1Тогава умря Самуил. Всички израилтяни се събраха, оплакаха го и го погребаха в къщата му в Рама. А Давид стана и слезе към пустинята Фаран. (1 Цар 28:3)2В Маон имаше един човек, а имотът му беше на Кармил. Той беше много богат и имаше три хиляди овце и хиляда кози. Той стрижеше овцете си в Кармил.3Името на този мъж беше Навал, а името на жена му – Авигея. Жената беше умна и красива, а мъжът – суров и зъл. Той беше от рода на Халев.4Когато Давид чу в пустинята, че Навал стриже овцете си,5той изпрати десет слуги и им каза: „Качете се на Кармил, идете при Навал, поздравете го от мое име6и му кажете така: „Мир на тебе, мир на дома ти, мир и на всичко, което имаш!7Сега чух, че имаш стригачи при тебе. Когато твоите пастири бяха с нас в пустинята, не ги обиждахме и нищо у тях не се загуби през цялото време, докато бяха на Кармил.8Попитай слугите си и нека да ти кажат. Затова нека слугите ми намерят благоволение в очите ти, защото идваме в подходящ ден. Дай, прочее, на слугите си и на сина си Давид каквото свое намериш подръка.“9Давидовите слуги отидоха, изрекоха пред Навал всички тези думи от името на Давид и замълчаха.10Навал отговори на Давидовите слуги: „Кой е Давид? И кой е Йесеевият син? Много станаха днес робите, които бягат от господарите си.11Нима да взема хляба си, водата си[1] и месото си, което приготвих за стригачите на овцете си, и да ги дам на хора, които не зная откъде са?“12Тогава слугите на Давид си отидоха. Когато се върнаха, съобщиха му всички тези думи.13Тогава Давид заповяда на хората си: „Препашете всеки меча си!“ И всички препасаха мечовете си, и сам Давид препаса меча си. Тогава тръгнаха около четиристотин мъже, а двеста останаха при обоза.14Но един от слугите каза на Авигея, жената на Навал: „Ето Давид изпрати от пустинята пратеници да поздравят господаря ни, но той ги отблъсна.15А тези хора са твърде добри към нас, не ни обиждат и нищо не се загуби у нас през цялото време, докато се движехме с тях, когато бяхме на полето.16Те бяха за нас защитна стена и денем, и нощем, докато бяхме наблизо до тях и пасяхме стадата.17А сега помисли и виж какво можеш да направиш, понеже беда заплашва господаря ни и целия му дом. А той е зъл и не може да се говори с него.“18Тогава Авигея набързо взе двеста хляба, два меха с вино и пет сготвени овце, пет мери жито, сто грозда сухо грозде и двеста низи смокини, натовари ги на магарета19и рече на слугите си: „Тръгвайте пред мене! Ето аз ще вървя след вас.“ А на мъжа си Навал не каза нищо.20А когато се спускаше по склона на планината, яздейки магарето си, ето Давид и хората му дойдоха срещу нея и тя ги срещна.21Давид си каза: „Напразно пазех всичко, което принадлежеше на този мъж в пустинята. Нищо от това, което беше негово, не се изгуби. Но той ми отплаща със зло за доброто.22Нека Бог стори това на враговете на Давид и дори повече да прибави, ако утре до разсъмване оставя живо и едно мъжко същество от всичко, което е на Навал.“23Когато Авигея видя Давид, бързо слезе от магарето, падна по лице пред Давид и се поклони до земята.24Когато падна пред краката му, тя каза: „Нека да е върху мене вината, господарю мой. Нека твоята слугиня говори пред тебе и изслушай нейните думи.25Нека моят господар не обръща внимание на този зъл Навал, понеже каквото е името му, такъв е и той. Навал[2] е името му и неговото безумие е с него. А аз, слугинята ти, не видях твоите слуги, които беше изпратил.26И сега, господарю мой, жив е Господ и жив да си и ти, Господ те въздържа от проливане на кръв и те спаси от отмъщение с твоята ръка, а сега нека твоите врагове и всички, които замислят зло срещу моя господар, да бъдат като Навал.27Ето дара, който слугинята ти донесе на своя господар, за да се раздаде на слугите, които следват моя господар.28Прости вината на твоята слугиня! Господ ще въздигне непременно крепък дома на моя господар, защото моят господар се сражава във войните на Господа. И нека не се намери зло у тебе през целия ти живот.29Ако някой стане да те преследва и търси да отнеме живота ти, нека животът на моя господар бъде на запазеното място на живота при Господа, твоя Бог, а живота на твоите врагове Той да запрати като с прашка.30И когато Господ окаже на моя господар всичкото добро, което му е обещал, и го постави за водач на Израил,31за сърцето на моя господар да няма да бъде упрек, че не е пролял напразно кръв и сам се е опазил от позор. Когато Господ стори на господаря ми това добро, спомни си за слугинята си[3].“32Тогава Давид каза на Авигея: „Благословен е Господ, Бог на Израил, Който те изпрати днес насреща ми.33Благословен да е твоят разум и благословена да си ти, която не ме остави днес да поема кръвна вина върху себе си и спаси ръката ми от самия мене.34Жив е Господ, Бог на Израил, Който ме задържа да не ти сторя зло, но ако не беше побързала и не беше дошла насреща ми, то утре призори нямаше да оставя живо нищо мъжко у Навал.