Псалм 31 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Молитва на скърбящия праведник

(30)

1 За първия певец. Псалом на Давид. 2 Господи, при Тебе търся убежище, за да не се посрамя никога. Избави ме по силата на Своята справедливост, (Пс 71:1) 3 наклони ухо към мене, побързай да ме избавиш. Бъди ми здрава скала, дом за прибежище, за да ме спасиш, (Пс 18:3) 4 защото Ти си моя скала и моя крепост; води ме и ме насочвай заради Своето име. 5 Ти ме избавяш от примката, която тайно са ми поставили, защото Ти си моето спасение. 6 В Твоята ръка предавам своя дух; Господи, Боже на истината, Ти ще ме избавиш. (Лк 23:46) 7 Мразя почитателите на суетните идоли, а се уповавам на Господа. 8 Ще се радвам и ще се веселя заради Твоето милосърдие, защото Ти милостиво погледна на злочестието ми, п омогна на моята душа в притеснението 9 и не ме предаде в ръцете на врага; постави краката ми на просторно място. 10 Господи, смили се над мене, защото се страхувам; чезнат от скръб окото ми, моята душа и моето тяло. 11 Животът ми отминава в скръб и годините ми – във въздишки; силата ми изнемощя от моето страдание и моите кости изсъхнаха. (Пс 6:3) 12 Станах за присмех на всичките си врагове, посмешище пред моите съседи и плашило за моите познати; които ме видят на улицата, бягат от мене. (Йов 19:13; Пс 38:12) 13 Забравен съм в сърцата, като че съм мъртъв; заприличах на разбит съд, 14 защото слушам клеветите на мнозина; около мене е само ужас – те се наговарят против мене и замислят да отнемат живота ми. (Пс 41:6; Ер 20:10) 15 Но на Тебе, Господи, аз се уповавам и казвам: „Ти си мой Бог.“ 16 Броят на годините ми е в Твоята ръка; избави ме от ръцете на моите врагове – от тези, които ме преследват. 17 Яви на Своя служител светлината на Своето лице; спаси ме със Своето милосърдие. 18 Господи, нека не се посрамя, защото Тебе призовавам; а нечестивите да се посрамят и да слязат в ада. 19 Да онемеят лъжливите уста, които говорят против праведните с дръзка гордост и презрение. 20 Господи, колко много са у Тебе благата, които пазиш за онези, които благоговеят пред Тебе, и които приготви пред хората за онези, които се уповават на Тебе. 21 Ти ги укриваш под закрилата на Своя поглед от човешки замисли, скриваш ги под сянка от заговори. (Йов 5:21; Пс 27:5) 22 Да бъде прославен Господ, защото прояви Своята чудна милост към мене, когато бях като крепост под обсада. 23 В смущението си аз мислех: отхвърлен съм от Твоите очи. Но Ти чу гласа на молитвата ми, когато Те призовавах. 24 Обичайте Господа, вие, всички Негови праведници. Господ закриля верните и наказва онези, които постъпват горделиво, както заслужават. (Пс 37:34) 25 Бъдете силни и нека крепне сърцето ви, всички вие, които се уповавате на Господа!

Louis Segond 1910

1 Au chef des chantres. Psaume de David. 2 Éternel! je cherche en toi mon refuge: Que jamais je ne sois confondu! Délivre-moi dans ta justice! 3 Incline vers moi ton oreille, hâte-toi de me secourir! Sois pour moi un rocher protecteur, une forteresse, Où je trouve mon salut! 4 Car tu es mon rocher, ma forteresse; Et à cause de ton nom tu me conduiras, tu me dirigeras. 5 Tu me feras sortir du filet qu'ils m'ont tendu; Car tu es mon protecteur. 6 Je remets mon esprit entre tes mains; Tu me délivreras, Éternel, Dieu de vérité! 7 Je hais ceux qui s'attachent à de vaines idoles, Et je me confie en l'Éternel. 8 Je serai par ta grâce dans l'allégresse et dans la joie; Car tu vois ma misère, tu sais les angoisses de mon âme, 9 Et tu ne me livreras pas aux mains de l'ennemi, Tu mettras mes pieds au large. 10 Aie pitié de moi, Éternel! car je suis dans la détresse; J'ai le visage, l'âme et le corps usés par le chagrin. 11 Ma vie se consume dans la douleur, Et mes années dans les soupirs; Ma force est épuisée à cause de mon iniquité, Et mes os dépérissent. 12 Tous mes adversaires m'ont rendu un objet d'opprobre, De grand opprobre pour mes voisins, et de terreur pour mes amis; Ceux qui me voient dehors s'enfuient loin de moi. 13 Je suis oublié des coeurs comme un mort, Je suis comme un vase brisé. 14 J'apprends les mauvais propos de plusieurs, L'épouvante qui règne à l'entour, Quand ils se concertent ensemble contre moi: Ils complotent de m'ôter la vie. 15 Mais en toi je me confie, ô Éternel! Je dis: Tu es mon Dieu! 16 Mes destinées sont dans ta main; Délivre-moi de mes ennemis et de mes persécuteurs! 17 Fais luire ta face sur ton serviteur, Sauve-moi par ta grâce! 18 Éternel, que je ne sois pas confondu quand je t'invoque. Que les méchants soient confondus, Qu'ils descendent en silence au séjour des morts! 19 Qu'elles deviennent muettes, les lèvres menteuses, Qui parlent avec audace contre le juste, Avec arrogance et dédain! 20 Oh! combien est grande ta bonté, Que tu tiens en réserve pour ceux qui te craignent, Que tu témoignes à ceux qui cherchent en toi leur refuge, A la vue des fils de l'homme! 21 Tu les protèges sous l'abri de ta face contre ceux qui les persécutent, Tu les protèges dans ta tente contre les langues qui les attaquent. 22 Béni soit l'Éternel! Car il a signalé sa grâce envers moi, Comme si j'avais été dans une ville forte. 23 Je disais dans ma précipitation: Je suis chassé loin de ton regard! Mais tu as entendu la voix de mes supplications, Quand j'ai crié vers toi. 24 Aimez l'Éternel, vous qui avez de la piété! L'Éternel garde les fidèles, Et il punit sévèrement les orgueilleux. 25 Fortifiez-vous et que votre coeur s'affermisse, Vous tous qui espérez en l'Éternel!