Деяния 2

Съвременен български превод

от Bulgarian Bible Society

Светият Дух слиза върху апостолите

1 А когато настана ден Петдесетница и всички в единомислие стояха събрани заедно, (Лев 23:15; Вт 16:9) 

2 внезапно се чу шум от небето, като че идваше силен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха. 

3 И над тях се появиха езици, сякаш огнени, които се разделиха и по един се спуснаха над всеки от тях. 

4 Тогава всички се изпълниха със Светия Дух и започнаха да говорят на други езици, така както Духът им даваше да изговарят. (Д А 2:11; Д А 19:6) 

5 А в Йерусалим се намираха юдеи, хора набожни, от всички страни под небето. 

6 Когато се чу този шум, събраха се много хора и бяха слисани, защото всеки слушаше как те говорят на неговия език. 

7 Всички се чудеха и се маеха, като си казваха един на друг: „Тези, които говорят, не са ли всички галилейци? 

8 Как тъй всеки от нас слуша родния си език? 

9 Ние – парти и мидийци, еламци и жители на Месопотамия, Юдея и Кападокия, на Понт и Мала Азия, 

10 на Фригия и Памфилия, на Египет и либийските области около Кириния, и дошлите от Рим, както юдеи и прозелити, 

11 критяни и араби – как ги слушаме да говорят на нашите езици за великите Божии дела?“ 

12 Всички бяха смаяни и в недоумение се питаха един друг: „Какво ли ще е това?“ 

13 А други се присмиваха и казваха: „Със сладко вино са се напили.“ 

Проповед на апостол Петър

14 Тогава Петър се изправи заедно с единадесетте, извиси глас и започна да им говори: „Юдеи и всички вие, които живеете в Йерусалим, трябва да разберете това. Чуйте добре моите думи: 

15 тези не са пияни, както вие мислите, защото е девет часът сутринта, 

16 но се случи реченото чрез пророк Йоил: 

17 „И ето в последните дни, казва Бог, ще излея от Своя Дух върху всяка плът; синовете ви и дъщерите ви ще пророчестват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища; (Йоил 3:1) 

18 и в онези дни върху слугите и слугините Си ще излея Своя Дух и те ще пророчестват. 

19 Ще покажа чудеса горе на небето и знамения долу на земята: кръв, огън, дим и пушек. (Лк 21:11) 

20 Слънцето ще се превърне в мрак и луната – в кръв, преди да настъпи великият и славен ден Господен. (Ис 13:10; Ис 24:23; Мт 24:29; Лк 21:25; Отк 6:12; Отк 8:12) 

21 И тогава всеки, който призове името на Господа, ще се спаси“. (Рим 10:13) 

22 Израилтяни, изслушайте тези думи: Иисус Назорея, засвидетелстван пред вас от Бога с мощ, чудеса и знамения, които Бог стори чрез Него между вас, както и вие сами знаете, 

23 този Мъж, предаден, както Бог по волята Си отреди и предвиди, вие хванахте, приковахте с ръце на беззаконници и Го убихте. (Лк 23:33) 

24 Но Бог Го възкреси, като Го освободи от болките на смъртта, понеже тя не можеше да Го удържи. (Лк 24:5) 

25 Защото Давид казва за Него: „Винаги виждам пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна, за да не се поколебая. (Пс 16:8) 

26 Затова сърцето ми е радостно и думите – весели, а също и плътта ми ще почива в надежда. 

27 Защото Ти няма да оставиш душата ми в ада, нито ще допуснеш осветеният от Тебе да изпита тление. (Д А 2:31; Д А 13:35) 

28 Ти си ми дал да позная пътищата на живота; Ти ще ме изпълниш с радост чрез присъствието Си.“ 

29 Братя, позволете открито да ви кажа за патриарх Давид: той умря и бе погребан, и гробът му е при нас и до днес. 