“35Тогава Давид взе от ръцете и това, което му беше донесла, и и каза: „Иди у дома си с мир! Ето послушах гласа ти и те почетох.“36Авигея се върна при Навал. И ето в дома му имаше гощавка като царски пир и сърцето на Навал беше в добро настроение. Той беше твърде пиян. Затова тя не му съобщи нищо до сутринта, нито много, нито малко.37А на сутринта, когато Навал изтрезня, неговата жена му разказа какво се беше случило. Сърцето му примря и той стана като камък.38След десет дни Господ порази Навал и той умря.39Когато Давид чу, че Навал е умрял, каза: „Благословен е Господ, Който въздаде за срама, нанесен ми от Навал, и Който запази Своя служител от зло. Господ обърна злобата на Навал върху неговата глава.“ Тогава Давид изпрати да кажат на Авигея, че иска да я вземе за жена.40И Давидовите служители дойдоха при Авигея на Кармил и и казаха: „Давид ни изпрати при тебе, за да те вземем за негова жена.“41Тя стана и се поклони до земята, казвайки: „Ето слугинята ти е готова да бъде твоя слугиня, за да мие краката на слугите у своя господар.“42Авигея се приготви набързо, възседна магарето си и последвана от пет слугини, тръгна след пратениците на Давид и стана негова жена.43Давид взе и Ахиноама от Йезреел, така че и двете му бяха жени.44А Саул даде дъщеря си Мелхола, Давидовата жена, на Фалтия, син на Лаиш, от Галим. (1 Цар 18:20; 2 Цар 3:13)
1Now Samuel died. And all Israel assembled and mourned for him, and they buried him in his house at Ramah. Then David rose and went down to the wilderness of Paran. (Бит 50:10; Чис 10:12; Чис 20:29; Вт 34:8; 1 Цар 1:19; 1 Цар 28:3; 3 Цар 2:34)2And there was a man in Maon whose business was in Carmel. The man was very rich; he had three thousand sheep and a thousand goats. He was shearing his sheep in Carmel. (Бит 38:13; И Н 15:55; 1 Цар 23:24; 2 Цар 13:23)3Now the name of the man was Nabal, and the name of his wife Abigail. The woman was discerning and beautiful, but the man was harsh and badly behaved; he was a Calebite. (1 Цар 30:14)4David heard in the wilderness that Nabal was shearing his sheep. (1 Цар 25:2)5So David sent ten young men. And David said to the young men, “Go up to Carmel, and go to Nabal and greet him in my name.6And thus you shall greet him: ‘Peace be to you, and peace be to your house, and peace be to all that you have. (1 Лет 12:18; Мт 10:13; Лк 10:5)7I hear that you have shearers. Now your shepherds have been with us, and we did them no harm, and they missed nothing all the time they were in Carmel. (1 Цар 25:15; 1 Цар 25:21)8Ask your young men, and they will tell you. Therefore let my young men find favor in your eyes, for we come on a feast day. Please give whatever you have at hand to your servants and to your son David.’” (Ест 8:17; Ест 9:19; Ест 9:22)9When David’s young men came, they said all this to Nabal in the name of David, and then they waited.10And Nabal answered David’s servants, “Who is David? Who is the son of Jesse? There are many servants these days who are breaking away from their masters. (Съд 9:28; Съд 12:4)11Shall I take my bread and my water and my meat that I have killed for my shearers and give it to men who come from I do not know where?” (Съд 8:6; 1 Цар 22:2)12So David’s young men turned away and came back and told him all this.13And David said to his men, “Every man strap on his sword!” And every man of them strapped on his sword. David also strapped on his sword. And about four hundred men went up after David, while two hundred remained with the baggage. (1 Цар 22:2; 1 Цар 23:13; 1 Цар 27:2; 1 Цар 30:24)14But one of the young men told Abigail, Nabal’s wife, “Behold, David sent messengers out of the wilderness to greet our master, and he railed at them.15Yet the men were very good to us, and we suffered no harm, and we did not miss anything when we were in the fields, as long as we went with them. (1 Цар 25:7; 1 Цар 25:21)16They were a wall to us both by night and by day, all the while we were with them keeping the sheep. (Йов 1:10)17Now therefore know this and consider what you should do, for harm is determined against our master and against all his house, and he is such a worthless man that one cannot speak to him.” (Вт 13:13; 1 Цар 20:7)18Then Abigail made haste and took two hundred loaves and two skins of wine and five sheep already prepared and five seahs[1] of parched grain and a hundred clusters of raisins and two hundred cakes of figs, and laid them on donkeys.19And she said to her young men, “Go on before me; behold, I come after you.” But she did not tell her husband Nabal.20And