1Давид избяга, спаси се, отиде при Самуил в Рама и му съобщи всичко, което Саул извърши с него. Той и Самуил тръгнаха и се установиха в Нават. (1 Цар 23:19; 1 Цар 24:1; Пс 54:2)2Тогава Саул стана, спусна се в пустинята Зиф, за да търси Давид в пустинята, и с него бяха три хиляди отбрани мъже от Израил.3И Саул се разположи на лагер на хълма Хахил по пътя срещу Йесимон. Но Давид се намираше в пустинята и видя, че Саул идва след него в пустинята.4Тогава Давид изпрати съгледвачи и се увери, че Саул е пристигнал[1].5Давид стана[2] и отиде на мястото, където Саул лагеруваше. И Давид видя мястото, на което спяха Саул и военачалникът му Авенир, син на Нир. Саул спеше в средата на лагера, а войниците се бяха разположили край него наоколо.6Тогава Давид се обърна и попита хета Ахимелех и Авеса, сина на Саруя, брат на Йоав: „Кой ще дойде с мене при Саул в лагера?“ Авеса отговори: „Аз ще дойда с тебе.“ (1 Лет 2:16)7Давид отиде с Авеса при хората на Саул през нощта. И ето Саул спи в средата и копието му е забито в земята при главата му, а Авенир и хората спят около него.8Тогава Авеса каза на Давид: „Днес Бог предаде твоя враг в ръцете ти. Затова сега остави ме, ще го прикова в земята с един удар на копието. Няма нужда от втори!“9Но Давид каза на Авеса: „Не го убивай! Защото кой, който е вдигнал ръката си срещу помазаник, ще остане ненаказан?“ (1 Цар 24:7)10Давид каза още: „Жив е Господ! Нека Господ го порази. Или неговият ден ще дойде и той ще умре, или ще отиде на война и ще загине. А на мене да не ми дава Господ да вдигна ръка срещу помазаника на Господа.11Така че сега вземи копието му, което е при главата му, и стомната с вода и да си вървим!“12Така Давид взе копието и стомната с вода при главата на Саул и си отидоха. И никой не видя, и никой не узна, и никой не се събуди, а всички спяха, понеже Господ спусна дълбок сън върху тях.13Тогава Давид премина на отсрещната страна и застана на върха на планината надалеч, а между тях имаше голямо разстояние.14И Давид викна към хората и към Авенир, син на Нир, казвайки: „Авенире, обади се.“ Тогава Авенир отговори: „Кой си ти, който викаш към мене?“15Давид отвърна на Авенир: „Не си ли ти мъжът, на когото няма равен в Израил? А защо не пазиш господаря си, царя? В лагера дойде един човек да погуби царя, твоя господар.16Това, което направи, не е добро. Жив е Господ! Вие заслужавате смърт, понеже не опазихте господаря си, помазаника на Господа. А сега, виж къде са копието на царя и стомната с вода, които бяха при главата му?“17Тогава Саул позна гласа на Давид и попита: „Това не е ли твоят глас, сине мой Давид?“ А Давид отвърна: „Моят глас е, господарю мой, царю.“18И запита още: „Защо господарят ми преследва своя слуга? Какво сторих и какво зло намери у мене?19А сега моят господар, царят, нека изслуша думите на своя слуга: ако Господ те е подбудил против мене, нека това Му бъде благоуханна жертва. Ако пък подбудители са били човешките синове, проклети да са пред Господа, понеже ме прогониха, така че сега нямам дял в наследството на Господа, казвайки: „Иди да служиш на други богове!“20И сега нека моята кръв да не се пролее на земята пред Господа, защото израилският цар е потеглил да търси една бълха, както се тича след яребица по планините.“21А Саул каза: „Съгреших. Върни се, Давиде, сине мой, защото няма вече да ти сторя зло, понеже днес моят живот беше скъп в очите ти. Ето безумно постъпвах и твърде много съгреших.“22Тогава Давид отговори: „Ето копието на царя. Нека дойде един от слугите и да го вземе.23И нека Господ да въздаде на всеки според справедливостта му и според верността му, защото днес Господ те предаде в ръцете ми, но не исках да вдигна ръка върху помазаника на Господа.24И нека както днес твоят живот беше скъпоценен в моите очи, така да се цени и моят живот в очите на Господа и Той да ме защити и да ме избави от всяка беда.“25Тогава Саул каза на Давид: „Благословен да си ти, сине мой Давид. Ти сигурно ще извършиш, каквото си предприел, и ще победиш непременно.“ И Давид потегли по своя път, а Саул се върна на постоянното си място. (1 Цар 24:21)
