1Затова, човече, какъвто и да си ти, не можеш да бъдеш извинен, щом осъждаш. Защото с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото. (Мт 7:1; Лк 6:37)2А знаем, че Божият съд наистина достига онези, които вършат такива дела.3Нима мислиш, човече, че ще избегнеш Божия съд, щом съдиш онези, които вършат такива дела, каквито и сам ти вършиш?4Или не зачиташ богатството на Божията благост, снизходителност и дълготърпение, без да разбираш, че Неговата благост те води към покаяние? (2 Пет 3:9; Прем 11:23)5Но с твоята упоритост и сърце, чуждо на покаянието, ти събираш гняв против себе си за деня на гнева, когато се открие праведният съд на Бога.6Тогава Той ще въздаде на всеки според делата му: (Пс 62:13; Пр 24:12; Мт 16:27; 2 Тим 4:14; Отк 2:23; Отк 22:12)7вечен живот на онези, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие,8но ярост и гняв на онези, които упорито се противопоставят на истината, а следват неправдата.9Нещастие и страдание за душата на всеки човек, който върши зло, най-напред за юдеин, но също и за елин,10а слава, чест и мир на всеки, който върши добро, най-напред за юдеин, но също и за елин,11защото Бог не гледа кой какъв е. (Вт 10:17; Д А 10:34; Гал 2:6; Еф 6:9; 1 Пет 1:17)12Онези, които без закона са съгрешили, без закона и ще загинат. А онези, които при закона са съгрешили, чрез закона ще бъдат съдени.13Праведни пред Бога са не онези, които само са слушали закона[1], а онези, които го изпълняват, те ще бъдат оправдани.14Защото щом езичниците, макар и да нямат закона, по природа вършат законното, те, без да имат закона, сами на себе си са закон.15Те показват, че делото на закона е написано в техните сърца, чрез съвестта си, която свидетелства за това, и чрез мислите си, които една друга се обвиняват или се оправдават.16Така ще бъде в деня, когато съгласно благовестието, което проповядвам, Бог чрез Иисус Христос ще съди скритото у хората. (Екл 12:14; 1 Кор 4:5; 2 Кор 5:10)
Юдеите и законът
17Ето ти се наричаш юдеин, на закона се облягаш и с Бога се хвалиш,18знаеш волята Му и разбираш кое е по-добро, понеже се поучаваш от закона.19Ти си уверен, че си водач на слепци, светлина за онези, които са в мрак, (Мт 15:14; Йн 9:40)20че си наставник на неразумни, учител на духовно незрели, понеже в ьакона имаш олицетворение на знанието и истината.21Но като учиш другите, защо не учиш себе си? Като проповядваш да не се краде, защо крадеш? (Пс 50:16)22Като говориш да не се прелюбодейства, защо прелюбодействаш? Като се гнусиш от идолите, защо светотатстваш?23Хвалиш се със закона, а безчестиш Бога, като погазваш закона? (Йн 7:19)24Защото както е писано, заради вас Божието име се хули сред езичниците. (Ис 52:5; Ез 36:20)25От обрязването има полза, ако изпълняваш закона. Но ако престъпваш закона, и да се обрежеш, все едно че си необрязан. (1 Кор 7:19; Гал 5:3)26Ако обаче необрязаният спазва разпоредбите на закона, нима необрязването му няма да се сметне за обрязване?27И тогава необрязаният по природа, като изпълнява закона, ще те осъди, след като въпреки Писанието и обрязването ти престъпваш закона.28Защото юдеин е не онзи, който е такъв по външност, нито обрязване е онова, което е външно, върху плътта,29а юдеин е онзи, който вътрешно е такъв, и обрязване е онова, което е в сърцето – по дух, а не по буква. Похвалата за него идва не от хората, а от Бога. (Вт 30:6; Ер 4:4)
