Съдии 4 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Четвърти и пети съдия – Девора и Варак

1 След като Аод умря, израилтяните отново започнаха да извършват лоши дела пред очите на Господа. 2 Затова Господ ги предаде под властта на ханаанския цар Явин, който царуваше в Асор; негов военачалник беше Сисар, който живееше в Харошет-Гоим. (1 Цар 12:9) 3 Тогава израилтяните викнаха към Господа за помощ, защото Явин имаше деветстотин железни колесници и жестоко притесняваше израилтяните в продължение на двадесет години. 4 В това време като съдия над Израил беше въздигната пророчицата Девора, жена на Лапидот. 5 Тя живееше под Деворината палма, между Рама и Ветил, в Ефремовата планина; при нея отиваха израилтяните за съд. 6 Девора изпрати пратеници до Варак, потомък на Авиноам, от Кедес в Нефталимовото племе, повика го и му каза: „Господ, Бог Израилев, заповядва: „Иди, възлез на планината Тавор и вземи със себе си десет хиляди мъже от племената на Нефталим и Завулон. (Евр 11:32) 7 А Аз ще насоча към тебе при потока Кисон военачалника на Явин – Сисар, както и неговите колесници и многобройната му войска, и ще го предам под твоя власт“.“ (Пс 83:10) 8 Варак и отговори: „Ако дойдеш с мене, ще отида и аз; но ако не дойдеш с мене, няма да отида^[1].“ 9 В отговор тя каза: „Да, аз ще дойда с тебе. Но няма да бъде твоя славата при похода, на който отиваш, защото под властта на женска ръка Господ ще предаде Сисар.“ И така Девора пое на път и дойде заедно с Варак в Кедес. 10 Варак свика мъжете от племената на Завулон и Нефталим в Кедес и след него потеглиха десет хиляди мъже. Така също и Девора тръгна заедно с него. 11 А кенеецът Евер, Мойсеев сродник, който се беше отделил от кенейците, потомци на Ховав, разпъна шатрата си при дъбравата в Цааним, близо до Кедес. 12 И съобщиха на Сисар, че Авиноам, потомък на Варак, се е изкачил на планината Тавор. 13 Сисар призова всичките си деветстотин железни колесници, както и всички мъже, които бяха заедно с него, и потегли за битка от Харошет-Гоим при потока Кисон. 14 Тогава Девора каза на Варак: „Тръгни, понеже днес е денят, в който Господ ще предаде Сисар под твоя власт. Ето Сам Господ тръгва пред тебе!“ И така, Варак слезе от планината Тавор заедно с десет хиляди мъже. 15 Тогава Господ приведе в уплах Сисар пред меча на Варак и всичките му колесници и цялата му войска, и Сисар слезе от колесницата си и побягна пеша. (Изх 14:24) 16 Варак преследва тези колесници и войската до Харошет-Гоим. Цялата войска на Сисар беше поразена от меч – не остана жив нито един. 17 А Сисар побягна пеша в шатрата на Яил, жената на кенееца Хевер, защото между асорския цар Явин и племето на кенееца Хевер имаше приятелски отношения. 18 Тогава Яил посрещна Сисар и му каза: „Свърни, господарю мой, свърни при мене, не се бой.“ Когато той влезе при нея в шатрата, тя го покри с черга. 19 Сисар я помоли: „Дай ми да пия малко вода, жаден съм.“ Тя развърза мех с мляко, даде му да пие и пак го покри. 20 Сисар продължи: „Застани при входа на шатрата и ако някой дойде да те попита: „Има ли някой тука?“, ти отговори: „Няма.“ 21 Яил, жената на Хевер, взе един кол от шатрата, взе и чук в ръката си, полекичка отиде при него и заби кола в слепите му очи, така че той се заби чак в земята. А Сисар беше дълбоко заспал от умора – така той издъхна. 22 След това се появи Варак, който преследваше Сисар. Яил го посрещна с думите: „Ела, ще ти покажа мъжа, когото ти търсиш.“ Когато той свърна при нея, ето Сисар лежеше мъртъв, с кол в слепите си очи. 23 Така в онзи ден Бог покори ханаанския цар Явин на израилтяните. 24 Израилтяните усилваха все повече и повече натиска си над ханаанския цар Явин, докато най-после го унищожиха.

