1Прославяйте Господа, защото е благ, защото Неговата милост е вечна. (1 Лет 16:34; Езд 3:11; Пс 78:1; Пс 105:1; Пс 107:1; Пс 136:1; Ер 33:11)2Кой може да изрази могъществото на Господа, кой може да изрече всички похвали за Него?3Блажени са онези, които спазват Закона и постъпват праведно по всяко време. (Ис 56:1)4Господи, спомни си за мене, понеже обичаш Своя народ; спаси ме, като ми окажеш помощ, (Неем 5:19; Неем 13:14; Неем 13:22; Неем 13:31)5за да видя благоденствието на Твоите избраници, да се веселя с веселието на Твоя народ, да се хваля заедно с Твоите избраници.6Ние и нашите предци съгрешихме, извършихме беззаконие, постъпихме несправедливо. (Лев 26:40; 3 Цар 8:47; Дан 9:5)7Нашите предци не разбраха Твоите чудеса в Египет, не си спомниха многото Ти милости и възроптаха при морето, при Червеното море. (Изх 14:9)8Но Той ги спаси заради името Си, за да покаже Своето могъщество. (Ез 20:13; Ез 36:20; Ез 39:25)9Властно заповяда на Червеното море и то пресъхна. Той ги преведе по бездните като по сухо, (Изх 14:21; Ис 63:11; Наум 1:4)10спаси ги от ръката на противника и ги избави от ръката на врага.11Водите покриха враговете им, не остана нито един от тях.12Тогава израилтяните повярваха на Неговите думи, изпяха хвалебна песен за Него. (Изх 15:1)13Но скоро забравиха делата Му, не дочакаха Неговия съвет; (П Ер 3:26)14увлякоха се от лакомия в пустинята и изкусиха Бога в необитаемата местност. (Изх 16:2; Чис 11:4)15И Той изпълни това, което искаха, но изпрати болест на телата им. (Чис 11:33)16Тогава завидяха в стана на Мойсей и на Аарон, посветен на Господа. (Чис 16:1)17Земята се разтвори, погълна Датан и покри хората на Авирон. (Вт 11:6)18И огън пламна в тяхното сборище, пламък изгори нечестивите.19Направиха телец на Хорив и се поклониха на идола; (Изх 32:1; Вт 9:8)20и замениха славата на своя Бог с образа на вол, който яде трева. (Ер 2:11; Рим 1:23)21Забравиха Бога, своя Спасител, Който извърши велики дела в Египет, (Вт 32:18; Ер 2:32)22дела, достойни за учудване в земята на Хам, страшни при Червено море.23И щеше да ги унищожи, ако избраният от Него Мойсей не бе застанал пред Него в пролома да отклони яростта Му, за да не ги погуби.24После те презряха желаната земя[1], не вярваха на Неговото обещание (Чис 13:25; Вт 1:24)25и роптаеха в шатрите си, не се вслушваха в гласа на Господа.26И Той вдигна ръката Си против тях, за да ги повали в пустинята, (Лев 26:33; Ез 20:15; Ез 20:23)27да повали потомците им сред народите и да ги разсее по другите земи.28Те се присъединиха към Ваал-Фегор и ядоха жертви, принасяни на мъртви божества, (Чис 25:1; Тов 4:17)29и разгневиха Бога с делата си, и върху тях връхлетя голяма гибел.30Но стана Финеес и ги осъди, и гибелта престана. (Сир 45:23)31И това му се зачете за праведно дело от род в род за вечни времена.32И пак разгневиха Бога при водите на Мерива и заради тях Мойсей трябваше да пострада, (Изх 17:1; Чис 20:2; Пс 95:8)33защото те огорчиха духа му и той говори необмислено с устата си.34Те не изтребиха народите, както им бе заповядал Господ,35а се смесиха с езичниците и се научиха на техните постъпки; (Лев 18:3; Съд 2:1)36служиха на техните идоли, които им станаха примка. (Съд 2:11; Съд 3:5)37Синовете и дъщерите си принасяха в жертва на злите духове; (Лев 18:21; 4 Цар 17:17; Вар 4:7)38проливаха невинна кръв, кръвта на синовете и дъщерите си, които принасяха в жертва на ханаанските идоли, и земята се оскверни от кръвопролитие. (Чис 35:33)39Така се оскверниха чрез делата си, блудстваха с постъпките си.40И Господ се разгневи силно срещу Своя народ, погнуси се от Своите избраници.41Предаде ги в ръцете на езичниците и започнаха да ги владеят онези, които ги мразеха. (Съд 2:14)42Враговете им ги потискаха и те бяха сломени под тяхната власт.43Много пъти Той ги избавяше, но те Го огорчаваха с упорството си.44Но Той милостиво поглеждаше към техните страдания винаги, когато чуваше техните вопли,45и си спомняше Своя завет с тях, и се разкайваше поради голямата Си милост; (Лев 26:42)46и възбуждаше към тях състрадание у всички, които ги вземаха в плен. (3 Цар 8:50; 4 Цар 25:11; Езд 9:9)47Господи, Боже наш, спаси ни и ни събери измежду народите, за да прославяме Твоето свято име, да се хвалим с Твоята слава! (1 Лет 16:35)48Благословен да бъде Господ, Бог Израилев, отвека и довека! И цял народ да каже: „Амин! Алилуя!“ (Пс 41:14; Пс 89:53)
