Псалм 107 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Благодарност към Избавителя – Бога

(106)

1 Прославяйте Господа, защото е благ, защото милосърдието Му е вечно! (1 Лет 16:34; Езд 3:11; Пс 106:1; Пс 136:1; Ер 33:11)

1 Лет 16:34Езд 3:11Пс 106:1Пс 136:1Ер 33:11

2 Нека така възвестяват избавените от Господа, които Той освободи от вража ръка 3 и ги събра от всички земи: от изток и запад, от север и юг. (Ис 43:5; Ис 49:12; Зах 8:7)

Ис 43:5Ис 49:12Зах 8:7

4 Те скитаха в пустинята по безлюден път и не намираха населен град; (Вт 32:10) 5 търпяха глад и жажда, душата им чезнеше в тях. 6 Но в скръбта си призоваха Господа и Той ги избави от техните неволи, (Ос 5:15) 7 поведе ги по правия път, за да вървят към населен град. (Вт 6:10; Ис 43:19)

Вт 6:10Ис 43:19

8 Нека прославят Господа за Неговото милосърдие и за чудните Му дела спрямо хората; 9 защото Той насити гладната душа и жадната душа изпълни с блага. (Ис 49:10) 10 Те седяха в тъма и в сянката на смъртта, оковани в скръб и желязо, 11 защото не се покоряваха на Божиите слова и нехаеха за волята на Всевишния. 12 Той смири техните сърца с мъки; те паднаха, но нямаше кой да им помогне. (Пс 106:43) 13 Тогава призоваха Господа в скръбта си и Той ги спаси от техните неволи; 14 изведе ги от тъмата и от сянката на смъртта, разкъса оковите им. (Ис 42:7; Ис 49:9; Ис 51:14; Ис 61:1)

Ис 42:7Ис 49:9Ис 51:14Ис 61:1

15 Нека прославят Господа за Неговото милосърдие и за чудните Му дела спрямо хората; 16 защото Той строши медните порти и счупи железните ключалки. (Ис 45:2) 17 Безразсъдните страдаха заради беззаконните си постъпки и заради своите неправди. 18 Те се отвращаваха от всяка храна и се приближаваха към вратата на смъртта. 19 Тогава призоваха Господа в скръбта си и Той ги спаси от бедствията им; 20 изпрати Своето слово, изцели ги и ги избави от изтление. (Мт 8:8; Прем 16:12) 21 Нека прославят Господа за Неговото милосърдие и за чудните Му дела спрямо хората! 22 Нека Му принасят благодарствена жертва и да разгласяват делата Му с пеене! 23 Онези, които тръгват по море с кораби и търгуват по безбрежните води, 24 виждат делата на Господа и Неговите чудеса в дълбините: 25 по Негова заповед настъпва бурен вятър и морските вълни се издигат високо; (Йона 1:4) 26 изкачват се до небесата, слизат до бездната; хората изпадат в неволя; 27 въртят се, залитат като пияни и цялата им мъдрост изчезва. 28 Тогава призоваха Господа в скръбта си и Той ги избави от техните неволи. (Йона 1:14) 29 Той превръща бурята в тих ветрец и морските вълни замлъкват. (Пс 65:8; Пс 89:10; Мт 8:26)

Пс 65:8Пс 89:10Мт 8:26

30 Плаващите се радват, че вълните са утихнали и Той ги довежда на желано пристанище. 31 Нека прославят Господа за Неговото милосърдие и за чудните Му дела спрямо хората! 32 Да Го възхваляват в събранието на народа и да Го прославят в съвета на старейшините! 33 Той превръща реки в пустиня и водни извори – в суха земя, (Ис 42:15) 34 земя плодородна – в суха степ, за нещастие на тези, които живеят там. (Бит 19:23; Вт 29:22; Сир 39:23)

Бит 19:23Вт 29:22Сир 39:23

35 Той превръща пустиня в езеро и суха земя – във водни извори; (Пс 114:8; Ис 41:18) 36 и заселва там гладуващи, и те строят град за живеене; 37 засяват ниви, засаждат лозя, които им принасят обилни плодове. (Ис 65:21; Ер 31:5) 38 Той благославя заселниците и те твърде много се размножават, и добитъкът им не намалява. (Вт 7:13) 39 При все това те намаляха и изнемогнаха поради угнетение, нещастие и скръб. 40 Той проявява презрение към князете и ги оставя да скитат в пустинята без път. (Йов 12:21; Йов 12:24) 41 А бедния Той избавя от нещастие и умножава рода му като стадо овце. (Пс 113:7) 42 Праведните виждат това и се радват, а всички нечестиви хора затварят устата си. (Йов 22:19; Пс 63:12) 43 Който е мъдър, ще помисли за това и ще разбере милосърдието на Господа. (Ос 14:10)

