Матей 14:22 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Посичане на Йоан Кръстител

1 В онова време до четвъртовластника^[1] Ирод дойде мълвата за Иисус. (Мк 6:14; Лк 9:7) 2 Той каза на своите служители: „Това е Йоан Кръстител, той е възкръснал от мъртвите и затова чрез него стават чудеса.“ (Мт 16:14) 3 Защото Ирод беше хванал Йоан, беше го оковал и хвърлил в затвора заради Иродиада, жената на брат си Филип, (Мт 11:2; Лк 3:19) 4 понеже Йоан му казваше: „Не ти е позволено да я имаш!“ (Лев 18:16; Лев 20:21) 5 Затова Ирод искаше да го убие, но се боеше от народа, понеже го имаха за пророк. (Мк 11:32) 6 А когато настана рожденият ден на Ирод, дъщерята на Иродиада танцува сред събраните и му се понрави твърде много. 7 Затова той с клетва пред нея обеща да и даде, каквото и да поиска. 8 А тя, подучена от майка си, каза: „Дай ми тук на блюдо главата на Йоан Кръстител.“ 9 Тогава царят се натъжи. Но заради клетвата и сътрапезниците си заповяда да и я дадат. 10 Затова той изпрати служители и обезглавиха Йоан в тъмницата. 11 И главата му беше донесена на блюдо и дадена на момичето, а то я занесе на майка си. 12 И учениците на Йоан дойдоха, взеха тялото му и го погребаха. Тогава отидоха и известиха това на Иисус.

Чудото с нахранване на пет хиляди души

13 Като чу това, Иисус се оттегли оттам на лодка в безлюдно място, за да остане насаме. А народът, като разбра, тръгна след Него пеша от градовете. (4 Цар 4:42; Мт 15:32; Мк 6:30; Лк 9:10; Йн 6:1)

4 Цар 4:42Мт 15:32Мк 6:30Лк 9:10Йн 6:1

14 И когато Иисус излезе, видя много хора. Тогава Той се съжали над тях и излекува болните им. (Мт 9:36) 15 А когато се свечери, учениците Му се приближиха до Него и казаха: „Това място е безлюдно и времето вече напредна. Разпусни народа, за да отиде по селата и да си купи храна.“ 16 Но Иисус им отговори: „Няма нужда да отиват – дайте им вие да ядат.“ 17 А те Му казаха: „Ние нямаме тук нищо друго освен пет хляба и две риби.“ 18 Той нареди: „Донесете ги тук при Мене!“ 19 Тогава заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и като разчупи хлябовете, даде на учениците, а учениците – на народа. 20 И всички ядоха и се наситиха. След това вдигнаха останалите къшеи – дванадесет пълни коша. 21 А онези, които ядоха, бяха около пет хиляди души освен жените и децата.

Иисус Христос ходи по вода

22 Веднага Иисус накара учениците Си да влязат в лодката и да минат преди Него на отвъдния бряг, докато Той разпусне народа. (Мк 6:45; Йн 6:15; Йн 6:16)

Мк 6:45Йн 6:15Йн 6:16

23 И като разпусна народа, Той се изкачи на планинското възвишение, за да се помоли. А когато се свечери, Той все още беше там самичък. (Лк 6:12) 24 А лодката беше вече сред езерото и вълните я блъскаха, защото вятърът беше насрещен. 25 И през четвъртата стража на нощта Иисус отиде при учениците, като вървеше по езерото. 26 А те, като Го видяха да върви по езерото, се уплашиха, защото сметнаха, че това е привидение, и от страх извикаха. 27 Но Иисус веднага заговори с тях и каза: „Спокойно! Аз съм – не бойте се!“ 28 Петър в отговор Му рече: „Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата.“ 29 А Той каза: „Ела!“ Тогава Петър излезе от лодката и тръгна по водата да отиде при Иисус. 30 Но като видя силния вятър, изплаши се и като започна да потъва, извика: „Господи, избави ме!“ 31 Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: „Маловерецо, защо се усъмни?“ 32 И щом влязоха в лодката, вятърът утихна. 33 А онези, които бяха в лодката, се приближиха, поклониха Му се и казаха: „Наистина, Ти си Божий Син!“

Излекуване на болни в Генисаретските околности

34 След това те преплаваха и пристигнаха в земята при Генисарет. (Мк 6:53) 35 Когато жителите на онова място Го познаха, изпратиха пратеници по цялата околност и донесоха при Него всички болни. 36 И Го молеха да се докоснат само до края на дрехата Му. И всички, които се докоснаха, се излекуваха. (Мт 9:20)

