Марко 14

Съвременен български превод

от Bulgarian Bible Society

Заговор за убийството на Иисус Христос

1 До Пасхата и празника Безквасници оставаха само два дни. Първосвещениците и книжниците търсеха случай да уловят с хитрост и да убият Иисус, (Изх 12:1; Мт 26:1; Лк 7:36; Лк 22:1; Йн 11:45; Йн 12:1) 

2 но казваха: „Само да не бъде на празника, за да не стане смут сред народа.“ 

Помазване на Иисус Христос във Витания

3 А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симон Прокажения, и седеше на трапезата, дойде една жена, която носеше алабастров съд с миро от чист, драгоценен нард. Тя счупи алабастровия съд и започна да го излива върху главата Му. (Мт 26:6; Йн 12:1) 

4 А някои зароптаха и си говореха: „Защо е това прахосване на мирото? 

5 Това миро можеше да се продаде за повече от триста динария, които да се раздадат на сиромаси.“ Така негодуваха против нея. 

6 Но Иисус каза: „Оставете я. Защо я обърквате? Тя извърши добро дело за Мене. 

7 Защото сиромасите винаги имате при себе си. И когато поискате, можете да им сторите добро. А Мене не винаги имате. (Вт 15:11) 

8 Тя извърши това, което можеше – предвари да помаже тялото Ми за погребение. (Йн 19:40) 

9 Истината ви казвам: където и да се проповядва това Евангелие по целия свят, ще се разказва и за това, което тя извърши, и ще се припомня за нея.“ 

Предателството на Юда

10 Тогава Юда Искариот, един от дванадесетте, отиде при първосвещениците, за да им Го предаде. (Мт 26:14; Лк 22:1; Лк 22:3) 

11 А те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат пари. И Юда търсеше удобен случай да предаде Иисус. 

Тайната вечеря

12 В първия ден на Безквасници, когато колеха пасхалното агне, учениците казаха на Иисус: „Къде искаш да отидем и да приготвим да ядеш пасхалната вечеря?“ (Изх 12:1; Мт 26:17; Лк 22:7; Йн 13:1) 

13 Тогава Той изпрати двама от учениците Си и им каза: „Идете в града и там ще ви срещне човек, който носи стомна с вода. Тръгнете след него. 

14 Където той влезе, кажете на стопанина на къщата: „Учителят пита: Къде ми е стаята, в която ще ям пасхалната вечеря с учениците Си?“ 

15 Тогава той ще ви покаже голяма горна стая, постлана и готова. Там ни пригответе.“ 

16 След това учениците Му излязоха, дойдоха в града, намериха всичко, както Той им беше казал, и приготвиха пасхалната вечеря. 

17 А когато се свечери, Той дойде с дванадесетте. (Мт 26:20; Йн 13:21) 

18 Докато седяха на трапезата и ядяха, Иисус рече: „Истината ви казвам: един от вас, който яде заедно с Мене, ще Ме предаде.“ (Пс 41:10) 

19 А те, наскърбени, започнаха да питат един след друг: „Да не съм аз? Да не съм аз?“ 

20 Той им отговори: „Един от дванадесетте е – този, който топи заедно с Мене в блюдото. 

21 Синът човешки отива, както е писано за Него, но горко на онзи човек, чрез когото Синът човешки ще бъде предаден, добре щеше да бъде за този човек, ако не беше се раждал.“ 

Установяване на евхаристията

22 Докато те ядяха, Иисус взе хляба и като благослови, разчупи го и им го раздаде с думите: „Вземете, яжте – това е Моето тяло.“ (Мт 26:26; Лк 22:14; Лк 22:15; 1 Кор 11:23) 

23 И като взе чашата, изрече благодарствена молитва и им я подаде. От нея те пиха всички. (1 Кор 10:16; 1 Кор 10:21) 

24 Той им каза: „Това е Моята кръв на Новия завет, която за мнозина се пролива. (Изх 24:8) 

25 Истината ви казвам: Аз вече няма да пия от лозовия плод до онзи ден, когато ще пия новото вино в Божието царство.“ 

26 И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина. (Мт 26:30; Лк 22:31; Йн 13:36) 

