1– –; – Тогава всички Израилеви племена дойдоха при Давид в Хеврон и говореха: „Ето ние сме твоя плът и кости. (2 Цар 5:6; 2 Цар 5:11; 2 Цар 5:17; 1 Лет 3:5; 1 Лет 11:1; 1 Лет 11:4; 1 Лет 14:1; 1 Лет 14:8)2И по-напред, когато Саул царуваше над нас, ти беше, който предвождаше в битки воините на Израил и Господ даде пред тебе обещание: „Ти ще ръководиш Моя народ Израил и ти ще бъдеш негов вожд“.“3Тогава всички Израилеви старейшини дойдоха при царя в Хеврон. Цар Давид сключи с тях завет пред Господа в Хеврон. Помазаха Давид за цар над Израил.4Когато се възцари, Давид беше на тридесет години. Той царува четиридесет години.5В Хеврон царува над Юдея седем години и шест месеца, а в Йерусалим царува тридесет и три години над цял Израил и над Юдея. (2 Цар 2:11; 3 Цар 2:11; 1 Лет 3:4; 1 Лет 29:27)6След това царят потегли заедно с воините си към Йерусалим против йевусейците, жители на тази земя. А те казваха на Давид: „Ти няма да влезеш тук; слепи и куци ще те отблъснат“, което означаваше: Давид няма да влезе тук. (И Н 15:63; Съд 1:21; 1 Лет 11:4)7Обаче Давид превзе крепостта Сион и тя стана Давидов град.8И в онзи ден Давид каза: „Всеки, който иска да победи йевусейците, нека поразява с копие и слепи, и куци, които са омразни на Давид.“ Затова се и казва: „Слепи и куци няма да влязат в дома[1].“9След това Давид се засели в тази крепост и и даде името Давидов град. Той построи здания наоколо – от Мило чак навътре до крепостта.10Така Давид преуспяваше и ставаше все по-велик. Господ Бог Вседържител беше с него. (Бит 39:2)11Царят на Тир Хирам изпрати при Давид пратеници, както и кедрови дървета, дърводелци и каменоделци – те съградиха дворец на Давид. (3 Цар 5:15; 1 Лет 14:1)12Давид разбра, че Господ го е утвърдил за цар над Израил и е въздигнал царството му заради Своя народ Израил.13Давид си взе още наложници и жени от Йерусалим, след като дойде от Хеврон.14И на Давид се родиха още синове и дъщери. Ето имената на онези, които му се родиха в Йерусалим: Самус, Совав, Натан и Соломон, (1 Лет 3:5)15Евеар, Елисуа, Нафек и Яфия,16Елисама, Елидае и Елифалет.17Когато филистимците чуха, че Давид е помазан за цар над Израил, те дойдоха, за да пленят Давид. Като чу за това, Давид отиде в крепостта. (1 Лет 14:8)18А филистимците дойдоха и се разположиха в долината Рефаим.19И Давид се допита до Господ: „Да нападна ли филистимците? Ще ги предадеш ли под моя власт?“ И Господ отговори на Давид: „Нападни ги, защото Аз ще предам филистимците под твоя власт.“20Тогава Давид потегли към Ваал-Перацим и там ги победи, като каза: „Господ разби пред очите ми редица врагове, както вода разбива дига.“ Поради това и онова място бе наречено Ваал-Перацим[2]. (Ис 28:21)21Там филистимците изоставиха идолите си, а Давид с войните си ги взе като плячка.22Филистимците пак дойдоха и се разположиха в долината Рефаим.23Когато Давид се допита до Господ, Той му отговори: „Не потегляй срещу тях, а ги заобиколи отзад и ги нападни откъм черниците.24А когато чуеш шум като от стъпки по върховете на черниците, потегли, защото тогава Господ тръгва пред тебе, за да порази филистимската войска.“ (4 Цар 7:6)25Давид постъпи, както Господ му заповяда, и порази филистимците от Гавая чак до Газер.
