Деяния 3 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Излекуване на един куц човек

1 Веднъж Петър и Йоан отиваха заедно в храма в деветия молитвен час. 2 Имаше един човек, куц от майчина утроба, когото носеха и слагаха всеки ден при храмовата врата, наричана Красива, да проси милостиня от влизащите в храма. 3 Като видя Петър и Йоан да влизат в храма, той протегна ръка за милостиня. 4 Петър и Йоан се вгледаха в него и Петър рече: „Погледни ни!“ 5 И той ги загледа втренчено, като се надяваше да получи от тях нещо. 6 Но Петър каза: „Сребро и злато аз нямам, а каквото имам, това ти давам: в името на Иисус Христос, Назорея, стани и ходи!“ (Д А 3:16; Д А 4:10) 7 И като го хвана за дясната ръка, изправи го; и веднага заякнаха стъпалата и глезените му. 8 Той скочи, изправи се и проходи. След това влезе с тях в храма, като ходеше, скачаше и славеше Бога. 9 Цял народ го видя да ходи и да слави Бога. 10 Познаха го, че беше онзи, който седеше при Красивата врата на храма за милостиня. И това, което се бе случило с него, ги изуми и потресе.

Проповед на апостол Петър в храма

11 И понеже куцият, който бе изцелен, не се отделяше от Петър и Йоан, целият народ се стече изумен при тях в притвора, наричан Соломонов. (Д А 5:12) 12 Като видя това, Петър се обърна към народа: „Израилтяни, защо се чудите на това? И защо ни гледате, сякаш благодарение на нашата сила или благочестие този проходи? (Д А 14:15) 13 Бог на Авраам, на Исаак и на Яков, Бог на прадедите ни прослави Своя Син Иисус, Когото вие предадохте и от Когото се отрекохте пред Пилат, когато той бе отсъдил да бъде пуснат. (Изх 3:6; Изх 3:15; Лк 20:37)

Изх 3:6Изх 3:15Лк 20:37

14 Но вие се отрекохте от Светия и Праведния и поискахте да ви дари един убиец, а (Лк 23:13; Д А 7:52) 15 убихте Създателя на живота. Него Бог възкреси от мъртвите, на което ние сме свидетели. (Д А 1:22) 16 И заради вярата в Него Той укрепи нозете на този, когото гледате и познавате; а вярата в Него му даде това изцеление пред всички вас. 17 Но аз зная, братя, че вие, както и вашите първенци, сторихте това поради незнание. (Лк 23:34; Д А 13:27) 18 А Бог, както бе предизвестил чрез устата на всичките Си пророци, че Христос ще пострада, така и изпълни. (Лк 24:26; Лк 24:44; Д А 26:22)

Лк 24:26Лк 24:44Д А 26:22

19 И тъй, покайте се и се обърнете към Бога, за да бъдат заличени греховете ви, (Д А 2:38) 20 за да дойдат времена на утеха от Господа и Той да прати предсказания ви Христос Иисус. 21 Него небето трябваше да прибере до времето, когато се възстанови всичко, което Бог бе говорил чрез устата на всички Свои свети пророци от самото начало. 22 Мойсей бе казал на прадедите ни: „Господ, вашият Бог, ще въздигне за вас от братята ви Пророк като мене – Него слушайте за всичко, каквото ви каже. (Вт 18:15; Д А 7:37)

Вт 18:15Д А 7:37

23 А който не послуша този Пророк, ще бъде изтребен.“ (Чис 15:30) 24 И всички пророци, от Самуил и нататък, които бяха проповядвали, също предизвестиха тези дни. 25 Вие сте синове на пророците и на Завета, който Бог бе завещал на прадедите ви, казвайки на Авраам: „Чрез твоето потомство ще бъдат благословени всички земни народи.“ (Бит 12:3; Бит 18:18; Бит 22:18; Бит 26:4; Гал 3:8)