Предсказание на Иисус Христос за отричането на апостол Петър

27 Тогава Иисус им каза: „Всички ще отстъпите от вярата в Мене през тази нощ; защото е писано: Ще погубя пастира и ще се пръснат овцете. (Зах 13:7; Мт 26:31; Мк 14:50; Лк 22:31; Йн 13:36) 

28 Но след възкресението Си ще бъда преди вас в Галилея.“ (Мт 28:16; Мк 16:7) 

29 А Петър Му възрази: „Дори и всички да отстъпят от вярата в Тебе, аз обаче – няма!“ 

30 Иисус му отговори: „Истината ти казвам: днес, през тази нощ, преди още петел два пъти да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.“ (Мк 14:72) 

31 Но той продължи да настоява: „Ако трябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе.“ Същото казаха и другите. 

Иисус Христос в Гетсиманската градина

32 Те отидоха на едно място, чието име беше Гетсимания. Иисус каза на учениците Си: „Останете тук, докато се помоля.“ (Мт 26:36; Лк 22:39; Йн 18:1) 

33 Той взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан и, силно смутен, започна да скърби. 

34 Тогава им каза: „Душата Ми е прескръбна до смърт. Останете тук и стойте будни.“ (Йн 12:27) 

35 След това се отдалечи малко, падна на земята и започна да се моли, ако е възможно, да Го отмине този час. 

36 И каза: „Авва, Отче! За Тебе всичко е възможно – отклони от Мене тази чаша. Но нека бъде не както Аз искам, а както Ти.“ (Мк 10:27; Мк 10:38; Йн 18:11; Гал 4:6) 

37 И като се върна, намери ги заспали и каза на Петър: „Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да постоиш буден? 

38 Стойте будни и се молете, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а плътта – немощна.“ (Мт 6:13; Лк 11:4) 

39 Отново отиде да се помоли и изрече същите думи. 

40 А като се завърна, пак ги намери да спят, понеже очите им бяха натежали. Те не знаеха какво да Му отговорят. 

41 Дойде и трети път и им каза: „Още ли спите и почивате? Стига, дойде часът. Ето Синът човешки ще бъде предаден в ръцете на грешниците. 

42 Ставайте да вървим! Ето приближи се онзи, който Ме предава.“ 

Залавяне на Иисус Христос

43 Веднага, докато Той още говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, а заедно с него много народ с ножове и тояги, изпратени от първосвещениците, книжниците и стареите. (Мт 26:47; Лк 22:47; Йн 18:3) 

44 А онзи, който Го предаваше, бе уговорил с тях условен знак, казвайки: „Когото целуна за поздрав, Той е – заловете Го и Го водете под охрана.“ 

45 Като дойде, веднага се приближи до Него и каза: „Учителю, Учителю!“ И Го целуна. 

46 А те се нахвърлиха върху Него и Го заловиха. 

47 Един пък от онези, които бяха там, извади нож, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото. 

48 Тогава Иисус им заговори: „Като срещу разбойник сте излезли с ножове и тояги, за да Ме заловите. 

49 Всеки ден бях с вас в храма и поучавах, а вие не Ме заловихте. Но Писанията трябваше да се сбъднат.“ (Лк 19:47; Лк 21:37) 

50 Тогава всички ученици Го изоставиха и се разбягаха. (Мк 14:27) 

51 Един младеж, обвит с платно по голо тяло, вървеше след Него. Войниците заловиха и него. (Ам 2:16) 

52 Но той, като се измъкна от платното, избяга гол от тях. 

Иисус Христос на съд пред синедриона

53 Тогава доведоха Иисус при първосвещеника, при когото се събраха всички първосвещеници, стареите и книжници. (Мт 26:57; Лк 22:54; Лк 22:63; Йн 18:13; Йн 18:19) 

54 А Петър Го следваше отдалече чак до вътрешния двор на първосвещеника. Той седеше със слугите и се грееше на огъня. 

55 Първосвещениците и целият синедрион търсеха свидетелство против Иисус, за да Го осъдят на смърт, но не можаха да намерят, 

56 защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но тези свидетелства бяха противоречиви. 

