1А Саул говореше на сина си Йонатан и на всичките си служители да убият Давид. Но Давид се харесваше много на Сауловия син Йонатан.2И Йонатан съобщи на Давид, казвайки: „Моят баща Саул иска да те убие. Затова пази се утре. Остани на тайно място и се скрий.3Аз пък ще изляза и ще застана до своя баща на нивата, където ще си ти. Ще поговоря на баща си за тебе, ще видя какво е положението и ще ти съобщя.“4Йонатан говори на баща си Саул добро за Давид и му каза: „Да не съгрешава царят спрямо своя слуга Давид, защото той не е съгрешил против тебе, а делата му са твърде полезни за тебе.5Той излага живота си, когато сразява филистимците, и Господ извърши голямо избавление за целия Израил. Ти виждаше това и се радваше. Защо искаш да съгрешиш против невинна кръв и да убиеш Давид?“6Саул послуша гласа на Йонатан и се закле: „Жив е Господ! Давид няма да бъде убит.“7Тогава Йонатан повика Давид и му съобщи всички тези думи. И Йонатан доведе Давид при Саул. И той присъстваше при него, както преди.8Започна се пак война. Давид потегли, сражава се с филистимците и им нанесе голямо поражение. И те побягнаха от него.9Обаче зъл дух, допуснат от Господа, дойде върху Саул, когато седеше в дома си с копие в ръка, а Давид свиреше с ръката си на арфата. (1 Цар 18:10)10И Саул поиска да прикове Давид с копието в стената. Но Давид го отбягна и се спаси в тази нощ.11Саул изпрати пратеници в дома на Давид да го причакат и на сутринта да го убият. Това съобщи на Давид жена му Мелхола и каза: „Ако не се спасиш тази нощ, утре ще бъдеш убит.“ (Пс 59:1)12Тогава Мелхола спусна Давид през прозореца. И той тръгна, избяга и се спаси. (И Н 2:15; 2 Кор 11:33)13А Мелхола взе един домашен идол и го постави в леглото, а при главата му – козя кожа, и го покри с дреха.14Когато Саул изпрати пратениците да доведат Давид, тя каза: „Той е болен.“15Тогава Саул изпрати отново пратеници да видят Давид и каза: „Докарайте ми го с леглото, за да бъде умъртвен!“16Когато пратениците влязоха, и ето в леглото имаше домашен идол и козя кожа под главата му.17Тогава Саул каза на Мелхола: „Защо ме измами така, като остави моя враг да си отиде и да се спаси?“ Мелхола отговори на Саул: „Той ми каза: „Не ме задържай! Ще те убия!“18Давид избяга, спаси се, отиде при Самуил в Рама и му съобщи всичко, което Саул извърши с него. Той и Самуил тръгнаха и се установиха в Нават.19И известиха на Саул, казвайки: „Ето Давид е в Нават в Рама.“20Тогава Саул изпрати пратеници да хванат Давид. Когато те видяха събраните пророци, които пророчестваха, и Самуил да стои начело на тях, Божият Дух слезе върху Сауловите пратеници и те също започнаха да пророчестват.21И съобщиха на Саул и той изпрати други пратеници. Но и те започнаха да пророкуват.22Тогава сам той отиде в Рама. Когато стигна при големия кладенец, който е в Сеф, запита: „Къде са Самуил и Давид?“ Отвърнаха му: „В Нават в Рама.“23И той тръгна към Нават в Рама. И върху него слезе също Божият Дух и той вървеше, като пророкуваше, докато стигна в Нават в Рама.24Съблече и той горните си дрехи и пророкуваше също пред Самуил, и лежа през целия ден и цялата нощ необлечен. Затова казват: „Нима и Саул спада към пророците?“ (1 Цар 10:11)
1And Saul spoke to Jonathan his son and to all his servants, that they should kill David. But Jonathan, Saul’s son, delighted much in David. (1 Цар 18:1)2And Jonathan told David, “Saul my father seeks to kill you. Therefore be on your guard in the morning. Stay in a secret place and hide yourself.3And I will go out and stand beside my father in the field where you are, and I will speak to my father about you. And if I learn anything I will tell you.”4And Jonathan spoke well of David to Saul his father and said to him, “Let not the king sin against his servant David, because he has not sinned against you, and because his deeds have brought good to you. (Бит 42:22)5For he took his life in his hand and he struck down the Philistine, and the Lord worked a great salvation for all Israel. You saw it, and rejoiced. Why then will you sin against innocent blood by killing David without cause?” (Съд 9:17; Съд 12:3; 1 Цар 11:13; 1 Цар 17:49; 1 Цар 28:21; 1 Лет 11:14; Мт 27:4)6And Saul listened to the voice of Jonathan. Saul swore, “As the Lord lives, he shall not be put to death.” (Рут 3:13)7And Jonathan called David, and Jonathan reported to him all these things. And Jonathan brought David to Saul, and he was in his presence as before. (1 Цар 16:21; 1 Цар 18:2; 1 Цар 18:13)8And there was war again. And David went out and fought with the Philistines and struck them with a great blow, so that they fled before him.9Then a harmful spirit from the Lord came upon Saul, as he sat in his house with his spear in his hand. And David was playing the lyre. (1 Цар 16:14; 1 Цар 16:16)10And Saul sought to pin David to the wall with the spear, but he eluded Saul, so that he struck the spear into the wall. And David fled and escaped that night. (1 Цар 18:11; 1 Цар 20:33)11Saul sent messengers to David’s house to watch him, that he might kill him in the morning. But Michal, David’s wife, told him, “If you do not escape with your life tonight, tomorrow you will be killed.”12So Michal let David down through the window, and he fled away and escaped. (И Н 2:15; Д А 9:24; 2 Кор 11:33)13Michal took an image[1] and laid it on the bed and put a pillow of goats’ hair at its head and covered it with the clothes. (Бит 31:19)14And when Saul sent messengers to take David, she said, “He is sick.”15Then Saul sent the messengers to see David, saying, “Bring him up to me in the bed, that I may kill him.”16And when the messengers came in, behold, the image was in the bed, with the pillow of goats’ hair at its head. (1 Цар 19:13)17Saul said to Michal, “Why have you deceived me thus and let my enemy go, so that he has escaped?” And Michal answered Saul, “He said to me, ‘Let me go. Why should I kill you?’” (2 Цар 2:22)18Now David fled and escaped, and he came to Samuel at Ramah and told him all that Saul had done to him. And he and Samuel went and lived at Naioth. (1 Цар 1:19)19And it was told Saul, “Behold, David is at Naioth in Ramah.”20Then Saul sent messengers to take David, and when they saw the company of the prophets prophesying, and Samuel standing as head over them, the Spirit of God came upon the messengers of Saul, and they also prophesied. (Чис 11:25; 1 Цар 10:5; 1 Цар 10:10; Йоил 2:28)21When it was told Saul, he sent other messengers, and they also prophesied. And Saul sent messengers again the third time, and they also prophesied. (1 Цар 19:20)22Then he himself went to Ramah and came to the great well that is in Secu. And he asked, “Where are Samuel and David?” And one said, “Behold, they are at Naioth in Ramah.” (1 Цар 19:18)23And he went there to Naioth in Ramah. And the Spirit of God came upon him also, and as he went he prophesied until he came to Naioth in Ramah. (1 Цар 18:10)24And he too stripped off his clothes, and he too prophesied before Samuel and lay naked all that day and all that night. Thus it is said, “Is Saul also among the prophets?” (1 Цар 10:11; 2 Цар 6:20; Ис 20:2; Мих 1:8)