1– Когато царят живееше в своя дом, Господ го беше дарил със спокойствие от всичките му врагове наоколо. (1 Лет 17:1)2Тогава царят каза на пророк Натан: „Ето аз живея в дворец, построен от кедри, а Божият ковчег стои под шатъра.“ (Пс 132:3)3Натан отговори на царя: „Иди, извърши всичко, което ти е на сърце, защото Господ е с тебе.“4Но през същата нощ беше отправено Господне слово към Натан:5„Иди и кажи на Моя служител Давид: „Така говори Господ: „Ти ли ще Ми съградиш дом, за да обитавам в него? (Ис 66:1)6Аз не съм обитавал в дом от деня, когато изведох израилтяните от Египет, дори и до днес, но съм ходил в шатъра и в скиния. (Изх 40:34; 3 Цар 8:16)7Където и да съм ходил с всички израилтяни, питал ли съм някое от племената, на което съм възлагал да ръководи Моя народ Израил: Защо не Ми съгради кедров дом?“8„А сега така кажи на Моя служител Давид: „Така говори Господ Вседържител: Аз те взех от стадото овце, за да бъдеш вожд на Моя народ Израил. (1 Цар 16:11; 1 Цар 17:15; Пс 78:70; Пс 89:20)9Навсякъде съм бил с тебе, където и да ходеше. Изтребих пред тебе всички твои врагове и възвеличих името ти, както името на най-великите на земята.10Аз ще определя място за Своя народ Израил, ще го утвърдя и той спокойно ще живее на своето място и няма вече да се страхува, и престъпници няма вече да го потискат както преди,11по времето, когато Аз поставих съдии над Своя народ Израил. Аз ще ти дам покой от всички твои врагове. При това Господ ти заявява, че Той ще ти съгради дом. (2 Цар 23:5)12А когато се навършат твоите дни и ти легнеш при предците си, Аз ще въздигна след тебе наследника ти, който ще произлезе от тебе, и ще утвърдя неговото царство. (Пс 132:11)13Той ще съгради дом за Мене и Аз ще утвърдя престола на царството му за вечни времена. (3 Цар 5:19; 3 Цар 8:19; 1 Лет 22:10; 1 Лет 28:6)14Аз ще му бъда отец, а той ще Ми бъде син. Ако нещо съгреши, ще го накажа по човешки – с тояга и с удари,15но няма да отнема милостта Си от него, както я отнех от Саул, когото Аз отхвърлих пред тебе. (1 Цар 13:14; 1 Цар 15:28)16Твоят дом и твоето царство ще бъдат непоколебими за вечни времена пред Мене и твоят престол ще пребъде за вечни времена.“ (2 Цар 23:5)17Натан възвести на Давид всички тези думи и цялото това видение.18Тогава цар Давид отиде, застана пред Господа и каза: „Кой съм аз, Господи Боже, какъв е домът ми, та толкова ме възвеличи! (1 Цар 18:18; 1 Лет 17:16)19И това дори е било малко пред Тебе, Господи Боже, защото Ти възвести за дома на Своя служител и далечното бъдеще. Това е откровение, определено за човек, Господи Боже!20Какво още може да Ти каже Давид? Защото Ти, Господи Боже, познаваш Своя служител.21Заради Своето слово и по сърце Ти си извършил всички тези велики неща, като ги откриваш на Своя служител.22Затова Ти си велик, Господи Боже, Господи, защото подобен на Тебе няма, нито има друг бог освен Тебе според всичко, което сме чули с ушите си. (Изх 15:11)23Има ли подобен на Твоя народ Израил – единственият народ на земята, за който Бог дойде да Си го придобие за Свой народ, като прослави името Си и извърши велики и удивителни неща пред Своя народ: него Ти придоби от египтяните, като прогони народите и боговете им. (Вт 4:7; Вт 4:34; Пс 44:2)24Ти утвърди за Себе Си Своя народ Израил като Свой собствен народ за вечни времена и Ти, Господи, стана негов Бог. (Изх 6:7; Вт 29:12)25А сега, Господи Боже, утвърди за вечни времена словото, изречено за Твоя служител и за дома му, като изпълниш това, което си обещал.26Тогава ще се възвеличи името Ти за вечни времена, за да казват: „Господ Вседържител е Бог над Израил.“ И нека домът на Твоя служител Давид бъде утвърден пред Тебе.27Понеже Ти, Господи Вседържителю, Боже Израилев, откри в откровение на Своя служител и изрече: Ще ти въздигна дом – затова Твоят служител приготви сърцето си да се моли пред Тебе с тази молитва.28Да, Господи, Боже мой, Ти си Бог и Твоето слово е неизменно, и Ти обеща на Своя служител това благо. (Чис 23:19)29А сега благослови милостиво дома на Своя служител, та той да пребивава вечно пред Тебе, защото Ти, Господи, Боже мой, си възвестил всичко това, и чрез Твоя благослов домът на Твоя служител ще бъде благословен за вечни времена.“