Louis Segond 1910

1 Les enfants d'Israël firent encore ce qui déplaît à l'Éternel, après qu'Éhud fut mort. 2 Et l'Éternel les vendit entre les mains de Jabin, roi de Canaan, qui régnait à Hatsor. Le chef de son armée était Sisera, et habitait à Haroscheth Goïm. 3 Les enfants d'Israël crièrent à l'Éternel, car Jabin avait neuf cents chars de fer, et il opprimait avec violence les enfants d'Israël depuis vingt ans. 4 Dans ce temps-là, Débora, prophétesse, femme de Lappidoth, était juge en Israël. 5 Elle siégeait sous le palmier de Débora, entre Rama et Béthel, dans la montagne d'Éphraïm; et les enfants d'Israël montaient vers elle pour être jugés. 6 Elle envoya appeler Barak, fils d'Abinoam, de Kédesch Nephthali, et elle lui dit: N'est-ce pas l'ordre qu'a donné l'Éternel, le Dieu d'Israël? Va, dirige-toi sur le mont Thabor, et prends avec toi dix mille hommes des enfants de Nephthali et des enfants de Zabulon; 7 j'attirerai vers toi, au torrent de Kison, Sisera, chef de l'armée de Jabin, avec ses chars et ses troupes, et je le livrerai entre tes mains. 8 Barak lui dit: Si tu viens avec moi, j'irai; mais si tu ne viens pas avec moi, je n'irai pas. 9 Elle répondit: J'irai bien avec toi; mais tu n'auras point de gloire sur la voie où tu marches, car l'Éternel livrera Sisera entre les mains d'une femme. Et Débora se leva, et elle se rendit avec Barak à Kédesch. 10 Barak convoqua Zabulon et Nephthali à Kédesch; dix mille hommes marchèrent à sa suite, et Débora partit avec lui. 11 Héber, le Kénien, s'était séparé des Kéniens, des fils de Hobab, beau-père de Moïse, et il avait dressé sa tente jusqu'au chêne de Tsaannaïm, près de Kédesch. 12 On informa Sisera que Barak, fils d'Abinoam, s'était dirigé sur le mont Thabor. 13 Et, depuis Haroscheth Goïm, Sisera rassembla vers le torrent de Kison tous ses chars, neuf cents chars de fer, et tout le peuple qui était avec lui. 14 Alors Débora dit à Barak: Lève-toi, car voici le jour où l'Éternel livre Sisera entre tes mains. L'Éternel ne marche-t-il pas devant toi? Et Barak descendit du mont Thabor, ayant dix mille hommes à sa suite. 15 L'Éternel mit en déroute devant Barak, par le tranchant de l'épée, Sisera, tous ses chars et tout le camp. Sisera descendit de son char, et s'enfuit à pied. 16 Barak poursuivit les chars et l'armée jusqu'à Haroscheth Goïm; et toute l'armée de Sisera tomba sous le tranchant de l'épée, sans qu'il en restât un seul homme. 17 Sisera se réfugia à pied dans la tente de Jaël, femme de Héber, le Kénien; car il y avait paix entre Jabin, roi de Hatsor, et la maison de Héber, le Kénien. 18 Jaël sortit au-devant de Sisera, et lui dit: Entre, mon seigneur, entre chez moi, ne crains point. Il entra chez elle dans la tente, et elle le cacha sous une couverture. 19 Il lui dit: Donne-moi, je te prie, un peu d'eau à boire, car j'ai soif. Elle ouvrit l'outre du lait, lui donna à boire, et le couvrit. 20 Il lui dit encore: Tiens-toi à l'entrée de la tente, et si l'on vient t'interroger en disant: Y a-t-il ici quelqu'un? tu répondras: Non. 21 Jaël, femme de Héber, saisit un pieu de la tente, prit en main le marteau, s'approcha de lui doucement, et lui enfonça dans la tempe le pieu, qui pénétra en terre. Il était profondément endormi et accablé de fatigue; et il mourut. 22 Comme Barak poursuivait Sisera, Jaël sortit à sa rencontre et lui dit: Viens, et je te montrerai l'homme que tu cherches. Il entra chez elle, et voici, Sisera était étendu mort, le pieu dans la tempe. 23 En ce jour, Dieu humilia Jabin, roi de Canaan, devant les enfants d'Israël. 24 Et la main des enfants d'Israël s'appesantit de plus en plus sur Jabin, roi de Canaan, jusqu'à ce qu'ils eussent exterminé Jabin, roi de Canaan.