Съдии 20 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Битка между Израил и Вениаминовото племе

1 Тогава потеглиха за битка всички израилтяни и цялото общество от Дан до Вирсавия и галаадската земя се събра като един човек пред Господа в Масифа. 2 Вождовете на целия народ, на всички Израилеви племена – четиристотин хиляди въоръжени с мечове мъже пешаци, се представиха пред събранието на Божия народ. (Съд 20:17) 3 Вениаминците чуха, че израилтяните отишли в Масифа. Израилтяните попитаха: „Разкажете ни как стана това зло?“ 4 В отговор левитът, мъж на убитата жена, каза: „Дойдох с наложницата си в Гива от Вениаминовото племе, за да пренощуваме. 5 А мъжете на Гива се вдигнаха против мене и заради мене обсадиха къщата през нощта. Имаха намерение мене да убият, а наложницата ми измъчиха така, че тя умря. 6 Затова аз взех наложницата си, разсякох я и я разпратих по всички области на Израил, понеже те извършиха срамно дело и безумие в Израил. 7 Ето всички вие, израилтяни, разгледайте това деяние и вземете решение!“ 8 Тогава целият народ застана като един човек и каза: „Никой няма да отиде в шатрата си, нито някой ще се върне у дома си. 9 Ето какво ще направим сега с Гива – да тръгнем на битка с нея по жребий! 10 От всички Израилеви племена ще вземем по десет от сто мъже, по сто на хиляда и по хиляда на десет хиляди. Те трябва да се грижат за изхранването на народа, който ще тръгне против Гива във Вениаминовото племе, за да я накаже за безумието, което е извършила против Израил.“ 11 И така, всички израилтяни се събраха единодушно като един човек против този град. 12 Израилевите племена изпратиха мъже да кажат на цялото Вениаминово племе: „Какво е това зло, което е извършено у вас? 13 Предайте ония от скверната сган, живеещи в Гива! Ние ще ги убием и ще изкореним това зло от Израил.“ Но вениаминците отказаха да се вслушат в гласа на съплеменниците си, израилтяните. 14 Тогава вениаминците напуснаха градовете си и се събраха в Гива, за да тръгнат на битка с израилтяните. 15 И в онзи ден вениаминците, които дойдоха от градовете, наброяваха двадесет и шест хиляди въоръжени с мечове мъже, освен жителите на Гива, които наброяваха седемстотин отбрани мъже. 16 Между тях имаше седемстотин отбрани мъже, които бяха левичари – те всички безпогрешно хвърляха камъни с прашки с точност до косъм. 17 А израилтяните, без вениаминците, бяха на брой четиристотин хиляди въоръжени с мечове мъже – всички те бяха обучени за водене на война. 18 Тогава израилтяните тръгнаха и отидоха във Ветил^[1], и се допитаха до Бога: „Кой от нас да излезе първи на бой против вениаминците?“ И Господ отговори: „Юдовото племе да бъде първо!“ (Съд 1:1) 19 На сутринта израилтяните станаха и се разположиха на стан пред Гива. 20 Тук израилтяните се придвижиха за битка с вениаминците, като се подредиха в боен ред пред Гива. 21 А вениаминците излязоха от Гива и в онзи ден повалиха на земята двадесет и две хиляди израилтяни. 22 Но Израилското воинство придоби кураж и отново се подреди в боен ред на онова място, където се бяха опълчили първия ден. 23 Защото израилтяните бяха ходили и плакали в светилището пред Господа до вечерта и бяха се допитали до Господа: „Да тръгнем ли отново за битка с потомците на нашия брат Вениамин?“ Господ беше казал: „Тръгнете против тях.“ 24 И така, на втория ден израилтяните се придвижиха близо до вениаминците. 25 На втория ден Вениаминовото племе потегли от Гива против израилтяните и повали на земята още осемнадесет хиляди мъже от тях въоръжени с мечове. 