Съдии 19 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Левитът от Ефремовата планина и опозорената му наложница

1 В онези дни, когато Израил още нямаше цар, на отвъдната страна на Ефремовата планина живееше един левит. Той си беше взел наложница, родом от юдейския град Витлеем. 2 Наложницата беше в разпра с него. Затова тя го напусна и се завърна в бащиния си дом във Витлеем юдейски. Там живя още четири месеца. 3 Тогава мъжът и тръгна на път и отиде при нея, за да я уговори да я върне обратно. Със себе си водеше слугата си и два осела. Тя го въведе в бащината си къща. 4 Като го видя, тъстът му, бащата на тази млада жена, го посрещна радостно и го задържа. Той прекара три дена при него. Те ядоха, пиха и нощуваха там. 5 Когато на четвъртия ден станаха рано сутринта и той започна да се стяга за път, бащата на младата жена каза на зет си: „Подкрепи се още с къшей хляб, а след това можете да тръгнете.“ 6 Те седнаха и двамата ядоха и пиха заедно. А бащата на младата жена каза на този мъж: „Съгласи се да останеш още една нощ и се повесели от сърце.“ 7 Мъжът беше поел, за да продължи пътя си, но тъстът му го уговори и той пак пренощува там. 8 А на петия ден той стана рано сутринта, за да си върви. Но бащата на младата жена отново каза: „Подкрепи се още и остани, докато денят превали.“ И те двамата пак ядоха заедно. 9 След това този мъж стана и тръгна да си върви – сам той, наложницата му и слугата му. А неговият тъст, бащата на младата жена, му каза: „Ето започна вече да се стъмва. Моля ви, пренощувайте. Та денят е на свършване, пренощувай тука и се повесели от сърце. Тръгнете на път утре рано и ще се прибереш у дома си.“ 10 Но мъжът не пожела повече да нощува тук, стана и пое на път. Така той наближи до околностите на Йевус, тоест Йерусалим, като водеше със себе си два натоварени осела, а и наложницата му беше с него. (И Н 15:8; Съд 18:28; 1 Лет 11:4)

И Н 15:8Съд 18:281 Лет 11:4

11 Когато бяха близо до Йевус, денят вече беше превалил. Слугата каза на господаря си: „Да се отбием в този йевусейски град и да пренощуваме в него.“ 12 Господарят му отговори: „Няма да се отбиваме в град на чужденци, които не са израилтяни, а ще продължим към Гива.“ 13 И допълни към слугата си: „Върви! Нека стигнем до друго място. Ще нощуваме в Гива или в Рама.“ 14 И така, те тръгнаха, вървяха, а при залез слънце бяха близо до Гива, която спада към Вениаминовото племе. 15 Там те се отбиха, за да пренощуват в Гива. След като влезе в града, левитът спря на градския площад, но не се намери никой, който да ги покани у дома си да пренощуват. 16 И ето привечер един старец се връщаше от работа по полето. Той беше родом от Ефремовата планина и живееше като чужденец в Гива. А местните жители бяха вениаминци. 17 Той повдигна очи и видя пътника на градския площад. Старецът попита: „Накъде си тръгнал и откъде идваш?“ 18 Той му отговори: „Идваме от Витлеем в Юдея и отиваме за Ефремовата планина, откъдето съм аз. Бях дошъл във Витлеем в Юдея, а сега съм на път към дома си. Но никой не ме поканва в къщата си. 19 При това ние си имаме всичко – и слама, и храна за ослите си, а също хляб и вино за мене и за твоята слугиня, както и за този слуга, който е заедно с твоите слуги. Наистина нямаме нужда от нищо.“ 20 Старецът го увери: „Бъди спокоен – всичките ти нужди ще поема аз, само да не останеш да нощуваш на улицата.“ 21 И така, той го заведе у дома си, даде фураж на ослите, а те си умиха нозете, ядоха и пиха. 22 Когато те се подкрепяха с ядене на трапезата, някои мъже от града – скверна сган, заобиколиха къщата, заблъскаха по вратата и викнаха на стареца, стопанин на къщата: „Изведи дошлия в къщата ти мъж, за да го познаем.“ (Бит 19:4) 23 Стопанинът на къщата излезе при тях и им каза: „Недейте, братя мои, не правете такова зло! Този мъж е гост в къщата ми, не проявявайте такова безумие! 24 Ето ви дъщеря ми, девица, както и неговата наложница – тях ще изведа. Опозорете ги и правете с тях каквото искате. А с този мъж не правете такова безумие!“ 25 Но мъжете не искаха да го слушат. Тогава левитът грабна наложницата си и им я изведе на улицата. Те я познаха, изнасилваха я цяла нощ до сутринта и я пуснаха едва призори. 26 Тази жена се довлече, падна до вратата на къщата на стареца, в която пренощува господарят и, и лежа там до разсъмване. 27 А на сутринта господарят и стана, отвори вратата на къщата и излезе, за да тръгне на път. Но ето – наложницата му лежи пред вратата на къщата, а ръцете и на прага. 28 Той и каза: „Стани да си вървим!“ Но отговор нямаше^[1]. Той я постави на осела си, тръгна на път и пое за родното си място. 29 Като пристигна у дома си, взе нож, хвана наложницата си, разчлени я на дванадесет части и ги разпрати по всички области на Израил. (1 Цар 11:7) 30 Всеки, който виждаше това, казваше: „Не е бивало и не се е виждало такова нещо от деня, когато израилтяните излязоха от египетската земя и до днес^[2]. Помислете за всичко това и вземете решение – какво да се направи!“

