Йоан 4 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Беседата на Иисус Христос със самарянката

1 И тъй, когато Иисус узна, че фарисеите са чули, че Той повече от Йоан придобива ученици и кръщава – (Йн 3:22) 2 въпреки че Сам Иисус не кръщаваше, а учениците Му, 3 Той напусна Юдея и тръгна отново за Галилея. 4 Но трябваше да мине през Самария. 5 И така, дойде до един самарийски град, наричан Сихар, близо до землището, което Яков бе дал на сина си Йосиф. (И Н 24:32) 6 Там беше Яковият кладенец. Уморен от пътуването, Иисус седеше при кладенеца. Беше около дванадесет часа. 7 Една жена от Самария дойде да си налее вода. Иисус и каза: „Дай Ми да пия!“ 8 Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна. 9 Тъй като юдеите не общуват със самаряните, самарянката Го попита: „Как Ти, Който си юдеин, искаш да пиеш вода от мене, която съм самарянка?“ (Езд 4:1; Мт 10:5; Лк 9:52)

Езд 4:1Мт 10:5Лк 9:52

10 Иисус в отговор и каза: „Ако ти знаеше Божия дар и кой е Този, Който ти казва „Дай Ми да пия“, ти сама щеше да поискаш от Него и Той щеше да ти даде жива вода^[1].“ (Йн 7:37) 11 Жената Му каза: „Господине, нямаш съд, а и кладенецът е дълбок. Откъде тогава имаш живата вода? 12 Нима Ти си по-голям от баща ни Яков, който ни даде този кладенец – и от него са пили сам той и потомците му, и неговите стада?“ (Йн 8:53) 13 Иисус и отговори: „Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее, 14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее за вечни времена, тъй като водата, която ще му дам, ще стане в него извор, чиято вода блика за вечен живот.“ (Ис 58:11; Йн 6:34) 15 Жената Му каза: „Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам и да не идвам тук да наливам!“ 16 Казва и Иисус: „Иди, повикай мъжа си и ела тука.“ 17 Жената отговори: „Нямам мъж.“ Иисус и рече: „Добре каза: „Нямам мъж“, 18 защото петима мъже си имала и този, който сега имаш, не ти е мъж. Ти Ми каза истината.“ 19 Жената Му рече: „Господине, виждам, че Ти си пророк. 20 Нашите праотци са се покланяли на Бога в тази планина, а вие^[2] казвате, че в Йерусалим е мястото, където ние трябва да се покланяме.“ 21 Иисус и рече: „Жено, повярвай Ми, че настъпва часът, когато нито в тази планина, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отец. 22 Вие се покланяте на нещо, което не познавате, а ние се покланяме на това, което познаваме, защото спасението идва от юдеите. (Рим 9:4) 23 Но идва часът и вече е дошъл, когато истинските поклонници ще се покланят на Отец с дух и с истина, защото Отец изисква Неговите поклонници да бъдат такива. 24 Бог е Дух и Неговите поклонници трябва да се покланят с дух и с истина.“ 25 Жената Му рече: „Зная, че ще дойде Месия, наричан още Христос. Когато Той дойде, ще ни извести всичко.“ 26 Иисус и каза: „Аз, Който говоря с тебе, съм Този.“ (Йн 9:37) 27 В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, че разговаря с жена. Но никой не рече: „Какво искаш?“ или „Какво говориш с нея?“ 28 Тогава жената остави стомната за вода, отиде в града и каза на хората: 29 „Елате да видите един човек, който ми каза всичко, което съм направила. Да не би Той да е Христос?“ 30 Тогава те излязоха от града и тръгнаха към Него. 31 Междувременно учениците Го молеха: „Учителю, яж!“ 32 Но Той им каза: „Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.“ 33 Затова учениците започнаха да се питат: „Да не би някой да Му е донесъл да яде?“ 34 Иисус им каза: „Моята храна е да изпълнявам волята на Онзи, Който Ме е изпратил, и да завърша Неговото дело. (Йн 5:30; Йн 6:38; Евр 10:5)

Йн 5:30Йн 6:38Евр 10:5

35 Не казвате ли вие, че има още четири месеца и ще дойде жетвата? Аз пък ви казвам: повдигнете очите си и вижте нивите, че са побелели и готови за жетва! 36 Жетварят получава награда и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът, и жетварят. 37 Защото в този случай права си е поговорката, че един сее, а друг жене. 38 Аз ви изпратих да женете това, за което вие не сте се трудили. Други се трудиха, а вие събирате плодовете.“ 39 И много самаряни от този град повярваха в Него заради думите на жената, която свидетелстваше: „Той ми каза всичко, което съм извършила.“ 40 Когато самаряните дойдоха при Него, помолиха Го да остане при тях. И Той остана там два дена. 41 Тогава много повече хора повярваха заради думите Му 42 и казваха на жената: „Ние вярваме вече не заради твоите думи, а понеже сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос^[3].“ (1 Йн 4:14)