1Now when the king lived in his house and the Lord had given him rest from all his surrounding enemies, (И Н 11:23; 1 Лет 17:1)2the king said to Nathan the prophet, “See now, I dwell in a house of cedar, but the ark of God dwells in a tent.” (Изх 26:1; 2 Цар 5:11; 2 Цар 7:17; 2 Цар 12:1)3And Nathan said to the king, “Go, do all that is in your heart, for the Lord is with you.” (3 Цар 8:17; 1 Лет 22:7; 1 Лет 28:2; Д А 7:46)4But that same night the word of the Lord came to Nathan,5“Go and tell my servant David, ‘Thus says the Lord: Would you build me a house to dwell in? (3 Цар 5:3; 3 Цар 8:19; 1 Лет 22:8; 1 Лет 28:3)6I have not lived in a house since the day I brought up the people of Israel from Egypt to this day, but I have been moving about in a tent for my dwelling. (Изх 40:18; Изх 40:34; 3 Цар 8:16)7In all places where I have moved with all the people of Israel, did I speak a word with any of the judges[1] of Israel, whom I commanded to shepherd my people Israel, saying, “Why have you not built me a house of cedar?”’ (Лев 26:11; Вт 23:14; 2 Цар 5:2; 1 Лет 17:6)8Now, therefore, thus you shall say to my servant David, ‘Thus says the Lord of hosts, I took you from the pasture, from following the sheep, that you should be prince[2] over my people Israel. (1 Цар 16:11; Пс 78:70)9And I have been with you wherever you went and have cut off all your enemies from before you. And I will make for you a great name, like the name of the great ones of the earth. (1 Цар 18:14; 2 Цар 5:10; 2 Цар 8:6; 2 Цар 8:14)10And I will appoint a place for my people Israel and will plant them, so that they may dwell in their own place and be disturbed no more. And violent men shall afflict them no more, as formerly, (4 Цар 21:8; Пс 44:2; Пс 80:8; Пс 89:22; Ер 24:6; Ам 9:15)11from the time that I appointed judges over my people Israel. And I will give you rest from all your enemies. Moreover, the Lord declares to you that the Lord will make you a house. (Изх 1:21; И Н 11:23; Съд 2:14; 1 Цар 2:35; 1 Цар 12:9; 2 Цар 7:1; 2 Цар 7:27; 3 Цар 11:38)12When your days are fulfilled and you lie down with your fathers, I will raise up your offspring after you, who shall come from your body, and I will establish his kingdom. (Вт 31:16; 3 Цар 1:21; 3 Цар 2:1; 3 Цар 2:10; 3 Цар 8:20; Пс 132:11; Д А 13:36)13He shall build a house for my name, and I will establish the throne of his kingdom forever. (2 Цар 7:16; 3 Цар 5:5; 3 Цар 6:12; 3 Цар 8:19; 1 Лет 22:10; 1 Лет 28:6; Пс 89:4; Пс 89:29; Пс 89:36)14I will be to him a father, and he shall be to me a son. When he commits iniquity, I will discipline him with the rod of men, with the stripes of the sons of men, (Пс 89:26; Пс 89:32; Евр 1:5)15but my steadfast love will not depart from him, as I took it from Saul, whom I put away from before you. (1 Цар 15:23; 1 Цар 15:28; 2 Цар 7:14; 3 Цар 11:13; 3 Цар 11:34)16And your house and your kingdom shall be made sure forever before me.[3] Your throne shall be established forever.’” (2 Цар 7:13; Пс 89:36; Лк 1:33)17In accordance with all these words, and in accordance with all this vision, Nathan spoke to David.
David’s Prayer of Gratitude
18Then King David went in and sat before the Lord and said, “Who am I, O Lord God, and what is my house, that you have brought me thus far? (Бит 32:10)19And yet this was a small thing in your eyes, O Lord God. You have spoken also of your servant’s house for a great while to come, and this is instruction for mankind, O Lord God! (2 Цар 7:12; 1 Лет 17:17)20And what more can David say to you? For you know your servant, O Lord God! (Пс 139:1)21Because of your promise, and according to your own heart, you have brought about all this greatness, to make your servant know it.22Therefore you are great, O Lord God. For there is none like you, and there is no God besides you, according to all that we have heard with our ears. (Изх 15:11; Вт 3:24; 1 Лет 16:25; 2 Лет 2:5; Пс 86:8; Пс 89:6; Пс 89:8; Ис 45:5; Ер 10:6)23And who is like your people Israel, the one nation on earth whom God went to redeem to be his people, making himself a name and doing for them[4] great and awesome things by driving out before your people,[5] whom you redeemed for yourself from Egypt, a nation and its gods? (Вт 4:7; Вт 4:34; Вт 9:26; Вт 10:21; Вт 33:29; Неем 1:10; Пс 147:20)24And you established for yourself your people Israel to be your people forever. And you, O Lord, became their God. (Вт 26:18; 2 Цар 7:13; 2 Цар 7:16; 2 Цар 7:26)25And now, O Lord God, confirm forever the word that you have spoken concerning your servant and concerning his house, and do as you have spoken.26And your name will be magnified forever, saying, ‘The Lord of hosts is God over Israel,’ and the house of your servant David will be established before you.27For you, O Lord of hosts, the God of Israel, have made this revelation to your servant, saying, ‘I will build you a house.’ Therefore your servant has found courage to pray this prayer to you.28And now, O Lord God, you are God, and your words are true, and you have promised this good thing to your servant. (Йн 17:17)29Now therefore may it please you to bless the house of your servant, so that it may continue forever before you. For you, O Lord God, have spoken, and with your blessing shall the house of your servant be blessed forever.” (2 Цар 22:51; Пс 89:28)