1 Царе 20 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Съюзът между Йонатан и Давид

1 А Давид побягна от Нават, който е в Рама, отиде при Йонатан и каза: „Какво съм направил? Каква е вината ми и с какво съм съгрешил пред баща ти, че посяга на живота ми?“ (1 Цар 19:1; 1 Цар 19:11) 2 А Йонатан му отвърна: „Пази, Боже! Ти няма да умреш. Ето баща ми не върши нищо голямо или малко, без да ми съобщи. Защо баща ми ще крие това от мене? Това няма да стане.“ 3 Но Давид се кълнеше и казваше: „Твоят баща знае добре, че спечелих твоето благоволение, и си казва: „Нека Йонатан не знае това, за да не се опечали.“ Но както Господ е жив и ти си жив, така има само една крачка между мене и смъртта.“ 4 Тогава Йонатан каза на Давид: „Ще сторя за тебе каквото кажеш.“ 5 А Давид рече на Йонатан: „Ето утре е новолуние и аз трябва да седя на трапезата с царя. Но пусни ме и аз ще се скрия в полето до вечерта на третия ден. 6 Ако твоят баща ме потърси, кажи: „Давид измоли от мене настоятелно да отиде до своя град Витлеем, защото там се принася годишната жертва за целия род.“ 7 Ако той каже: „Добре“, твоят слуга ще има спокойствие. Ако се разгневи много, знай, че е решил нещо лошо за мене. 8 А ти окажи милост към твоя слуга, защото той сключи съюз с тебе пред Господа; а ако има вина у мене, убий ме ти. Защо да ме водиш при твоя баща?“ 9 Но Йонатан каза: „Това няма да ти се случи, защото, ако бях узнал, че баща ми е решил да ти стори зло, не бих ли ти съобщил?“ 10 А Давид каза на Йонатан: „Кой ще ми обади, ако твоят баща ти отговори сърдито?“ 11 Йонатан пък рече на Давид: „Ела да излезем на полето.“ И двамата излязоха на полето. 12 Тогава Йонатан каза на Давид: „Господ, Бог Израилев, е свидетел, че утре или вдругиден ще науча от своя баща и ако е добро за Давид, не пратя ли при тебе и не ти ли съобщя, 13 нека Господ стори на Йонатан това и това. Ако обаче на баща ми се понрави да ти стори зло, ще ти съобщя и ще те пусна. Тогава върви си с мир и нека Господ да бъде с тебе, както е бил с моя баща. 14 Ако все още съм жив, покажи към мене милост от Господа; ако умра, 15 никога не оттегляй милостта си от моя дом дори и когато Господ изтреби до един Давидовите врагове от лицето на земята.“ (2 Цар 9:1; 2 Цар 21:7) 16 Така Йонатан сключи съюз с Давидовия дом, като каза: „Нека Господ отмъщава на враговете на Давид!“ 17 И Йонатан се закле отново на Давид в обичта си към него, понеже го обичаше като себе си. 18 Тогава Йонатан му каза: „Утре е новолуние и ще те потърсят, понеже твоето място ще бъде празно. 19 Затова на третия ден слез и иди на мястото, където се криеше преди, и седни при скалата Азел. 20 Аз пък ще изстрелям три стрели към нея, като че ли стрелям в цел. 21 И ето ще изпратя едно момче и ще му кажа: „Иди, намери стрелите!“ Ако кажа на момчето: „Ето стрелите са зад тебе. Донеси ги!“ – ела при мене, понеже е спокойно, заклевам се в Господа, няма нищо да ти се случи. 22 Но ако кажа на младежа: „Ето стрелите са пред тебе оттатък“, върви, понеже Господ те отпраща. 23 А за това дело, за което говорихме аз и ти, Господ е мой и твой свидетел за вечни времена.“ 24 И Давид се криеше на полето. Настъпи новолунието и царят седна да се храни. 25 Както винаги, царят седна на мястото си до стената. Йонатан беше отсреща, Авенир седна до Саул, а мястото на Давид остана празно. 26 В този ден Саул не каза нищо, понеже си помисли: „Случайност е. Давид е нечист, сигурно не се е очистил.“ 27 На следващия ден, втория от новолунието, мястото на Давид пак остана празно. Затова Саул попита своя син Йонатан: „Защо синът на Йесей не дойде нито вчера, нито днес?“ 28 Йонатан отговори на Саул: „Давид измоли настойчиво от мене да отиде във Витлеем, 29 като казваше: „Пусни ме да отида, понеже имаме жертвоприношение за рода ни в града и моят брат ми нареди. Затова сега, ако съм получил твоето благоволение, нека отида и да се видя с братята си.“ Затова той не дойде на царската трапеза.“ 30 Тогава Саул се разгневи много на Йонатан и му каза: „Недостойни и непокорни сине! Нима не зная, че си избрал сина на Йесей за твой срам и за срам на голотата на майка ти! 31 Защото през всички дни, докато Йесеевият син живее на земята, няма да устоиш нито ти, нито твоята царска власт. А сега изпрати хора и ми го доведи, защото е обречен на смърт.“ 32 Но Йонатан отвърна на баща си и го попита: „Защо трябва да умре? Какво е сторил?“ 33 Тогава Саул хвърли копието по него, за да го убие. И Йонатан разбра, че баща му е решил да убие Давид. 34 И Йонатан стана от трапезата много разгневен и не яде през втория ден на месеца, защото скърбеше за Давид и тъй като неговият баща го посрами. 35 На сутринта Йонатан излезе на полето в уговореното с Давид време и едно момче беше с него. 36 И той каза на момчето: „Тичай, потърси стрелите, които пускам!“ Когато момчето тичаше, той пускаше стрелите си над него. 37 И когато момчето дойде до мястото, към което Йонатан пусна стрелите си, тогава Йонатан извика на момчето и попита: „Не е ли пред тебе стрелата, която пуснах?“ 38 И Йонатан викаше на момчето: „Побързай! Тичай! Не се спирай!“ Момчето вдигна Йонатановата стрела и се върна при господаря си. 39 А момчето не знаеше нищо. Само Йонатан и Давид знаеха уговорката. 40 Тогава Йонатан даде на момчето оръжието си и му каза: „Иди, занеси го в града!“ 41 Когато момчето си отиде, Давид излезе иззад скалата, падна в поклон до земята и се поклони три пъти. И се целунаха един друг и плакаха заедно, но Давид плака повече. 42 И Йонатан каза на Давид: „Иди си с мир, така, както се клехме в името на Господа, казвайки „Господ е мой и твой свидетел, свидетел на моето и твоето потомство за вечни времена“.“

