1След това погледнах и ето една отворена врата на небето. И предишният глас, който бях чул да звучи като тръба, ми каза: „Изкачи се тук и ще ти покажа какво трябва да стане след това.“ (Отк 1:10; Отк 1:19)2И веднага бях обладан от Духа. И ето на небето стоеше престол, а на престола седеше Някой, (Ез 1:26; Ез 10:1)3Който изглеждаше като скъпоценен камък яспис и сардис. А около престола имаше дъга, която приличаше на смарагд.4Около престола имаше двадесет и четири престола, а на престолите седяха двадесет и четирима старци, облечени в бели дрехи, и на главите си имаха златни венци. (Ис 24:23)5От престола излизаха светкавици и гръмотевични трясъци, а пред престола горяха седем огнени факли, които са седемте Божии духове. (Изх 19:16; Ез 1:13; Отк 1:4; Отк 5:6; Отк 8:5; Отк 11:19; Отк 16:18)6Пред престола имаше стъклено море като кристал, а по средата, където беше престолът, и около престола – четири живи същества, отрупани отпред и отзад с очи. (Ез 1:5; Ез 10:12)7Първото живо същество приличаше на лъв, второто – на теле, третото имаше лице като на човек и четвъртото приличаше на летящ орел. (Ез 10:14)8Всяко едно от четирите живи същества имаше по шест крила. Отвън и отвътре отрупани с очи, те не преставаха денем и нощем да пеят: „Свят, свят, свят е Господ Бог Вседържител, Който беше, Който е и Който идва.“ (Ис 6:2; Ез 10:12; Отк 1:4; Отк 1:8; Отк 11:17)9А когато живите същества въздаваха слава, почит и благодарност на Седналия на престола, на Този, Който живее вечно, (Дан 4:31; Дан 6:27; Дан 12:7)10двадесет и четиримата старци падаха пред Седналия на престола, покланяха се на Живеещия вечно и полагаха венците си пред престола, като казваха:11„Достоен си, Господи и Боже наш, да приемеш славата, почитта и силата, защото Ти си сътворил всичко по Своята воля. То е било сътворено и съществува.“
Откровение 4
Louis Segond 1910
1Après cela, je regardai, et voici, une porte était ouverte dans le ciel. La première voix que j'avais entendue, comme le son d'une trompette, et qui me parlait, dit: Monte ici, et je te ferai voir ce qui doit arriver dans la suite.2Aussitôt je fus ravi en esprit. Et voici, il y avait un trône dans le ciel, et sur ce trône quelqu'un était assis.3Celui qui était assis avait l'aspect d'une pierre de jaspe et de sardoine; et le trône était environné d'un arc-en-ciel semblable à de l'émeraude.4Autour du trône je vis vingt-quatre trônes, et sur ces trônes vingt-quatre vieillards assis, revêtus de vêtements blancs, et sur leurs têtes des couronnes d'or.5Du trône sortent des éclairs, des voix et des tonnerres. Devant le trône brûlent sept lampes ardentes, qui sont les sept esprits de Dieu.6Il y a encore devant le trône comme une mer de verre, semblable à du cristal. Au milieu du trône et autour du trône, il y a quatre êtres vivants remplis d'yeux devant et derrière.7Le premier être vivant est semblable à un lion, le second être vivant est semblable à un veau, le troisième être vivant a la face d'un homme, et le quatrième être vivant est semblable à un aigle qui vole.8Les quatre êtres vivants ont chacun six ailes, et ils sont remplis d'yeux tout autour et au dedans. Ils ne cessent de dire jour et nuit: Saint, saint, saint est le Seigneur Dieu, le Tout Puisant, qui était, qui est, et qui vient!9Quand les êtres vivants rendent gloire et honneur et actions de grâces à celui qui est assis sur le trône, à celui qui vit aux siècles des siècles,10les vingt-quatre vieillards se prosternent devant celui qui est assis sur le trône et ils adorent celui qui vit aux siècles des siècles, et ils jettent leurs couronnes devant le trône, en disant:11Tu es digne, notre Seigneur et notre Dieu, de recevoir la gloire et l'honneur et la puissance; car tu as créé toutes choses, et c'est par ta volonté qu'elles existent et qu'elles ont été créées.