1Therefore you have no excuse, O man, every one of you who judges. For in passing judgment on another you condemn yourself, because you, the judge, practice the very same things. (2 Цар 12:5; Мт 7:2; Йн 8:7; Рим 1:20)2We know that the judgment of God rightly falls on those who practice such things.3Do you suppose, O man—you who judge those who practice such things and yet do them yourself—that you will escape the judgment of God?4Or do you presume on the riches of his kindness and forbearance and patience, not knowing that God’s kindness is meant to lead you to repentance? (Изх 34:6; Ис 30:18; Рим 3:25; Рим 9:22; Рим 9:23; Рим 10:12; 2 Пет 3:9; 2 Пет 3:15; Отк 2:21)5But because of your hard and impenitent heart you are storing up wrath for yourself on the day of wrath when God’s righteous judgment will be revealed. (Вт 32:34; Пс 110:5; Як 5:3)6He will render to each one according to his works: (Йов 34:11; Пс 62:12; Пр 24:12; Ер 17:10; Ер 32:19; Мт 16:27)7to those who by patience in well-doing seek for glory and honor and immortality, he will give eternal life; (Лк 8:15)8but for those who are self-seeking[1] and do not obey the truth, but obey unrighteousness, there will be wrath and fury. (2 Сол 2:12)9There will be tribulation and distress for every human being who does evil, the Jew first and also the Greek, (Ез 18:20; 1 Пет 4:17)10but glory and honor and peace for everyone who does good, the Jew first and also the Greek. (Ис 57:19; Рим 1:16)11For God shows no partiality. (Д А 10:34)
God’s Judgment and the Law
12For all who have sinned without the law will also perish without the law, and all who have sinned under the law will be judged by the law. (1 Кор 9:21)13For it is not the hearers of the law who are righteous before God, but the doers of the law who will be justified. (Як 1:22)14For when Gentiles, who do not have the law, by nature do what the law requires, they are a law to themselves, even though they do not have the law. (Рим 1:19)15They show that the work of the law is written on their hearts, while their conscience also bears witness, and their conflicting thoughts accuse or even excuse them (Ер 31:33)16on that day when, according to my gospel, God judges the secrets of men by Christ Jesus. (Екл 12:14; Д А 10:42; Д А 17:31; Рим 3:6; Рим 14:10; Рим 16:25; 1 Кор 4:5; Гал 1:11; 1 Тим 1:11; 2 Тим 2:8)17But if you call yourself a Jew and rely on the law and boast in God (Мих 3:11; Йн 5:45; Рим 2:23; Рим 9:4)18and know his will and approve what is excellent, because you are instructed from the law;19and if you are sure that you yourself are a guide to the blind, a light to those who are in darkness, (Йов 29:15; Мт 15:14; Мт 23:16; Йн 9:39)20an instructor of the foolish, a teacher of children, having in the law the embodiment of knowledge and truth— (Лк 11:52; Гал 4:19; 2 Тим 1:13; 2 Тим 3:5)21you then who teach others, do you not teach yourself? While you preach against stealing, do you steal? (Пс 50:16; Мт 15:1; Мт 23:3)22You who say that one must not commit adultery, do you commit adultery? You who abhor idols, do you rob temples? (Мал 3:8; Д А 19:37)23You who boast in the law dishonor God by breaking the law. (Мал 1:6; Рим 2:17; Рим 3:27)24For, as it is written, “The name of God is blasphemed among the Gentiles because of you.” (2 Цар 12:14; Ис 52:5; Ез 36:20; Ез 36:23; 2 Пет 2:2)25For circumcision indeed is of value if you obey the law, but if you break the law, your circumcision becomes uncircumcision. (Гал 5:3)26So, if a man who is uncircumcised keeps the precepts of the law, will not his uncircumcision be regarded[2] as circumcision? (Рим 1:32; Рим 3:30; Рим 8:4; Еф 2:11)27Then he who is physically[3] uncircumcised but keeps the law will condemn you who have the written code[4] and circumcision but break the law. (Мт 12:41; Рим 2:29; Рим 7:6; 2 Кор 3:6)28For no one is a Jew who is merely one outwardly, nor is circumcision outward and physical. (Рим 2:17; Рим 9:6; Гал 6:15)29But a Jew is one inwardly, and circumcision is a matter of the heart, by the Spirit, not by the letter. His praise is not from man but from God. (Вт 10:16; Вт 30:6; Ер 4:4; Д А 7:51; 2 Кор 10:18; Гал 1:10; Фил 3:3; Кол 2:11; 1 Сол 2:4; 1 Пет 3:4)