Деяния 13

Съвременен български превод

от Bulgarian Bible Society

Изпращане на апостолите Савел и Варнава

1 В Антиохийската църква имаше някои пророци и учители – Варнава и Симеон, наричан Нигер, киринееца Луций, Манаин, възпитан заедно с четвъртовластника Ирод, и Савел. 

2 Когато те извършваха богослужение пред Господа и постеха, Светият Дух каза: „Отделете Ми Варнава и Савел за делото, за което съм ги призовал.“ (Д А 9:15; Д А 14:26) 

3 Тогава отново постиха и се молиха, и като възложиха ръце на тях, ги пуснаха. (Д А 6:6) 

Апостолите Савел и Варнава в Кипър

4 И тъй, изпратени от Светия Дух, те отидоха в Селевкия, а оттам отплаваха за Кипър. 

5 Когато стигнаха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги, като имаха и Йоан за помощник. 

6 След като прекосиха острова до Пафос, срещнаха един магьосник и лъжепророк на име Вариисус. 

7 Той се намираше у проконсула Сергий Павел, мъж разумен, който повика Варнава и Савел и пожела да чуе Божието слово. 

8 А Елима Магьосника, както се превежда името му, им се противопоставяше и се стараеше да отвърне проконсула от вярата. 

9 Но Савел, наричан още Павел, изпълнен със Светия Дух, устреми към него поглед 

10 и каза: „Дяволски сине, изпълнен с всякакви коварства и измами, враг на всяка правда, няма ли да спреш да изкривяваш правите Господни пътища? (Пр 10:9) 

11 И сега ето ръката на Господа е върху тебе. Ще бъдеш сляп и няма да виждаш слънцето до определеното ти време.“ И веднага тъма и мрак се спуснаха върху него и той започна да обикаля наоколо, търсейки водач. 

12 Като видя станалото, проконсулът повярва, смаян от учението на Господа. 

Проповед в Антиохия Писидийска

13 Като отплаваха от Пафос, Павел и онези, които бяха с него, стигнаха до Перга в Памфилия. Йоан обаче се отдели от тях и се върна в Йерусалим. (Д А 12:25; Д А 15:38) 

14 Те пък продължиха от Перга и стигнаха до Антиохия в Писидия. А в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха. 

15 След четенето на закона и пророците началниците на синогогата изпратиха да им кажат: „Братя, ако имате думи за утеха към народа, говорете.“ 

16 Павел стана и като даде знак с ръка, каза: „Израилтяни и вие, които се боите от Бога, чуйте! 

17 Бог на израилския народ избра предците ни, въздигна народа, докато те живееха като чужденци в египетската земя, и със силна ръка ги изведе оттам. (Изх 1:7; Изх 12:51) 

18 Около четиридесет години ги храни в пустинята (Чис 14:33; Вт 1:31) 

19 и като изтреби седем народа в ханаанската земя, раздели между тях по жребий земята им. (Вт 7:1) 

20 А около четиристотин и петдесет години след това им даде съдии до пророк Самуил. (Съд 2:16; 1 Цар 3:20) 

21 После поискаха цар и Бог им даде Саул, син на Кис, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години. (1 Цар 8:5; 1 Цар 10:21) 

22 А след като го отхвърли, издигна им за цар Давид, за когото изрече свидетелство: „Намерих мъж по сърцето Си – Давид, сина на Йесей. Той ще изпълни всичко, което искам.“ (1 Цар 13:14; 1 Цар 16:12; Пс 89:21) 

23 От неговото потомство според обещанието Си Бог въздигна Иисус – Спасител на Израил. (Ер 23:5; Лк 2:4) 

24 А преди Неговото идване Йоан проповядваше покайно кръщение на целия израилски народ. (Лк 3:3; Д А 10:37; Д А 19:4) 

25 И когато Йоан завършваше своето дело, казваше: „За кого ме смятате? Аз не съм Христос. Но ето след мене идва Онзи, на Когото не съм достоен да развържа обувките на нозете“. (Лк 3:15; Йн 1:20; Йн 1:27) 

26 Към вас, братя, синове на Авраамовия род, и към онези между вас, които се боят от Бога, е отправено посланието за това спасение. (Д А 10:35) 

27 Защото жителите на Йерусалим и техните водачи не Го познаха. Ала като Го осъдиха, те изпълниха думите на пророците, които се четат всяка събота. 

