1Докато Аполос беше в Коринт, Павел премина през планинските области и дойде в Ефес. Там намери някои ученици2и ги попита: „Като повярвахте, приехте ли Светия Дух?“ А те му отговориха: „Не сме и чули, че има Свети Дух.“ (Йн 7:39; Д А 2:38)3Той им рече: „А какво кръщение получихте?“ Те отговориха: „Йоановото кръщение.“ (Д А 18:25)4Павел каза: „Йоан кръщаваше с покайно кръщение, като говореше на народа да вярва в Онзи, Който идва след него, тоест в Иисус Христос.“ (Лк 3:3; Лк 3:16; Д А 1:5; Д А 13:24)5Като чуха това, те се кръстиха в името на Господ Иисус.6И когато Павел възложи ръце на тях, Светият Дух слезе върху им и те започнаха да говорят на странни езици и да пророкуват. (Д А 2:4; Д А 8:14; Д А 10:46)7Всички бяха около дванадесет души.8Павел влезе в синагогата и в продължение на три месеца проповядваше без страх, спореше и ги убеждаваше за Божието царство.9Но понеже някои ожесточено се противопоставяха и злословеха за Господния път пред народа, той ги остави и като взе със себе си учениците, всекидневно проповядваше в училището на някой си Тиран. (Д А 9:2)10Това продължи две години, така че всички жители на Мала Азия – юдеи и елини, чуха словото на Господ Иисус.
Синовете на Скева
11А Бог правеше необикновени чудеса чрез ръцете на Павел. (Мк 16:20; Д А 14:3)12Дори полагаха върху болните кърпи и препаски, които бе носил върху тялото си, и болестите им ги оставяха, а злите духове излизаха от тях.13Някои от странстващите юдейски заклинатели започнаха да изричат името на Господ Иисус над онези, които бяха обладани от зли духове, и казваха: „Заклеваме ви в Иисус, за Когото Павел проповядва.“ (Д А 16:18)14Това правеха седемте синове на някой си Скева, юдейски първосвещеник.15А злият дух им отговори: „Познавам Иисус и Павел зная. Но вие кои сте?“16И човекът, у когото имаше зъл дух, скочи върху тях и ги повали с такава ярост, че те голи и изранени избягаха от онази къща.17Това стана известно на всички юдеи и елини, които живееха в Ефес. И страх обзе всички тях, а името на Господ Иисус се величаеше. (Д А 2:43)18И много от повярвалите идваха, изповядваха се и откриваха делата си.19А мнозина от онези, които правеха магии, събраха книгите си и ги изгориха пред всички. И като пресметнаха цената им, оказа се към петдесет хиляди драхми сребро.20Така словото на Господа укрепваше и се разпространяваше все повече. (Д А 2:41; Д А 6:7)
Размирици в Ефес
21След тези събития Павел реши, като мине през Македония и Ахая, да отиде в Йерусалим. „След като бъда там, каза, трябва да видя и Рим.“ (Д А 23:11; Рим 1:10; 1 Кор 16:5; 2 Кор 1:16)22И изпрати в Македония двама от онези, които му служеха – Тимотей и Ераст, а сам остана още малко в Азия. (Д А 16:1; Рим 16:23; 2 Кор 1:8; 2 Тим 4:20)23По онова време настана голямо вълнение относно Божия път. (Д А 9:2)24Някой си златар на име Димитър, който правеше сребърни храмчета на Артемида и донасяше на занаятчиите немалка печалба,25като събра тях, а и други с подобен занаят, каза: „Мъже, знаете, че от тази работа зависи нашият добър поминък! (Д А 16:19)26А пък виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Мала Азия този Павел убеди и обърна доста народ, говорейки, че тези, които се правят с човешки ръце, не са богове. (Пс 115:4; Ер 10:3; Д А 17:29; Прем 14:8)27Тъй че има опасност не само този наш занаят да си спечели презрение, но и храма на великата богиня Артемида да не го смятат за нищо, и тази, която цяла Азия и целият свят почитат, да загуби величието си.“28Като чуха това, изпълниха се с ярост и закрещяха: „Велика е Артемида Ефеска!“ (Д А 19:34)29И целият град се разбунтува. Всички заедно се втурнаха към театъра, като грабнаха Гай и Аристарх – от Македония спътници на Павел. (Д А 20:4)30Но когато Павел поиска да отиде сред народа, вярващите го задържаха.31Също и някои от управителите на областта Азия, негови приятели, изпратиха да го помолят да не се показва в театъра.32И тъй, едни крещяха едно, други – друго, защото в събранието настана безредие и повечето не знаеха за какво се бяха събрали.33По предложение на юдеите пред тълпата бе извикан Александър. И Александър даде знак с ръка, че иска да произнесе защитна реч пред народа.34Но като разбраха, че е юдеин, всички в един глас завикаха и крещяха около два часа: „Велика е Артемида Ефеска!“35Градският писар обаче усмири тълпата и каза: „Ефесяни, кой не знае, че град Ефес е служител на великата богиня Артемида и на падналия от небето неин идол?36И щом това е неоспоримо, вие трябва да запазите спокойствие и да не вършите нищо необмислено.37А вие сте довели тези мъже, макар те нито храма на Артемида са обрали, нито богинята ви[1] са хулили.38Ако пък Димитър и занаятчиите, които са с него, имат да се оплакват против някого, то има съдебни заседания, има и проконсули – нека подадат жалба един против друг.39Но ако предявявате някакви други искания, това ще бъде решено в законното събрание.40[2] Иначе има опасност да бъдем обвинени в бунт заради днешната случка, понеже няма никаква причина, с която да можем да оправдаем това сборище.“ Като каза това, разпусна събранието.