26 Тогава отново всички израилтяни, целият народ, потеглиха за битка и дойдоха във Ветил. Тук те оплакваха поражението си пред Господа, престояха, постиха онзи ден до вечерта и принесоха пред Господа всеизгаряния и мирни жертви. (И Н 7:6) 27 Израилтяните се допитаха до Господа – в онези дни там беше ковчегът на Божия завет 28 и пред него стоеше Финеес, син на Елеазар, син на Аарон, – казвайки: „Да тръгнем ли отново за битка с потомците на нашия брат Вениамин или не?“ Господ каза: „Тръгнете. Утре ще ги предам под властта ви.“ 29 Тогава израилтяните поставиха засада около Гива. (И Н 8:4) 30 На третия ден израилтяните тръгнаха на битка против вениаминците и както преди се подредиха в боен ред пред Гива. 31 Вениаминците се опълчиха против тях и се отдалечиха от града. Както и преди те започнаха да избиват хора по пътищата, един от които води за Ветил, а друг за Гива, през полето, така че избиха около тридесет мъже израилтяни. (И Н 8:6; И Н 8:16)

И Н 8:6И Н 8:16

32 Затова вениаминците си казаха: „Те падат пред нас, както и преди.“ А израилтяните бяха казали: „Ще побегнем от тях и ще ги измамим, за да се отдалечат от града към пътищата.“ 33 Тогава всички израилтяни се придвижиха от мястото си и се подредиха готови за битка, във Ваал-Тамар. израилски воини от засадата се спуснаха от мястото си западно от Гива. 34 Срещу Гива се опълчиха десет хиляди отбрани мъже от цял Израил и почна ожесточена битка. Но вениаминците не знаеха, че ще ги сполети беда. 35 Господ порази вениаминците пред израилтяните и в онзи ден израилтяните избиха от вениаминците двадесет и пет хиляди и сто въоръжени с мечове воини. 36 Вениаминците разбраха, че са разбити, защото израилтяните отстъпиха пред вениаминците, понеже се надяваха на засадата, която бяха поставили срещу Гива. 37 Воините от засадата се устремиха и щурмуваха Гива. Те навлязоха в града и поразиха с меч всички. 38 Израилтяните си бяха определили заедно със засадата също и знак – когато се издигне дим от града, тогава да нападнат. 39 Когато израилтяните отстъпиха от полесражението и вениаминците започнаха да поразяват и убиха около тридесет мъже израилтяни, защото си казваха: „Отново падат пред нас, както и в предишните битки“, 40 – тогава от града започна да се издига дим като стълб. Вениаминците погледаха назад и ето – от целия град се издигаше дим към небето. (И Н 8:20) 41 Тогава израилтяните се върнаха, а вениаминците се уплашиха, понеже видяха, че ги е сполетяло бедствие. 42 Затова вениаминците побягнаха от израилтяните по пътя за пустинята, но вражеската войска ги преследваше по петите, а онези, които излизаха от градовете, ги избиваха там. 43 Така те обкръжиха вениаминците и ги преследваха и поразяваха от Ноха до самата източна страна на Гива. 44 От вениаминците паднаха убити осемнадесет хиляди мъже – всички те бяха храбри мъже. 45 Оцелелите се обърнаха и побягнаха към пустинята, към скалата Римон. От тях израилтяните съсякоха по пътищата пет хиляди мъже, после ги преследваха до Гидом и от тях убиха още две хиляди мъже. 46 А всички вениаминци, които паднаха убити онзи ден, бяха двадесет и пет хиляди въоръжени с мечове мъже – все храбри мъже. 47 Само шестстотин мъже успяха да избягат към скалата Римон в пустинята, където останаха четири месеца. 48 А израилтяните се върнаха обратно към областта на вениаминците и ги поразиха с меч – и хората в града, и добитъка, и всичко, каквото се намери. Те изгориха с огън всички градове, разположени по пътя.

