1За първия певец. Песен на Кореевия хор.2[1] Както елен жадува за изворна вода, така душата ми жадува за Тебе, Боже! (Пс 63:2; Пс 84:3; Ис 26:9)3Душата ми жадува за Бога, за живия Бог: „Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?“ (Пс 27:4)4Сълзите ми бяха хляб за мене ден и нощ, докато околните ми говореха по цял ден: „Къде е сега твоят Бог?“ (Пс 79:10; Мих 7:10; Мал 2:17)5Сърцето ми се свива, когато си спомня как ходех с множеството хора, влизах с тях в Божия храм, като възклицавах и благодарях заедно с празнуващото множество.6Защо униваш, моя душо, и защо се безпокоиш? Уповавай се на Бога; защото още ще прославям своя Бог заради спасението, идващо от Него.7Боже мой, душата ми унива в мене. Затова си спомням за Тебе молитвено в земята на Йордан, на планината Хермон, на планината Мицар.8Бездна призовава бездна с гласа на Твоите водопади. Всички Твои вълни и талази преминаха над мене. (Пс 69:3; Пс 88:8; Йона 2:4)9Денем Господ ще покаже милосърдието Си и нощем песента ми за Него ще бъде с мене, моята молитва към Бога на моя живот.10Ще кажа на Бога, Който е моя скала: „Защо си ме забравил? Защо ходя натъжен заради притеснението от неприятеля? (Пс 18:3)11Сякаш костите ми се трошат, когато враговете ми се гаврят с мене и казват: „Къде е твоят Бог?“12Защо униваш, моя душо, и защо се безпокоиш? Уповавай се на Бога; защото още ще прославям своя Бог заради спасението, идващо от Него.
Псалм 42
Louis Segond 1910
1Au chef des chantres. Cantique des fils de Koré.2Comme une biche soupire après des courants d'eau, Ainsi mon âme soupire après toi, ô Dieu!3Mon âme a soif de Dieu, du Dieu vivant: Quand irai-je et paraîtrai-je devant la face de Dieu?4Mes larmes sont ma nourriture jour et nuit, Pendant qu'on me dit sans cesse: Où est ton Dieu?5Je me rappelle avec effusion de coeur Quand je marchais entouré de la foule, Et que je m'avançais à sa tête vers la maison de Dieu, Au milieu des cris de joie et des actions de grâces D'une multitude en fête.6Pourquoi t'abats-tu, mon âme, et gémis-tu au dedans de moi? Espère en Dieu, car je le louerai encore; Il est mon salut et mon Dieu.7Mon âme est abattue au dedans de moi: Aussi c'est à toi que je pense, depuis le pays du Jourdain, Depuis l'Hermon, depuis la montagne de Mitsear.8Un flot appelle un autre flot au bruit de tes ondées; Toutes tes vagues et tous tes flots passent sur moi.9Le jour, l'Éternel m'accordait sa grâce; La nuit, je chantais ses louanges, J'adressais une prière au Dieu de ma vie.10Je dis à Dieu, mon rocher: Pourquoi m'oublies-tu? Pourquoi dois-je marcher dans la tristesse, Sous l'oppression de l'ennemi?11Mes os se brisent quand mes persécuteurs m'outragent, En me disant sans cesse: Où est ton Dieu?12Pourquoi t'abats-tu, mon âme, et gémis-tu au dedans de moi? Espère en Dieu, car je le louerai encore; Il est mon salut et mon Dieu.