30 А тъй като беше пророк и знаеше, че Бог с клетва му беше обещал да въздигне от потомството му по плът Христос и да Го постави на престола му, (2 Цар 7:12; Пс 132:11) 

31 предвиди възкресението на Христос и каза, че душата Му не бе оставена в ада и плътта Му не изпита тление. (Пс 16:10; Д А 2:27) 

32 Този Иисус Бог възкреси, на което ние сме свидетели. (Лк 24:36) 

33 И така, след като Той бе възнесен от Божията десница и прие от Отец обещанието за Светия Дух, изля това, което вие сега виждате и чувате. (Д А 5:31) 

34 Защото Давид не отиде на небесата, но сам говори: „Господ каза на моя Господ: „Седи от дясната Ми страна, (Пс 110:1; Лк 20:42) 

35 докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти“.“ (1 Кор 15:25; Евр 1:13) 

36 И тъй, нека целият дом на Израил твърдо знае, че Бог направи Господ и Христос този Иисус, Когото вие разпънахте.“ 

37 Като чуха това, вълнение обзе сърцата им и попитаха Петър и другите апостоли: „Какво да направим, братя?“ (Д А 16:30) 

38 А Петър им отвърна: „Покайте се и всеки от вас да се кръсти в името на Иисус Христос за прошка на греховете. Така ще приемете дара на Светия Дух. 

39 Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички, които са далеч, и които Господ, нашият Бог, ще призове.“ (Ис 57:18) 

40 И с много други думи ги убеждаваше и приканваше: „Спасете се от този покварен род.“ (Фил 2:15) 

41 И тъй, които приеха на драго сърце думите му, се кръстиха. В онзи ден се присъединиха около три хиляди души. (Д А 2:47; Д А 4:4; Д А 5:12; Д А 5:14; Д А 6:7; Д А 11:21; Д А 12:24; Д А 16:5) 

Животът в първата християнска община

42 Те постоянстваха в учението на апостолите, в общението, в разчупването на хляба и в молитвите. 

43 Страх бе обзел всяка душа, защото много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите в Йерусалим. (Д А 4:30; Д А 4:32; Д А 6:8; Д А 14:3; Д А 15:12) 

44 А всички вярващи бяха заедно и всичко им беше общо, 

45 продаваха имоти и всичко, каквото имаха, и разделяха парите между всички, на всекиго според нуждата. (Лк 12:33; Лк 18:22) 

46 И всеки ден прекарваха в единомислие в храма, разчупваха хляб по къщите, хранеха се весело и с чисто сърце, 

47 като хвалеха Бога и бяха обичани от целия народ. А Господ всекидневно прибавяше към църквата такива, които се спасяваха. 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Деяния 2

Louis Segond 1910

1 Le jour de la Pentecôte, ils étaient tous ensemble dans le même lieu. 

2 Tout à coup il vint du ciel un bruit comme celui d'un vent impétueux, et il remplit toute la maison où ils étaient assis. 

3 Des langues, semblables à des langues de feu, leur apparurent, séparées les unes des autres, et se posèrent sur chacun d'eux. 

4 Et ils furent tous remplis du Saint Esprit, et se mirent à parler en d'autres langues, selon que l'Esprit leur donnait de s'exprimer. 

5 Or, il y avait en séjour à Jérusalem des Juifs, hommes pieux, de toutes les nations qui sont sous le ciel. 

6 Au bruit qui eut lieu, la multitude accourut, et elle fut confondue parce que chacun les entendait parler dans sa propre langue. 

7 Ils étaient tous dans l'étonnement et la surprise, et ils se disaient les uns aux autres: Voici, ces gens qui parlent ne sont-ils pas tous Galiléens? 

8 Et comment les entendons-nous dans notre propre langue à chacun, dans notre langue maternelle? 

9 Parthes, Mèdes, Élamites, ceux qui habitent la Mésopotamie, la Judée, la Cappadoce, le Pont, l'Asie, 

10 la Phrygie, la Pamphylie, l'Égypte, le territoire de la Libye voisine de Cyrène, et ceux qui sont venus de Rome, Juifs et prosélytes, 

11 Crétois et Arabes, comment les entendons-nous parler dans nos langues des merveilles de Dieu? 

12 Ils étaient tous dans l'étonnement, et, ne sachant que penser, ils se disaient les uns aux autres: Que veut dire ceci? 

13 Mais d'autres se moquaient, et disaient: Ils sont pleins de vin doux. 

14 Alors Pierre, se présentant avec les onze, éleva la voix, et leur parla en ces termes: Hommes Juifs, et vous tous qui séjournez à Jérusalem, sachez ceci, et prêtez l'oreille à mes paroles! 

15 Ces gens ne sont pas ivres, comme vous le supposez, car c'est la troisième heure du jour. 

16 Mais c'est ici ce qui a été dit par le prophète Joël: 

17 Dans les derniers jours, dit Dieu, je répandrai de mon Esprit sur toute chair; Vos fils et vos filles prophétiseront, Vos jeunes gens auront des visions, Et vos vieillards auront des songes. 

