Псалм 137

Съвременен български превод

Песен на заточениците във Вавилон

(136)

1 Край реките на Вавилония – там стояхме и плачехме, когато си спомняхме за Сион. (Ез 3:15) 2 Ние окачихме арфите си на върбите в тази земя, (Ис 24:8; П Ер 5:14)

Ис 24:8П Ер 5:14

3 защото там искаха песни от нас, пленените, а нашите мъчители – ликувания: „Пейте ни от сионските песни!“ 4 Как да запеем песен за Господа на чужда земя? 5 Десницата ми да изсъхне, ако те забравя, Йерусалиме! 6 Езикът ми да залепне на небцето ми, ако не те помня, ако не поставя Йерусалим по-високо от радостта си! (Пс 122:1) 7 Припомни, Господи, на Едомовите синове деня, когато Йерусалим беше завладян! Те крещяха: „Срутете го, срутете го до основите му!“ (П Ер 4:21; Ез 25:12; Авд 1:10)

П Ер 4:21Ез 25:12Авд 1:10

8 Дъще Вавилонска, опустошителко, блажен е онзи, който ти въздаде за това, което ти ни направи! (Ер 50:2; Отк 18:6)

Ер 50:2Отк 18:6

9 Блажен е онзи, който грабне и разбие в скала малките ти деца! (Ос 14:1)

Псалм 137

Louis Segond 1910

1 Sur les bords des fleuves de Babylone, Nous étions assis et nous pleurions, en nous souvenant de Sion. 2 Aux saules de la contrée Nous avions suspendu nos harpes. 3 Là, nos vainqueurs nous demandaient des chants, Et nos oppresseurs de la joie: Chantez-vous quelques-uns des cantiques de Sion! 4 Comment chanterions-nous les cantiques de l'Éternel Sur une terre étrangère? 5 Si je t'oublie, Jérusalem, Que ma droite m'oublie! 6 Que ma langue s'attache à mon palais, Si je ne me souviens de toi, Si je ne fais de Jérusalem Le principal sujet de ma joie! 7 Éternel, souviens-toi des enfants d'Édom, Qui, dans la journée de Jérusalem, Disaient: Rasez, rasez Jusqu'à ses fondements! 8 Fille de Babylone, la dévastée, Heureux qui te rend la pareille, Le mal que tu nous as fait! 9 Heureux qui saisit tes enfants, Et les écrase sur le roc!

Public Domain