1Израилтяните отново започнаха да извършват лоши дела пред Господа. Затова Господ ги предаде под властта на мадиамците в продължение на седем години. (1 Цар 13:6)2Когато мадиамците удържаха победа над Израил, израилтяните си правеха убежища в пещери и укрепления в планини.3Щом израилтяните посееха жито, нахлуваха мадиамците заедно с амаликитците и бедуините от изток и нападаха страната.4Те разполагаха стан против тях, опустошаваха полята чак до Газа и не оставяха храна на Израил, нито овца, нито вол, нито осел. (Лев 26:16; Вт 28:31)5Защото те идваха с добитъка си и с шатрите си, многобройни като скакалци; те и камилите им брой нямаха. Така те нахлуха и опустошиха земята.6Поради мадиамците Израил обедня твърде много и затова израилтяните викнаха към Господа за помощ.7Когато израилтяните викнаха към Господа за помощ против мадиамците,8Господ им изпрати пророк, който им каза: „Така говори Господ, Бог Израилев: „Аз ви изведох от Египет, изведох ви от дома на робството.9Избавих ви от властта на египтяните и от властта на тези, които ви потискаха, прогоних ги от вас и ви дадох земята им.10След това ви казах: „Аз съм Господ, вашият Бог; не почитайте боговете на аморейците, в чиято земя живеете.“ Но вие не се вслушахте в гласа Ми.“11Тогава дойде Господен ангел и седна в Офра под дъба, който принадлежеше на Йоас, потомък на Авиезер. Неговият син Гедеон чукаше жито в лин, за да го скрие от мадиамците. (И Н 17:2; Евр 11:32)12Яви му се Господен ангел и му каза: „Господ е с тебе, храбри воине!“ (Лк 1:28)13В отговор Гедеон му възрази: „Господарю мой! Ако Господ е с нас, защо ни постигна всичко това? Къде са всичките Му чудеса, за които са ни разказвали нашите бащи с думите: „Господ ни изведе от Египет?“ Сега Господ ни изостави и ни предаде под властта на мадиамците.“14Тогава Господ се обърна към него и каза: „Иди с тази своя сила и спаси Израил от властта на мадиамците. Да, Аз те изпращам!“ (Изх 3:10)15Гедеон Му се възпротиви с думите: „Как ще спася Израил? Ето родът ми е най-беден сред Манасиевото племе и аз съм най-малък в бащиния си дом.“16Господ го увери: „Аз ще бъда с тебе и ти ще поразиш мадиамците, като да са един човек.“17Гедеон настоя пред Него: „Ако съм придобил Твоето благоволение, дай ми личба, за да зная кой си Ти, Който говориш с мене. (Изх 4:1)18Не си отивай оттук, докато не дойда при Тебе – искам да донеса дара си и да го предложа пред Тебе.“ Ангелът каза: „Аз ще остана тук, докато ти се върнеш.“19Гедеон отиде в къщата си и приготви козле и погачи от една ефа брашно; месото сложи в кошница, а бульона – в гърне, изнесе ги при Него под дъба и ги постави пред Него.20И Божият ангел му каза: „Вземи месото и погачите и ги постави на този камък, а бульона излей.“ Той така и направи.21Тогава Господният ангел простря върха на жезъла, който беше в ръката му, и се докосна до месото и погачите; от камъка излезе огън и изгори месото и погачата. След това Господният ангел изчезна. (Лев 9:24; 3 Цар 18:38; 1 Лет 21:26; 2 Лет 7:1)22Като видя Гедеон, че това беше Господен ангел, възкликна: „Горко ми, Владико Господи! Защото видях лице в лице Господния ангел.“23Господ му отговори: „Мир на тебе! Не се бой, няма да умреш.“ (Бит 32:31)24И Гедеон издигна там жертвеник на Господа и го нарече „Господ е мир“. Той стои и до днес в Офра, в областта на рода на Авиезер.25През същата нощ Господ му каза: „Вземи едно теле от бащиното си стадо, както и друго, седемгодишно теле, и разруши жертвеника на Ваал, който принадлежи на баща ти, отсечи свещеното дърво до него.26На върха на тази скала издигни, както се полага, жертвеник на своя Господ Бог. После вземи второто теле и го принеси за всеизгаряне върху цепениците от свещеното дърво, което вече си отсякъл.“27Гедеон взе десет мъже, свои слуги, и изпълни това, което му заповяда Господ. Но понеже се боеше от домашните на баща си и от градските жители да направи това денем, направи го нощем.28Когато сутринта градските жители станаха, ето жертвеникът на Ваал беше разрушен, свещеното дърво до него отсечено и второто теле принесено за всеизгаряне върху новопостроения жертвеник.29И си казаха един на друг: „Кой е извършил това?“ Търсиха, разпитваха и казаха: „Йоасовият син Гедеон го е извършил.“30Тогава градските жители казаха на Йоас: „Изведи сина си. Той трябва да бъде предаден на смърт, защото е разрушил жертвеника на Ваал и е отсякъл свещеното дърво до него.