Битие 44 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Йосиф изпитва братята си

1 Междувременно Йосиф нареди на иконома си: „Напълни чувалите на тези хора с храна, колкото могат да носят, а парите на всеки от тях сложи в чувала му. 2 Моята сребърна чаша сложи в чувала на най-малкия заедно с парите за купеното от него жито.“ Икономът направи така, както му нареди Йосиф. 3 Сутринта, щом се съмна, пуснаха братята да си тръгнат с ослите си. 4 Още не бяха се отдалечили от града, когато Йосиф каза на иконома си: „Иди настигни онези мъже и им кажи: „Защо отговорихте на доброто със зло? 5 Не пие ли господарят ми от тази чаша и не гадае ли с нея? Лошо постъпихте вие.“ 6 Икономът ги настигна и им предаде тези думи. 7 А те му казаха: „Защо нашият господар говори така? Твоите роби не биха постъпили така. 8 Та ние ти върнахме от ханаанската земя парите, които бяха в чувалите ни. Как бихме откраднали злато и сребро от дома на господаря? 9 У когото от нас се намери чашата, нека да умре, а ние ще сме роби на господаря ни.“ 10 Той се съгласи: „Нека бъде така, както казахте. У когото се намери чашата, той ще ми стане роб, а вие ще бъдете оневинени.“ 11 Те бързо свалиха чувалите си на земята и ги разтвориха. 12 Икономът ги претърси, като започна от чувалите на най-стария и свърши с тези на най-малкия. В чувала на Вениамин той намери чашата. 13 В мъката си братята раздраха дрехите си. Всеки натовари отново осела си и всички се върнаха в града. 14 Юда и братята му отидоха направо в дома на Йосиф, който си беше още вкъщи, и паднаха в нозете му. 15 А Йосиф ги попита: „Какво направихте? Нима не знаехте, че човек като мене може да гадае?“ 16 Юда отвърна: „Какво да ти кажем, господарю? Какво да измислим, за да се оправдаем пред тебе? Явно сме грешни пред Бога и нека станем твои роби ние и онзи, в чиито ръце се намери чашата.“ 17 Йосиф каза: „Няма да постъпя така. Роб при мене ще остане само онзи, у когото беше намерена чашата, а вие се върнете при баща си с мир.“ 18 Юда пристъпи плахо към него и му каза: „Господарю, нека ти кажа нещо откровено, въпреки че ти си като фараон и недей да се гневиш на роба си. 19 Преди господарят ми беше питал робите си дали имаме баща или брат. 20 Ние тогава отговорихме на нашия господар, че имаме възрастен баща и малък брат, роден в старините на баща ни. Най-малкият син имаше едноутробен брат, който умря, и така Вениамин остана единствен от тази майка и баща ни много го обича. 21 Ти тогава ни каза да го доведем при тебе да го видиш. 22 А ние отговорихме на господаря ни, че момчето не може да се отдели от баща си, защото, ако го изостави, баща ни ще умре. 23 Но ти ни каза тогава, че ако не дойде с нас най-малкият ни брат, да не се мяркаме пред тебе. 24 Когато се върнахме при твоя роб, нашия баща, ние му предадохме думите на господаря ни. 25 След време баща ни каза да дойдем и да купим пак малко жито. 26 Ние му отговорихме, че няма да тръгнем, освен ако не вземем с нас най-малкия си брат, защото не можем да се изправим пред тебе, ако с нас не е най-малкият ни брат. 27 А твоят роб, нашият баща, ни припомни, че жена му родила двама синове и 28 единият си отишъл от него завинаги, и сигурно наистина е разкъсан, защото не го е видял повече. (Бит 37:33) 29 Сега, ако вземем и този и с него се случи нещо лошо, ще го вкараме него, стария човек, с тъгата му в гроба. 30 И така, ако се върна при твоя роб, нашия баща, без момчето, което той много обича, 31 и той разбере, че детето го няма с мене, ще умре. Тогава ние, робите ти, ще вкараме стария човек с тъга в гроба. 32 И освен това се наех да отговарям пред баща си за момчето и обещах: ако не го доведа обратно, да съм виновен пред баща си през целия си живот. (Бит 43:9) 33 И така, нека аз, твоят роб, остана роб на господаря си вместо момчето, а то да се върне с братята си. 34 Как да застана пред баща си, ако момчето не е с мене? Не искам да видя и да преживея скръбта на баща си.“