Louis Segond 1910

1 Dans ce temps où il n'y avait point de roi en Israël, un Lévite, qui séjournait à l'extrémité de la montagne d'Éphraïm, prit pour sa concubine une femme de Bethléhem de Juda. 2 Sa concubine lui fit infidélité, et elle le quitta pour aller dans la maison de son père à Bethléhem de Juda, où elle resta l'espace de quatre mois. 3 Son mari se leva et alla vers elle, pour parler à son coeur et la ramener. Il avait avec lui son serviteur et deux ânes. Elle le fit entrer dans la maison de son père; et quand le père de la jeune femme le vit, il le reçut avec joie. 4 Son beau-père, le père de la jeune femme, le retint trois jours chez lui. Ils mangèrent et burent, et ils y passèrent la nuit. 5 Le quatrième jour, ils se levèrent de bon matin, et le Lévite se disposait à partir. Mais le père de la jeune femme dit à son gendre: Prends un morceau de pain pour fortifier ton coeur; vous partirez ensuite. 6 Et ils s'assirent, et ils mangèrent et burent eux deux ensemble. Puis le père de la jeune femme dit au mari: Décide-toi donc à passer la nuit, et que ton coeur se réjouisse. 7 Le mari se levait pour s'en aller; mais, sur les instances de son beau-père, il passa encore la nuit. 8 Le cinquième jour, il se leva de bon matin pour partir. Alors le père de la jeune femme dit: Fortifie ton coeur, je te prie; et restez jusqu'au déclin du jour. Et ils mangèrent eux deux. 9 Le mari se levait pour s'en aller, avec sa concubine et son serviteur; mais son beau-père, le père de la jeune femme, lui dit: Voici, le jour baisse, il se fait tard, passez donc la nuit; voici, le jour est sur son déclin, passe ici la nuit, et que ton coeur se réjouisse; demain vous vous lèverez de bon matin pour vous mettre en route, et tu t'en iras à ta tente. 10 Le mari ne voulut point passer la nuit, il se leva et partit. Il arriva jusque devant Jebus, qui est Jérusalem, avec les deux ânes bâtés et avec sa concubine. 11 Lorsqu'ils furent près de Jebus, le jour avait beaucoup baissé. Le serviteur dit alors à son maître: Allons, dirigeons-nous vers cette ville des Jébusiens, et nous y passerons la nuit. 12 Son maître lui répondit: Nous n'entrerons pas dans une ville d'étrangers, où il n'y a point d'enfants d'Israël, nous irons jusqu'à Guibea. 13 Il dit encore à son serviteur: Allons, approchons-nous de l'un de ces lieux, Guibea ou Rama, et nous y passerons la nuit. 14 Ils continuèrent à marcher, et le soleil se coucha quand ils furent près de Guibea, qui appartient à Benjamin. 15 Ils se dirigèrent de ce côté pour aller passer la nuit à Guibea. Le Lévite entra, et il s'arrêta sur la place de la ville. Il n'y eut personne qui les reçût dans sa maison pour qu'ils y passassent la nuit. 16 Et voici, un vieillard revenait le soir de travailler aux champs; cet homme était de la montagne d'Éphraïm, il séjournait à Guibea, et les gens du lieu étaient Benjamites. 