1Наистина не ми[1] е от полза да се хваля, но аз ще премина към видения и откровения от Господа.2Зная един човек – християнин, който преди четиринадесет години – с тяло ли, не зная, без тяло ли, не зная, Бог знае – бе грабнат до третото небе.3И зная, че този човек – дали с тяло, или без тяло, не зная, Бог знае –4беше грабнат и отнесен в рая, и чу неизразими неща, каквито човек не трябва да изговаря.5С такъв човек ще се похваля, а със себе си няма да се хваля освен с немощите си. (2 Кор 11:30)6Ако пък поискам да се хваля, няма да съм безумен, защото ще кажа истината. Но се въздържам, за да не би някой да си помисли за мене нещо повече от това, което вижда или чува от мене.7И за да не се превъзнасям поради премногото откровения, дадено ми беше жило в плътта, ангел на Сатана, който да ме бие по лицето, за да не се превъзнасям.8Заради това аз три пъти молих Господ да го отстрани от мене.9А Той ми рече: „Стига ти Моята благодат, защото силата Ми се проявява напълно в твоята немощ.“ Затова с най-голяма радост ще се похваля по-скоро с немощите си, за да се всели у мене силата на Христос.10Затова се радвам на немощите си, на хулите, скърбите, гоненията, притесненията заради Христос – защото когато съм немощен, тогава съм силен. (Фил 4:13; Кол 1:24)
Грижите на апостол Павел за коринтяните
11Показах се глупав, като се похвалих[2], но вие ме принудихте. Наистина трябваше вие да ме препоръчвате, защото с нищо не съм по-долен от „свръхапостолите“, макар да съм нищо. (2 Кор 11:5)12Белезите на апостол се проявиха на дело пред вас в голямото ми търпение, в чудеса, знамения и изцелявания. (Рим 15:19)13Защото с какво бяхте ощетени спрямо другите църкви освен с това, че самият аз не съм ви обременявал? Простете ми тази вина! (1 Кор 9:18; 2 Кор 11:7)14Ето трети път се готвя да дойда при вас, но няма да ви обременя. Понеже аз търся не вашето богатство, а вас. Наистина, не децата трябва да събират богатство за родителите си, а родителите – за децата. (2 Кор 13:1; Фил 4:17)15Аз на драго сърце ще пожертвам всичко, ще пожертвам дори и себе си за душите ви. Макар че аз ви обичам толкова много, вие ме обичате по-малко.16Добре, аз не ви бях в тежест. Но, казват, бил съм хитрец и с измама съм ви използвал.17Да не би чрез някого от тези, които изпратих при вас, да съм се обогатил от вас?18Аз помолих Тит и изпратих заедно с него и друг брат. Да не би Тит да ви е измамил със средствата? Не се ли отнесохме всички по един и същи начин към вас? Не постъпваме ли еднакво? (2 Кор 8:16)19Пак ли мислите, че се оправдаваме пред вас? Ние говорим пред Бога в името на Христос и всичко това, възлюбени, е за ваше назидание.20Защото се страхувам, като дойда, да не би да ви намеря не такива, каквито желая, а и вие да ме намерите такъв, какъвто не желаете, да не би да има раздори, завист, гняв, караници, клевети, клюкарство, надменност, бъркотии.21Да не би пак, когато дойда, да бъда унизен от своя Бог заради вас и да оплаквам мнозина, които са съгрешили преди това и не са се покаяли за нечистотата, блудството и разпътството, които са вършили? (2 Кор 2:1)
