехония, сина на Йоаким, и юдейските първенци със занаятчиите и ковачите и ги закара във Вавилон. (4 Цар 24:12; 2 Лет 36:10)2В едната кошница имаше твърде добри смокини, рано узрели смокини, а в другата кошница – много лоши смокини, толкова лоши, че не могат да се ядат.3Тогава Господ ме попита: „Ти какво виждаш, Йеремия?“ А аз Му отвърнах: „Смокини. Добрите смокини са много добри, а лошите смокини – много лоши, така че поради лошото състояние не са за ядене.“4Тогава към мене беше отправено Господне слово:5„Така казва Господ, Израилевият Бог: „Както тези смокини са добри, така ще погледна с добро пленените от Юдея, които изпратих от това място в халдейската страна. (Ез 11:14)6И като насоча очите Си към тях за добро, ще ги доведа пак в тази страна. И ще ги съградя, а няма да ги съборя, ще ги посадя, а няма да ги изкореня. (Ер 1:10)7И ще им дам сърце да Ме познават, че Аз съм Господ. И те ще бъдат Мой народ, а Аз ще им бъда Бог, защото ще се обърнат към Мене с цялото си сърце. (Ер 30:22; Ер 31:33)8И както лошите смокини са толкова лоши, че не могат да се ядат, затова така казва Господ: „Така ще постъпя с юдейския цар Седекия и с князете, и с останалите от Йерусалим, които са останали в тази страна, и с онези, които живеят в египетската земя. (Ер 29:17)9И така ще ги предам за ужас, за бедствие по всички земни царства да бъдат поругавани и за присмех по всичките места, където ще ги прогоня. (Ер 15:4; Ер 26:6; Ер 42:18; Ер 44:12)10И ще изпратя срещу тях меч, глад и мор, докато бъдат изтребени от земята, която дадох на тях и на предците им“.“
1King Jehoiachin was forced to leave Jerusalem. He was the son of Jehoiakim. Jehoiachin was taken to Babylon by Nebuchadnezzar, the king of Babylon. The officials and all the skilled workers were forced to leave with him. After they left, the LORD showed me two baskets of figs. They were in front of his temple.2One basket had very good figs in it. They were like figs that ripen early. The other basket had very bad figs in it. In fact, they were so bad they couldn’t even be eaten.3Then the LORD asked me, ‘What do you see, Jeremiah?’ ‘Figs’, I answered. ‘The good ones are very good. But the others are so bad they can’t be eaten.’4Then a message from the LORD came to me. The LORD said,5‘I am the LORD, the God of Israel. I say, “I consider the people who were forced to leave Judah to be like these good figs. I sent them away from this place. I forced them to go to Babylon.6My eyes will watch over them. I will be good to them. And I will bring them back to this land. I will build them up. I will not tear them down. I will plant them. I will not pull them up by the roots.7I will change their hearts. Then they will know that I am the LORD. They will be my people. And I will be their God. They will return to me with all their heart.8‘ “But there are also bad figs. In fact, they are so bad they can’t be eaten,” says the LORD. “Zedekiah, the king of Judah, is like these bad figs. So are his officials and the people of Jerusalem who are still left alive. I will punish them whether they remain in this land or live in Egypt.9I will make all the kingdoms on earth displeased with them. In fact, they will hate them a great deal. They will shake their heads at them. They will curse them and make fun of them. All this will happen no matter where I force them to go.10I will send war, hunger and plague against them. They will be destroyed from the land I gave them and their people of long ago.” ’