17 Il leva les yeux, et vit le voyageur sur la place de la ville. Et le vieillard lui dit: Où vas-tu, et d'où viens-tu? 18 Il lui répondit: Nous allons de Bethléhem de Juda jusqu'à l'extrémité de la montagne d'Éphraïm, d'où je suis. J'étais allé à Bethléhem de Juda, et je me rends à la maison de l'Éternel. Mais il n'y a personne qui me reçoive dans sa demeure. 19 Nous avons cependant de la paille et du fourrage pour nos ânes; nous avons aussi du pain et du vin pour moi, pour ta servante, et pour le garçon qui est avec tes serviteurs. Il ne nous manque rien. 20 Le vieillard dit: Que la paix soit avec toi! Je me charge de tous tes besoins, tu ne passeras pas la nuit sur la place. 21 Il les fit entrer dans sa maison, et il donna du fourrage aux ânes. Les voyageurs se lavèrent les pieds; puis ils mangèrent et burent. 22 Pendant qu'ils étaient à se réjouir, voici, les hommes de la ville, gens pervers, entourèrent la maison, frappèrent à la porte, et dirent au vieillard, maître de la maison: Fais sortir l'homme qui est entré chez toi, pour que nous le connaissions. 23 Le maître de la maison, se présentant à eux, leur dit: Non, mes frères, ne faites pas le mal, je vous prie; puisque cet homme est entré dans ma maison, ne commettez pas cette infamie. 24 Voici, j'ai une fille vierge, et cet homme a une concubine; je vous les amènerai dehors; vous les déshonorerez, et vous leur ferez ce qu'il vous plaira. Mais ne commettez pas sur cet homme une action aussi infâme. 25 Ces gens ne voulurent point l'écouter. Alors l'homme prit sa concubine, et la leur amena dehors. Ils la connurent, et ils abusèrent d'elle toute la nuit jusqu'au matin; puis ils la renvoyèrent au lever de l'aurore. 26 Vers le matin, cette femme alla tomber à l'entrée de la maison de l'homme chez qui était son mari, et elle resta là jusqu'au jour. 27 Et le matin, son mari se leva, ouvrit la porte de la maison, et sortit pour continuer son chemin. Mais voici, la femme, sa concubine, était étendue à l'entrée de la maison, les mains sur le seuil. 28 Il lui dit: Lève-toi, et allons-nous-en. Elle ne répondit pas. Alors le mari la mit sur un âne, et partit pour aller dans sa demeure. 29 Arrivé chez lui, il prit un couteau, saisit sa concubine, et la coupa membre par membre en douze morceaux, qu'il envoya dans tout le territoire d'Israël. 30 Tous ceux qui virent cela dirent: Jamais rien de pareil n'est arrivé et ne s'est vu depuis que les enfants d'Israël sont montés du pays d'Égypte jusqu'à ce jour; prenez la chose à coeur, consultez-vous, et parlez!