Louis Segond 1910

1 Tous les enfants d'Israël sortirent, depuis Dan jusqu'à Beer Schéba et au pays de Galaad, et l'assemblée se réunit comme un seul homme devant l'Éternel, à Mitspa. 2 Les chefs de tout le peuple, toutes les tribus d'Israël, se présentèrent dans l'assemblée du peuple de Dieu: quatre cent mille hommes de pied, tirant l'épée. 3 Et les fils de Benjamin apprirent que les enfants d'Israël étaient montés à Mitspa. Les enfants d'Israël dirent: Parlez, comment ce crime a-t-il été commis? 4 Alors le Lévite, le mari de la femme qui avait été tuée, prit la parole, et dit: J'étais arrivé, avec ma concubine, à Guibea de Benjamin, pour y passer la nuit. 5 Les habitants de Guibea se sont soulevés contre moi, et ont entouré pendant la nuit la maison où j'étais. Ils avaient l'intention de me tuer, et ils ont fait violence à ma concubine, et elle est morte. 6 J'ai saisi ma concubine, et je l'ai coupée en morceaux, que j'ai envoyés dans tout le territoire de l'héritage d'Israël; car ils ont commis un crime et une infamie en Israël. 7 Vous voici tous, enfants d'Israël; consultez-vous, et prenez ici une décision! 8 Tout le peuple se leva comme un seul homme, en disant: Nul de nous n'ira dans sa tente, et personne ne retournera dans sa maison. 9 Voici maintenant ce que nous ferons à Guibea: Nous marcherons contre elle d'après le sort. 10 Nous prendrons dans toutes les tribus d'Israël dix hommes sur cent, cent sur mille, et mille sur dix mille; ils iront chercher des vivres pour le peuple, afin qu'à leur retour on traite Guibea de Benjamin selon toute l'infamie qu'elle a commise en Israël. 11 Ainsi tous les hommes d'Israël s'assemblèrent contre la ville, unis comme un seul homme. 12 Les tribus d'Israël envoyèrent des hommes vers toutes les familles de Benjamin, pour dire: Qu'est-ce que ce crime qui s'est commis parmi vous? 13 Livrez maintenant les gens pervers qui sont à Guibea, afin que nous les fassions mourir et que nous ôtions le mal du milieu d'Israël. Mais les Benjamites ne voulurent point écouter la voix de leurs frères, les enfants d'Israël. 14 Les Benjamites sortirent de leurs villes, et s'assemblèrent à Guibea, pour combattre les enfants d'Israël. 15 Le dénombrement que l'on fit en ce jour des Benjamites sortis des villes fut de vingt-six mille hommes, tirant l'épée, sans compter les habitants de Guibea formant sept cents hommes d'élite. 16 Parmi tout ce peuple, il y avait sept cents hommes d'élite qui ne se servaient pas de la main droite; tous ceux-là pouvaient, en lançant une pierre avec la fronde, viser à un cheveu sans le manquer. 17 On fit aussi le dénombrement des hommes d'Israël, non compris ceux de Benjamin, et l'on en trouva quatre cent mille tirant l'épée, tous gens de guerre. 18 Et les enfants d'Israël se levèrent, montèrent à Béthel, et consultèrent Dieu, en disant: Qui de nous montera le premier pour combattre les fils de Benjamin? l'Éternel répondit: Juda montera le premier. 19 Dès le matin, les enfants d'Israël se mirent en marche, et ils campèrent près de Guibea. 20 Et les hommes d'Israël s'avancèrent pour combattre ceux de Benjamin, et ils se rangèrent en bataille contre eux devant Guibea. 21 Les fils de Benjamin sortirent de Guibea, et ils étendirent sur le sol ce jour-là vingt-deux mille hommes d'Israël. 22 Le peuple, les hommes d'Israël reprirent courage, et ils se rangèrent de nouveau en bataille dans le lieu où ils s'étaient placés le premier jour. 23 Et les enfants d'Israël montèrent, et ils pleurèrent devant l'Éternel jusqu'au soir; ils consultèrent l'Éternel, en disant: Dois-je m'avancer encore pour combattre les fils de Benjamin, mon frère? L'Éternel répondit: Montez contre lui. 24 Les enfants d'Israël s'avancèrent contre les fils de Benjamin, le second jour. 25 Et ce même jour, les Benjamites sortirent de Guibea à leur rencontre, et ils étendirent encore sur le sol dix-huit mille hommes des enfants d'Israël, tous tirant l'épée. 26 Tous les enfants d'Israël et tout le peuple montèrent et vinrent à Béthel; ils pleurèrent et restèrent là devant l'Éternel, ils jeûnèrent en ce jour jusqu'au soir, et ils offrirent des holocaustes et des sacrifices d'actions de grâces devant l'Éternel. 