English Standard Version

от Crossway

Jonathan Warns David

1 Then David fled from Naioth in Ramah and came and said before Jonathan, “What have I done? What is my guilt? And what is my sin before your father, that he seeks my life?” (1 Цар 1:19) 2 And he said to him, “Far from it! You shall not die. Behold, my father does nothing either great or small without disclosing it to me. And why should my father hide this from me? It is not so.” 3 But David vowed again, saying, “Your father knows well that I have found favor in your eyes, and he thinks, ‘Do not let Jonathan know this, lest he be grieved.’ But truly, as the Lord lives and as your soul lives, there is but a step between me and death.” (Бит 33:15; Рут 3:13; 1 Цар 1:26; 1 Цар 25:26; 4 Цар 2:2; 4 Цар 2:4; 4 Цар 2:6; 4 Цар 4:30)

Бит 33:15Рут 3:131 Цар 1:261 Цар 25:264 Цар 2:24 Цар 2:44 Цар 2:64 Цар 4:30

4 Then Jonathan said to David, “Whatever you say, I will do for you.” 5 David said to Jonathan, “Behold, tomorrow is the new moon, and I should not fail to sit at table with the king. But let me go, that I may hide myself in the field till the third day at evening. (Чис 10:10; Чис 28:11; 1 Цар 19:2; 1 Цар 20:18)

Чис 10:10Чис 28:111 Цар 19:21 Цар 20:18

6 If your father misses me at all, then say, ‘David earnestly asked leave of me to run to Bethlehem his city, for there is a yearly sacrifice there for all the clan.’ (1 Цар 9:12; 1 Цар 16:4; 1 Цар 20:18)

1 Цар 9:121 Цар 16:41 Цар 20:18

7 If he says, ‘Good!’ it will be well with your servant, but if he is angry, then know that harm is determined by him. (1 Цар 20:33; 1 Цар 25:17; Ест 7:7) 8 Therefore deal kindly with your servant, for you have brought your servant into a covenant of the Lord with you. But if there is guilt in me, kill me yourself, for why should you bring me to your father?” (1 Цар 18:3; 1 Цар 20:16; 1 Цар 20:42; 1 Цар 23:18; 2 Цар 14:32; 2 Цар 21:7)

1 Цар 18:31 Цар 20:161 Цар 20:421 Цар 23:182 Цар 14:322 Цар 21:7

9 And Jonathan said, “Far be it from you! If I knew that it was determined by my father that harm should come to you, would I not tell you?” (1 Цар 20:7) 10 Then David said to Jonathan, “Who will tell me if your father answers you roughly?” 11 And Jonathan said to David, “Come, let us go out into the field.” So they both went out into the field. 12 And Jonathan said to David, “The Lord, the God of Israel, be witness!^[1] When I have sounded out my father, about this time tomorrow, or the third day, behold, if he is well disposed toward David, shall I not then send and disclose it to you? 13 But should it please my father to do you harm, the Lord do so to Jonathan and more also if I do not disclose it to you and send you away, that you may go in safety. May the Lord be with you, as he has been with my father. (И Н 1:5; И Н 1:17; Рут 1:17; 1 Цар 17:37; 3 Цар 1:37; 1 Лет 22:11; 1 Лет 22:16)