57 И някои започнаха да лъжесвидетелстват против Него с думите: (Вт 17:6) 

58 „Чухме Го да говори: „Ще разруша този храм, изграден от човешки ръце, и след три дена ще издигна друг, неръкотворен.“ (Мк 15:29; Йн 2:19; Д А 6:14) 

59 Но и това тяхно свидетелство беше противоречиво. 

60 Тогава първосвещеникът застана посред синедриона и попита Иисус: „Нищо ли няма да отговориш на това, което тези свидетелстват против Тебе?“ (Мк 15:4) 

61 Но Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита: „Ти ли си Христос, Синът на Благословения?“ (Ис 53:7) 

62 А Иисус му отговори: „Аз съм. И ще видите Сина Човешки, седнал отдясно на Всесилния и идващ на небесните облаци.“ (Пс 110:1; Дан 7:13) 

63 Тогава първосвещеникът раздра с гняв дрехите си с думите: „За какво са ни нужни вече свидетели? 

64 Чухте богохулството. Какво мислите?“ Те всички отсъдиха, че заслужава смърт. (Лев 24:16; Йн 19:7) 

65 Някои започнаха да Го плюят, да закриват лицето Му, да Го бият и да Му казват: „Отгатни кой е!“ Слугите Го хванаха и Му удряха плесници. (Ис 50:6; Мк 10:34) 

Отричането на апостол Петър

66 Когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника. (Мт 26:69; Лк 22:54; Йн 18:15; Йн 18:25) 

67 Като видя, че Петър се грее, тя се взря в него и каза: „И ти беше заедно с Иисус от Назарет.“ 

68 Но той се отрече с думите: „Нито зная, нито разбирам какво говориш.“ И излезе навън, във външния двор. Тогава пропя петел. 

69 Когато слугинята пак го видя, започна да говори на присъстващите там: „Този е от тях.“ 

70 А той пак се отрече. След малко онези, които стояха там, пак започнаха да говорят на Петър: „Наистина от тях си, защото си галилеец, пък и говорът ти е такъв.“ 

71 Той започна да проклина и да се кълне: „Не познавам Този Човек, за Когото говорите.“ 

72 Веднага петел пропя втори път. Тогава Петър си спомни казаното му от Иисус: „Преди още петел два пъти да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.“ И като се размисли, заплака. (Мк 14:30) 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Марко 14

Louis Segond 1910

1 La fête de Pâque et des pains sans levain devait avoir lieu deux jours après. Les principaux sacrificateurs et les scribes cherchaient les moyens d'arrêter Jésus par ruse, et de le faire mourir. 

2 Car ils disaient: Que ce ne soit pas pendant la fête, afin qu'il n'y ait pas de tumulte parmi le peuple. 

3 Comme Jésus était à Béthanie, dans la maison de Simon le lépreux, une femme entra, pendant qu'il se trouvait à table. Elle tenait un vase d'albâtre, qui renfermait un parfum de nard pur de grand prix; et, ayant rompu le vase, elle répandit le parfum sur la tête de Jésus. 

4 Quelques-uns exprimèrent entre eux leur indignation: A quoi bon perdre ce parfum? 

5 On aurait pu le vendre plus de trois cents deniers, et les donner aux pauvres. Et ils s'irritaient contre cette femme. 

6 Mais Jésus dit: Laissez-la. Pourquoi lui faites-vous de la peine? Elle a fait une bonne action à mon égard; 

7 car vous avez toujours les pauvres avec vous, et vous pouvez leur faire du bien quand vous voulez, mais vous ne m'avez pas toujours. 

8 Elle a fait ce qu'elle a pu; elle a d'avance embaumé mon corps pour la sépulture. 

9 Je vous le dis en vérité, partout où la bonne nouvelle sera prêchée, dans le monde entier, on racontera aussi en mémoire de cette femme ce qu'elle a fait. 

10 Judas Iscariot, l'un des douze, alla vers les principaux sacrificateurs, afin de leur livrer Jésus. 

11 Après l'avoir entendu, ils furent dans la joie, et promirent de lui donner de l'argent. Et Judas cherchait une occasion favorable pour le livrer. 

12 Le premier jour des pains sans levain, où l'on immolait la Pâque, les disciples de Jésus lui dirent: Où veux-tu que nous allions te préparer la Pâque? 

