1Същия ден Иисус излезе от къщата и седна край Генисаретското езеро. (Мк 4:1; Лк 8:4)2Около Него се събра много народ, затова Той влезе в лодка и седна, докато всички стояха на брега. (Лк 5:1)3И им говореше много неща с притчи. Така Той каза: „Ето излезе сеяч да сее.4Когато сееше, едни семена паднаха край пътя. Но долетяха птици и ги изкълваха.5Други паднаха на каменисти места, където нямаше много пръст. Те скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока.6А когато изгря слънцето, те прегоряха и изсъхнаха, понеже нямаха корен. (Як 1:11)7Други паднаха между тръни – израснаха тръните и ги заглушиха.8Други семена паднаха на добра почва и почнаха да дават плод: едно зърно – сто, друго – шестдесет, а трето – тридесет.9Който има уши да слуша, нека слуша!“ (Отк 2:7)10Приближиха се до Него учениците Му и попитаха: „Защо им говориш с притчи?“ (Мк 4:10; Лк 8:9)11А в отговор Той им каза: „Защото на вас е дадено да узнаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.12Защото, който има, на него ще му се даде, и то в изобилие. А който няма достатъчно, от него ще се отнеме и това, което има. (Мт 25:29; Мк 4:25; Лк 8:18; Лк 19:26)13Затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, слушат, а не чуват, нито разбират.14Тъкмо над тях се сбъдва пророчеството на Исаия, което гласи: „С уши ще чуете и няма да разберете, с очи ще гледате и няма да видите.“ (Ис 6:9; Мк 8:18; Д А 28:26)15Защото сърцето на този народ е закоравяло – с уши трудно слушат и са затворили очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, и да се обърнат, и Аз да ги спася. (Йн 12:40)16Но вашите очи са блажени затова, че виждат, и ушите ви, че чуват. (Лк 10:23)17Защото, истината ви казвам, мнозина пророци и праведници са копнели да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което чувате, и не чуха. (Еф 3:5)18И тъй, чуйте какво означава притчата за сеяча: (Мк 4:13; Лк 8:11)19при всеки, който чува словото за Царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му: ето какво означава посятото край пътя.20А посятото на каменисти места – това е онзи, който слуша словото и веднага с радост го приема,21но няма корен в себе си и е непостоянен. Щом настъпи притеснение или гонение заради словото, веднага отпада.22А посятото между тръни е този, който слуша словото, но светските грижи и измамното богатство заглушават словото и то не дава плод. (Лк 12:16; 1 Тим 6:9)23А посятото на добра почва е този, който слуша словото и го разбира. Такъв принася плод: един дава сто, друг – шестдесет, а трети – тридесет.“
Притча за житото и плевелите
24Друга притча им предложи Иисус с думите: „Небесното царство прилича на човек, посял добро семе на нивата си.25Но докато хората спяха, дойде неговият враг, пося между житото плевели и си отиде.26А когато посятото покълна и даде плод, тогава поникнаха и плевелите.27Като дойдоха слугите на този стопанин, казаха му: „Господарю, нали ти пося добри семена на нивата си? Откъде са тези плевели?“28А той им отговори: „Някой враг е сторил това“. Слугите му го попитаха: „Искаш ли да отидем и да ги оскубем?“29Но той каза: „Не! – Да не би, като скубете плевелите, да изскубете заедно с тях и житото.30Оставете да растат и двете заедно до жетвата. А по време на жетва ще наредя на жетварите: Съберете първо плевелите и ги вържете на снопи, за да бъдат всички те изгорени. А житото приберете в житницата ми“.“ (Мт 3:12)
Притча за синаповото зърно
31Иисус им предложи друга притча с думите: „Небесното царство прилича на синапово зърно, което един човек взе и пося на нивата си. (Мт 17:20; Мк 4:30; Лк 13:18; Лк 17:6)32То е наистина най-малко от всички семена, но когато израсне, е по-голямо от всички градински растения – става дърво, тъй че птиците долитат и се подслоняват по клоните му.“ (Пс 104:12; Ез 17:23; Дан 4:9)
Притча за кваса
33Каза им и друга притча: „Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото тесто.“ (Мк 4:33; Лк 13:20; 1 Кор 5:6)34Всичко това Иисус говори на народа с притчи и без притчи не им говореше,35за да се сбъдне изреченото чрез пророка, който казва: „Ще отворя устата Си с притчи; ще възвестя тайните от сътворяването на света.“ (Пс 78:2)
Обяснение на притчата за житото и плевелите
36Тогава Иисус разпусна народа и влезе в къщата. А учениците Му се приближиха до Него и казаха: „Обясни ни притчата за плевелите на нивата.“37А Той в отговор им рече: „Сеячът на доброто семе е Синът човешки.38Нивата е този свят. Доброто семе са синовете на Царството, а плевелите – синовете на злото. (1 Йн 3:10)39А врагът, който ги пося, е дяволът. Жетвата е краят на света, а жетварите са ангелите. (Отк 14:15)40И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, тъй ще бъде и при края на света:41Синът човешки ще изпрати Своите ангели и те ще съберат от царството Му всички, които съблазняват и вършат беззаконие, (Мт 24:31)42и ще ги хвърлят в огнената пещ – там ще има плач и скърцане със зъби. (Мт 13:50)43Тогава праведните ще блеснат като слънце в Царството на своя Отец. Който има уши да слуша, нека слуша!