27 Et les enfants d'Israël consultèrent l'Éternel, -c'était là que se trouvait alors l'arche de l'alliance de Dieu, 28 et c'était Phinées, fils d'Éléazar, fils d'Aaron, qui se tenait à cette époque en présence de Dieu, -et ils dirent: Dois-je marcher encore pour combattre les fils de Benjamin, mon frère, ou dois-je m'en abstenir? L'Éternel répondit: Montez, car demain je les livrerai entre vos mains. 29 Alors Israël plaça une embuscade autour de Guibea. 30 Les enfants d'Israël montèrent contre les fils de Benjamin, le troisième jour, et ils se rangèrent en bataille devant Guibea, comme les autres fois. 31 Et les fils de Benjamin sortirent à la rencontre du peuple, et ils se laissèrent attirer loin de la ville. Ils commencèrent à frapper à mort parmi le peuple comme les autres fois, sur les routes dont l'une monte à Béthel et l'autre à Guibea par la campagne, et ils tuèrent environ trente hommes d'Israël. 32 Les fils de Benjamin disaient: Les voilà battus devant nous comme auparavant! Mais les enfants d'Israël disaient: Fuyons, et attirons-les loin de la ville dans les chemins. 33 Tous les hommes d'Israël quittèrent leur position, et se rangèrent à Baal Thamar; et l'embuscade d'Israël s'élança du lieu où elle était, de Maaré Guibea. 34 Dix mille hommes choisis sur tout Israël arrivèrent devant Guibea. Le combat fut rude, et les Benjamites ne se doutaient pas du désastre qu'ils allaient éprouver. 35 L'Éternel battit Benjamin devant Israël, et les enfants d'Israël tuèrent ce jour-là vingt-cinq mille et cent hommes de Benjamin, tous tirant l'épée. 36 Les fils de Benjamin regardaient comme battus les hommes d'Israël, qui cédaient du terrain à Benjamin et se reposaient sur l'embuscade qu'ils avaient placée contre Guibea. 37 Les gens en embuscade se jetèrent promptement sur Guibea, ils se portèrent en avant et frappèrent toute la ville du tranchant de l'épée. 38 Suivant un signal convenu avec les hommes d'Israël, ceux de l'embuscade devaient faire monter de la ville une épaisse fumée. 39 Les hommes d'Israël firent alors volte-face dans la bataille. Les Benjamites leur avaient tué déjà environ trente hommes, et ils disaient: Certainement les voilà battus devant nous comme dans le premier combat! 40 Cependant une épaisse colonne de fumée commençait à s'élever de la ville. Les Benjamites regardèrent derrière eux; et voici, de la ville entière les flammes montaient vers le ciel. 41 Les hommes d'Israël avaient fait volte-face; et ceux de Benjamin furent épouvantés, en voyant le désastre qui allait les atteindre. 42 Ils tournèrent le dos devant les hommes d'Israël, et s'enfuirent par le chemin du désert. Mais les assaillants s'attachèrent à leurs pas, et ils détruisirent pendant le trajet ceux qui étaient sortis des villes. 43 Ils enveloppèrent Benjamin, le poursuivirent, l'écrasèrent dès qu'il voulait se reposer, jusqu'en face de Guibea du côté du soleil levant. 44 Il tomba dix-huit mille hommes de Benjamin, tous vaillants. 45 Parmi ceux qui tournèrent le dos pour s'enfuir vers le désert au rocher de Rimmon, les hommes d'Israël en firent périr cinq mille sur les routes; ils les poursuivirent jusqu'à Guideom, et ils en tuèrent deux mille. 46 Le nombre total des Benjamites qui périrent ce jour-là fut de vingt-cinq mille hommes tirant l'épée, tous vaillants. 47 Six cents hommes, qui avaient tourné le dos et qui s'étaient enfuis vers le désert au rocher de Rimmon, demeurèrent là pendant quatre mois. 48 Les hommes d'Israël revinrent vers les fils de Benjamin, et ils les frappèrent du tranchant de l'épée, depuis les hommes des villes jusqu'au bétail, et tout ce que l'on trouva. Ils mirent aussi le feu à toutes les villes qui existaient.