Бит 12:3Бит 18:18Бит 22:18Бит 26:4Гал 3:8

26 Бог, като възкреси Сина Си Иисус, най-напред на вас Го изпрати да ви благославя, за да се отвръща всеки от злините си.“ (Д А 13:46)

Louis Segond 1910

1 Pierre et Jean montaient ensemble au temple, à l'heure de la prière: c'était la neuvième heure. 2 Il y avait un homme boiteux de naissance, qu'on portait et qu'on plaçait tous les jours à la porte du temple appelée la Belle, pour qu'il demandât l'aumône à ceux qui entraient dans le temple. 3 Cet homme, voyant Pierre et Jean qui allaient y entrer, leur demanda l'aumône. 4 Pierre, de même que Jean, fixa les yeux sur lui, et dit: Regarde-nous. 5 Et il les regardait attentivement, s'attendant à recevoir d'eux quelque chose. 6 Alors Pierre lui dit: Je n'ai ni argent, ni or; mais ce que j'ai, je te le donne: au nom de Jésus Christ de Nazareth, lève-toi et marche. 7 Et le prenant par la main droite, il le fit lever. Au même instant, ses pieds et ses chevilles devinrent fermes; 8 d'un saut il fut debout, et il se mit à marcher. Il entra avec eux dans le temple, marchant, sautant, et louant Dieu. 9 Tout le monde le vit marchant et louant Dieu. 10 Ils reconnaissaient que c'était celui qui était assis à la Belle porte du temple pour demander l'aumône, et ils furent remplis d'étonnement et de surprise au sujet de ce qui lui était arrivé. 11 Comme il ne quittait pas Pierre et Jean, tout le peuple étonné accourut vers eux, au portique dit de Salomon. 12 Pierre, voyant cela, dit au peuple: Hommes Israélites, pourquoi vous étonnez-vous de cela? Pourquoi avez-vous les regards fixés sur nous, comme si c'était par notre propre puissance ou par notre piété que nous eussions fait marcher cet homme? 13 Le Dieu d'Abraham, d'Isaac et de Jacob, le Dieu de nos pères, a glorifié son serviteur Jésus, que vous avez livré et renié devant Pilate, qui était d'avis qu'on le relâchât. 14 Vous avez renié le Saint et le Juste, et vous avez demandé qu'on vous accordât la grâce d'un meurtrier. 15 Vous avez fait mourir le Prince de la vie, que Dieu a ressuscité des morts; nous en sommes témoins. 16 C'est par la foi en son nom que son nom a raffermi celui que vous voyez et connaissez; c'est la foi en lui qui a donné à cet homme cette entière guérison, en présence de vous tous. 17 Et maintenant, frères, je sais que vous avez agi par ignorance, ainsi que vos chefs. 18 Mais Dieu a accompli de la sorte ce qu'il avait annoncé d'avance par la bouche de tous ses prophètes, que son Christ devait souffrir. 19 Repentez-vous donc et convertissez-vous, pour que vos péchés soient effacés, 20 afin que des temps de rafraîchissement viennent de la part du Seigneur, et qu'il envoie celui qui vous a été destiné, Jésus Christ, 21 que le ciel doit recevoir jusqu'aux temps du rétablissement de toutes choses, dont Dieu a parlé anciennement par la bouche de ses saints prophètes. 22 Moïse a dit: Le Seigneur votre Dieu vous suscitera d'entre vos frères un prophète comme moi; vous l'écouterez dans tout ce qu'il vous dira, 23 et quiconque n'écoutera pas ce prophète sera exterminé du milieu du peuple. 24 Tous les prophètes qui ont successivement parlé, depuis Samuel, ont aussi annoncé ces jours-là. 25 Vous êtes les fils des prophètes et de l'alliance que Dieu a traitée avec nos pères, en disant à Abraham: Toutes les familles de la terre seront bénies en ta postérité. 26 C'est à vous premièrement que Dieu, ayant suscité son serviteur, l'a envoyé pour vous bénir, en détournant chacun de vous de ses iniquités.