Притчи за скритото съкровище и скъпоценния бисер
44Небесното Царство прилича още на скрито в нива съкровище. Човек, като го намира, го скрива. Изпълнен с радост за него, той отива, продава всичко, което има, и купува тази нива.45Небесното царство прилича още на търговец, който търси хубави бисери.46Когато намери скъпоценен бисер, той отива, продава всичко, което има, и го купува.
Притча за мрежата
47Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в морето и уловила всякакви риби.48Когато тя се напълни, изтеглиха я на брега, седнаха и събраха добрите в съдове, а негодните изхвърлиха вън.49Тъй ще бъде при края на света: ще излязат ангелите и ще отделят грешниците от праведните,50и ще ги хвърлят в огнената пещ – там ще има плач и скърцане със зъби.“51Тогава Иисус ги попита: „Разбрахте ли всичко това?“ Те Му отговориха: „Да, Господи!“52А Той им каза: „Затова всеки книжник, който е придобил знания за небесното царство, прилича на стопанин, който изнася от съкровището си нови и стари неща.“
Иисус Христос отхвърлен от Назарет
53Когато свърши тези притчи, Иисус си замина оттам. (Мк 6:1; Лк 4:16)54Като дойде в родния Си град, Той ги поучаваше в синагогата им, тъй че всички бяха смаяни и казваха: „Откъде Той има тази мъдрост и тези чудотворни сили? (Йн 7:15)55Не е ли Той синът на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария и братята Му – Яков и Йосия, Симон и Юда? (Йн 6:42; Гал 1:19; Як 1:1; Юда 1:1)56И сестрите Му не са ли всички между нас? Откъде, прочее, Той има всичко това?“57И те се отвърнаха от Него. А Иисус им каза: „Никъде пророк не е без почит освен в родния си град и сред домашните си.“ (Йн 4:44)58И не извърши там много чудеса поради неверието им.
