Притчи 25 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Пред лицето на царя

1 Така също това са притчи на Соломон, които хората на юдейския цар Езекия събраха и прибавиха. (3 Цар 5:12) 2 Славата Божия е в това – всички неща да се държат в тайна, а славата на царете е в това – те да проучват нещата. (Вт 29:28) 3 Небесните висини и земните дълбини, както и сърцата на царете, са непознаваеми. 4 Отдели оловния примес от среброто и изделието на златаря вече е готово. 5 Отстрани нечестивия от близост с царя, така престолът му ще се укрепи със справедливост. 6 Не се големей пред цар и не заемай мястото на големците. (Лк 14:8; Сир 7:4; Сир 13:9)

Лк 14:8Сир 7:4Сир 13:9

7 Защото по-добре е да ти кажат: „Премести се тука по-напред“, отколкото да те унижат пред велможата. Това, което очите ти са видели, 8 не бързай да го отнесеш в съда. Защото какво ще правиш накрая, ако твоят ближен те засрами? 9 Влизай в съд с ближния си, но не откривай чуждите тайни, 10 за да не те укори онзи, който чуе това, и тогава твоят позор няма да престане^[1]. 11 Думата, казана на място, е като златни ябълки в сребърни съдове. 12 Мъдрият изобличител е като чисто злато за ухото, което внимателно слуша. (Пр 15:31) 13 Каквото е прохладата от сняг по жътва, това е верният пратеник за онзи, който го изпраща – той доставя отрада за душата на своя господар. (Пр 13:17; Пр 25:25) 14 Каквото са облаците и ветровете без дъжд, това е човекът, който се хвали с измамни подаръци.

Приятел и враг

15 Управникът може да се убеди с търпение и мекият език троши костите. 16 Намериш ли мед, яж само колкото ти е нужно, за да не се преситиш от него и да го повърнеш. (Пр 25:27) 17 Не ходи често в къщата на ближния си, ходи рядко, за да не му досадиш и да не те намрази. 18 Каквото са бойният чук, мечът и острата стрела – това е човекът, който става лъжесвидетел против ближния си. 19 Доверието в неверен човек в усилно време е като развален зъб и изкълчен крак. 20 Този, който пее песни на едно натъжено сърце, е като онзи, който съблича дрехата си в студен ден, като оцет върху рана^[2]. 21 Ако врагът ти е гладен, нахрани го с хляб; и ако е жаден, дай му да пие вода. (Мт 5:44; Рим 12:20) 22 Тогава ти натрупваш жар върху главата му и Господ ще те възнагради. 23 Северният вятър докарва дъжд, а тайният език – гневни лица. 24 По-добре да живееш в ъгъл на покрива, отколкото в обща къща със свадлива жена. (Пр 21:9) 25 Добрата вест от далечна страна е като студената вода за изтощената от жажда душа. (Пр 25:13) 26 Праведникът, който отстъпва пред нечестивия, е като размътен извор и замърсен кладенец. 27 Лошо е да се яде много мед; така и който ламти за слава, остава без слава. (Пр 25:16) 28 Човекът, който не владее духа си, е като разрушен град без стени.

Louis Segond 1910

1 Voici encore des Proverbes de Salomon, recueillis par les gens d'Ézéchias, roi de Juda. 2 La gloire de Dieu, c'est de cacher les choses; La gloire des rois, c'est de sonder les choses. 3 Les cieux dans leur hauteur, la terre dans sa profondeur, Et le coeur des rois, sont impénétrables. 4 Ote de l'argent les scories, Et il en sortira un vase pour le fondeur. 5 Ote le méchant de devant le roi, Et son trône s'affermira par la justice. 6 Ne t'élève pas devant le roi, Et ne prends pas la place des grands; 7 Car il vaut mieux qu'on te dise: Monte-ici! Que si l'on t'abaisse devant le prince que tes yeux voient. 8 Ne te hâte pas d'entrer en contestation, De peur qu'à la fin tu ne saches que faire, Lorsque ton prochain t'aura outragé. 9 Défends ta cause contre ton prochain, Mais ne révèle pas le secret d'un autre, 10 De peur qu'en l'apprenant il ne te couvre de honte, Et que ta mauvaise renommée ne s'efface pas. 11 Comme des pommes d'or sur des ciselures d'argent, Ainsi est une parole dite à propos. 12 Comme un anneau d'or et une parure d'or fin, Ainsi pour une oreille docile est le sage qui réprimande. 13 Comme la fraîcheur de la neige au temps de la moisson, Ainsi est un messager fidèle pour celui qui l'envoie; Il restaure l'âme de son maître. 14 Comme des nuages et du vent sans pluie, Ainsi est un homme se glorifiant à tort de ses libéralités. 15 Par la lenteur à la colère on fléchit un prince, Et une langue douce peut briser des os. 16 Si tu trouves du miel, n'en mange que ce qui te suffit, De peur que tu n'en sois rassasié et que tu ne le vomisses. 17 Mets rarement le pied dans la maison de ton prochain, De peur qu'il ne soit rassasié de toi et qu'il ne te haïsse. 18 Comme une massue, une épée et une flèche aiguë, Ainsi est un homme qui porte un faux témoignage contre son prochain. 19 Comme une dent cassée et un pied qui chancelle, Ainsi est la confiance en un perfide au jour de la détresse. 20 Oter son vêtement dans un jour froid, Répandre du vinaigre sur du nitre, C'est dire des chansons à un coeur attristé. 21 Si ton ennemi a faim, donne-lui du pain à manger; S'il a soif, donne-lui de l'eau à boire. 22 Car ce sont des charbons ardents que tu amasses sur sa tête, Et l'Éternel te récompensera. 23 Le vent du nord enfante la pluie, Et la langue mystérieuse un visage irrité. 24 Mieux vaut habiter à l'angle d'un toit, Que de partager la demeure d'une femme querelleuse. 25 Comme de l'eau fraîche pour une personne fatiguée, Ainsi est une bonne nouvelle venant d'une terre lointaine. 26 Comme une fontaine troublée et une source corrompue, Ainsi est le juste qui chancelle devant le méchant. 27 Il n'est pas bon de manger beaucoup de miel, Mais rechercher la gloire des autres est un honneur. 28 Comme une ville forcée et sans murailles, Ainsi est l'homme qui n'est pas maître de lui-même.