Битие 43 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Братята заедно с Вениамин отново в Египет

1 В страната на Яков гладът ставаше все по-тежък. 2 А когато донесеното от Египет жито свърши, Яков им каза: „Идете пак и ни купете още храна!“ 3 А Юда му каза: „Онзи човек беше категоричен и ни каза да не се явяваме пред него, ако с нас не е брат ни. 4 Ако разрешиш брат ни да тръгне с нас, ще отидем и ще купим храна, 5 а ако не позволиш, няма да отидем. Онзи човек ни каза да не се явяваме пред него, ако брат ни не е с нас.“ 6 Израил попита: „Защо ми причинихте това, като казахте на онзи човек, че имате още един брат?“ 7 А те му отговориха: „Онзи човек разпитваше за нас и за рода ни, дали е жив още баща ни, дали имаме друг брат. И ние му отговаряхме. Откъде да знаем, че ще поиска да доведем брат си?“ 8 И Юда каза на баща си Израил: „Пусни момчето с мене и ние ще отидем за храна, за да преживеем и да не умре от глад никой от нас – нито ние, нито ти, нито децата ни. (Бит 42:37) 9 Аз отговарям за него и от мене ще го искаш. Ако не ти го доведа обратно, ще съм виновен пред тебе до края на живота си. 10 Ако не бяхме се бавили досега, вече да се връщахме.“ 11 Тогава техният баща Израил им каза: „Добре, ето какво ще направите: вземете със себе си най-добрите плодове от тази земя и ги занесете като дар на онзи човек. Занесете по малко благовонна смола и мед, балсам и смирна, фъстъци и бадеми. 12 Вземете и още пари, а онези, които бяха сложени в чувалите, върнете, защото вероятно е станала грешка! 13 Вземете още и брат си и идете при онзи човек! 14 И нека Всемогъщият Бог ви дари с милостта му и той да пусне другия ви брат и Вениамин. А пък аз, ако трябва да остана без деца, нека остана!“ 15 И братята взеха подаръците, двойно повече пари и Вениамин и тръгнаха за Египет. Там се явиха пред Йосиф. 16 Йосиф, като видя заедно с тях Вениамин, каза на иконома си: „Заведи ги у дома, заколи животно и го приготви, защото днес ще обядвам с тези хора.“ 17 Икономът направи така, както нареди Йосиф, и ги заведе в дома на господаря си. 18 Братята се изплашиха много, когато разбраха, че ги водят в дома на Йосиф, и си казаха: „Карат ни тук, за да ни обвинят заради парите, намерени в чувалите ни. Това ще е повод да ни нападнат, да вземат ослите ни и да ни превърнат в роби.“ 19 Когато стигнаха до къщната врата, се спряха до иконома на Йосиф и го заговориха: 20 „Слушай, господарю, ние вече идвахме да купуваме храна и по-рано, 21 а когато по пътя спряхме да нощуваме и отворихме чувалите си, вътре в тях бяха парите на всеки от нас – толкова, колкото бяхме платили. Сега ги връщаме. (Бит 42:27) 22 За закупуване на новата храна носим други пари. А онези не знаем кой ги е върнал в чувалите ни.“ 23 Той им отговори: „Бъдете спокойни и не се страхувайте! Аз получих парите ви тогава, но вашият Бог, Богът на баща ви, ги върна в чувалите ви.“ След това доведе при тях Симеон. 24 Икономът въведе братята в Йосифовия дом и им даде вода да си измият нозете. Даде и храна за ослите им. 25 А те приготвиха подаръците, докато чакаха Йосиф за обяд, защото разбраха, че заедно ще ядат. 26 Йосиф се прибра вкъщи и те му поднесоха с дълбоки поклони даровете, които носеха. 27 След като се поинтересува дали са добре, той попита: „Здрав ли е вашият стар баща, за когото бяхте ми разказвали? Жив ли е още?“ 28 А те отговориха: „Твоят роб, нашият баща, е жив и здрав още.“ И се поклониха. 29 Йосиф погледна и видя Вениамин, с когото бяха родени от една майка, и попита: „Този ли е най-малкият ви брат, за когото ми бяхте говорили?“ И го благослови: „Божията милост да бъде с тебе, сине мой!“ 30 След това набързо излезе, развълнуван от чувствата към брат си и готов да заплаче. Скри се във вътрешната стая и там плака. (Бит 42:24) 31 После изми лицето си и се върна. Като се стремеше да се сдържа, той нареди: „Донесете обяда!“ 32 И поднесоха храна отделно на него, отделно на тях и отделно на египтяните, които обядваха с него, защото те не могат да ядат с евреи. За египтяните това е непозволено. 33 И насядаха те пред него, наредиха се по старшинство и бяха доста объркани от случващото се. 34 А Йосиф им изпращаше от храната си и на Вениамин даваха пет пъти повече, отколкото на всички останали.