Иисус Христос изцелява сина на царски служител

43 А след двата дена Той излезе оттам и отиде в Галилея. (Мт 8:5; Лк 7:1) 44 Защото Иисус Сам бе засвидетелствал, че един пророк не е на почит в отечеството си. (Мт 13:57; Мк 6:4; Лк 4:24)

Мт 13:57Мк 6:4Лк 4:24

45 И така, когато дойде в Галилея, галилейците Го приеха, след като бяха видели всичко, което Той стори в Йерусалим на празника – понеже и те бяха ходили на празника. (Йн 2:23) 46 Тогава Иисус отново отиде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата във вино. Имаше един царски служител, чийто син беше болен в Капернаум. (Мт 8:5; Лк 7:1; Йн 2:1)

Мт 8:5Лк 7:1Йн 2:1

47 Като чу, че Иисус е пристигнал от Юдея в Галилея, той дойде при Него и Го помоли да отиде в Капернаум и да изцели неговия син, тъй като беше на умиране. 48 А Иисус му каза: „Ако не видите знамения и чудеса, няма да повярвате.“ (Йн 20:25) 49 Царският служител Му отговори: „Господине, ела, преди детето ми да е умряло.“ 50 Иисус му каза: „Иди си, синът ти е жив!“ И човекът повярва на казаното му от Иисус и си отиде. 51 А когато той вече пристигаше, неговите слуги го срещнаха и му съобщиха: „Синът ти е жив.“ 52 А той ги попита за часа, когато на сина му е станало по-леко. И те му отговориха: „Вчера в един часа след обяд огънят му премина.“ 53 Тогава бащата разбра, че това беше станало в същия час, когато Иисус му каза: „Синът ти е жив.“ И той, и целият му дом повярваха. (Д А 16:31) 54 А това вече второ чудо Иисус извърши, след като беше дошъл от Юдея в Галилея.