Louis Segond 1910

1 En ce temps-là, Hérode le tétrarque, ayant entendu parler de Jésus, dit à ses serviteurs: C'est Jean Baptiste! 2 Il est ressuscité des morts, et c'est pour cela qu'il se fait par lui des miracles. 3 Car Hérode, qui avait fait arrêter Jean, l'avait lié et mis en prison, à cause d'Hérodias, femme de Philippe, son frère, 4 parce que Jean lui disait: Il ne t'est pas permis de l'avoir pour femme. 5 Il voulait le faire mourir, mais il craignait la foule, parce qu'elle regardait Jean comme un prophète. 6 Or, lorsqu'on célébra l'anniversaire de la naissance d'Hérode, la fille d'Hérodias dansa au milieu des convives, et plut à Hérode, 7 de sorte qu'il promit avec serment de lui donner ce qu'elle demanderait. 8 A l'instigation de sa mère, elle dit: Donne-moi ici, sur un plat, la tête de Jean Baptiste. 9 Le roi fut attristé; mais, à cause de ses serments et des convives, il commanda qu'on la lui donne, 10 et il envoya décapiter Jean dans la prison. 11 Sa tête fut apportée sur un plat, et donnée à la jeune fille, qui la porta à sa mère. 12 Les disciples de Jean vinrent prendre son corps, et l'ensevelirent. Et ils allèrent l'annoncer à Jésus. 13 A cette nouvelle, Jésus partit de là dans une barque, pour se retirer à l'écart dans un lieu désert; et la foule, l'ayant su, sortit des villes et le suivit à pied. 14 Quand il sortit de la barque, il vit une grande foule, et fut ému de compassion pour elle, et il guérit les malades. 15 Le soir étant venu, les disciples s'approchèrent de lui, et dirent: Ce lieu est désert, et l'heure est déjà avancée; renvoie la foule, afin qu'elle aille dans les villages, pour s'acheter des vivres. 16 Jésus leur répondit: Ils n'ont pas besoin de s'en aller; donnez-leur vous-mêmes à manger. 17 Mais ils lui dirent: Nous n'avons ici que cinq pains et deux poissons. 18 Et il dit: Apportez-les-moi. 19 Il fit asseoir la foule sur l'herbe, prit les cinq pains et les deux poissons, et, levant les yeux vers le ciel, il rendit grâces. Puis, il rompit les pains et les donna aux disciples, qui les distribuèrent à la foule. 20 Tous mangèrent et furent rassasiés, et l'on emporta douze paniers pleins des morceaux qui restaient. 21 Ceux qui avaient mangé étaient environ cinq mille hommes, sans les femmes et les enfants. 22 Aussitôt après, il obligea les disciples à monter dans la barque et à passer avant lui de l'autre côté, pendant qu'il renverrait la foule. 23 Quand il l'eut renvoyée, il monta sur la montagne, pour prier à l'écart; et, comme le soir était venu, il était là seul. 24 La barque, déjà au milieu de la mer, était battue par les flots; car le vent était contraire. 25 A la quatrième veille de la nuit, Jésus alla vers eux, marchant sur la mer. 26 Quand les disciples le virent marcher sur la mer, ils furent troublés, et dirent: C'est un fantôme! Et, dans leur frayeur, ils poussèrent des cris. 27 Jésus leur dit aussitôt: Rassurez-vous, c'est moi; n'ayez pas peur! 28 Pierre lui répondit: Seigneur, si c'est toi, ordonne que j'aille vers toi sur les eaux. 29 Et il dit: Viens! Pierre sortit de la barque, et marcha sur les eaux, pour aller vers Jésus. 30 Mais, voyant que le vent était fort, il eut peur; et, comme il commençait à enfoncer, il s'écria: Seigneur, sauve-moi! 31 Aussitôt Jésus étendit la main, le saisit, et lui dit: Homme de peu de foi, pourquoi as-tu douté? 32 Et ils montèrent dans la barque, et le vent cessa. 33 Ceux qui étaient dans la barque vinrent se prosterner devant Jésus, et dirent: Tu es véritablement le Fils de Dieu. 34 Après avoir traversé la mer, ils vinrent dans le pays de Génésareth. 35 Les gens de ce lieu, ayant reconnu Jésus, envoyèrent des messagers dans tous les environs, et on lui amena tous les malades. 36 Ils le prièrent de leur permettre seulement de toucher le bord de son vêtement. Et tous ceux qui le touchèrent furent guéris.