18 Oui, sur mes serviteurs et sur mes servantes, Dans ces jours-là, je répandrai de mon Esprit; et ils prophétiseront. 

19 Je ferai paraître des prodiges en haut dans le ciel et des miracles en bas sur la terre, Du sang, du feu, et une vapeur de fumée; 

20 Le soleil se changera en ténèbres, Et la lune en sang, Avant l'arrivée du jour du Seigneur, De ce jour grand et glorieux. 

21 Alors quiconque invoquera le nom du Seigneur sera sauvé. 

22 Hommes Israélites, écoutez ces paroles! Jésus de Nazareth, cet homme à qui Dieu a rendu témoignage devant vous par les miracles, les prodiges et les signes qu'il a opérés par lui au milieu de vous, comme vous le savez vous-mêmes; 

23 cet homme, livré selon le dessein arrêté et selon la prescience de Dieu, vous l'avez crucifié, vous l'avez fait mourir par la main des impies. 

24 Dieu l'a ressuscité, en le délivrant des liens de la mort, parce qu'il n'était pas possible qu'il fût retenu par elle. 

25 Car David dit de lui: Je voyais constamment le Seigneur devant moi, Parce qu'il est à ma droite, afin que je ne sois point ébranlé. 

26 Aussi mon coeur est dans la joie, et ma langue dans l'allégresse; Et même ma chair reposera avec espérance, 

27 Car tu n'abandonneras pas mon âme dans le séjour des morts, Et tu ne permettras pas que ton Saint voie la corruption. 

28 Tu m'as fait connaître les sentiers de la vie, Tu me rempliras de joie par ta présence. 

29 Hommes frères, qu'il me soit permis de vous dire librement, au sujet du patriarche David, qu'il est mort, qu'il a été enseveli, et que son sépulcre existe encore aujourd'hui parmi nous. 

30 Comme il était prophète, et qu'il savait que Dieu lui avait promis avec serment de faire asseoir un de ses descendants sur son trône, 

31 c'est la résurrection du Christ qu'il a prévue et annoncée, en disant qu'il ne serait pas abandonné dans le séjour des morts et que sa chair ne verrait pas la corruption. 

32 C'est ce Jésus que Dieu a ressuscité; nous en sommes tous témoins. 

33 Élevé par la droite de Dieu, il a reçu du Père le Saint Esprit qui avait été promis, et il l'a répandu, comme vous le voyez et l'entendez. 

34 Car David n'est point monté au ciel, mais il dit lui-même: Le Seigneur a dit à mon Seigneur: Assieds-toi à ma droite, 

35 Jusqu'à ce que je fasse de tes ennemis ton marchepied. 

36 Que toute la maison d'Israël sache donc avec certitude que Dieu a fait Seigneur et Christ ce Jésus que vous avez crucifié. 

37 Après avoir entendu ce discours, ils eurent le coeur vivement touché, et ils dirent à Pierre et aux autres apôtres: Hommes frères, que ferons-nous? 

38 Pierre leur dit: Repentez-vous, et que chacun de vous soit baptisé au nom de Jésus Christ, pour le pardon de vos péchés; et vous recevrez le don du Saint Esprit. 

39 Car la promesse est pour vous, pour vos enfants, et pour tous ceux qui sont au loin, en aussi grand nombre que le Seigneur notre Dieu les appellera. 

40 Et, par plusieurs autres paroles, il les conjurait et les exhortait, disant: Sauvez-vous de cette génération perverse. 

41 Ceux qui acceptèrent sa parole furent baptisés; et, en ce jour-là, le nombre des disciples s'augmenta d'environ trois mille âmes. 

42 Ils persévéraient dans l'enseignement des apôtres, dans la communion fraternelle, dans la fraction du pain, et dans les prières. 

43 La crainte s'emparait de chacun, et il se faisait beaucoup de prodiges et de miracles par les apôtres. 

44 Tous ceux qui croyaient étaient dans le même lieu, et ils avaient tout en commun. 

45 Ils vendaient leurs propriétés et leurs biens, et ils en partageaient le produit entre tous, selon les besoins de chacun. 

46 Ils étaient chaque jour tous ensemble assidus au temple, ils rompaient le pain dans les maisons, et prenaient leur nourriture avec joie et simplicité de coeur, 

47 louant Dieu, et trouvant grâce auprès de tout le peuple. Et le Seigneur ajoutait chaque jour à l'Église ceux qui étaient sauvés. 

Public Domain