1Виното е присмехулник, сикерът е шумящ; който се увлича по тях, е неблагоразумен. (Пр 23:29)2Заплахата на царя е като рев на млад лъв: който раздразва гнева му, рискува своя живот. (Пр 19:12)3Чест е за човека да се въздържа от спорове, а всеки глупец е избухлив.4Мързеливецът не иска да оре през есента; а потърси ли през лятото – тогава няма нищо.5Помислите в сърцето на човека са като дълбоки води, но разумният човек знае как да ги овладее. (Пр 18:4)6Мнозина се хвалят с добродетелността си, но кой ще посочи истинския човек? (Пр 27:2)7Праведният човек живее непорочно; неговите деца са щастливи наследници.8Царят, който седи на съдийски престол, отсява с очи всяко зло.9Кой може да каже: „Запазих чисто сърцето си, чист съм от греха си“? (Йов 4:17; 1 Йн 1:8)10Нееднаквите теглилки, нееднаквите мерки – и едното, и другото са мерзост пред Господа. (Лев 19:35; Вт 25:13; Пр 11:1; Ез 45:10)11Дори и дете се изявява чрез постъпките си – дали поведението му е чисто и правилно.12Ухо, което слуша, и око, което гледа – Господ е създал и двете. (Пс 94:9)13Не обичай спането, за да не осиромашееш; дръж будни очите си и ще имаш предостатъчна прехрана.14„Колко е лошо, колко е лошо“, казва купувач при покупко-продажба, а когато отмине, се хвали.
Заграбеното богатство
15Може да има злато и много бисери, но истинската скъпоценност са разумните уста. (Пр 3:13)16Вземи връхната дреха на този, който е станал поръчител за чужд човек в съда, и вземи него за залог вместо чужденеца. (Пр 27:13)17Хляб, спечелен с измама, е сладък за човека, но после устата му се напълват с чакъл.18Намеренията се утвърждават при съвещания, затова води борба само след мъдро обсъждане.19Който ходи да клевети, изнася тайни, и ти не се събирай с такъв, чиято уста е зинала. (Пр 11:13)20Който злослови за баща си и майка си, светилникът му ще угасне сред дълбока тъма.21Наследството, бързо заграбено първоначално, няма да получи благословение в края. (Пр 13:11)22Не казвай: „Ще отплатя за злото“; надявай се на Господа и Той ще ти помогне. (Рим 12:17; 1 Сол 5:15)23Нееднаквите грамове са мерзост пред Господа и неверните теглилки са недобро нещо. (Пр 11:1)24Ходът на човешкия живот е във властта на Господа; тогава как човек да разбере пътя си? (Пр 16:9; Пр 19:21)25Примка за човека е да дава необмислено оброк, а да размисля след оброка. (Вт 23:22; Екл 5:3)26Мъдрият цар отсява нечестивите и обръща върху тях колелото на вършачката.27Духът на човека е светилник на Господа, той изпитва цялата му вътрешност.28Любовта и верността опазват царя и той поддържа своя престол с проява на любов.29Слава за младите е тяхната сила, а сивата коса е украшение за старците.30Кървавите рани отстраняват злото и ударите очистват цялата вътрешност.
Притчи 20
English Standard Version
от Crossway1Wine is a mocker, strong drink a brawler, and whoever is led astray by it is not wise.[1] (Бит 9:21; Пр 23:29; Пр 31:4; Ис 28:7; Ос 4:11)2The terror of a king is like the growling of a lion; whoever provokes him to anger forfeits his life. (Чис 16:38; Пр 8:36; Пр 19:12; Ав 2:10)3It is an honor for a man to keep aloof from strife, but every fool will be quarreling. (Пр 17:14)4The sluggard does not plow in the autumn; he will seek at harvest and have nothing. (Пр 6:11; Пр 19:15; Пр 19:24)5The purpose in a man’s heart is like deep water, but a man of understanding will draw it out. (Пр 18:4)6Many a man proclaims his own steadfast love, but a faithful man who can find? (Пс 12:1; Пр 25:14; Мт 6:2; Лк 18:11)7The righteous who walks in his integrity— blessed are his children after him! (3 Цар 15:4; Пс 37:26; Пс 112:2; Пр 19:1; Ер 33:20)8A king who sits on the throne of judgment winnows all evil with his eyes. (Пс 101:5; Пр 16:10; Пр 20:26; Пр 25:5)9Who can say, “I have made my heart pure; I am clean from my sin”? (3 Цар 8:46)10Unequal[2] weights and unequal measures are both alike an abomination to the Lord. (Пр 11:1; Пр 20:23)11Even a child makes himself known by his acts, by whether his conduct is pure and upright.[3] (Мт 7:16)12The hearing ear and the seeing eye, the Lord has made them both. (Изх 4:11; Пс 94:9; Пр 15:31; Пр 25:12)13Love not sleep, lest you come to poverty; open your eyes, and you will have plenty of bread. (Пр 6:4; Пр 12:11; Пр 19:15; Пр 20:4; Пр 31:15; Рим 12:11)14“Bad, bad,” says the buyer, but when he goes away, then he boasts.15There is gold and abundance of costly stones, but the lips of knowledge are a precious jewel. (Йов 28:18; Пр 3:14)16Take a man’s garment when he has put up security for a stranger, and hold it in pledge when he puts up security for foreigners.[4] (Йов 22:6; Пр 6:1; Пр 22:26; Пр 27:13)17Bread gained by deceit is sweet to a man, but afterward his mouth will be full of gravel. (Пр 9:17; П Ер 3:16)18Plans are established by counsel; by wise guidance wage war. (Пр 11:14; Пр 15:22; Пр 24:6; Лк 14:31)19Whoever goes about slandering reveals secrets; therefore do not associate with a simple babbler.[5] (Пр 11:13; Пр 13:3; Рим 16:18)20If one curses his father or his mother, his lamp will be put out in utter darkness. (Изх 21:17; 2 Цар 21:17; Йов 18:5; Пр 30:11; Пр 30:17)21An inheritance gained hastily in the beginning will not be blessed in the end. (Пр 13:11)22Do not say, “I will repay evil”; wait for the Lord, and he will deliver you. (Пс 27:14; Пр 17:13; Пр 24:29; Мт 5:39; Рим 12:17; Рим 12:19; 1 Сол 5:15; 1 Пет 3:9)23Unequal weights are an abomination to the Lord, and false scales are not good. (Пр 11:1; Пр 20:10)24A man’s steps are from the Lord; how then can man understand his way? (Пр 16:9)25It is a snare to say rashly, “It is holy,” and to reflect only after making vows. (Екл 5:4)26A wise king winnows the wicked and drives the wheel over them. (Ис 28:27; Мт 3:12)27The spirit[6] of man is the lamp of the Lord, searching all his innermost parts. (Пр 18:8; Соф 1:12; 1 Кор 2:11)28Steadfast love and faithfulness preserve the king, and by steadfast love his throne is upheld. (Пр 3:3; Пр 16:12)29The glory of young men is their strength, but the splendor of old men is their gray hair. (Пр 16:31)30Blows that wound cleanse away evil; strokes make clean the innermost parts. (Пр 20:27; Ис 53:5)