“31Йоас каза на всички, които заплашително го бяха заобиколили: „Вие ли ще се застъпвате за Ваал, вие ли ще го защитавате? Който се застъпи за него, ще бъде предаден на смърт още тази сутрин. Ако той е бог, нека сам се застъпи за себе си, тъй като е разрушен неговият собствен жертвеник.“ (3 Цар 18:27)32От този ден започнаха да наричат Гедеон Йероваал, което означава „Нека Ваал сам се съди с него“, тъй като е разрушен неговият собствен жертвеник.33Тогава всички мадиамци и амаликитци, както и бедуините от Изток, се събраха заедно, преминаха Йордан и се разположиха на стан в долината Йезреел.34И ето Господният Дух въздейства мощно над Гедеон. Той засвири с тръба и родът на Авиезер се събра да го последва.35След това изпрати пратеници до цялото Манасиево племе, та и то се отзова да го последва. Също така изпрати пратеници до племената на Асир, Завулон и Нефталим – и те също дойдоха, за да ги посрещнат. (Съд 7:23)36Гедеон каза на Бога: „Ако спасиш Израил чрез моята ръка, както Ти обеща, (Съд 6:17)37то ето – ще простра тук на мястото за вършеене руно вълна: ако падне роса само на руното, а по цялата земя бъде сухо, ще разбера, че Ти чрез мене ще спасиш Израил, както Сам обеща.“38Така и стана: като се събуди рано сутринта, той изстиска руното и от руното изтече цяла купа вода.39Гедеон отново се помоли на Бога: „Не се гневи против мене, ако отново направя опит с руното вълна: нека бъде сухо само руното, а по цялата земя да има роса.“40Същото извърши Бог през онази нощ: само руното беше сухо, а по цялата земя падна роса.
1The people of Israel did what was evil in the sight of the Lord, and the Lord gave them into the hand of Midian seven years. (Бит 25:2; Чис 25:17; Съд 2:19; Ав 3:7)2And the hand of Midian overpowered Israel, and because of Midian the people of Israel made for themselves the dens that are in the mountains and the caves and the strongholds. (1 Цар 13:6; Евр 11:38)3For whenever the Israelites planted crops, the Midianites and the Amalekites and the people of the East would come up against them. (Бит 29:1; Съд 3:13; Съд 6:33; Съд 7:12; Съд 8:10; 3 Цар 4:30; Йов 1:3)4They would encamp against them and devour the produce of the land, as far as Gaza, and leave no sustenance in Israel and no sheep or ox or donkey. (Лев 26:16; Вт 28:30; Вт 28:51; Мих 6:15)5For they would come up with their livestock and their tents; they would come like locusts in number—both they and their camels could not be counted—so that they laid waste the land as they came in. (Съд 7:12)6And Israel was brought very low because of Midian. And the people of Israel cried out for help to the Lord. (Съд 3:9)7When the people of Israel cried out to the Lord on account of the Midianites,8the Lord sent a prophet to the people of Israel. And he said to them, “Thus says the Lord, the God of Israel: I led you up from Egypt and brought you out of the house of slavery. (1 Цар 10:18)9And I delivered you from the hand of the Egyptians and from the hand of all who oppressed you, and drove them out before you and gave you their land. (Пс 44:2)10And I said to you, ‘I am the Lord your God; you shall not fear the gods of the Amorites in whose land you dwell.’ But you have not obeyed my voice.” (И Н 24:15; 4 Цар 17:35)
The Call of Gideon
11Now the angel of the Lord came and sat under the terebinth at Ophrah, which belonged to Joash the Abiezrite, while his son Gideon was beating out wheat in the winepress to hide it from the Midianites. (И Н 17:2; Съд 8:2; Евр 11:32)12And the angel of the Lord appeared to him and said to him, “The Lord is with you, O mighty man of valor.” (И Н 1:5; Съд 13:3; Лк 1:11; Д А 10:3)13And Gideon said to him, “Please, my lord, if the Lord is with us, why then has all this happened to us? And where are all his wonderful deeds that our fathers recounted to us, saying, ‘Did not the Lord bring us up from Egypt?’ But now the Lord has forsaken us and given us into the hand of Midian.” (Пс 44:1; Пс 89:49; Ис 63:15)14And the Lord[1] turned to him and said, “Go in this might of yours and save Israel from the hand of Midian; do not I send you?” (И Н 1:9; 1 Цар 12:11)15And he said to him, “Please, Lord, how can I save Israel? Behold, my clan is the weakest in Manasseh, and I am the least in my father’s house.” (Изх 3:11; 1 Цар 9:21; 1 Цар 18:18)16And the Lord said to him, “But I will be with you, and you shall strike the Midianites as one man.” (Изх 3:12; И Н 1:5)17And he said to him, “If now I have found favor in your eyes, then show me a sign that it is you who speak with me. (Изх 4:1; Изх 33:13; Съд 6:36; 4 Цар 20:8; Ис 7:11)18Please do not depart from here until I come to you and bring out my present and set it before you.” And he said, “I will stay till you return.” (Бит 18:3; Съд 13:15)19So Gideon went into his house and prepared a young goat and unleavened cakes from an ephah[2] of flour. The meat he put in a basket, and the broth he put in a pot, and brought them to him under the terebinth and presented them. (Бит 18:6)20And the angel of God said to him, “Take the meat and the unleavened cakes, and put them on this rock, and pour the broth over them.” And he did so. (Съд 13:19; 3 Цар 18:33)21Then the angel of the Lord reached out the tip of the staff that was in his hand and touched the meat and the unleavened cakes. And fire sprang up from the rock and consumed the meat and the unleavened cakes. And the angel of the Lord vanished from his sight. (Лев 9:24; 3 Цар 18:38; 2 Лет 7:1)22Then Gideon perceived that he was the angel of the Lord. And Gideon said, “Alas, O Lord God! For now I have seen the angel of the Lord face to face.” (Бит 32:30; Изх 33:20; Вт 5:26; Съд 13:21)23But the Lord said to him, “Peace be to you. Do not fear; you shall not die.” (Дан 10:19)24Then Gideon built an altar there to the Lord and called it, The Lord Is Peace. To this day it still stands at Ophrah, which belongs to the Abiezrites. (Бит 22:14; Изх 17:15; Съд 6:11; Съд 8:27; Съд 8:32; Ез 48:35)25That night the Lord said to him, “Take your father’s bull, and the second bull seven years old, and pull down the altar of Baal that your father has, and cut down the Asherah that is beside it (Съд 3:7)26and build an altar to the Lord your God on the top of the stronghold here, with stones laid in due order. Then take the second bull and offer it as a burnt offering with the wood of the Asherah that you shall cut down.” (Дан 11:7; Дан 11:10; Дан 11:31)27So Gideon took ten men of his servants and did as the Lord had told him. But because he was too afraid of his family and the men of the town to do it by day, he did it by night.
Gideon Destroys the Altar of Baal
28When the men of the town rose early in the morning, behold, the altar of Baal was broken down, and the Asherah beside it was cut down, and the second bull was offered on the altar that had been built.29And they said to one another, “Who has done this thing?” And after they had searched and inquired, they said, “Gideon the son of Joash has done this thing.”30Then the men of the town said to Joash, “Bring out your son, that he may die, for he has broken down the altar of Baal and cut down the Asherah beside it.”31But Joash said to all who stood against him, “Will you contend for Baal? Or will you save him? Whoever contends for him shall be put to death by morning. If he is a god, let him contend for himself, because his altar has been broken down.”32Therefore on that day Gideon[3] was called Jerubbaal, that is to say, “Let Baal contend against him,” because he broke down his altar. (Съд 7:1; 1 Цар 12:11; 2 Цар 11:21)33Now all the Midianites and the Amalekites and the people of the East came together, and they crossed the Jordan and encamped in the Valley of Jezreel. (И Н 17:16; Съд 6:3)34But the Spirit of the Lord clothed Gideon, and he sounded the trumpet, and the Abiezrites were called out to follow him. (Съд 3:10; Съд 3:27)35And he sent messengers throughout all Manasseh, and they too were called out to follow him. And he sent messengers to Asher, Zebulun, and Naphtali, and they went up to meet them. (Съд 7:24)
The Sign of the Fleece
36Then Gideon said to God, “If you will save Israel by my hand, as you have said, (Изх 4:1)37behold, I am laying a fleece of wool on the threshing floor. If there is dew on the fleece alone, and it is dry on all the ground, then I shall know that you will save Israel by my hand, as you have said.”38And it was so. When he rose early next morning and squeezed the fleece, he wrung enough dew from the fleece to fill a bowl with water.39Then Gideon said to God, “Let not your anger burn against me; let me speak just once more. Please let me test just once more with the fleece. Please let it be dry on the fleece only, and on all the ground let there be dew.” (Бит 18:32)40And God did so that night; and it was dry on the fleece only, and on all the ground there was dew.