28 И макар да не намериха никаква вина, заслужаваща смърт, поискаха от Пилат да Го убие. (Лк 23:13; Д А 3:13) 

29 А когато извършиха всичко, което бе писано за Него, снеха Го от дървото и Го положиха в гроб. (Лк 23:26) 

30 Но Бог Го възкреси от мъртвите. (Д А 1:3; Д А 1:22; Д А 10:41; 1 Кор 15:5) 

31 В продължение на много дни Той се явяваше на онези, които бяха тръгнали с Него от Галилея за Йерусалим и които сега са Негови свидетели пред народа. (Д А 2:32) 

32 И ние ви благовестим сега, че обещанието, дадено на предците, 

33 Бог изпълни спрямо нас, техните деца, като възкреси Иисус, както е писано и във втория псалом: „Ти си Мой Син. Аз днес Те родих.“ (Пс 2:7; Евр 1:5; Евр 5:5) 

34 А това, че Го е възкресил от мъртвите, за да не се връща вече към тление, посочва с думите: „Ще ви дам светите и непреходни дарове, обещани на Давид.“ (Ис 55:3) 

35 Затова и на друго място казва: „Няма да допуснеш осветеният от Тебе да изпита тление.“ (Пс 16:10; Д А 2:27) 

36 Защото Давид, след като служи на своя род, почина по Божия воля, погребан бе до предците си и изпита тление. (Д А 2:29) 

37 Но Онзи, Когото Бог възкреси, тление не изпита. 

38 И тъй, знайте, братя, че чрез Него ви се възвестява прошка на греховете. (Рим 3:28; Гал 2:16) 

39 И всеки вярващ получава оправдаване чрез Него за всичко, за каквото вие не сте могли да получите оправдаване чрез Мойсеевия закон. 

40 Пазете се обаче да не се случи с вас казаното в Пророците: 

41 „Погледнете, високомерни, чудете се и изчезнете! Защото такова дело върша Аз във ваши дни, за което не бихте повярвали, ако някой ви разкаже“.“ (Ав 1:5) 

42 На излизане от юдейската синагога езичниците ги молеха следващата събота отново да им говорят за тези неща. 

43 А когато събранието бе разпуснато, мнозина юдеи и благочестиви прозелити тръгнаха след Павел и Варнава, които беседваха с тях и ги убеждаваха да пребъдват в Божията благодат. 

44 Следващата събота почти целият град се събра да чуе Божието слово. 

45 Но юдеите, като видяха множеството хора, се изпълниха със завист, възразяваха на това, което говореше Павел, и отправяха оскърбления и хули. (Д А 5:17; Д А 17:5) 

46 Тогава Павел и Варнава открито заявиха: „Първо на вас трябваше да бъде проповядвано Божието слово. Но понеже го отхвърляте и сами се оказвате недостойни за вечен живот, ето обръщаме се към езичниците. (Д А 3:26; Д А 15:7; Д А 18:6; Рим 11:11) 

47 Защото Господ тъй ни заповяда: „Поставих те за светлина на езичниците, за да донесеш спасение за цялата земя“.“ (Ис 42:6; Ис 49:6; Д А 9:15; Д А 22:21; Гал 1:16) 

48 Като слушаха това, езичниците се радваха и прославяха учението на Господа. И повярваха всички, отредени за вечен живот. 

49 А учението на Господа се разпространяваше по цялата област. 

50 Юдеите обаче, като подбудиха набожните жени от знатно потекло и градските първенци, предизвикаха гонение против Павел и Варнава и ги прогониха от своите предели. 

