1Павел, апостол на Иисус Христос по воля Божия, и брат Тимотей – до Божията църква в Коринт, както и до всички вярващи из цяла Ахая: (Д А 16:1; Д А 18:1)2благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос.
Благодарност към Бога
3Да бъде благословен Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос, Отец на милостта и Бог на всяка утеха, (Еф 1:3; 1 Пет 1:3)4Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме онези, които понасят различни мъки, с утехата, с която самите ние сме утешавани от Бога.5Защото, както Христовите страдания изобилно споделяме, така чрез Христос изобилно участваме в утехата.6Ако все пак понасяме мъки, това е заради вашата утеха и заради спасението ви, което се осъществява чрез понасяне на същите страдания, които търпим и ние, и надеждата ни за вас е сигурна. Ако пък се утешаваме, то е заради вашата утеха и спасение,7понеже знаем, че както споделяте в страданията, така ще участвате и в утехата.8Искаме също да знаете, братя, за нашата мъка, която ни сполетя в Мала Азия, защото се измъчихме прекалено много – свръх силите ни, така че и животът ни беше застрашен. (Д А 20:18; 1 Кор 15:32)9Но за себе си сами бяхме приели смъртната присъда, за да не се надяваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите. (Рим 4:17)10Той ни спаси от такава смърт и винаги ни спасява. На Него се уповаваме, че и занапред ще ни спасява,11като ни съдействате и вие с вашите молитви, та много хора да отдадат голяма благодарност на Бога за дареното ни спасение. (2 Кор 4:15; Фил 1:19)
Отлагане на посещението в Коринт
12А ние ще се похвалим тъкмо със свидетелството на нашата съвест, че общувахме със света и още повече с вас с прямота и искреност, които дава Бог, не с човешка мъдрост, а с Божията благодат.13Не ви пишем нещо друго освен онова, което разбирате, когато четете. И се надявам, че ще го разберете напълно,14както сте ни разбрали донякъде, че вие можете да се гордеете с нас, а също и ние – с вас, в деня на Господ Иисус. (Фил 2:16; 1 Сол 2:19)15С тази убеденост исках и по-рано да дойда при вас, за да ви бъда още веднъж полезен.16От вас щях да замина в Македония и от Македония пак щях да дойда при вас, за да ми помогнете при пътуването за Юдея. (Д А 19:21; 1 Кор 16:5)17Нима, като желаех това, бях лековерен? Или мисленето ми беше човешко, така че да смесвам „да, да“ с „не, не“? (Мт 5:37)18Бог ми е свидетел, че нашите думи към вас не са били и „да“, и „не“.19Понеже Божият Син Иисус Христос, Когото проповядвахме сред вас ние – аз, Силван и Тимотей, не беше и „да“, и „не“, а само „да“. (Д А 18:5)20Защото в Него се изпълниха всички Божии обещания. Затова и ние казваме чрез Него „амин“ за слава на Бога.21А Бог е Този, Който ни утвърждава заедно с вас в името на Христос[1], като ни помаза (1 Йн 2:27)22и ни даде в сърцата печата и залога на Духа. (2 Кор 5:5; Еф 1:13)23Аз призовавам Бога за свидетел на своята душа: не съм дошъл още в Коринт, защото ви щадя. (Рим 1:9; 2 Кор 13:2)24Ние не сме властници над вярата ви, а само допринасяме за вашата радост, защото сте непоколебими във вярата.
3Blessed be the God and Father of our Lord Jesus Christ, the Father of mercies and God of all comfort, (Рим 15:5; Рим 15:6; Еф 1:3; 1 Пет 1:3)4who comforts us in all our affliction, so that we may be able to comfort those who are in any affliction, with the comfort with which we ourselves are comforted by God. (Ис 51:12; Ис 66:13)5For as we share abundantly in Christ’s sufferings, so through Christ we share abundantly in comfort too.[1] (2 Кор 4:10; Фил 3:10; Кол 1:24)6If we are afflicted, it is for your comfort and salvation; and if we are comforted, it is for your comfort, which you experience when you patiently endure the same sufferings that we suffer. (2 Кор 4:15; 2 Кор 12:15; Еф 3:13; 2 Тим 2:10)7Our hope for you is unshaken, for we know that as you share in our sufferings, you will also share in our comfort. (Рим 8:17)8For we do not want you to be unaware, brothers,[2] of the affliction we experienced in Asia. For we were so utterly burdened beyond our strength that we despaired of life itself. (Д А 19:23; 1 Кор 15:32)9Indeed, we felt that we had received the sentence of death. But that was to make us rely not on ourselves but on God who raises the dead. (Пс 2:12; Пс 25:2; Пс 26:1; Лк 18:9; 2 Кор 4:14)10He delivered us from such a deadly peril, and he will deliver us. On him we have set our hope that he will deliver us again. (Рим 15:31; 1 Тим 4:10)11You also must help us by prayer, so that many will give thanks on our behalf for the blessing granted us through the prayers of many. (Д А 12:5; Рим 15:30; 2 Кор 4:15; 2 Кор 9:11; Фил 1:19; Флм 1:22)
Paul’s Change of Plans
12For our boast is this, the testimony of our conscience, that we behaved in the world with simplicity[3] and godly sincerity, not by earthly wisdom but by the grace of God, and supremely so toward you. (Д А 23:1; 1 Кор 2:4; 1 Кор 2:13; 2 Кор 2:17; 2 Кор 4:2; 1 Сол 2:10)13For we are not writing to you anything other than what you read and understand and I hope you will fully understand—14just as you did partially understand us—that on the day of our Lord Jesus you will boast of us as we will boast of you. (1 Кор 1:8; 1 Кор 9:15; 2 Кор 2:5; 2 Кор 5:12; 2 Кор 9:3; Фил 2:16; Фил 4:1; 1 Сол 2:19)15Because I was sure of this, I wanted to come to you first, so that you might have a second experience of grace. (Д А 18:1; Рим 1:11; 1 Кор 4:19)16I wanted to visit you on my way to Macedonia, and to come back to you from Macedonia and have you send me on my way to Judea. (Д А 19:21; 1 Кор 16:5)17Was I vacillating when I wanted to do this? Do I make my plans according to the flesh, ready to say “Yes, yes” and “No, no” at the same time? (2 Кор 10:2)18As surely as God is faithful, our word to you has not been Yes and No. (1 Кор 1:9; 2 Кор 2:17)19For the Son of God, Jesus Christ, whom we proclaimed among you, Silvanus and Timothy and I, was not Yes and No, but in him it is always Yes. (Мт 14:33; Д А 15:22; Евр 13:8)20For all the promises of God find their Yes in him. That is why it is through him that we utter our Amen to God for his glory. (Рим 15:8; 1 Кор 14:16; Евр 10:23; Отк 3:14)21And it is God who establishes us with you in Christ, and has anointed us, (1 Йн 2:20; 1 Йн 2:27)22and who has also put his seal on us and given us his Spirit in our hearts as a guarantee.[4] (Рим 8:16; 2 Кор 5:5; Еф 1:13; Еф 1:14; Еф 4:30)23But I call God to witness against me—it was to spare you that I refrained from coming again to Corinth. (Рим 1:9; 1 Кор 4:21; 2 Кор 2:1; 2 Кор 2:3; Гал 1:20)24Not that we lord it over your faith, but we work with you for your joy, for you stand firm in your faith. (Мт 23:8; Рим 11:20; 1 Кор 15:1; 2 Кор 4:5; 1 Пет 5:3)