1След това имаше юдейски празник и Иисус отиде в Йерусалим.2А в Йерусалим близо до Овчата порта се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която се състои от пет засводени отделения.3-4В тях лежеше голямо множество болни, слепи, куци и парализирани[1].5Там имаше един човек, болен от тридесет и осем години.6Иисус го видя да лежи и понеже знаеше, че боледува от дълго време, попита го: „Искаш ли да оздравееш?“7Болният Му отговори: „Господине, нямам си човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата. Докато аз отида, друг слиза преди мене.“8Иисус му каза: „Стани, вдигни постелката си и ходи!“9Човекът веднага оздравя, вдигна постелката си и започна да ходи. А този ден беше събота. (Йн 7:23; Йн 9:14)10Затова юдеите казаха на изцеления: „Събота е и не ти е позволено да вдигаш постелката си.“ (Изх 20:8; Неем 13:19; Ер 17:21; Лк 13:14)11Той им отговори: „Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: „Вдигни постелката си и ходи!“12Попитаха го: „Кой е Човекът, Който ти рече: „Вдигни постелката си и ходи?“ (Йн 9:12)13Но изцеленият не знаеше кой е Излекувалият го, защото Иисус се беше отдръпнал поради тълпата, която беше на това място.14След това Иисус го намери в храма и му каза: „Ето ти оздравя! Недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо.“15Човекът отиде и извести на юдеите, че Иисус е, Който го изцели.16Затова юдеите гонеха Иисус и търсеха случай да Го убият[2], понеже вършеше такива неща в събота. (Йн 7:23)17А Иисус им казваше: „Моят Отец досега работи и Аз работя.“ (Йн 9:4)18Затова юдеите още повече се стремяха да Го убият, защото не само нарушаваше съботата, но и наричаше Бога Свой Отец, като правеше Себе Си равен на Бога. (Йн 2:16; Йн 7:1; Йн 10:33; Йн 11:53; Йн 19:7)
Божествената власт на Сина и Неговите дела
19Иисус отговори на упреците им така: „Истината, истината ви казвам: Синът не може да прави нищо от Себе Си, а върши само това, което види Отец да прави. Понеже онова, което Той прави, това прави също и Синът. (Йн 5:30; Йн 8:28)20Защото Отец обича Сина и Му показва всичко, което Сам Той прави. Той ще Му покаже и по-големи дела от тези, та да се чудите. (Йн 3:35; Йн 10:17; Йн 15:9; Йн 17:23)21Защото както Отец възкресява мъртви и дава живот, така и Синът дава живот на тези, на които иска.22Също тъй Отец Сам не съди никого, но предаде целия съд на Сина, (Йн 5:27)23за да почитат всички Сина, както почитат Отец. Който не почита Сина, той не почита и Отец, Който Го е изпратил.24Истината, истината ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Онзи, Който Ме е изпратил, има вечен живот. Той няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота. (Йн 3:18; 1 Йн 3:14)25Истината, истината ви казвам: идва часът и вече е дошъл, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го чуят, ще живеят.26Защото както Отец има живот у Себе Си, така е дал и на Сина да има живот у Себе Си. (Йн 6:57)27И Му е дал власт да извършва съд, защото Той е Синът човешки.28Недейте се чуди на това, защото идва часът, когато всички, които са в гробовете, ще чуят Неговия глас29и ще излязат: онези, които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са правили зло, ще възкръснат за осъждане. (Дан 12:2)
Свидетелства за Иисус Христос и Неговите дела
30Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, така и съдя, и Моят съд е праведен, защото не се стремя да бъде Моята воля, а волята на Отец, Който Ме е изпратил. (Йн 4:34; Йн 6:38; Йн 8:16)31Ако Аз свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинно. (Йн 8:13)32Има Друг, Който свидетелства за Мене, и зная, че е истинско свидетелството, с което свидетелства за Мене.33Вие пратихте хора при Йоан и той засвидетелства истината. (Йн 1:19; Йн 3:27)34Аз нямам нужда от свидетелството на човек, но казвам това, за да се спасите вие.35Йоан беше като светилник, който гори и свети, а вие пожелахте да се радвате за кратко време на светлината му.36Но Аз имам по-голямо свидетелство от Йоановото, защото делата, които Отец Ми даде да извърша, самите тези дела, които върша, свидетелстват за Мене, че Отец Ме е изпратил. (Йн 4:34; Йн 10:25; Йн 10:37; Йн 17:4)37И Отец, Който Ме е изпратил, Сам свидетелства за Мене. А вие нито някога сте чули гласа Му, нито сте видели как изглежда[3]. (Мт 3:17; Мк 1:11; Лк 3:22)38И Неговото слово не пребъдва във вас, понеже не вярвате на Този, Когото Той е изпратил.39Изследвате Писанията, понеже мислите в тях да намерите вечен живот, и те са, които свидетелстват за Мене.40Но не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.41Аз не търся да получа слава от хората, (Йн 12:43)42но зная, че вие нямате у себе си любов към Бога.43Аз дойдох в името на Моя Отец, а не Ме приемате. Но ако друг дойде от свое име, него ще приемете.44Как вие можете да повярвате, когато приемате слава един от друг, а не се стремите към славата от Единствения.45Не мислете, че Аз ще ви обвинявам пред Отец. Има против вас обвинител – Мойсей, на когото вие се уповавате.46Защото ако бяхте повярвали на Мойсей, щяхте да повярвате и на Мене, понеже той за Мене писа.47Но ако не вярвате на неговите писания, как ще вярвате на Моите думи?“
Йоан 5
Louis Segond 1910
1Après cela, il y eut une fête des Juifs, et Jésus monta à Jérusalem.2Or, à Jérusalem, près de la porte des brebis, il y a une piscine qui s'appelle en hébreu Béthesda, et qui a cinq portiques.3Sous ces portiques étaient couchés en grand nombre des malades, des aveugles, des boiteux, des paralytiques, qui attendaient le mouvement de l'eau;4car un ange descendait de temps en temps dans la piscine, et agitait l'eau; et celui qui y descendait le premier après que l'eau avait été agitée était guéri, quelle que fût sa maladie.5Là se trouvait un homme malade depuis trente-huit ans.6Jésus, l'ayant vu couché, et sachant qu'il était malade depuis longtemps, lui dit: Veux-tu être guéri?7Le malade lui répondit: Seigneur, je n'ai personne pour me jeter dans la piscine quand l'eau est agitée, et, pendant que j'y vais, un autre descend avant moi.8Lève-toi, lui dit Jésus, prends ton lit, et marche.9Aussitôt cet homme fut guéri; il prit son lit, et marcha.10C'était un jour de sabbat. Les Juifs dirent donc à celui qui avait été guéri: C'est le sabbat; il ne t'est pas permis d'emporter ton lit.11Il leur répondit: Celui qui m'a guéri m'a dit: Prends ton lit, et marche.12Ils lui demandèrent: Qui est l'homme qui t'a dit: Prends ton lit, et marche?13Mais celui qui avait été guéri ne savait pas qui c'était; car Jésus avait disparu de la foule qui était en ce lieu.14Depuis, Jésus le trouva dans le temple, et lui dit: Voici, tu as été guéri; ne pèche plus, de peur qu'il ne t'arrive quelque chose de pire.15Cet homme s'en alla, et annonça aux Juifs que c'était Jésus qui l'avait guéri.16C'est pourquoi les Juifs poursuivaient Jésus, parce qu'il faisait ces choses le jour du sabbat.17Mais Jésus leur répondit: Mon Père agit jusqu'à présent; moi aussi, j'agis.18A cause de cela, les Juifs cherchaient encore plus à