Яков 1 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Поздрав

1 Яков, слуга на Бога и на Господ Иисус Христос, изпраща поздрав на дванадесетте племена, разпръснати по света. (Мт 13:55; Мк 6:3; Гал 1:19)

Мт 13:55Мк 6:3Гал 1:19

Вяра и мъдрост

2 Братя мои, когато изпаднете в разни изкушения, бъдете изпълнени с радост, (Рим 5:3; 1 Пет 4:13) 3 тъй като знаете, че изпитанието на вашата вяра поражда търпение. 4 Търпението обаче нека да води към нещо съвършено, за да бъдете съвършени и безукорни и да не изоставате в нищо. 5 Ако пък на някого от вас не достига мъдрост, нека измоли от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, и ще му даде. (Пр 2:6; Мт 7:7; Прем 8:21)

Пр 2:6Мт 7:7Прем 8:21

6 Но да моли с вяра и никак да не се съмнява, защото онзи, който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и разлюлявана от вятъра. 7 Нека такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа, 8 тъй като двуличният човек е непостоянен във всичките си начинания.

Истинско и мнимо величие

9 Унизеният брат да се хвали със своето въздигане, 10 а богатият – със своето унижение, защото той ще премине като цвета на тревата: 11 когато слънцето изгрее и с жегата си изсуши тревата, цветът и вехне и хубостта на гледката изчезва; тъй ще погине и богатият в своите начинания. (Ис 40:6; 1 Пет 1:24)

Причина за изкушението

12 Блажен е човекът, който търпи изкушение, защото след като устои на изпитанието, ще получи венеца на живота, който Господ е обещал на онези, които Го обичат. 13 Никой, когато е в изкушение, да не казва: „Бог ме изкушава.“ Защото Бог не се изкушава от зло, а и Сам не изкушава никого. (Сир 15:11) 14 Всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си страст. 15 Сетне страстта зачева и ражда грях, а грехът, като съзрее, ражда смърт. 16 Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя! 17 Всяко добро дарение и всеки съвършен дар идва отгоре, от Твореца на небесните светила^[1], Който никога не се променя, нито пък помръква. (Мт 7:11) 18 Той ни роди по Своя воля чрез словото на истината, за да бъдем като първи плодове сред създанията Му.

Слушатели и последователи на учението

19 И тъй, възлюбени мои братя, нека всеки човек бъде бърз на слушане, бавен на говорене и бавен на гняв. (Екл 5:1; Мт 5:22; Сир 5:11)

Екл 5:1Мт 5:22Сир 5:11

20 Защото човек в гнева си не постъпва според Божията правда. 21 Затова отхвърлете всяка нечистота и неизказана злоба, за да приемете с кротост посаденото във вас учение, което може да спаси душите ви. 22 Изпълнявайте учението, а не бъдете само слушатели, които заблуждават себе си. (Мт 7:24; Як 2:14; 1 Йн 3:18)

Мт 7:24Як 2:141 Йн 3:18

23 Защото онзи, който слуша словото и не го изпълнява, той прилича на човек, който гледа собственото си лице в огледало: 24 погледне се, отмине и веднага забравя как изглежда. 25 Но който вникне в съвършения закон на свободата и пребъде в него, той не само слуша, за да забрави после, а е изпълнител на делото и той ще бъде блажен в начинанието си. (Пс 19:8) 26 Ако някой от вас мисли, че е благочестив, но не обуздава езика си, той мами сърцето си и неговото благочестие е суетно. (Пс 34:14) 27 Чисто и непорочно благочестие пред Бог и Отец е това: да се грижиш за сираци и вдовици в техните страдания и да се пазиш неосквернен от света. (Изх 22:21)

Louis Segond 1910

1 Jacques, serviteur de Dieu et du Seigneur Jésus Christ, aux douze tribus qui sont dans la dispersion, salut! 2 Mes frères, regardez comme un sujet de joie complète les diverses épreuves auxquelles vous pouvez être exposés, 3 sachant que l'épreuve de votre foi produit la patience. 4 Mais il faut que la patience accomplisse parfaitement son oeuvre, afin que vous soyez parfaits et accomplis, sans faillir en rien. 5 Si quelqu'un d'entre vous manque de sagesse, qu'il la demande à Dieu, qui donne à tous simplement et sans reproche, et elle lui sera donnée. 6 Mais qu'il la demande avec foi, sans douter; car celui qui doute est semblable au flot de la mer, agité par le vent et poussé de côté et d'autre. 7 Qu'un tel homme ne s'imagine pas qu'il recevra quelque chose du Seigneur: 8 c'est un homme irrésolu, inconstant dans toutes ses voies. 9 Que le frère de condition humble se glorifie de son élévation. 10 Que le riche, au contraire, se glorifie de son humiliation; car il passera comme la fleur de l'herbe. 11 Le soleil s'est levé avec sa chaleur ardente, il a desséché l'herbe, sa fleur est tombée, et la beauté de son aspect a disparu: ainsi le riche se flétrira dans ses entreprises. 12 Heureux l'homme qui supporte patiemment la tentation; car, après avoir été éprouvé, il recevra la couronne de vie, que le Seigneur a promise à ceux qui l'aiment. 13 Que personne, lorsqu'il est tenté, ne dise: C'est Dieu qui me tente. Car Dieu ne peut être tenté par le mal, et il ne tente lui-même personne. 14 Mais chacun est tenté quand il est attiré et amorcé par sa propre convoitise. 15 Puis la convoitise, lorsqu'elle a conçu, enfante le péché; et le péché, étant consommé, produit la mort. 16 Nous vous y trompez pas, mes frères bien-aimés: 17 toute grâce excellente et tout don parfait descendent d'en haut, du Père des lumières, chez lequel il n'y a ni changement ni ombre de variation. 18 Il nous a engendrés selon sa volonté, par la parole de vérité, afin que nous soyons en quelque sorte les prémices de ses créatures. 19 Sachez-le, mes frères bien-aimés. Ainsi, que tout homme soit prompt à écouter, lent à parler, lent à se mettre en colère; 20 car la colère de l'homme n'accomplit pas la justice de Dieu. 21 C'est pourquoi, rejetant toute souillure et tout excès de malice, recevez avec douceur la parole qui a été planté en vous, et qui peut sauver vos âmes. 22 Mettez en pratique la parole, et ne vous bornez pas à l'écouter, en vous trompant vous-mêmes par de faux raisonnements. 23 Car, si quelqu'un écoute la parole et ne la met pas en pratique, il est semblable à un homme qui regarde dans un miroir son visage naturel, 24 et qui, après s'être regardé, s'en va, et oublie aussitôt quel il était. 25 Mais celui qui aura plongé les regards dans la loi parfaite, la loi de la liberté, et qui aura persévéré, n'étant pas un auditeur oublieux, mais se mettant à l'oeuvre, celui-là sera heureux dans son activité. 26 Si quelqu'un croit être religieux, sans tenir sa langue en bride, mais en trompant son coeur, la religion de cet homme est vaine. 27 La religion pure et sans tache, devant Dieu notre Père, consiste à visiter les orphelins et les veuves dans leurs afflictions, et à se préserver des souillures du monde.