Галатяни 3 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Закон или вяра

1 Неразумни галатяни! Кой ви омая, та вече не вярвате на истината^[1], макар пред очите ви Иисус Христос да бе изобразен така, сякаш е разпънат сред вас? 2 Искам само това да науча от вас: чрез дела по Закона ли получихте Духа, или като повярвахте на това, което чухте? 3 Толкова ли сте неразумни? След като започнахте с Духа, с плътта ли сега ще свършите? 4 Нима напразно претърпяхте толкова неща? Едва ли е било напразно! 5 Този, Който ви дарява Духа и прави сред вас чудеса, заради дела по Закона ли върши това, или защото повярвахте на онова, което чухте? 6 Както е писано: „Авраам повярва на Бога и това му бе зачетено за оправдание.“ (Бит 15:6; Рим 4:3; Як 2:23)

Бит 15:6Рим 4:3Як 2:23

7 Затова знайте, че онези, които се облягат на вярата, са Авраамови синове. (Рим 4:16) 8 И Писанието, като предвиди, че Бог чрез вяра оправдава езичниците, предвести на Авраам: „Чрез тебе ще бъдат благословени всички народи.“ (Бит 12:3; Д А 3:25) 9 И тъй, онези, които се облягат на вярата, са благословени заедно с повярвалия Авраам. 10 А всички, които се облягат на дела по закона, се намират под проклятие, защото е писано: „Проклет да е всеки, който не изпълнява постоянно всичко, което е писано в книгата на закона.“ (Вт 27:26; Рим 3:20; Рим 7:7; Як 2:10)

Вт 27:26Рим 3:20Рим 7:7Як 2:10

11 Явно е, че чрез закона никой не се оправдава пред Бога, защото е писано: „Праведният ще живее чрез вярата си.“ (Ав 2:4; Рим 1:17; Евр 10:38)

Ав 2:4Рим 1:17Евр 10:38

12 Но законът не изисква вяра, а казва: „Който изпълни тези неща, той ще живее чрез тях.“ (Лев 18:5; Рим 10:5) 13 Христос ни изкупи от проклятието на закона, като прие заради нас проклятието, защото е писано: „Проклет е всеки, обесен на дърво“ – (Вт 21:23) 14 за да се разпростре благословението на Авраам чрез Иисус Христос върху езичниците и чрез вярата да получим обещания Дух.

Законът и Божието обещание

15 Братя, говоря по човешки: никой не разваля, нито допълва едно потвърдено човешко завещание. 16 А обещанията бяха дадени на Авраам и на неговия потомък. Не е казано: „и на потомците“, като за мнозина, а като за един: „и на потомъка ти“, Който е Христос. (Бит 12:7; Бит 13:15; Бит 17:7; Бит 24:7)

Бит 12:7Бит 13:15Бит 17:7Бит 24:7

17 Затова аз казвам, че законът, който дойде след четиристотин и тридесет години, не отменя утвърдения преди това от Бога завет за Христос^[2], та обещанието да изгуби сила. (Изх 12:40) 18 Защото, ако наследството е по закон, то вече не е по обещание; а на Авраам Бог го дарява по обещание. (Рим 4:14) 19 Но защо тогава е даден законът? Той бе прибавен поради престъпленията, докато дойде Потомъкът, за Когото се отнася обещанието, и бе предаден чрез ангели с ръка на посредник. (Д А 7:38; Д А 7:53) 20 Посредникът обаче не може да е посредник само на един, а Бог е един. (Вт 5:4; Вт 6:4; Рим 3:30)

Вт 5:4Вт 6:4Рим 3:30

21 И тъй, законът противен ли е на Божиите обещания? Съвсем не! Защото, ако беше даден закон, който да можеше да дарява живот, то наистина оправдаването щеше да бъде от закона. 22 Писанието обаче отреди всички да са подвластни на греха, та обещанието да се даде на вярващите заради вярата им в Иисус Христос. (Рим 3:9; Рим 11:32) 23 Преди да дойде вярата, бяхме под стражата на закона, заключени за вярата, която щеше да се открие. 24 Така че законът беше за нас водач към Христос, за да се оправдаем чрез вяра. (Гал 2:16) 25 А след като дойде вярата, не ни трябва вече водач. 26 Защото всички сте Божии синове чрез вярата в Иисус Христос – (Йн 1:12; Рим 8:14; Гал 4:5)

Йн 1:12Рим 8:14Гал 4:5

27 всички, които в Христос^[3] се кръстихте, в Христос се облякохте. (Рим 13:14) 28 Няма вече юдеин, нито елин, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски, защото всички вие сте едно в Иисус Христос. (Рим 1:16; Рим 10:12; 1 Кор 12:13; Кол 3:11)

