Деяния 14 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Апостол Павел и Варнава в Икония

1 В Икония те също влязоха в юдейската синагога и говориха тъй, че голямо множество юдеи и елини повярваха. 2 Невярващите юдеи обаче възбудиха и озлобиха душите на езичниците против братята. 3 Но те останаха тук доста време и говореха дръзновено за Господа, а Той свидетелстваше за словото на Своята благодат, като им даваше сила да извършват знамения и чудеса. (Д А 2:43; Д А 4:30; Д А 15:12; Евр 2:4)

Д А 2:43Д А 4:30Д А 15:12Евр 2:4

4 А народът в града се раздели: едни бяха с юдеите, а други – с апостолите. 5 Когато узнаха за намерението на езичниците и на юдеите, заедно с техните водачи, да ги охулят и убият с камъни, 6 те забягнаха в градовете на Ликаония, Листра и Дерва и в техните околности 7 и там благовестяха.

Апостолите в Листра

8 В Листра имаше един човек, немощен в нозете, който можеше само да седи. Той беше куц по рождение и никога не беше ходил. (Д А 3:1) 9 Човекът слушаше, когато Павел говореше. А той се вгледа в него и като забеляза, че вярва и затова може да бъде изцелен, 10 му каза с висок глас: „На тебе казвам в името на Господ Иисус Христос, изправи се на нозете си!“ И той веднага скочи и започна да ходи. 11 А тълпите народ, като видяха какво стори Павел, започнаха да викат на ликаонски: „Богове в човешки образ са слезли при нас.“ (Д А 28:6) 12 И наричаха Варнава Зевс, а Павел – Хермес, понеже предимно той говореше. 13 А жрецът от храма на Зевс пред града им, като доведе пред вратите обкичени с цветя бикове, искаше да извърши заедно с народа жертвоприношение. 14 Но щом чуха за това, апостолите Варнава и Павел раздраха дрехите си и се хвърлиха сред народа с викове: 15 „Мъже, защо правите това? И ние сме хора като вас и ви благовестим, за да се обърнете от тези лъжливи богове към живия Бог, Който е сътворил небето и земята, морето и всичко, което е в тях. (Д А 3:12; Д А 10:26) 16 В миналите поколения Той остави всички народи да вървят по своите пътища, 17 макар да не преставаше да свидетелства за Себе Си с благодеяния, като ни пращаше от небето дъждове и плодоносни времена, хранеше ни и изпълваше сърцата ни с радост.“ (Ер 5:24; Рим 1:19) 18 С тези думи те едва убедиха народа да не им принася жертва, а всеки да отиде у дома си. Но докато те стояха там и поучаваха, 19 от Антиохия и Икония дойдоха някои юдеи. Понеже апостолите открито разискваха, те подстрекаваха народа да ги изостави, като казваха: „Те не говорят нищо истинно, а за всичко лъжат.“ Така подбудиха народа, пребиха Павел с камъни и го извлякоха вън от града, мислейки го за умрял. (2 Кор 11:25; 2 Тим 3:11)

2 Кор 11:252 Тим 3:11

20 Но когато учениците се събраха около него, той стана и влезе в града, а на другия ден отиде с Варнава в Дерва.

Завръщане в Антиохия Сирийска

21 След като благовестиха в този град и придобиха доста ученици, те се върнаха в Листра, Икония и Антиохия, 22 като укрепваха душите на учениците и ги призоваваха да постоянстват във вярата с думите: „През много скърби трябва да влезем в Божието царство.“ (Мт 10:22; 1 Сол 3:3) 23 След като им ръкоположиха презвитери за всяка църква, те се помолиха с пост и ги повериха на Господа, в Когото бяха повярвали. 24 И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия, 25 проповядваха учението на Господа в Перга и слязоха в Аталия. 26 Оттам отплаваха за Антиохия, мястото, откъдето бяха предадени на Божията благодат за делото, което извършиха. (Д А 13:2) 27 Като пристигнаха и събраха вярващите в църквата, те разказаха всичко, което Бог бе сторил чрез тях, и как Той отвори за езичниците вратата на вярата. (Д А 10:45; Д А 15:4; Д А 15:12; Д А 21:19)

Д А 10:45Д А 15:4Д А 15:12Д А 21:19

28 И там те престояха немалко време с учениците.