New International Reader’s Version

от Biblica

A silver cup in a sack

1 Joseph told the manager of his house what to do. ‘Fill the men’s sacks with as much food as they can carry,’ he said. ‘Put each man’s money in his sack. 2 Then put my silver cup in the youngest one’s sack. Put it there along with the money he paid for his corn.’ So the manager did what Joseph told him to do. 3 When morning came, the men were sent on their way with their donkeys. 4 They hadn’t gone very far from the city when Joseph spoke to his manager. ‘Go after those men right away,’ he said. ‘Catch up with them. Say to them, “My master was good to you. Why have you paid him back by doing evil? 5 Isn’t this the cup my master drinks from? Doesn’t he also use it to find things out? You have done an evil thing.” ’ 6 When the manager caught up with them, he told them what Joseph had said. 7 But they said to him, ‘Why do you say these things? We would never do anything like that! 8 We even brought back to you from Canaan the money we found in our sacks. So why would we steal silver or gold from your master’s house? 9 If you find out that any of us has the cup, he will die. And the rest of us will become your slaves.’ 10 ‘All right, then,’ he said. ‘As you wish. The one found to have the cup will become my slave. But the rest of you will not be blamed.’ 11 Each of them quickly put his sack down on the ground and opened it. 12 Then the manager started to search. He began with the eldest and ended with the youngest. The cup was found in Benjamin’s sack. 13 When that happened, they were so upset they tore their clothes. Then all of them loaded their donkeys and went back to the city. 14 Joseph was still in the house when Judah and his brothers came in. They threw themselves down on the ground in front of him. 15 Joseph said to them, ‘What have you done? Don’t you know that a man like me has ways to find things out?’ 16 ‘What can we say to you?’ Judah replied. ‘What can we say? How can we prove we haven’t done anything wrong? God has shown you that we are guilty. We are now your slaves. All of us are, including the one found to have the cup.’ 17 But Joseph said, ‘I would never do anything like that! Only the man found to have the cup will become my slave. The rest of you may go back to your father in peace.’ 18 Then Judah went up to him. He said, ‘Please, sir. Let me speak a word to you. Don’t be angry with me, even though you are equal to Pharaoh himself. 19 You asked us, “Do you have a father or a brother?” 20 We answered, “We have an old father. A young son was born to him when he was old. His brother is dead. He’s the only one of his mother’s sons left. And his father loves him.” 21 ‘Then you said to us, “Bring him down to me. I want to see him for myself.” 22 We said to you, “The boy can’t leave his father. If he does, his father will die.” 23 But you told us, “Your youngest brother must come down here with you. If he doesn’t, you won’t see my face again.” 24 So we went back to my father. We told him what you had said. 25 ‘Then our father said, “Go back. Buy a little more food.” 26 But we said, “We can’t go down. We’ll only go if our youngest brother goes there with us. We can’t even see the man’s face unless our youngest brother goes with us.” 27 ‘Your servant my father said to us, “You know that my wife had two sons by me. 28 One of them went away from me. And I said, ‘He must have been torn to pieces.’ I haven’t seen him since. 29 What if you take this one from me too and he is harmed? Then you would cause me to die as a sad old man. I would go down into the grave full of pain and suffering.” 30 ‘So now, what will happen if the boy isn’t with us when I go back to my father? His life depends on the boy’s life. 31 When he sees that the boy isn’t with us, he’ll die. Because of us, he’ll go down into the grave as a sad old man. 32 I promised my father I would keep the boy safe. I said, “Father, I’ll bring him back to you. If I don’t, you can put the blame on me for the rest of my life.” 33 ‘Now then, please let me stay here. Let me be your slave in place of the boy. Let the boy return with his brothers. 34 How can I go back to my father if the boy isn’t with me? No! Don’t let me see the pain and suffering that would come to my father.’