Рим 1:16Рим 10:121 Кор 12:13Кол 3:11

29 А щом вие сте Христови, тогава сте потомци на Авраам и по обещание – наследници. (Рим 4:13; Гал 3:7; Гал 3:14)

Рим 4:13Гал 3:7Гал 3:14

Louis Segond 1910

1 O Galates, dépourvus de sens! qui vous a fascinés, vous, aux yeux de qui Jésus Christ a été peint comme crucifié? 2 Voici seulement ce que je veux apprendre de vous: Est-ce par les oeuvres de la loi que vous avez reçu l'Esprit, ou par la prédication de la foi? 3 Etes-vous tellement dépourvus de sens? Après avoir commencé par l'Esprit, voulez-vous maintenant finir par la chair? 4 Avez-vous tant souffert en vain? si toutefois c'est en vain. 5 Celui qui vous accorde l'Esprit, et qui opère des miracles parmi vous, le fait-il donc par les oeuvres de la loi, ou par la prédication de la foi? 6 Comme Abraham crut à Dieu, et que cela lui fut imputé à justice, 7 reconnaissez donc que ce sont ceux qui ont la foi qui sont fils d'Abraham. 8 Aussi l'Écriture, prévoyant que Dieu justifierait les païens par la foi, a d'avance annoncé cette bonne nouvelle à Abraham: Toutes les nations seront bénies en toi! 9 de sorte que ceux qui croient sont bénis avec Abraham le croyant. 10 Car tous ceux qui s'attachent aux oeuvres de la loi sont sous la malédiction; car il est écrit: Maudit est quiconque n'observe pas tout ce qui est écrit dans le livre de la loi, et ne le met pas en pratique. 11 Et que nul ne soit justifié devant Dieu par la loi, cela est évident, puisqu'il est dit: Le juste vivra par la foi. 12 Or, la loi ne procède pas de la foi; mais elle dit: Celui qui mettra ces choses en pratique vivra par elles. 13 Christ nous a rachetés de la malédiction de la loi, étant devenu malédiction pour nous-car il est écrit: Maudit est quiconque est pendu au bois, - 14 afin que la bénédiction d'Abraham eût pour les païens son accomplissement en Jésus Christ, et que nous reçussions par la foi l'Esprit qui avait été promis. 15 Frères (je parle à la manière des hommes), une disposition en bonne forme, bien que faite par un homme, n'est annulée par personne, et personne n'y ajoute. 16 Or les promesses ont été faites à Abraham et à sa postérité. Il n'est pas dit: et aux postérités, comme s'il s'agissait de plusieurs, mais en tant qu'il s'agit d'une seule: et à ta postérité, c'est-à-dire, à Christ. 17 Voici ce que j'entends: une disposition, que Dieu a confirmée antérieurement, ne peut pas être annulée, et ainsi la promesse rendue vaine, par la loi survenue quatre cents trente ans plus tard. 18 Car si l'héritage venait de la loi, il ne viendrait plus de la promesse; or, c'est par la promesse que Dieu a fait à Abraham ce don de sa grâce. 19 Pourquoi donc la loi? Elle a été donnée ensuite à cause des transgressions, jusqu'à ce que vînt la postérité à qui la promesse avait été faite; elle a été promulguée par des anges, au moyen d'un médiateur. 20 Or, le médiateur n'est pas médiateur d'un seul, tandis que Dieu est un seul. 21 La loi est-elle donc contre les promesses de Dieu? Loin de là! S'il eût été donné une loi qui pût procurer la vie, la justice viendrait réellement de la loi. 22 Mais l'Écriture a tout renfermé sous le péché, afin que ce qui avait été promis fût donné par la foi en Jésus Christ à ceux qui croient. 23 Avant que la foi vînt, nous étions enfermés sous la garde de la loi, en vue de la foi qui devait être révélée. 24 Ainsi la loi a été comme un pédagogue pour nous conduire à Christ, afin que nous fussions justifiés par la foi. 25 La foi étant venue, nous ne sommes plus sous ce pédagogue. 26 Car vous êtes tous fils de Dieu par la foi en Jésus Christ; 27 vous tous, qui avez été baptisés en Christ, vous avez revêtu Christ. 28 Il n'y a plus ni Juif ni Grec, il n'y a plus ni esclave ni libre, il n'y a plus ni homme ni femme; car tous vous êtes un en Jésus Christ. 29 Et si vous êtes à Christ, vous êtes donc la postérité d'Abraham, héritiers selon la promesse.