51 Те отърсиха праха от нозете си срещу тях и отидоха в Икония. (Лк 9:5; Лк 10:11) 

52 А учениците се изпълваха с радост и със Светия Дух. 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Деяния 13

Louis Segond 1910

1 Il y avait dans l'Église d'Antioche des prophètes et des docteurs: Barnabas, Siméon appelé Niger, Lucius de Cyrène, Manahen, qui avait été élevé avec Hérode le tétrarque, et Saul. 

2 Pendant qu'ils servaient le Seigneur dans leur ministère et qu'ils jeûnaient, le Saint Esprit dit: Mettez-moi à part Barnabas et Saul pour l'oeuvre à laquelle je les ai appelés. 

3 Alors, après avoir jeûné et prié, ils leur imposèrent les mains, et les laissèrent partir. 

4 Barnabas et Saul, envoyés par le Saint Esprit, descendirent à Séleucie, et de là ils s'embarquèrent pour l'île de Chypre. 

5 Arrivés à Salamine, ils annoncèrent la parole de Dieu dans les synagogues des Juifs. Ils avaient Jean pour aide. 

6 Ayant ensuite traversé toute l'île jusqu'à Paphos, ils trouvèrent un certain magicien, faux prophète juif, nommé Bar Jésus, 

7 qui était avec le proconsul Sergius Paulus, homme intelligent. Ce dernier fit appeler Barnabas et Saul, et manifesta le désir d'entendre la parole de Dieu. 

8 Mais Élymas, le magicien, -car c'est ce que signifie son nom, -leur faisait opposition, cherchant à détourner de la foi le proconsul. 

9 Alors Saul, appelé aussi Paul, rempli du Saint Esprit, fixa les regards sur lui, et dit: 

10 Homme plein de toute espèce de ruse et de fraude, fils du diable, ennemi de toute justice, ne cesseras-tu point de pervertir les voies droites du Seigneur? 

11 Maintenant voici, la main du Seigneur est sur toi, tu seras aveugle, et pour un temps tu ne verras pas le soleil. Aussitôt l'obscurité et les ténèbres tombèrent sur lui, et il cherchait, en tâtonnant, des personnes pour le guider. 

12 Alors le proconsul, voyant ce qui était arrivé, crut, étant frappé de la doctrine du Seigneur. 

13 Paul et ses compagnons, s'étant embarqués à Paphos, se rendirent à Perge en Pamphylie. Jean se sépara d'eux, et retourna à Jérusalem. 

14 De Perge ils poursuivirent leur route, et arrivèrent à Antioche de Pisidie. Étant entrés dans la synagogue le jour du sabbat, ils s'assirent. 

15 Après la lecture de la loi et des prophètes, les chefs de la synagogue leur envoyèrent dire: Hommes frères, si vous avez quelque exhortation à adresser au peuple, parlez. 

16 Paul se leva, et, ayant fait signe de la main, il dit: Hommes Israélites, et vous qui craignez Dieu, écoutez! 

17 Le Dieu de ce peuple d'Israël a choisi nos pères. Il mit ce peuple en honneur pendant son séjour au pays d'Égypte, et il l'en fit sortir par son bras puissant. 

18 Il les nourrit près de quarante ans dans le désert; 

19 et, ayant détruit sept nations au pays de Canaan, il leur en accorda le territoire comme propriété. 

20 Après cela, durant quatre cent cinquante ans environ, il leur donna des juges, jusqu'au prophète Samuel. 

21 Ils demandèrent alors un roi. Et Dieu leur donna, pendant quarante ans, Saül, fils de Kis, de la tribu de Benjamin; 

22 puis, l'ayant rejeté, il leur suscita pour roi David, auquel il a rendu ce témoignage: J'ai trouvé David, fils d'Isaï, homme selon mon coeur, qui accomplira toutes mes volontés. 

23 C'est de la postérité de David que Dieu, selon sa promesse, a suscité à Israël un Sauveur, qui est Jésus. 

24 Avant sa venue, Jean avait prêché le baptême de repentance à tout le peuple d'Israël. 

25 Et lorsque Jean achevait sa course, il disait: Je ne suis pas celui que vous pensez; mais voici, après moi vient celui des pieds duquel je ne suis pas digne de délier les souliers. 

