Съдии 5 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Победна песен на Девора и Варак

1 Тогава Девора запя тази песен заедно с Варак, потомъка на Авиноам: 2 „Затова, че храбри воини предвождаха Израил, затова че народът прояви усърдие – прославете Господа! 3 Слушайте, царе, внимавайте, вождове! Аз ще пея и свиря за възхвала на Господа, на Господа, Бога Израилев. 4 Когато Ти, Господи, потегли от Сеир, когато Ти тръгна от страната на Едом, тогава земята се разтърси, от небето валеше дъжд и от облаците се изляха води; (Пс 68:8) 5 планините се топяха от присъствието на Господа – самият Синай потрепери от присъствието на Господа, Бога Израилев. 6 В дните на Самегар, наследник на Анат, в дните на Яил пътищата пустееха и пътниците тогава вървяха по околни пътеки вместо по преки пътища. (Съд 3:31; Ис 33:8) 7 Изчезнаха жителите по селата, изчезнаха сред Израил, докато аз, Девора, не се въздигнах, докато не се въздигнах аз – майката на Израил. 8 Народът избра нови богове, затова се разрази войната пред вратата му. Видяха ли се щит и копие сред четиридесет хиляди мъже от Израил? (1 Цар 13:19) 9 Сърцето ми е към вас, храбри вождове на Израил, към мъжете доброволци сред народа – прославете Господа! 10 Вие, които гордо яздите на бели осли, които седите на килими и шествате по улиците – пейте песен! 11 Сред хорови песнопения при кладенци, там, където черпят вода за стадата си – там възхваляват спасителните дела на Господа, спасителните дела на владичеството Му в Израил! Тогава Господният народ потегли към портите. 12 Вдигни се, Деворо, вдигни се! Запей песен! Вдигни се и ти, Варак, и води своите пленници, ти, потомък на Авиноам! 13 Дойдоха всички, които бяха още останали, присъединиха се към вождовете на Израил; Господ ми подчини силните. 14 Тези, които са от корена на Ефремовото племе, тръгнаха против Амалик след тебе, Вениамине, между твоето племе; от Махира идваха вождове, а от племето на Завулон – онези, които държаха жезъл. 15 Също и вождовете на Исахаровото племе заедно с Девора, както и Исахар заедно с Варак, се спуснаха пеша в долината. В областите на Рувимовото племе се правят дълги съвещания. 16 Защо си ми седнал между кошарите и слушаш блеенето на стадата? В областите на Рувимовото племе ехтят силни прения. 17 Галаад обитава отвъд Йордан, а защо племето на Дан седи в корабите? Племето Асирово стои на морския бряг и спокойно си живее при своите заливи. 18 Племето на Завулон е народ, изложил на смърт живота си, както и племето на Нефталим – по полските височини. 19 Дойдоха царе, влязоха в битки, тогава влязоха в битки ханаанските царе в Танаах, при водите на Мегидон, но плячка от сребро не взеха. (Съд 4:13) 20 Звездите от небето воюваха, воюваха с небесните си движения против Сисар. 21 Поток Кисон с буйни води завлече враговете, поток Кедумим, поток Кисон. Мощно се устреми ти, душо моя! 22 Тогава се чупеха конски копита от стремглава езда, от ездата на силните им ездачи. 23 Прокълнете Мероз – казва Господният ангел, – горко прокълнете жителите му, защото не дойдоха на помощ на Господа, на помощ на Господа срещу храбрите. 24 Да бъде благословена между жените Яил, жената на кенееца Хевер, да бъде благословена между жените в шатрите! (Лк 1:42; Юд 13:18) 25 Той вода поиска; тя мляко му даде, във великолепна чаша най-добрата напитка му предложи. 26 Лявата си ръка тя протегна към кола, а дясната – към ковашкия чук; удари Сисар, разби главата му, смаза и прониза слепите му очи. 27 При нозете и се сгърчи, падна и се простря, при нозете и се сгърчи, падна; където се сгърчи, там падна мъртъв. 28 През прозореца надничаше Сисаровата майка. През решетката крещеше тя: „Защо се бави да дойде конницата му, защо закъсняват колелетата на колесницата му?“ 29 Нейните мъдри придворни и отговарят и даже сама тя дава отговор на себе си: 30 „Навярно плячкосват, поделят си плячка и я делят – по девойка робиня, по две девойки на всеки воин; та това е плячка за Сисар от пъстрошарени дрехи, плячка от пъстрошарени везани дрехи, от пъстрошарени дрехи, от две страни везани, снети от рамене на пленници.“ 31 Така да погинат всички Твои врагове, Господи! А онези, които обичат Господа, да бъдат като слънце, което изгрява в целия си блясък.“ След това по тази страна настъпи спокойствие от врагове в продължение на четиридесет години. (Съд 3:11; Съд 3:30; Съд 8:28; 2 Цар 23:4)