Louis Segond 1910

1 Le Seigneur sut que les pharisiens avaient appris qu'il faisait et baptisait plus de disciples que Jean. 2 Toutefois Jésus ne baptisait pas lui-même, mais c'étaient ses disciples. 3 Alors il quitta la Judée, et retourna en Galilée. 4 Comme il fallait qu'il passât par la Samarie, 5 il arriva dans une ville de Samarie, nommée Sychar, près du champ que Jacob avait donné à Joseph, son fils. 6 Là se trouvait le puits de Jacob. Jésus, fatigué du voyage, était assis au bord du puits. C'était environ la sixième heure. 7 Une femme de Samarie vint puiser de l'eau. Jésus lui dit: Donne-moi à boire. 8 Car ses disciples étaient allés à la ville pour acheter des vivres. 9 La femme samaritaine lui dit: Comment toi, qui es Juif, me demandes-tu à boire, à moi qui suis une femme samaritaine? -Les Juifs, en effet, n'ont pas de relations avec les Samaritains. - 10 Jésus lui répondit: Si tu connaissais le don de Dieu et qui est celui qui te dit: Donne-moi à boire! tu lui aurais toi-même demandé à boire, et il t'aurait donné de l'eau vive. 11 Seigneur, lui dit la femme, tu n'as rien pour puiser, et le puits est profond; d'où aurais-tu donc cette eau vive? 12 Es-tu plus grand que notre père Jacob, qui nous a donné ce puits, et qui en a bu lui-même, ainsi que ses fils et ses troupeaux? 13 Jésus lui répondit: Quiconque boit de cette eau aura encore soif; 14 mais celui qui boira de l'eau que je lui donnerai n'aura jamais soif, et l'eau que je lui donnerai deviendra en lui une source d'eau qui jaillira jusque dans la vie éternelle. 15 La femme lui dit: Seigneur, donne-moi cette eau, afin que je n'aie plus soif, et que je ne vienne plus puiser ici. 16 Va, lui dit Jésus, appelle ton mari, et viens ici. 17 La femme répondit: Je n'ai point de mari. Jésus lui dit: Tu as eu raison de dire: Je n'ai point de mari. 18 Car tu as eu cinq maris, et celui que tu as maintenant n'est pas ton mari. En cela tu as dit vrai. 19 Seigneur, lui dit la femme, je vois que tu es prophète. 20 Nos pères ont adoré sur cette montagne; et vous dites, vous, que le lieu où il faut adorer est à Jérusalem. 21 Femme, lui dit Jésus, crois-moi, l'heure vient où ce ne sera ni sur cette montagne ni à Jérusalem que vous adorerez le Père. 22 Vous adorez ce que vous ne connaissez pas; nous, nous adorons ce que nous connaissons, car le salut vient des Juifs. 23 Mais l'heure vient, et elle est déjà venue, où les vrais adorateurs adoreront le Père en esprit et en vérité; car ce sont là les adorateurs que le Père demande. 24 Dieu est Esprit, et il faut que ceux qui l'adorent l'adorent en esprit et en vérité. 25 La femme lui dit: Je sais que le Messie doit venir (celui qu'on appelle Christ); quand il sera venu, il nous annoncera toutes choses. 26 Jésus lui dit: Je le suis, moi qui te parle. 27 Là-dessus arrivèrent ses disciples, qui furent étonnés de ce qu'il parlait avec une femme. Toutefois aucun ne dit: Que demandes-tu? ou: De quoi parles-tu avec elle? 28 Alors la femme, ayant laissé sa cruche, s'en alla dans la ville, et dit aux gens: 29 Venez voir un homme qui m'a dit tout ce que j'ai fait; ne serait-ce point le Christ? 30 Ils sortirent de la ville, et ils vinrent vers lui. 31 Pendant ce temps, les disciples le pressaient de manger, disant: Rabbi, mange. 32 Mais il leur dit: J'ai à manger une nourriture que vous ne connaissez pas. 33 Les disciples se disaient donc les uns aux autres: Quelqu'un lui aurait-il apporté à manger? 34 Jésus leur dit: Ma nourriture est de faire la volonté de celui qui m'a envoyé, et d'accomplir son oeuvre. 35 Ne dites-vous pas qu'il y a encore quatre mois jusqu'à la moisson? Voici, je vous le dis, levez les yeux, et regardez les champs qui déjà blanchissent pour la moisson. 36 Celui qui moissonne reçoit un salaire, et amasse des fruits pour la vie éternelle, afin que celui qui sème et celui qui moissonne se réjouissent ensemble. 37 Car en ceci ce qu'on dit est vrai: Autre est celui qui sème, et autre celui qui moissonne. 38 Je vous ai envoyés moissonner ce que vous n'avez pas travaillé; d'autres ont travaillé, et vous êtes entrés dans leur travail. 39 Plusieurs Samaritains de cette ville crurent en Jésus à cause de cette déclaration formelle de la femme: Il m'a dit tout ce que j'ai fait. 40 Aussi, quand les Samaritains vinrent le trouver, ils le prièrent de rester auprès d'eux. Et il resta là deux jours. 41 Un beaucoup plus grand nombre crurent à cause de sa parole; 42 et ils disaient à la femme: Ce n'est plus à cause de ce que tu as dit que nous croyons; car nous l'avons entendu nous-mêmes, et nous savons qu'il est vraiment le Sauveur du monde. 43 Après ces deux jours, Jésus partit de là, pour se rendre en Galilée; 44 car il avait déclaré lui-même qu'un prophète n'est pas honoré dans sa propre patrie. 45 Lorsqu'il arriva en Galilée, il fut bien reçu des Galiléens, qui avaient vu tout ce qu'il avait fait à Jérusalem pendant la fête; car eux aussi étaient allés à la fête. 46 Il retourna donc à Cana en Galilée, où il avait changé l'eau en vin. Il y avait à Capernaüm un officier du roi, dont le fils était malade. 47 Ayant appris que Jésus était venu de Judée en Galilée, il alla vers lui, et le pria de descendre et de guérir son fils, qui était près de mourir. 48 Jésus lui dit: Si vous ne voyez des miracles et des prodiges, vous ne croyez point. 49 L'officier du roi lui dit: Seigneur, descends avant que mon enfant meure. 50 Va, lui dit Jésus, ton fils vit. Et cet homme crut à la parole que Jésus lui avait dite, et il s'en alla. 51 Comme déjà il descendait, ses serviteurs venant à sa rencontre, lui apportèrent cette nouvelle: Ton enfant vit. 52 Il leur demanda à quelle heure il s'était trouvé mieux; et ils lui dirent: Hier, à la septième heure, la fièvre l'a quitté. 53 Le père reconnut que c'était à cette heure-là que Jésus lui avait dit: Ton fils vit. Et il crut, lui et toute sa maison. 54 Jésus fit encore ce second miracle lorsqu'il fut venu de Judée en Galilée.