1И видях в дясната ръка на Този, Който седеше на престола, свитък, изписан отвътре и отвън, запечатан със седем печата. (Ис 29:11; Ез 2:9; Дан 12:4)2И видях силен ангел, който възвестяваше с висок глас: „Кой е достоен да разгърне свитъка и да счупи печатите му?“3И никой – нито на небето, нито на земята, нито под земята, не можеше да разгъне свитъка и да погледне в него.4И аз плаках много, че никой не се намери достоен да разгъне свитъка и да погледне в него.5А един от старците ми каза: „Не плачи! Ето лъвът, който е от Юдовото племе, Давидовият корен, победи и може да разгъне свитъка и да снеме седемте му печата.“ (Бит 49:9; Ис 11:1; Ис 11:10; Рим 15:12; Евр 7:14; Отк 22:16)6И видях – на престола между четирите живи същества и старците стоеше Агнец като заклан, със седем рога и седем очи, които са седемте Божии духове, разпратени по цялата земя. (Ис 53:7; Зах 4:10; 1 Кор 5:7; Отк 4:5)7Той отиде и взе свитъка от десницата на Седналия на престола.8И когато взе свитъка, четирите живи същества и двадесет и четиримата старци паднаха пред Агнеца, като всички държаха арфи и златни чаши, пълни с тамян, които са молитвите на светиите, (Пс 141:2)9и пееха нова песен: „Достоен си да вземеш свитъка и да счупиш печатите му, защото Ти беше заклан и със Своята кръв ни[1] изкупи за Бога – хора от всеки род и език, племе и народ, (Пс 33:3; Пс 98:1; Пс 144:9; Ис 42:10; Отк 14:3)10и ни направи царство от свещеници на нашия Бог, и ще царуваме на земята.“ (Изх 19:6; Ис 61:6; 1 Пет 2:9; Отк 1:6)11След това видях и чух гласовете на много ангели, които стояха около престола – около живите същества и старците, – техният брой беше неизчислимо голям, (Дан 7:10)12които казваха с висок глас: „Достоен е закланият Агнец да приеме силата и богатството, премъдростта и могъществото, честта, славата и благословението!“13И чувах всяко създание на небето и на земята, под земята и в морето – всичко, което е в тях, да казва: „На Седналия и на Агнеца – благословение и чест, слава и могъщество за вечни времена!“14И четирите живи същества отвърнаха: „Амин!“ А двадесет и четиримата старци паднаха и се поклониха на Живеещия вечно[2].
Откровение 5
Louis Segond 1910
1Puis je vis dans la main droite de celui qui était assis sur le trône un livre écrit en dedans et en dehors, scellé de sept sceaux.2Et je vis un ange puissant, qui criait d'une voix forte: Qui est digne d'ouvrir le livre, et d'en rompre les sceaux?3Et personne dans le ciel, ni sur la terre, ni sous la terre, ne put ouvrir le livre ni le regarder.4Et je pleurai beaucoup de ce que personne ne fut trouvé digne d'ouvrir le livre ni de le regarder.5Et l'un des vieillards me dit: Ne pleure point; voici, le lion de la tribu de Juda, le rejeton de David, a vaincu pour ouvrir le livre et ses sept sceaux.6Et je vis, au milieu du trône et des quatre êtres vivants et au milieu des vieillards, un agneau qui était là comme immolé. Il avait sept cornes et sept yeux, qui sont les sept esprits de Dieu envoyés par toute la terre.7Il vint, et il prit le livre de la main droite de celui qui était assis sur le trône.8Quand il eut pris le livre, les quatre êtres vivants et les vingt-quatre vieillards se prosternèrent devant l'agneau, tenant chacun une harpe et des coupes d'or remplies de parfums, qui sont les prières des saints.9Et ils chantaient un cantique nouveau, en disant: Tu es digne de prendre le livre, et d'en ouvrir les sceaux; car tu as été immolé, et tu as racheté pour Dieu par ton sang des hommes de toute tribu, de toute langue, de tout peuple, et de toute nation;10tu as fait d'eux un royaume et des sacrificateurs pour notre Dieu, et ils régneront sur la terre.11Je regardai, et j'entendis la voix de beaucoup d'anges autour du trône et des êtres vivants et des vieillards, et leur nombre était des myriades de myriades et des milliers de milliers.12Ils disaient d'une voix forte: L'agneau qui a été immolé est digne de recevoir la puissance, la richesse, la sagesse, la force, l'honneur, la gloire, et la louange.13Et toutes les créatures qui sont dans le ciel, sur la terre, sous la terre, sur la mer, et tout ce qui s'y trouve, je les entendis qui disaient: A celui qui est assis sur le trône, et à l'agneau, soient la louange, l'honneur, la gloire, et la force, aux siècles des siècles!14Et les quatre êtres vivants disaient: Amen! Et les vieillards se prosternèrent et adorèrent.