13 Et il envoya deux de ses disciples, et leur dit: Allez à la ville; vous rencontrerez un homme portant une cruche d'eau, suivez-le. 

14 Quelque part qu'il entre, dites au maître de la maison: Le maître dit: Où est le lieu où je mangerai la Pâque avec mes disciples? 

15 Et il vous montrera une grande chambre haute, meublée et toute prête: c'est là que vous nous préparerez la Pâque. 

16 Les disciples partirent, arrivèrent à la ville, et trouvèrent les choses comme il le leur avait dit; et ils préparèrent la Pâque. 

17 Le soir étant venu, il arriva avec les douze. 

18 Pendant qu'ils étaient à table et qu'ils mangeaient, Jésus dit: Je vous le dis en vérité, l'un de vous, qui mange avec moi, me livrera. 

19 Ils commencèrent à s'attrister, et à lui dire, l'un après l'autre: Est-ce moi? 

20 Il leur répondit: C'est l'un des douze, qui met avec moi la main dans le plat. 

21 Le Fils de l'homme s'en va selon ce qui est écrit de lui. Mais malheur à l'homme par qui le Fils de l'homme est livré! Mieux vaudrait pour cet homme qu'il ne fût pas né. 

22 Pendant qu'ils mangeaient, Jésus prit du pain; et, après avoir rendu grâces, il le rompit, et le leur donna, en disant: Prenez, ceci est mon corps. 

23 Il prit ensuite une coupe; et, après avoir rendu grâces, il la leur donna, et ils en burent tous. 

24 Et il leur dit: Ceci est mon sang, le sang de l'alliance, qui est répandu pour plusieurs. 

25 Je vous le dis en vérité, je ne boirai plus jamais du fruit de la vigne, jusqu'au jour où je le boirai nouveau dans le royaume de Dieu. 

26 Après avoir chanté les cantiques, ils se rendirent à la montagne des oliviers. 

27 Jésus leur dit: Vous serez tous scandalisés; car il est écrit: Je frapperai le berger, et les brebis seront dispersées. 

28 Mais, après que je serai ressuscité, je vous précéderai en Galilée. 

29 Pierre lui dit: Quand tous seraient scandalisés, je ne serai pas scandalisé. 

30 Et Jésus lui dit: Je te le dis en vérité, toi, aujourd'hui, cette nuit même, avant que le coq chante deux fois, tu me renieras trois fois. 

31 Mais Pierre reprit plus fortement: Quand il me faudrait mourir avec toi, je ne te renierai pas. Et tous dirent la même chose. 

32 Ils allèrent ensuite dans un lieu appelé Gethsémané, et Jésus dit à ses disciples: Asseyez-vous ici, pendant que je prierai. 

33 Il prit avec lui Pierre, Jacques et Jean, et il commença à éprouver de la frayeur et des angoisses. 

34 Il leur dit: Mon âme est triste jusqu'à la mort; restez ici, et veillez. 

35 Puis, ayant fait quelques pas en avant, il se jeta contre terre, et pria que, s'il était possible, cette heure s'éloignât de lui. 

36 Il disait: Abba, Père, toutes choses te sont possibles, éloigne de moi cette coupe! Toutefois, non pas ce que je veux, mais ce que tu veux. 

37 Et il vint vers les disciples, qu'il trouva endormis, et il dit à Pierre: Simon, tu dors! Tu n'as pu veiller une heure! 

38 Veillez et priez, afin que vous ne tombiez pas en tentation; l'esprit est bien disposé, mais la chair est faible. 

39 Il s'éloigna de nouveau, et fit la même prière. 

40 Il revint, et les trouva encore endormis; car leurs yeux étaient appesantis. Ils ne surent que lui répondre. 

41 Il revint pour la troisième fois, et leur dit: Dormez maintenant, et reposez-vous! C'est assez! L'heure est venue; voici, le Fils de l'homme est livré aux mains des pécheurs. 

42 Levez-vous, allons; voici, celui qui me livre s'approche. 

43 Et aussitôt, comme il parlait encore, arriva Judas l'un des douze, et avec lui une foule armée d'épées et de bâtons, envoyée par les principaux sacrificateurs, par les scribes et par les anciens. 