1While Apollos was at Corinth, Paul took the road to Ephesus. When he arrived, he found some believers there.2He asked them, ‘Did you receive the Holy Spirit when you became believers?’ ‘No’, they answered. ‘We haven’t even heard that there is a Holy Spirit.’3So Paul asked, ‘Then what baptism did you receive?’ ‘John’s baptism,’ they replied.4Paul said, ‘John baptised people, calling them to turn away from their sins. He told them to believe in the one who was coming after him. Jesus is that one.’5After hearing this, they were baptised in the name of the Lord Jesus.6Paul placed his hands on them. Then the Holy Spirit came on them. They spoke in languages they had not known before. They also prophesied.7There were about 12 men in all.8Paul entered the synagogue. There he spoke boldly for three months. He gave good reasons for believing the truth about God’s kingdom.9But some of them wouldn’t listen. They refused to believe. In public they said evil things about the Way of Jesus. So Paul left them. He took the believers with him. Each day he talked with people in the lecture hall of Tyrannus.10This went on for two years. So all the Jews and Greeks who lived in Asia Minor heard the word of the Lord.11God did amazing miracles through Paul.12Even handkerchiefs and aprons that had touched him were taken to those who were ill. When this happened, their diseases were healed and evil spirits left them.13Some Jews went around driving out evil spirits. They tried to use the name of the Lord Jesus to set free those who were controlled by demons. They said, ‘In Jesus’ name I command you to come out. He is the Jesus that Paul is preaching about.’14Seven sons of Sceva were doing this. Sceva was a Jewish chief priest.15One day the evil spirit answered them, ‘I know Jesus. And I know about Paul. But who are you?’16Then the man who had the evil spirit jumped on Sceva’s sons. He overpowered them all. He gave them a terrible beating. They ran out of the house naked and bleeding.17The Jews and Greeks living in Ephesus heard about this. They were all overcome with fear. They held the name of the Lord Jesus in high honour.18Many who believed now came and openly admitted what they had done.19A number of those who had practised evil magic brought their scrolls together. They set them on fire out in the open. They added up the value of the scrolls. The scrolls were worth more than someone could earn in two lifetimes.20The word of the Lord spread everywhere. It became more and more powerful.21After all this had happened, Paul decided to go to Jerusalem. He went through Macedonia and Achaia. ‘After I have been to Jerusalem,’ he said, ‘I must visit Rome also.’22He sent Timothy and Erastus, two of his helpers, to Macedonia. But he stayed a little longer in Asia Minor.
Trouble in Ephesus
23At that time many people became very upset about the Way of Jesus.24There was a man named Demetrius who made things out of silver. He made silver models of the temple of the goddess Artemis. He brought in a lot of business for the other skilled workers there.25One day he called them together. He also called others who were in the same kind of business. ‘My friends’, he said, ‘you know that we make good money from our work.26You have seen and heard what this fellow Paul is doing. He has talked to large numbers of people here in Ephesus. Almost everywhere in Asia Minor he has led people away from our gods. He says that the gods made by human hands are not gods at all.27Our work is in danger of losing its good name. People’s faith in the temple of the great goddess Artemis will be weakened. Now she is worshipped all over Asia Minor and the whole world. But soon she will be robbed of her greatness.’28When they heard this, they became very angry. They began shouting, ‘Great is Artemis of the Ephesians!’29Soon people were making trouble in the whole city. They all rushed into the theatre. They dragged Gaius and Aristarchus along with them. These two men had come with Paul from Macedonia.30Paul wanted to appear in front of the crowd. But the believers wouldn’t let him.31Some of the officials in Asia Minor were friends of Paul. They sent him a message, begging him not to go into the theatre.32The crowd didn’t know what was going on. Some were shouting one thing and some another. Most of the people didn’t even know why they were there.33The Jews in the crowd pushed Alexander to the front. They tried to tell him what to say. But he motioned for them to be quiet. He was about to give the people reasons for his actions.34But then they realised that he was a Jew. So they all shouted the same thing for about two hours. ‘Great is Artemis of the Ephesians!’ they yelled.35The city clerk quietened the crowd down. ‘People of Ephesus!’ he said. ‘The city of Ephesus guards the temple of the great Artemis. The whole world knows this. They know that Ephesus guards her statue, which fell from heaven.36These facts can’t be questioned. So calm down. Don’t do anything foolish.37These men haven’t robbed any temples. They haven’t said evil things against our goddess. But you have brought them here anyhow.38Demetrius and the other skilled workers may feel they have been wronged by someone. Let them bring charges. The courts are open. We have our governors.39Is there anything else you want to bring up? Settle it in a court of law.40As it is, we are in danger of being charged with a crime. We could be charged with causing all this trouble today. There is no reason for it. So we wouldn’t be able to explain what has happened.’41After he said this, he sent the people away.