Louis Segond 1910

1 Louez l'Éternel, car il est bon, Car sa miséricorde dure à toujours! 2 Qu'ainsi disent les rachetés de l'Éternel, Ceux qu'il a délivrés de la main de l'ennemi, 3 Et qu'il a rassemblés de tous les pays, De l'orient et de l'occident, du nord et de la mer! 4 Ils erraient dans le désert, ils marchaient dans la solitude, Sans trouver une ville où ils pussent habiter. 5 Ils souffraient de la faim et de la soif; Leur âme était languissante. 6 Dans leur détresse, ils crièrent à l'Éternel, Et il les délivra de leurs angoisses; 7 Il les conduisit par le droit chemin, Pour qu'ils arrivassent dans une ville habitable. 8 Qu'ils louent l'Éternel pour sa bonté, Et pour ses merveilles en faveur des fils de l'homme! 9 Car il a satisfait l'âme altérée, Il a comblé de biens l'âme affamée. 10 Ceux qui avaient pour demeure les ténèbres et l'ombre de la mort Vivaient captifs dans la misère et dans les chaînes, 11 Parce qu'ils s'étaient révoltés contre les paroles de Dieu, Parce qu'ils avaient méprisé le conseil du Très Haut. 12 Il humilia leur coeur par la souffrance; Ils succombèrent, et personne ne les secourut. 13 Dans leur détresse, ils crièrent à l'Éternel, Et il les délivra de leurs angoisses; 14 Il les fit sortir des ténèbres et de l'ombre de la mort, Et il rompit leurs liens. 15 Qu'ils louent l'Éternel pour sa bonté, Et pour ses merveilles en faveur des fils de l'homme! 16 Car il a brisé les portes d'airain, Il a rompu les verrous de fer. 17 Les insensés, par leur conduite coupable Et par leurs iniquités, s'étaient rendus malheureux. 18 Leur âme avait en horreur toute nourriture, Et ils touchaient aux portes de la mort. 19 Dans leur détresse, ils crièrent à l'Éternel, Et il les délivra de leurs angoisses; 20 Il envoya sa parole et les guérit, Il les fit échapper de la fosse. 21 Qu'ils louent l'Éternel pour sa bonté, Et pour ses merveilles en faveur des fils de l'homme! 22 Qu'ils offrent des sacrifices d'actions de grâces, Et qu'ils publient ses oeuvres avec des cris de joie! 23 Ceux qui étaient descendus sur la mer dans des navires, Et qui travaillaient sur les grandes eaux, 24 Ceux-là virent les oeuvres de l'Éternel Et ses merveilles au milieu de l'abîme. 25 Il dit, et il fit souffler la tempête, Qui souleva les flots de la mer. 26 Ils montaient vers les cieux, ils descendaient dans l'abîme; Leur âme était éperdue en face du danger; 27 Saisis de vertige, ils chancelaient comme un homme ivre, Et toute leur habileté était anéantie. 28 Dans leur détresse, ils crièrent à l'Éternel, Et il les délivra de leurs angoisses; 29 Il arrêta la tempête, ramena le calme, Et les ondes se turent. 30 Ils se réjouirent de ce qu'elles s'étaient apaisées, Et l'Éternel les conduisit au port désiré. 31 Qu'ils louent l'Éternel pour sa bonté, Et pour ses merveilles en faveur des fils de l'homme! 32 Qu'ils l'exaltent dans l'assemblée du peuple, Et qu'ils le célèbrent dans la réunion des anciens! 33 Il change les fleuves en désert, Et les sources d'eaux en terre desséchée, 34 Le pays fertile en pays salé, A cause de la méchanceté de ses habitants. 35 Il change le désert en étang, Et la terre aride en sources d'eaux, 36 Et il y établit ceux qui sont affamés. Ils fondent une ville pour l'habiter; 37 Ils ensemencent des champs, plantent des vignes, Et ils en recueillent les produits. 38 Il les bénit, et ils deviennent très nombreux, Et il ne diminue point leur bétail. 39 Sont-ils amoindris et humiliés Par l'oppression, le malheur et la souffrance; 40 Verse-t-il le mépris sur les grands, Les fait-il errer dans des déserts sans chemin, 41 Il relève l'indigent et le délivre de la misère, Il multiplie les familles comme des troupeaux. 42 Les hommes droits le voient et se réjouissent, Mais toute iniquité ferme la bouche. 43 Que celui qui est sage prenne garde à ces choses, Et qu'il soit attentif aux bontés de l'Éternel.