44 Celui qui le livrait leur avait donné ce signe: Celui que je baiserai, c'est lui; saisissez-le, et emmenez-le sûrement. 

45 Dès qu'il fut arrivé, il s'approcha de Jésus, disant: Rabbi! Et il le baisa. 

46 Alors ces gens mirent la main sur Jésus, et le saisirent. 

47 Un de ceux qui étaient là, tirant l'épée, frappa le serviteur du souverain sacrificateur, et lui emporta l'oreille. 

48 Jésus, prenant la parole, leur dit: Vous êtes venus, comme après un brigand, avec des épées et des bâtons, pour vous emparer de moi. 

49 J'étais tous les jours parmi vous, enseignant dans le temple, et vous ne m'avez pas saisi. Mais c'est afin que les Écritures soient accomplies. 

50 Alors tous l'abandonnèrent, et prirent la fuite. 

51 Un jeune homme le suivait, n'ayant sur le corps qu'un drap. On se saisit de lui; 

52 mais il lâcha son vêtement, et se sauva tout nu. 

53 Ils emmenèrent Jésus chez le souverain sacrificateur, où s'assemblèrent tous les principaux sacrificateurs, les anciens et les scribes. 

54 Pierre le suivit de loin jusque dans l'intérieur de la cour du souverain sacrificateur; il s'assit avec les serviteurs, et il se chauffait près du feu. 

55 Les principaux sacrificateurs et tout le sanhédrin cherchaient un témoignage contre Jésus, pour le faire mourir, et ils n'en trouvaient point; 

56 car plusieurs rendaient de faux témoignages contre lui, mais les témoignages ne s'accordaient pas. 

57 Quelques-uns se levèrent, et portèrent un faux témoignage contre lui, disant: 

58 Nous l'avons entendu dire: Je détruirai ce temple fait de main d'homme, et en trois jours j'en bâtirai un autre qui ne sera pas fait de main d'homme. 

59 Même sur ce point-là leur témoignage ne s'accordait pas. 

60 Alors le souverain sacrificateur, se levant au milieu de l'assemblée, interrogea Jésus, et dit: Ne réponds-tu rien? Qu'est-ce que ces gens déposent contre toi? 

61 Jésus garda le silence, et ne répondit rien. Le souverain sacrificateur l'interrogea de nouveau, et lui dit: Es-tu le Christ, le Fils du Dieu béni? 

62 Jésus répondit: Je le suis. Et vous verrez le Fils de l'homme assis à la droite de la puissance de Dieu, et venant sur les nuées du ciel. 

63 Alors le souverain sacrificateur déchira ses vêtements, et dit: Qu'avons-nous encore besoin de témoins? 

64 Vous avez entendu le blasphème. Que vous en semble? Tous le condamnèrent comme méritant la mort. 

65 Et quelques-uns se mirent à cracher sur lui, à lui voiler le visage et à le frapper à coups de poing, en lui disant: Devine! Et les serviteurs le reçurent en lui donnant des soufflets. 

66 Pendant que Pierre était en bas dans la cour, il vint une des servantes du souverain sacrificateur. 

67 Voyant Pierre qui se chauffait, elle le regarda, et lui dit: Toi aussi, tu étais avec Jésus de Nazareth. 

68 Il le nia, disant: Je ne sais pas, je ne comprends pas ce que tu veux dire. Puis il sortit pour aller dans le vestibule. Et le coq chanta. 

69 La servante, l'ayant vu, se mit de nouveau à dire à ceux qui étaient présents: Celui-ci est de ces gens-là. Et il le nia de nouveau. 

70 Peu après, ceux qui étaient présents dirent encore à Pierre: Certainement tu es de ces gens-là, car tu es Galiléen. 

71 Alors il commença à faire des imprécations et à jurer: Je ne connais pas cet homme dont vous parlez. 

72 Aussitôt, pour la seconde fois, le coq chanta. Et Pierre se souvint de la parole que Jésus lui avait dite: Avant que le coq chante deux fois, tu me renieras trois fois. Et en y réfléchissant, il pleurait. 

Public Domain