1Then all the tribes of Israel came to David at Hebron and said, “Behold, we are your bone and flesh. (Бит 29:14; 1 Лет 11:1)2In times past, when Saul was king over us, it was you who led out and brought in Israel. And the Lord said to you, ‘You shall be shepherd of my people Israel, and you shall be prince[1] over Israel.’” (1 Цар 18:13; 2 Цар 7:7; 1 Лет 17:6; Пс 78:71; Мт 2:6)3So all the elders of Israel came to the king at Hebron, and King David made a covenant with them at Hebron before the Lord, and they anointed David king over Israel. (Съд 11:11; 1 Цар 23:18; 2 Цар 3:12; 2 Цар 3:21; 4 Цар 11:17)4David was thirty years old when he began to reign, and he reigned forty years. (3 Цар 2:11; 1 Лет 3:4; 1 Лет 29:27)5At Hebron he reigned over Judah seven years and six months, and at Jerusalem he reigned over all Israel and Judah thirty-three years.[2] (2 Цар 2:11; 2 Цар 5:4)6And the king and his men went to Jerusalem against the Jebusites, the inhabitants of the land, who said to David, “You will not come in here, but the blind and the lame will ward you off”—thinking, “David cannot come in here.” (И Н 15:63; Съд 1:21; Съд 19:11; 1 Лет 11:4)7Nevertheless, David took the stronghold of Zion, that is, the city of David. (2 Цар 6:12; 2 Цар 6:16)8And David said on that day, “Whoever would strike the Jebusites, let him get up the water shaft to attack ‘the lame and the blind,’ who are hated by David’s soul.” Therefore it is said, “The blind and the lame shall not come into the house.”9And David lived in the stronghold and called it the city of David. And David built the city all around from the Millo inward. (2 Цар 5:7; 3 Цар 9:15; 3 Цар 9:24; 3 Цар 11:27; 4 Цар 12:20; 2 Лет 32:5)10And David became greater and greater, for the Lord, the God of hosts, was with him.11And Hiram king of Tyre sent messengers to David, and cedar trees, also carpenters and masons who built David a house. (1 Лет 14:1)12And David knew that the Lord had established him king over Israel, and that he had exalted his kingdom for the sake of his people Israel.13And David took more concubines and wives from Jerusalem, after he came from Hebron, and more sons and daughters were born to David. (1 Лет 3:9)14And these are the names of those who were born to him in Jerusalem: Shammua, Shobab, Nathan, Solomon, (1 Лет 3:5)15Ibhar, Elishua, Nepheg, Japhia,16Elishama, Eliada, and Eliphelet.
David Defeats the Philistines
17When the Philistines heard that David had been anointed king over Israel, all the Philistines went up to search for David. But David heard of it and went down to the stronghold. (1 Цар 22:4; 2 Цар 23:14)18Now the Philistines had come and spread out in the Valley of Rephaim. (И Н 15:8; И Н 17:15; И Н 18:16; 2 Цар 5:22; 2 Цар 23:13)19And David inquired of the Lord, “Shall I go up against the Philistines? Will you give them into my hand?” And the Lord said to David, “Go up, for I will certainly give the Philistines into your hand.” (2 Цар 2:1)20And David came to Baal-perazim, and David defeated them there. And he said, “The Lord has broken through my enemies before me like a breaking flood.” Therefore the name of that place is called Baal-perazim.[3] (Ис 28:21)21And the Philistines left their idols there, and David and his men carried them away.22And the Philistines came up yet again and spread out in the Valley of Rephaim. (2 Цар 5:18)23And when David inquired of the Lord, he said, “You shall not go up; go around to their rear, and come against them opposite the balsam trees. (1 Цар 22:10)24And when you hear the sound of marching in the tops of the balsam trees, then rouse yourself, for then the Lord has gone out before you to strike down the army of the Philistines.” (Съд 4:14; 4 Цар 7:6)25And David did as the Lord commanded him, and struck down the Philistines from Geba to Gezer. (И Н 10:33)