Съд 3:11Съд 3:30Съд 8:282 Цар 23:4

Louis Segond 1910

1 En ce jour-là, Débora chanta ce cantique, avec Barak, fils d'Abinoam: 2 Des chefs se sont mis à la tête du peuple en Israël, Et le peuple s'est montré prêt à combattre: Bénissez-en l'Éternel! 3 Rois, écoutez! Princes, prêtez l'oreille! Je chanterai, oui, je chanterai à l'Éternel, Je chanterai à l'Éternel, le Dieu d'Israël. 4 O Éternel! quand tu sortis de Séir, Quand tu t'avanças des champs d'Édom, La terre trembla, et les cieux se fondirent Et les nuées se fondirent en eaux; 5 Les montagnes s'ébranlèrent devant l'Éternel, Ce Sinaï devant l'Éternel, le Dieu d'Israël. 6 Au temps de Schamgar, fils d'Anath, Au temps de Jaël, les routes étaient abandonnées, Et ceux qui voyageaient prenaient des chemins détournés. 7 Les chefs étaient sans force en Israël, sans force, Quand je me suis levée, moi, Débora, Quand je me suis levée comme une mère en Israël. 8 Il avait choisi de nouveaux dieux: Alors la guerre était aux portes; On ne voyait ni bouclier ni lance Chez quarante milliers en Israël. 9 Mon coeur est aux chefs d'Israël, A ceux du peuple qui se sont montrés prêts à combattre. Bénissez l'Éternel! 10 Vous qui montez de blanches ânesses, Vous qui avez pour sièges des tapis, Et vous qui marchez sur la route, chantez! 11 Que de leur voix les archers, du milieu des abreuvoirs, Célèbrent les bienfaits de l'Éternel, Les bienfaits de son conducteur en Israël! Alors le peuple de l'Éternel descendit aux portes. 12 Réveille-toi, réveille-toi, Débora! Réveille-toi, réveille-toi, dis un cantique! Lève-toi, Barak, et emmène tes captifs, fils d'Abinoam! 13 Alors un reste du peuple triompha des puissants, L'Éternel me donna la victoire sur les héros. 14 D'Éphraïm arrivèrent les habitants d'Amalek. A ta suite marcha Benjamin parmi ta troupe. De Makir vinrent des chefs, Et de Zabulon des commandants. 15 Les princes d'Issacar furent avec Débora, Et Issacar suivit Barak, Il fut envoyé sur ses pas dans la vallée. Près des ruisseaux de Ruben, Grandes furent les résolutions du coeur! 16 Pourquoi es-tu resté au milieu des étables A écouter le bêlement des troupeaux? Aux ruisseaux de Ruben, Grandes furent les délibérations du coeur! 17 Galaad au delà du Jourdain n'a pas quitté sa demeure. Pourquoi Dan s'est-il tenu sur les navires? Aser s'est assis sur le rivage de la mer, Et s'est reposé dans ses ports. 18 Zabulon est un peuple qui affronta la mort, Et Nephthali de même, Sur les hauteurs des champs. 19 Les rois vinrent, ils combattirent, Alors combattirent les rois de Canaan, A Thaanac, aux eaux de Meguiddo; Ils ne remportèrent nul butin, nul argent. 20 Des cieux on combattit, De leurs sentiers les étoiles combattirent contre Sisera. 21 Le torrent de Kison les a entraînés, Le torrent des anciens temps, le torrent de Kison. Mon âme, foule aux pieds les héros! 22 Alors les talons des chevaux retentirent, A la fuite, à la fuite précipitée de leurs guerriers. 23 Maudissez Méroz, dit l'ange de l'Éternel, Maudissez, maudissez ses habitants, Car ils ne vinrent pas au secours de l'Éternel, Au secours de l'Éternel, parmi les hommes vaillants. 24 Bénie soit entre les femmes Jaël, Femme de Héber, le Kénien! Bénie soit-elle entre les femmes qui habitent sous les tentes! 25 Il demanda de l'eau, elle a donné du lait, Dans la coupe d'honneur elle a présenté de la crème. 26 D'une main elle a saisi le pieu, Et de sa droite le marteau des travailleurs; Elle a frappé Sisera, lui a fendu la tête, Fracassé et transpercé la tempe. 27 Aux pieds de Jaël il s'est affaissé, il est tombé, il s'est couché; A ses pieds il s'est affaissé, il est tombé; Là où il s'est affaissé, là il est tombé sans vie. 28 Par la fenêtre, à travers le treillis, La mère de Sisera regarde, et s'écrie: Pourquoi son char tarde-t-il à venir? Pourquoi ses chars vont-ils si lentement? 29 Les plus sages d'entre ses femmes lui répondent, Et elle se répond à elle-même: 30 Ne trouvent-ils pas du butin? ne le partagent-ils pas? Une jeune fille, deux jeunes filles par homme, Du butin en vêtements de couleur pour Sisera, Du butin en vêtements de couleur, brodés, Un vêtement de couleur, deux vêtements brodés, Pour le cou du vainqueur. 31 Périssent ainsi tous tes ennemis, ô Éternel! Ceux qui l'aiment sont comme le soleil, Quand il paraît dans sa force. Le pays fut en repos pendant quarante ans.