1I must go on boasting. Though there is nothing to be gained by it, I will go on to visions and revelations of the Lord. (Гал 1:12; Гал 2:2; Еф 3:3)2I know a man in Christ who fourteen years ago was caught up to the third heaven—whether in the body or out of the body I do not know, God knows. (Пс 148:4; Ез 8:3; Д А 8:39; 2 Кор 5:17; 2 Кор 11:11; 2 Кор 12:3; 1 Сол 4:17; Отк 12:5)3And I know that this man was caught up into paradise—whether in the body or out of the body I do not know, God knows— (Бит 2:8; Лк 23:43; 2 Кор 12:2; Отк 2:7)4and he heard things that cannot be told, which man may not utter.5On behalf of this man I will boast, but on my own behalf I will not boast, except of my weaknesses— (1 Кор 2:3)6though if I should wish to boast, I would not be a fool, for I would be speaking the truth; but I refrain from it, so that no one may think more of me than he sees in me or hears from me. (2 Кор 5:13; 2 Кор 11:16; 2 Кор 12:11)7So to keep me from becoming conceited because of the surpassing greatness of the revelations,[1] a thorn was given me in the flesh, a messenger of Satan to harass me, to keep me from becoming conceited. (Чис 33:55; Ез 28:24; Лк 13:16; 1 Кор 5:5; 2 Кор 10:10)8Three times I pleaded with the Lord about this, that it should leave me. (Мт 26:44)9But he said to me, “My grace is sufficient for you, for my power is made perfect in weakness.” Therefore I will boast all the more gladly of my weaknesses, so that the power of Christ may rest upon me. (Ис 40:29; Ис 43:2; 1 Кор 2:5; Фил 4:13)10For the sake of Christ, then, I am content with weaknesses, insults, hardships, persecutions, and calamities. For when I am weak, then I am strong. (Мт 5:11; Рим 5:3; 2 Кор 5:15; 2 Кор 13:4)
Concern for the Corinthian Church
11I have been a fool! You forced me to it, for I ought to have been commended by you. For I was not at all inferior to these super-apostles, even though I am nothing. (1 Кор 3:7; 1 Кор 15:9; 1 Кор 15:10; 2 Кор 11:5; 2 Кор 12:6)12The signs of a true apostle were performed among you with utmost patience, with signs and wonders and mighty works. (Рим 15:19; 1 Кор 9:1; 2 Кор 6:4)13For in what were you less favored than the rest of the churches, except that I myself did not burden you? Forgive me this wrong! (Д А 20:33; 1 Кор 9:12)14Here for the third time I am ready to come to you. And I will not be a burden, for I seek not what is yours but you. For children are not obligated to save up for their parents, but parents for their children. (Пр 19:14; Ез 34:2; 1 Кор 4:14; 1 Кор 10:24; 1 Кор 10:33; 2 Кор 1:15; 2 Кор 13:1; 2 Кор 13:2)15I will most gladly spend and be spent for your souls. If I love you more, am I to be loved less? (2 Кор 1:6; 2 Кор 6:11; Фил 2:17; Кол 1:24; 1 Сол 2:8; 2 Тим 2:10)16But granting that I myself did not burden you, I was crafty, you say, and got the better of you by deceit. (2 Кор 11:9)17Did I take advantage of you through any of those whom I sent to you? (2 Кор 9:5)18I urged Titus to go, and sent the brother with him. Did Titus take advantage of you? Did we not act in the same spirit? Did we not take the same steps? (2 Кор 8:6; 2 Кор 8:18)19Have you been thinking all along that we have been defending ourselves to you? It is in the sight of God that we have been speaking in Christ, and all for your upbuilding, beloved. (Рим 1:9; Рим 9:1; 1 Кор 14:26)20For I fear that perhaps when I come I may find you not as I wish, and that you may find me not as you wish—that perhaps there may be quarreling, jealousy, anger, hostility, slander, gossip, conceit, and disorder. (1 Кор 4:21; 2 Кор 2:1)21I fear that when I come again my God may humble me before you, and I may have to mourn over many of those who sinned earlier and have not repented of the impurity, sexual immorality, and sensuality that they have practiced. (1 Кор 5:1; 1 Кор 6:18; 2 Кор 13:2; Отк 2:21)