Йона 2

Съвременен български превод

от Bulgarian Bible Society

В утробата на голямата риба

1  Господ изпрати голяма риба да погълне Йона. Йона остана в корема на рибата три дена и три нощи (Мт 12:40) 

2 и се молеше от рибената утроба на Господа своя Бог: 

3 „Извиках в бедата към Господ и Той ме чу; извиках от вътрешността на подземния свят и Ти чу гласа ми. (Пс 120:1; Пс 130:2; П Ер 3:55) 

4 Ти ме хвърли в дълбините, в средата на морето, така че течението ме отнесе; всички Твои вълни и потоци ме заляха. (Пс 42:8) 

5 Казах си: „Отхвърлен съм от Тебе и въпреки това ще погледна отново към святия Твой храм.“ (Пс 31:23) 

6 Водата ме заля до гърлото и бездната ме обгърна, главата ми се омота във водорасли. (Пс 69:2) 

7 Слязох до края на земята и земните резета се затвориха зад мен завинаги. Тогава Господи, Боже мой, ще върнеш живота ми от гроба. (Пс 30:4) 

8 Когато душата ми изнемогваше, си спомних за Господа и молитвата ми беше към Тебе, към святия Ти храм. 

9 Почитащите идоли изоставиха любовта си към тях. 

10 Аз пък с благодарност ще принеса жертва. Ще изпълня това, което съм обрекъл. Спасението е от Господа.“ 

11 Господ нареди на рибата и тя изхвърли Йона на сушата. 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Йона 2

Louis Segond 1910

1 L'Éternel fit venir un grand poisson pour engloutir Jonas, et Jonas fut dans le ventre du poisson trois jours et trois nuits. 

2 Jonas, dans le ventre du poisson, pria l'Éternel, son Dieu. 

3 Il dit: Dans ma détresse, j'ai invoqué l'Éternel, Et il m'a exaucé; Du sein du séjour des morts j'ai crié, Et tu as entendu ma voix. 

4 Tu m'as jeté dans l'abîme, dans le coeur de la mer, Et les courants d'eau m'ont environné; Toutes tes vagues et tous tes flots ont passé sur moi. 

5 Je disais: Je suis chassé loin de ton regard! Mais je verrai encore ton saint temple. 

6 Les eaux m'ont couvert jusqu'à m'ôter la vie, L'abîme m'a enveloppé, Les roseaux ont entouré ma tête. 

7 Je suis descendu jusqu'aux racines des montagnes, Les barres de la terre m'enfermaient pour toujours; Mais tu m'as fait remonter vivant de la fosse, Éternel, mon Dieu! 

8 Quand mon âme était abattue au dedans de moi, Je me suis souvenu de l'Éternel, Et ma prière est parvenue jusqu'à toi, Dans ton saint temple. 

9 Ceux qui s'attachent à de vaines idoles Éloignent d'eux la miséricorde. 

10 Pour moi, je t'offrirai des sacrifices avec un cri d'actions de grâces, J'accomplirai les voeux que j'ai faits: Le salut vient de l'Éternel. 

11 L'Éternel parla au poisson, et le poisson vomit Jonas sur la terre. 

Public Domain