le faire mourir, non seulement parce qu'il violait le sabbat, mais parce qu'il appelait Dieu son propre Père, se faisant lui-même égal à Dieu.19Jésus reprit donc la parole, et leur dit: En vérité, en vérité, je vous le dis, le Fils ne peut rien faire de lui-même, il ne fait que ce qu'il voit faire au Père; et tout ce que le Père fait, le Fils aussi le fait pareillement.20Car le Père aime le Fils, et lui montre tout ce qu'il fait; et il lui montrera des oeuvres plus grandes que celles-ci, afin que vous soyez dans l'étonnement.21Car, comme le Père ressuscite les morts et donne la vie, ainsi le Fils donne la vie à qui il veut.22Le Père ne juge personne, mais il a remis tout jugement au Fils,23afin que tous honorent le Fils comme ils honorent le Père. Celui qui n'honore pas le Fils n'honore pas le Père qui l'a envoyé.24En vérité, en vérité, je vous le dis, celui qui écoute ma parole, et qui croit à celui qui m'a envoyé, a la vie éternelle et ne vient point en jugement, mais il est passé de la mort à la vie.25En vérité, en vérité, je vous le dis, l'heure vient, et elle est déjà venue, où les morts entendront la voix du Fils de Dieu; et ceux qui l'auront entendue vivront.26Car, comme le Père a la vie en lui-même, ainsi il a donné au Fils d'avoir la vie en lui-même.27Et il lui a donné le pouvoir de juger, parce qu'il est Fils de l'homme.28Ne vous étonnez pas de cela; car l'heure vient où tous ceux qui sont dans les sépulcres entendront sa voix, et en sortiront.29Ceux qui auront fait le bien ressusciteront pour la vie, mais ceux qui auront fait le mal ressusciteront pour le jugement.30Je ne puis rien faire de moi-même: selon que j'entends, je juge; et mon jugement est juste, parce que je ne cherche pas ma volonté, mais la volonté de celui qui m'a envoyé.31Si c'est moi qui rends témoignage de moi-même, mon témoignage n'est pas vrai.32Il y en a un autre qui rend témoignage de moi, et je sais que le témoignage qu'il rend de moi est vrai.33Vous avez envoyé vers Jean, et il a rendu témoignage à la vérité.34Pour moi ce n'est pas d'un homme que je reçois le témoignage; mais je dis ceci, afin que vous soyez sauvés.35Jean était la lampe qui brûle et qui luit, et vous avez voulu vous réjouir une heure à sa lumière.36Moi, j'ai un témoignage plus grand que celui de Jean; car les oeuvres que le Père m'a donné d'accomplir, ces oeuvres mêmes que je fais, témoignent de moi que c'est le Père qui m'a envoyé.37Et le Père qui m'a envoyé a rendu lui-même témoignage de moi. Vous n'avez jamais entendu sa voix, vous n'avez point vu sa face,38et sa parole ne demeure point en vous, parce que vous ne croyez pas à celui qu'il a envoyé.39Vous sondez les Écritures, parce que vous pensez avoir en elles la vie éternelle: ce sont elles qui rendent témoignage de moi.40Et vous ne voulez pas venir à moi pour avoir la vie!41Je ne tire pas ma gloire des hommes.42Mais je sais que vous n'avez point en vous l'amour de Dieu.43Je suis venu au nom de mon Père, et vous ne me recevez pas; si un autre vient en son propre nom, vous le recevrez.44Comment pouvez-vous croire, vous qui tirez votre gloire les uns des autres, et qui ne cherchez point la gloire qui vient de Dieu seul?45Ne pensez pas que moi je vous accuserai devant le Père; celui qui vous accuse, c'est Moïse, en qui vous avez mis votre espérance.46Car si vous croyiez Moïse, vous me croiriez aussi, parce qu'il a écrit de moi.47Mais si vous ne croyez pas à ses écrits, comment croirez-vous à mes paroles?