2 Коринтяни 3 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Предимството на Новия Завет пред Стария Завет

1 Нима пак започваме да препоръчваме себе си? Или имаме нужда – както някои – от препоръчителни писма до вас или от вас? (2 Кор 5:12; 2 Кор 10:12)

2 Кор 5:122 Кор 10:12

2 Вие сте нашата препоръка, написана в сърцата ни, която четат и разбират всички хора. 3 Ясно е, че сте препоръка от Христос, подготвена чрез нашето служение, написана не с мастило, а с Духа на живия Бог – не върху каменни скрижали, а върху скрижалите на човешките сърца. (Изх 24:12; Изх 31:18; Изх 32:15; Вт 9:10; Пр 7:3; Ер 31:33)

Изх 24:12Изх 31:18Изх 32:15Вт 9:10Пр 7:3Ер 31:33

4 Такава убеденост в Бога имаме чрез Христос – 5 не че самите ние сме способни да измислим нещо като лично наше, а защото нашата способност е от Бога, 6 Който ни е дал способност да бъдем служители на Новия Завет – не на буквата, а на духа. Защото буквата убива, а духът животвори. 7 А щом като служението на Мойсеевия закон^[1], издълбано с букви върху камък, беше придружено от такова сияние, така че израилтяните не можеха да погледнат Мойсей заради сиянието на неговото лице, макар и преходно, (Изх 34:29) 8 как няма да е още по-бляскаво служението на духа? 9 Защото, ако служението, водещо до осъждане, беше така бляскаво, то колко повече служението, носещо оправдаване, се придружава от изобилна слава. 10 При това онази бляскава слава не може да се сравнява със сегашната, която надминава всичко. 11 Защото, щом преходното се яви с такава слава, колко по-голяма е славата на непреходното. 12 Като имаме такава надежда, ние постъпваме с голяма смелост, 13 а не както Мойсей, който слагаше покривало на лицето си, за да не видят израилтяните края на онова сияние, което е преходно. (Изх 34:33) 14 Но умът им се помрачи, защото и до днес онова покривало си остава несвалено при четенето на Стария Завет, защото то се сваля само чрез Христос. 15 И до днес, когато се чете от книгите на Мойсей, покривалото си остава върху техните сърца. 16 Но щом някой се обърне към Господа, покривалото се сваля. 17 А Господ е Духът, където пък е Духът на Господа, там е свободата. 18 Всички ние, съзерцавайки с открито лице като в огледало сиянието на Господа, напредваме от слава в слава със силата на Духа на Господа. (Изх 16:10)

Louis Segond 1910

1 Commençons-nous de nouveau à nous recommander nous-mêmes? Ou avons-nous besoin, comme quelques-uns, de lettres de recommandation auprès de vous, ou de votre part? 2 C'est vous qui êtes notre lettre, écrite dans nos coeurs, connue et lue de tous les hommes. 3 Vous êtes manifestement une lettre de Christ, écrite, par notre ministère, non avec de l'encre, mais avec l'Esprit du Dieu vivant, non sur des tables de pierre, mais sur des tables de chair, sur les coeurs. 4 Cette assurance-là, nous l'avons par Christ auprès de Dieu. 5 Ce n'est pas à dire que nous soyons par nous-mêmes capables de concevoir quelque chose comme venant de nous-mêmes. Notre capacité, au contraire, vient de Dieu. 6 Il nous a aussi rendus capables d'être ministres d'une nouvelle alliance, non de la lettre, mais de l'esprit; car la lettre tue, mais l'esprit vivifie. 7 Or, si le ministère de la mort, gravé avec des lettres sur des pierres, a été glorieux, au point que les fils d'Israël ne pouvaient fixer les regards sur le visage de Moïse, à cause de la gloire de son visage, bien que cette gloire fût passagère, 8 combien le ministère de l'esprit ne sera-t-il pas plus glorieux! 9 Si le ministère de la condamnation a été glorieux, le ministère de la justice est de beaucoup supérieur en gloire. 10 Et, sous ce rapport, ce qui a été glorieux ne l'a point été, à cause de cette gloire qui lui est supérieure. 11 En effet, si ce qui était passager a été glorieux, ce qui est permanent est bien plus glorieux. 12 Ayant donc cette espérance, nous usons d'une grande liberté, 13 et nous ne faisons pas comme Moïse, qui mettait un voile sur son visage, pour que les fils d'Israël ne fixassent pas les regards sur la fin de ce qui était passager. 14 Mais ils sont devenus durs d'entendement. Car jusqu'à ce jour le même voile demeure quand, ils font la lecture de l'Ancien Testament, et il ne se lève pas, parce que c'est en Christ qu'il disparaît. 15 Jusqu'à ce jour, quand on lit Moïse, un voile est jeté sur leurs coeurs; 16 mais lorsque les coeurs se convertissent au Seigneur, le voile est ôté. 17 Or, le Seigneur c'est l'Esprit; et là où est l'Esprit du Seigneur, là est la liberté. 18 Nous tous qui, le visage découvert, contemplons comme dans un miroir la gloire du Seigneur, nous sommes transformés en la même image, de gloire en gloire, comme par le Seigneur, l'Esprit.