as she rode on the donkey and came down under cover of the mountain, behold, David and his men came down toward her, and she met them.21Now David had said, “Surely in vain have I guarded all that this fellow has in the wilderness, so that nothing was missed of all that belonged to him, and he has returned me evil for good. (1 Цар 25:7; 1 Цар 25:15; Пс 109:5; Пр 17:13)22God do so to the enemies of David[2] and more also, if by morning I leave so much as one male of all who belong to him.” (Рут 1:17)23When Abigail saw David, she hurried and got down from the donkey and fell before David on her face and bowed to the ground. (Бит 24:64; И Н 15:18; Съд 1:14; Рут 2:10; 1 Цар 25:41)24She fell at his feet and said, “On me alone, my lord, be the guilt. Please let your servant speak in your ears, and hear the words of your servant. (2 Цар 14:9)25Let not my lord regard this worthless fellow, Nabal, for as his name is, so is he. Nabal[3] is his name, and folly is with him. But I your servant did not see the young men of my lord, whom you sent. (1 Цар 25:17)26Now then, my lord, as the Lord lives, and as your soul lives, because the Lord has restrained you from bloodguilt and from saving with your own hand, now then let your enemies and those who seek to do evil to my lord be as Nabal. (Бит 20:6; 1 Цар 20:3; 2 Цар 18:32; Рим 12:19; Евр 10:30)27And now let this present that your servant has brought to my lord be given to the young men who follow my lord. (Бит 33:11; 1 Цар 30:26; 4 Цар 5:15)28Please forgive the trespass of your servant. For the Lord will certainly make my lord a sure house, because my lord is fighting the battles of the Lord, and evil shall not be found in you so long as you live. (1 Цар 2:35; 1 Цар 18:17; 2 Цар 7:11; 2 Цар 7:27; 3 Цар 9:5; 3 Цар 11:38; 1 Лет 17:10; 1 Лет 17:25)29If men rise up to pursue you and to seek your life, the life of my lord shall be bound in the bundle of the living in the care of the Lord your God. And the lives of your enemies he shall sling out as from the hollow of a sling. (Ер 10:18)30And when the Lord has done to my lord according to all the good that he has spoken concerning you and has appointed you prince[4] over Israel,31my lord shall have no cause of grief or pangs of conscience for having shed blood without cause or for my lord working salvation himself. And when the Lord has dealt well with my lord, then remember your servant.” (1 Цар 25:26)32And David said to Abigail, “Blessed be the Lord, the God of Israel, who sent you this day to meet me! (Бит 24:27; Пс 41:13; Пс 72:18; Лк 1:68)33Blessed be your discretion, and blessed be you, who have kept me this day from bloodguilt and from working salvation with my own hand! (1 Цар 25:26)34For as surely as the Lord, the God of Israel, lives, who has restrained me from hurting you, unless you had hurried and come to meet me, truly by morning there had not been left to Nabal so much as one male.” (Рут 3:13; 1 Цар 25:26)35Then David received from her hand what she had brought him. And he said to her, “Go up in peace to your house. See, I have obeyed your voice, and I have granted your petition.” (1 Цар 1:17)36And Abigail came to Nabal, and behold, he was holding a feast in his house, like the feast of a king. And Nabal’s heart was merry within him, for he was very drunk. So she told him nothing at all until the morning light. (1 Цар 22:15; 2 Цар 13:23; 2 Цар 13:28; 3 Цар 21:7)37In the morning, when the wine had gone out of Nabal, his wife told him these things, and his heart died within him, and he became as a stone.38And about ten days later the Lord struck Nabal, and he died. (1 Цар 26:10)39When David heard that Nabal was dead, he said, “Blessed be the Lord who has avenged the insult I received at the hand of Nabal, and has kept back his servant from wrongdoing. The Lord has returned the evil of Nabal on his own head.” Then David sent and spoke to Abigail, to take her as his wife. (1 Цар 24:15; 1 Цар 25:26; 1 Цар 25:32; 1 Цар 25:33; 3 Цар 2:44; Пс 7:16; П П 8:8; Ез 17:19)40When the servants of David came to Abigail at Carmel, they said to her, “David has sent us to you to take you to him as his wife.”41And she rose and bowed with her face to the ground and said, “Behold, your handmaid is a servant to wash the feet of the servants of my lord.” (Рут 2:10)42And Abigail hurried and rose and mounted a donkey, and her five young women attended her. She followed the messengers of David and became his wife.43David also took Ahinoam of Jezreel, and both of them became his wives. (И Н 15:56; 1 Цар 27:3; 1 Цар 30:5; 2 Цар 2:2; 2 Цар 3:2; 1 Лет 3:1)44Saul had given Michal his daughter, David’s wife, to Palti the son of Laish, who was of Gallim.