New International Reader’s Version

от Biblica

Joseph’s brothers go down to Egypt again

1 There still wasn’t enough food anywhere in the land. 2 After a while Jacob’s family had eaten all the corn the brothers had brought from Egypt. So their father said to them, ‘Go back. Buy us a little more food.’ 3 But Judah said to him, ‘The man gave us a strong warning. He said, “You won’t see my face again unless your brother Benjamin is with you.” 4 So send our brother along with us. Then we’ll go down and buy food for you. 5 If you won’t send him, we won’t go down. The man said to us, “You won’t see my face again unless your brother is with you.” ’ 6 Israel asked, ‘Why did you bring this trouble to me? Why did you tell the man you had another brother?’ 7 They replied, ‘The man questioned us closely about ourselves and our family. He asked us, “Is your father still living? Do you have another brother?” We just answered his questions. How could we possibly know he would say, “Bring your brother down here”?’ 8 Judah spoke to Israel his father. ‘Send the boy along with me,’ he said. ‘We’ll go right away. Then we and you and our children will live and not die. 9 I myself promise to keep Benjamin safe. You can blame me if I don’t bring him back to you. I’ll set him right here in front of you. If I don’t, you can put the blame on me for the rest of my life. 10 As it is, we’ve already waited too long. We could have made the trip to Egypt and back twice by now.’ 11 Then their father Israel spoke to them. He said, ‘If that’s the way it has to be, then do what I tell you. Put some of the best things from our land in your bags. Take them down to the man as a gift. Take some lotion and a little honey. Take some spices and myrrh. Take some pistachio nuts and almonds. 12 Take twice the amount of money with you. You have to give back the money that was put in your sacks. Maybe it was a mistake. 13 Also take your brother. Go back to the man at once. 14 May the Mighty God cause him to show you mercy. May the man let your other brother and Benjamin come back with you. And if I lose my sons, I lose them.’ 15 So the men took the gifts. They took twice the amount of money. They also took Benjamin. They hurried down to Egypt and went to Joseph. 16 When Joseph saw Benjamin with them, he spoke to the manager of his house. ‘Take these men to my house,’ he said. ‘Kill an animal and prepare a meal. I want them to eat with me at noon.’ 17 The manager did what Joseph told him to do. He took the men to Joseph’s house. 18 They were frightened when they were taken to Joseph’s house. They thought, ‘We were brought here because of the money that was put back in our sacks the first time. He wants to attack us and overpower us. Then he can hold us as slaves and take our donkeys.’ 19 So they went up to Joseph’s manager. They spoke to him at the entrance to the house. 20 ‘Please, sir,’ they said. ‘We came down here the first time to buy food. 21 We opened our sacks at the place where we stopped for the night. Each of us found in our sacks the exact amount of the money we had paid. So we’ve brought it back with us. 22 We’ve also brought more money with us to buy food. We don’t know who put our money in our sacks.’ 23 ‘It’s all right,’ the manager said. ‘Don’t be afraid. Your God, the God of your father, has given you riches in your sacks. I received your money.’ Then he brought Simeon out to them. 24 The manager took the men into Joseph’s house. He gave them water to wash their feet. He provided feed for their donkeys. 25 The brothers prepared their gifts for Joseph. He was planning to arrive at noon. They had heard that they were going to eat there. 26 When Joseph came home, they gave him the gifts they had brought into the house. They bowed down low in front of him. 27 He asked them how they were. Then he said, ‘How is your old father you told me about? Is he still living?’ 28 They replied, ‘Your servant our father is still alive and well.’ And they bowed down to show him honour. 29 Joseph looked round. Then he saw his brother Benjamin, his own mother’s son. He asked, ‘Is this your youngest brother? Is he the one you told me about?’ He continued, ‘May God be gracious to you, my son.’ 30 It moved him deeply to see his brother. So Joseph hurried out and looked for a place to cry. He went into his own room and cried there. 31 Then he washed his face and came out. He calmed down and said, ‘Serve the food.’ 32 They served Joseph by himself. They served the brothers by themselves. They also served the Egyptians who ate with Joseph by themselves. Because of their beliefs, Egyptians couldn’t eat with Hebrews. 33 The brothers had been given places in front of Joseph. They had been seated in the order of their ages, from the eldest to the youngest. That made them look at each other in great surprise. 34 While they were eating, some food was brought to them from Joseph’s table. Benjamin was given five times as much as anyone else. So all Joseph’s brothers ate and drank a lot with him.