1След това потеглиха от Елим. Цялата израилска общност дойде в пустинята Син, която се намира между Елим и Синай, в петнадесетия ден на втория месец след излизането от Египет.2Тогава цялата общност от израилтяни заропта срещу Мойсей и Аарон в пустинята. (Чис 11:1)3Израилтяните им казаха: „О, да бяхме умрели от ръката на Господа в Египет, когато седяхме при котлите с месо, когато предоволно ядяхме хляб. А вие ни доведохте в тази пустиня, за да уморите от глад цялата общност.“4Господ каза на Мойсей: „Ето ще направя да вали хляб от небето. Нека народът излиза всеки ден и да събира колкото му е необходимо за през деня, за да го изпитам ще постъпва ли според Моя закон или не. (Пс 78:24; Йн 6:31; Йн 6:49)5А на шестия ден нека всички приготвят за ядене това, което донесат, и то ще бъде двойно повече от това, което събират през другите дни.“6Тогава Мойсей и Аарон казаха на цялата общност от израилтяни: „Довечера ще разберете, че Господ ви е извел от Египет,7а утре ще видите славата на Господа, защото Той чу вашия ропот, с който Го огорчавате. А какво сме ние, та роптаете против нас?“8Мойсей каза още: „Това ще стане, когато Господ вечер ви даде месо за храна, а сутрин – хляб до насита. Господ чу ропота ви, който вдигнахте против Него, ние какво сме? Вашият ропот не е против нас, а против Господа.“9Мойсей каза на Аарон: „Извести на цялата общност от израилтяни: „Застанете пред Господа, защото Той чу ропота ви.“10Когато Аарон говореше на общността от израилтяни, те обърнаха поглед към пустинята, и ето Господнята слава се яви в облак.11Тогава Господ каза на Мойсей:12„Аз чух ропота на израилтяните. Обяви им: „Вечер ще ядете месо, а сутрин ще се насищате с хляб и ще разберете, че Аз съм Господ, вашият Бог“.“13Вечерта долетя ято пъдпъдъци и покриха лагера, а на сутринта бе паднала роса около лагера. (Чис 11:31; Вт 8:3; Вт 8:16; Пс 105:40)14Росата се вдигна и ето върху пустинната почва имаше нещо дребно, съсирено, ситно като скреж по земята. (Чис 11:7)15Като видяха това, израилтяните недоумяваха един към друг: „Какво е това?“ Защото не знаеха какво е то. И Мойсей им отговори: „Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете. (1 Кор 10:3)16Това нарежда Господ: „Събирайте от него – всеки толкова, колкото му е нужно да яде. По гомор на човек, събирайте според броя на хората, всеки за тези, които живеят в шатрата му“.“17Така и постъпиха израилтяните: събраха – едни много, други малко.18А когато измериха събраното с гомор, тогава този, който беше събрал много, нямаше излишък и който беше събрал малко, нямаше недостиг: всеки събра толкова, колкото му беше нужно да изяде. (2 Кор 8:15)19Мойсей им нареди още: „Никой да не оставя от това до утре.“20Но те не послушаха Мойсей и някои оставиха от това до сутринта. То червяса и се вмириса. Мойсей се разгневи на тези хора.21И те го събираха сутрин рано, всеки колкото му беше нужно да изяде. А когато припечеше слънце, то се топеше.22А в шестия ден събраха двойно от този хляб – по два гомора за всеки. Дойдоха всички началници на общността и съобщиха това на Мойсей.23А той им каза: „Ето какво нареди Господ: утре е ден на покоя – света събота, посветена на Господа. Каквото трябва да се опече, опечете, и каквото трябва да се сготви, сгответе днес, а каквото остане, отделете настрана и го запазете за утрешния ден.“ (Изх 20:8)24Останалото те отделиха настрана до сутринта според заповедта на Мойсей и то не се вмириса, нито червяса.25Тогава Мойсей каза: „Яжте го днес, защото днес е събота, посветена на Господа. Днес няма да го намерите на полето.26Шест дена го събирайте, а седмият ден е събота: тогава няма да го има.“27А някои от народа излязоха в седмия ден да събират, но нищо не намериха.28Тогава Господ каза на Мойсей: „Докога ще отказвате да спазвате заповедите Ми и наставленията Ми?29Вижте, Господ ви е дал събота, затова в шестия ден дава храна за два дена: всеки да остава вкъщи, в седмия ден никой да не излиза от жилището си.“30И така, на седмия ден народът празнуваше съботата.31Израилевият дом нарече тази храна манна. Тя беше бяла като кориандрово семе, а на вкус като медена питка. (Чис 11:7; Пс 78:24; Йн 6:31; Йн 6:49)32След това Мойсей оповести: „Ето какво заповяда Господ: „Напълнете с нея един гомор и го запазете за вашите бъдещи поколения, за да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египет“.“33Мойсей нареди на Аарон: „Вземи един[1] съд и сипи в него пълен гомор манна и го постави пред Господа, за да се пази за вашите бъдещи поколения.“ (Евр 9:4)34Както заповяда Господ на Мойсей, Аарон постави този съд пред скрижалите на свидетелството, за да се запази.35Израилтяните ядоха тази манна четиридесет години, докато влязоха в обитаема земя. Те ядоха манна, докато пристигнаха до границите на земята Ханаан. (И Н 5:12)36А гоморът е една десета част от една ефа.