Louis Segond 1910

1 A Icone, Paul et Barnabas entrèrent ensemble dans la synagogue des Juifs, et ils parlèrent de telle manière qu'une grande multitude de Juifs et de Grecs crurent. 2 Mais ceux des Juifs qui ne crurent point excitèrent et aigrirent les esprits des païens contre les frères. 3 Ils restèrent cependant assez longtemps à Icone, parlant avec assurance, appuyés sur le Seigneur, qui rendait témoignage à la parole de sa grâce et permettait qu'il se fît par leurs mains des prodiges et des miracles. 4 La population de la ville se divisa: les uns étaient pour les Juifs, les autres pour les apôtres. 5 Et comme les païens et les Juifs, de concert avec leurs chefs, se mettaient en mouvement pour les outrager et les lapider, 6 Paul et Barnabas, en ayant eu connaissance, se réfugièrent dans les villes de la Lycaonie, à Lystre et à Derbe, et dans la contrée d'alentour. 7 Et ils y annoncèrent la bonne nouvelle. 8 A Lystre, se tenait assis un homme impotent des pieds, boiteux de naissance, et qui n'avait jamais marché. 9 Il écoutait parler Paul. Et Paul, fixant les regards sur lui et voyant qu'il avait la foi pour être guéri, 10 dit d'une voix forte: Lève-toi droit sur tes pieds. Et il se leva d'un bond et marcha. 11 A la vue de ce que Paul avait fait, la foule éleva la voix, et dit en langue lycaonienne: Les dieux sous une forme humaine sont descendus vers nous. 12 Ils appelaient Barnabas Jupiter, et Paul Mercure, parce que c'était lui qui portait la parole. 13 Le prêtre de Jupiter, dont le temple était à l'entrée de la ville, amena des taureaux avec des bandelettes vers les portes, et voulait, de même que la foule, offrir un sacrifice. 14 Les apôtres Barnabas et Paul, ayant appris cela, déchirèrent leurs vêtements, et se précipitèrent au milieu de la foule, 15 en s'écriant: O hommes, pourquoi agissez-vous de la sorte? Nous aussi, nous sommes des hommes de la même nature que vous; et, vous apportant une bonne nouvelle, nous vous exhortons à renoncer à ces choses vaines, pour vous tourner vers le Dieu vivant, qui a fait le ciel, la terre, la mer, et tout ce qui s'y trouve. 16 Ce Dieu, dans les âges passés, a laissé toutes les nations suivre leurs propres voies, 17 quoiqu'il n'ait cessé de rendre témoignage de ce qu'il est, en faisant du bien, en vous dispensant du ciel les pluies et les saisons fertiles, en vous donnant la nourriture avec abondance et en remplissant vos coeurs de joie. 18 A peine purent-ils, par ces paroles, empêcher la foule de leur offrir un sacrifice. 19 Alors survinrent d'Antioche et d'Icone des Juifs qui gagnèrent la foule, et qui, après avoir lapidé Paul, le traînèrent hors de la ville, pensant qu'il était mort. 20 Mais, les disciples l'ayant entouré, il se leva, et entra dans la ville. Le lendemain, il partit pour Derbe avec Barnabas. 21 Quand ils eurent évangélisé cette ville et fait un certain nombre de disciples, ils retournèrent à Lystre, à Icone et à Antioche, 22 fortifiant l'esprit des disciples, les exhortant à persévérer dans la foi, et disant que c'est par beaucoup de tribulations qu'il nous faut entrer dans le royaume de Dieu. 23 Ils firent nommer des anciens dans chaque Église, et, après avoir prié et jeûné, ils les recommandèrent au Seigneur, en qui ils avaient cru. 24 Traversant ensuite la Pisidie, ils vinrent en Pamphylie, 25 annoncèrent la parole à Perge, et descendirent à Attalie. 26 De là ils s'embarquèrent pour Antioche, d'où ils avaient été recommandés à la grâce de Dieu pour l'oeuvre qu'ils venaient d'accomplir. 27 Après leur arrivée, ils convoquèrent l'Église, et ils racontèrent tout ce que Dieu avait fait avec eux, et comment il avait ouvert aux nations la porte de la foi. 28 Et ils demeurèrent assez longtemps avec les disciples.