1Then the Ziphites came to Saul at Gibeah, saying, “Is not David hiding himself on the hill of Hachilah, which is on the east of Jeshimon?” (1 Цар 23:19)2So Saul arose and went down to the wilderness of Ziph with three thousand chosen men of Israel to seek David in the wilderness of Ziph. (1 Цар 23:14; 1 Цар 24:2)3And Saul encamped on the hill of Hachilah, which is beside the road on the east of Jeshimon. But David remained in the wilderness. When he saw that Saul came after him into the wilderness,4David sent out spies and learned that Saul had indeed come.5Then David rose and came to the place where Saul had encamped. And David saw the place where Saul lay, with Abner the son of Ner, the commander of his army. Saul was lying within the encampment, while the army was encamped around him. (1 Цар 14:50; 1 Цар 17:20; 1 Цар 17:55; 2 Цар 2:8)6Then David said to Ahimelech the Hittite, and to Joab’s brother Abishai the son of Zeruiah, “Who will go down with me into the camp to Saul?” And Abishai said, “I will go down with you.” (Съд 7:9; 2 Цар 2:18; 2 Цар 3:39; 2 Цар 16:10; 2 Цар 19:22; 1 Лет 2:16)7So David and Abishai went to the army by night. And there lay Saul sleeping within the encampment, with his spear stuck in the ground at his head, and Abner and the army lay around him. (1 Цар 26:5; 1 Цар 26:11; 1 Цар 26:16)8Then Abishai said to David, “God has given your enemy into your hand this day. Now please let me pin him to the earth with one stroke of the spear, and I will not strike him twice.” (1 Цар 24:4; 1 Цар 24:18)9But David said to Abishai, “Do not destroy him, for who can put out his hand against the Lord’s anointed and be guiltless?” (1 Цар 24:6; 1 Цар 24:10; 1 Цар 26:11; 1 Цар 26:16; 1 Цар 26:23; 2 Цар 1:16)10And David said, “As the Lord lives, the Lord will strike him, or his day will come to die, or he will go down into battle and perish. (Бит 47:29; Вт 31:14; Рут 3:13; 1 Цар 25:38; 1 Цар 31:6)11The Lord forbid that I should put out my hand against the Lord’s anointed. But take now the spear that is at his head and the jar of water, and let us go.” (1 Цар 24:6; 1 Цар 26:7; 1 Цар 26:16)12So David took the spear and the jar of water from Saul’s head, and they went away. No man saw it or knew it, nor did any awake, for they were all asleep, because a deep sleep from the Lord had fallen upon them. (Бит 2:21; Бит 15:12)13Then David went over to the other side and stood far off on the top of the hill, with a great space between them.14And David called to the army, and to Abner the son of Ner, saying, “Will you not answer, Abner?” Then Abner answered, “Who are you who calls to the king?”15And David said to Abner, “Are you not a man? Who is like you in Israel? Why then have you not kept watch over your lord the king? For one of the people came in to destroy the king your lord.16This thing that you have done is not good. As the Lord lives, you deserve to die, because you have not kept watch over your lord, the Lord’s anointed. And now see where the king’s spear is and the jar of water that was at his head.” (Рут 3:13; 1 Цар 26:7; 1 Цар 26:11)17Saul recognized David’s voice and said, “Is this your voice, my son David?” And David said, “It is my voice, my lord, O king.” (1 Цар 24:16)18And he said, “Why does my lord pursue after his servant? For what have I done? What evil is on my hands? (1 Цар 24:9; 1 Цар 24:11)19Now therefore let my lord the king hear the words of his servant. If it is the Lord who has stirred you up against me, may he accept an offering, but if it is men, may they be cursed before the Lord, for they have driven me out this day that I should have no share in the heritage of the Lord, saying, ‘Go, serve other gods.’ (2 Цар 14:16; 2 Цар 20:19; 2 Цар 21:3; Пс 120:5)20Now therefore, let not my blood fall to the earth away from the presence of the Lord, for the king of Israel has come out to seek a single flea like one who hunts a partridge in the mountains.” (1 Цар 24:14)21Then Saul said, “I have sinned. Return, my son David, for I will no more do you harm, because my life was precious in your eyes this day. Behold, I have acted foolishly, and have made a great mistake.” (1 Цар 15:24; 1 Цар 24:17)22And David answered and said, “Here is the spear, O king! Let one of the young men come over and take it.23The Lord rewards every man for his righteousness and his faithfulness, for the Lord gave you into my hand today, and I would not put out my hand against the Lord’s anointed. (Пс 7:8; Пс 18:20)24Behold, as your life was precious this day in my sight, so may my life be precious in the sight of the Lord, and may he deliver me out of all tribulation.”25Then Saul said to David, “Blessed be you, my son David! You will do many things and will succeed in them.” So David went his way, and Saul returned to his place. (Бит 32:28)