И Н 1:5И Н 1:17Рут 1:171 Цар 17:373 Цар 1:371 Лет 22:111 Лет 22:16

14 If I am still alive, show me the steadfast love of the Lord, that I may not die; 15 and do not cut off^[2] your steadfast love from my house forever, when the Lord cuts off every one of the enemies of David from the face of the earth.” (2 Цар 9:1; 2 Цар 9:3; 2 Цар 9:7; 2 Цар 21:7)

2 Цар 9:12 Цар 9:32 Цар 9:72 Цар 21:7

16 And Jonathan made a covenant with the house of David, saying, “May^[3] the Lord take vengeance on David’s enemies.” (И Н 22:23; 1 Цар 25:22) 17 And Jonathan made David swear again by his love for him, for he loved him as he loved his own soul. (1 Цар 18:1; 1 Цар 18:3) 18 Then Jonathan said to him, “Tomorrow is the new moon, and you will be missed, because your seat will be empty. (1 Цар 20:5; 1 Цар 20:6; 1 Цар 20:25; 1 Цар 20:27)

1 Цар 20:51 Цар 20:61 Цар 20:251 Цар 20:27

19 On the third day go down quickly to the place where you hid yourself when the matter was in hand, and remain beside the stone heap.^[4] 20 And I will shoot three arrows to the side of it, as though I shot at a mark. 21 And behold, I will send the boy, saying, ‘Go, find the arrows.’ If I say to the boy, ‘Look, the arrows are on this side of you, take them,’ then you are to come, for, as the Lord lives, it is safe for you and there is no danger. (Рут 3:13; 1 Цар 20:3) 22 But if I say to the youth, ‘Look, the arrows are beyond you,’ then go, for the Lord has sent you away. (1 Цар 20:37) 23 And as for the matter of which you and I have spoken, behold, the Lord is between you and me forever.” (1 Цар 20:14; 1 Цар 20:42) 24 So David hid himself in the field. And when the new moon came, the king sat down to eat food. 25 The king sat on his seat, as at other times, on the seat by the wall. Jonathan sat opposite,^[5] and Abner sat by Saul’s side, but David’s place was empty. (1 Цар 20:18) 26 Yet Saul did not say anything that day, for he thought, “Something has happened to him. He is not clean; surely he is not clean.” (Лев 7:21; Лев 11:24; Лев 15:1) 27 But on the second day, the day after the new moon, David’s place was empty. And Saul said to Jonathan his son, “Why has not the son of Jesse come to the meal, either yesterday or today?” (1 Цар 20:25; 1 Цар 20:34) 28 Jonathan answered Saul, “David earnestly asked leave of me to go to Bethlehem. (1 Цар 20:6) 29 He said, ‘Let me go, for our clan holds a sacrifice in the city, and my brother has commanded me to be there. So now, if I have found favor in your eyes, let me get away and see my brothers.’ For this reason he has not come to the king’s table.” 30 Then Saul’s anger was kindled against Jonathan, and he said to him, “You son of a perverse, rebellious woman, do I not know that you have chosen the son of Jesse to your own shame, and to the shame of your mother’s nakedness? 31 For as long as the son of Jesse lives on the earth, neither you nor your kingdom shall be established. Therefore send and bring him to me, for he shall surely die.” 32 Then Jonathan answered Saul his father, “Why should he be put to death? What has he done?” (1 Цар 19:5) 33 But Saul hurled his spear at him to strike him. So Jonathan knew that his father was determined to put David to death. (1 Цар 18:11; 1 Цар 19:10; 1 Цар 20:7)

1 Цар 18:111 Цар 19:101 Цар 20:7

34 And Jonathan rose from the table in fierce anger and ate no food the second day of the month, for he was grieved for David, because his father had disgraced him. 35 In the morning Jonathan went out into the field to the appointment with David, and with him a little boy. 36 And he said to his boy, “Run and find the arrows that I shoot.” As the boy ran, he shot an arrow beyond him. 37 And when the boy came to the place of the arrow that Jonathan had shot, Jonathan called after the boy and said, “Is not the arrow beyond you?” (1 Цар 20:22) 38 And Jonathan called after the boy, “Hurry! Be quick! Do not stay!” So Jonathan’s boy gathered up the arrows and came to his master. 39 But the boy knew nothing. Only Jonathan and David knew the matter. 40 And Jonathan gave his weapons to his boy and said to him, “Go and carry them to the city.” 41 And as soon as the boy had gone, David rose from beside the stone heap^[6] and fell on his face to the ground and bowed three times. And they kissed one another and wept with one another, David weeping the most. 42 Then Jonathan said to David, “Go in peace, because we have sworn both of us in the name of the Lord, saying, ‘The Lord shall be between me and you, and between my offspring and your offspring, forever.’” And he rose and departed, and Jonathan went into the city.^[7] (1 Цар 1:17; 1 Цар 20:13; 1 Цар 20:15; 1 Цар 20:23)

1 Цар 1:171 Цар 20:131 Цар 20:151 Цар 20:23