26 Hommes frères, fils de la race d'Abraham, et vous qui craignez Dieu, c'est à vous que cette parole de salut a été envoyée. 

27 Car les habitants de Jérusalem et leurs chefs ont méconnu Jésus, et, en le condamnant, ils ont accompli les paroles des prophètes qui se lisent chaque sabbat. 

28 Quoiqu'ils ne trouvassent en lui rien qui fût digne de mort, ils ont demandé à Pilate de le faire mourir. 

29 Et, après qu'ils eurent accompli tout ce qui est écrit de lui, ils le descendirent de la croix et le déposèrent dans un sépulcre. 

30 Mais Dieu l'a ressuscité des morts. 

31 Il est apparu pendant plusieurs jours à ceux qui étaient montés avec lui de la Galilée à Jérusalem, et qui sont maintenant ses témoins auprès du peuple. 

32 Et nous, nous vous annonçons cette bonne nouvelle que la promesse faite à nos pères, 

33 Dieu l'a accomplie pour nous leurs enfants, en ressuscitant Jésus, selon ce qui est écrit dans le Psaume deuxième: Tu es mon Fils, Je t'ai engendré aujourd'hui. 

34 Qu'il l'ait ressuscité des morts, de telle sorte qu'il ne retournera pas à la corruption, c'est ce qu'il a déclaré, en disant: Je vous donnerai Les grâces saintes promises à David, ces grâces qui sont assurées. 

35 C'est pourquoi il dit encore ailleurs: Tu ne permettras pas que ton Saint voie la corruption. 

36 Or, David, après avoir en son temps servi au dessein de Dieu, est mort, a été réuni à ses pères, et a vu la corruption. 

37 Mais celui que Dieu a ressuscité n'a pas vu la corruption. 

38 Sachez donc, hommes frères, que c'est par lui que le pardon des péchés vous est annoncé, 

39 et que quiconque croit est justifié par lui de toutes les choses dont vous ne pouviez être justifiés par la loi de Moïse. 

40 Ainsi, prenez garde qu'il ne vous arrive ce qui est dit dans les prophètes: 

41 Voyez, contempteurs, Soyez étonnés et disparaissez; Car je vais faire en vos jours une oeuvre, Une oeuvre que vous ne croiriez pas si on vous la racontait. 

42 Lorsqu'ils sortirent, on les pria de parler le sabbat suivant sur les mêmes choses; 

43 et, à l'issue de l'assemblée, beaucoup de Juifs et de prosélytes pieux suivirent Paul et Barnabas, qui s'entretinrent avec eux, et les exhortèrent à rester attachés à la grâce de Dieu. 

44 Le sabbat suivant, presque toute la ville se rassembla pour entendre la parole de Dieu. 

45 Les Juifs, voyant la foule, furent remplis de jalousie, et ils s'opposaient à ce que disait Paul, en le contredisant et en l'injuriant. 

46 Paul et Barnabas leur dirent avec assurance: C'est à vous premièrement que la parole de Dieu devait être annoncée; mais, puisque vous la repoussez, et que vous vous jugez vous-mêmes indignes de la vie éternelle, voici, nous nous tournons vers les païens. 

47 Car ainsi nous l'a ordonné le Seigneur: Je t'ai établi pour être la lumière des nations, Pour porter le salut jusqu'aux extrémités de la terre. 

48 Les païens se réjouissaient en entendant cela, ils glorifiaient la parole du Seigneur, et tous ceux qui étaient destinés à la vie éternelle crurent. 

49 La parole du Seigneur se répandait dans tout le pays. 

50 Mais les Juifs excitèrent les femmes dévotes de distinction et les principaux de la ville; ils provoquèrent une persécution contre Paul et Barnabas, et ils les chassèrent de leur territoire. 

51 Paul et Barnabas secouèrent contre eux la poussière de leurs pieds, et allèrent à Icone, 

52 tandis que les disciples étaient remplis de joie et du Saint Esprit. 

Public Domain