Псалм 106
Louis Segond 1910
1Louez l'Éternel! Louez l'Éternel, car il est bon, Car sa miséricorde dure à toujours!2Qui dira les hauts faits de l'Éternel? Qui publiera toute sa louange?3Heureux ceux qui observent la loi, Qui pratiquent la justice en tout temps!4Éternel, souviens-toi de moi dans ta bienveillance pour ton peuple! Souviens-toi de moi en lui accordant ton secours,5Afin que je voie le bonheur de tes élus, Que je me réjouisse de la joie de ton peuple, Et que je me glorifie avec ton héritage!6Nous avons péché comme nos pères, Nous avons commis l'iniquité, nous avons fait le mal.7Nos pères en Égypte ne furent pas attentifs à tes miracles, Ils ne se rappelèrent pas la multitude de tes grâces, Ils furent rebelles près de la mer, près de la mer Rouge.8Mais il les sauva à cause de son nom, Pour manifester sa puissance.9Il menaça la mer Rouge, et elle se dessécha; Et il les fit marcher à travers les abîmes comme dans un désert.10Il les sauva de la main de celui qui les haïssait, Il les délivra de la main de l'ennemi.11Les eaux couvrirent leurs adversaires: Il n'en resta pas un seul.12Et ils crurent à ses paroles, Ils chantèrent ses louanges.13Mais ils oublièrent bientôt ses oeuvres, Ils n'attendirent pas l'exécution de ses desseins.14Ils furent saisis de convoitise dans le désert, Et ils tentèrent Dieu dans la solitude.15Il leur accorda ce qu'ils demandaient; Puis il envoya le dépérissement dans leur corps.16Ils se montrèrent, dans le camp, jaloux contre Moïse, Contre Aaron, le saint de l'Éternel.17La terre s'ouvrit et engloutit Dathan, Et elle se referma sur la troupe d'Abiram;18Le feu embrasa leur troupe, La flamme consuma les méchants.19Ils firent un veau en Horeb, Ils se prosternèrent devant une image de fonte,20Ils échangèrent leur gloire Contre la figure d'un boeuf qui mange l'herbe.21Ils oublièrent Dieu, leur sauveur, Qui avait fait de grandes choses en Égypte,22Des miracles dans le pays de Cham, Des prodiges sur la mer Rouge.23Et il parla de les exterminer; Mais Moïse, son élu, se tint à la brèche devant lui, Pour détourner sa fureur et l'empêcher de les détruire.24Ils méprisèrent le pays des délices; Ils ne crurent pas à la parole de l'Éternel,25Ils murmurèrent dans leurs tentes, Ils n'obéirent point à sa voix.26Et il leva la main pour jurer De les faire tomber dans le désert,27De faire tomber leur postérité parmi les nations, Et de les disperser au milieu des pays.28Ils s'attachèrent à Baal Peor, Et mangèrent des victimes sacrifiées aux morts.29Ils irritèrent l'Éternel par leurs actions, Et une plaie fit irruption parmi eux.30Phinées se leva pour intervenir, Et la plaie s'arrêta;31Cela lui fut imputé à justice, De génération en génération pour toujours.32Ils irritèrent l'Éternel près des eaux de Meriba; Et Moïse fut puni à cause d'eux,33Car ils aigrirent son esprit, Et il s'exprima légèrement des lèvres.34Ils ne détruisirent point les peuples Que l'Éternel leur avait ordonné de détruire.35Ils se mêlèrent avec les nations, Et ils apprirent leurs oeuvres.36Ils servirent leurs idoles, Qui furent pour eux un piège;37Ils sacrifièrent leurs fils Et leurs filles aux idoles,38Ils répandirent le sang innocent, Le sang de leurs fils et de leurs filles, Qu'ils sacrifièrent aux idoles de Canaan, Et le pays fut profané par des meurtres.39Ils se souillèrent par leurs oeuvres, Ils se prostituèrent par leurs actions.40La colère de l'Éternel s'enflamma contre son peuple, Et il prit en horreur son héritage.41Il les livra entre les mains des nations; Ceux qui les haïssaient dominèrent sur eux;42Leurs ennemis les opprimèrent, Et ils furent humiliés sous leur puissance.43Plusieurs fois il les délivra; Mais ils se montrèrent rebelles dans leurs desseins, Et ils devinrent malheureux par leur iniquité.44Il vit leur détresse, Lorsqu'il entendit leurs supplications.45Il se souvint en leur faveur de son alliance;46Il eut pitié selon sa grande bonté, Et il excita pour eux la compassion De tous ceux qui les retenaient captifs.47Sauve-nous, Éternel, notre Dieu! Et rassemble-nous du milieu des nations, Afin que nous célébrions ton saint nom, Et que nous mettions notre gloire à te louer!48Béni soit l'Éternel, le Dieu d'Israël, d'éternité en éternité! Et que tout le peuple dise: Amen! Louez l'Éternel!