1That same day Jesus went out of the house and sat beside the sea. (Мк 4:1; Лк 8:4)2And great crowds gathered about him, so that he got into a boat and sat down. And the whole crowd stood on the beach. (Мк 3:9; Лк 5:1)3And he told them many things in parables, saying: “A sower went out to sow. (Ис 55:10; Ам 9:13; Мт 13:34)4And as he sowed, some seeds fell along the path, and the birds came and devoured them.5Other seeds fell on rocky ground, where they did not have much soil, and immediately they sprang up, since they had no depth of soil,6but when the sun rose they were scorched. And since they had no root, they withered away. (Йн 15:6; Як 1:11)7Other seeds fell among thorns, and the thorns grew up and choked them. (Ер 4:3)8Other seeds fell on good soil and produced grain, some a hundredfold, some sixty, some thirty. (Бит 26:12; Мт 13:23)9He who has ears,[1] let him hear.” (Мт 11:15)
The Purpose of the Parables
10Then the disciples came and said to him, “Why do you speak to them in parables?”11And he answered them, “To you it has been given to know the secrets of the kingdom of heaven, but to them it has not been given. (Мт 11:25; Мт 19:11; Рим 16:25; 1 Кор 2:6; Кол 1:27; 1 Йн 2:20; 1 Йн 2:27)12For to the one who has, more will be given, and he will have an abundance, but from the one who has not, even what he has will be taken away. (Мт 25:29; Мк 4:25; Лк 8:18; Лк 19:26; Йн 15:2; Як 4:6; Отк 2:5)13This is why I speak to them in parables, because seeing they do not see, and hearing they do not hear, nor do they understand. (Вт 29:4; Ис 42:19; Ер 5:21; Ез 12:2; Мт 13:19; Мт 13:51; Мт 15:10; Мт 16:12; Мк 8:21; Рим 11:8; 2 Кор 3:14; 2 Кор 4:4)14Indeed, in their case the prophecy of Isaiah is fulfilled that says: “‘“You will indeed hear but never understand, and you will indeed see but never perceive.” (Ис 6:9; Йн 12:40; Д А 28:26)15For this people’s heart has grown dull, and with their ears they can barely hear, and their eyes they have closed, lest they should see with their eyes and hear with their ears and understand with their heart and turn, and I would heal them.’ (Лк 22:32; Йн 9:39; Йн 9:41; Рим 10:10; Евр 5:11)16But blessed are your eyes, for they see, and your ears, for they hear. (Мт 16:17; Лк 10:23)17For truly, I say to you, many prophets and righteous people longed to see what you see, and did not see it, and to hear what you hear, and did not hear it. (Мт 13:16; Йн 8:56; Евр 11:13; 1 Пет 1:10)
The Parable of the Sower Explained
18“Hear then the parable of the sower: (Мк 4:13; Лк 8:11)19When anyone hears the word of the kingdom and does not understand it, the evil one comes and snatches away what has been sown in his heart. This is what was sown along the path. (Мт 4:23; Мт 8:12; Мт 13:13; Мт 13:38; Йн 17:15; Еф 6:16; 2 Сол 3:3; 1 Йн 2:13; 1 Йн 3:12; 1 Йн 5:18)20As for what was sown on rocky ground, this is the one who hears the word and immediately receives it with joy, (Ис 58:2; Ез 33:31; Мк 6:20; Йн 5:35)21yet he has no root in himself, but endures for a while, and when tribulation or persecution arises on account of the word, immediately he falls away.[2] (Ос 6:4; Мт 11:6; Гал 1:6; Гал 5:7)22As for what was sown among thorns, this is the one who hears the word, but the cares of the world and the deceitfulness of riches choke the word, and it proves unfruitful. (Мт 6:25; Мт 19:23; Мк 10:23; Д А 5:1; 1 Тим 6:9; 1 Тим 6:17; 2 Тим 4:10; Евр 3:13)23As for what was sown on good soil, this is the one who hears the word and understands it. He indeed bears fruit and yields, in one case a hundredfold, in another sixty, and in another thirty.” (Ос 14:8; Мт 13:8; Мт 13:19; Йн 15:5; Йн 15:16; Фил 1:11; Кол 1:6)
The Parable of the Weeds
24He put another parable before them, saying, “The kingdom of heaven may be compared to a man who sowed good seed in his field, (Мт 13:37; Мк 4:26)25but while his men were sleeping, his enemy came and sowed weeds[3] among the wheat and went away.26So when the plants came up and bore grain, then the weeds appeared also.27And the servants[4] of the master of the house came and said to him, ‘Master, did you not sow good seed in your field? How then does it have weeds?’28He said to them, ‘An enemy has done this.’ So the servants said to him, ‘Then do you want us to go and gather them?’29But he said, ‘No, lest in gathering the weeds you root up the wheat along with them. (1 Кор 4:5)30Let both grow together until the harvest, and at harvest time I will tell the reapers, “Gather the weeds first and bind them in bundles to be burned, but gather the wheat into my barn.”’” (Мт 3:12)
The Mustard Seed and the Leaven
31He put another parable before them, saying, “The kingdom of heaven is like a grain of mustard seed that a man took and sowed in his field. (Мт 17:20; Мк 4:30; Лк 13:18; Лк 17:6)32It is the smallest of all seeds, but when it has grown it is larger than all the garden plants and becomes a tree, so that the birds of the air come and make nests in its branches.”33He told them another parable. “The kingdom of heaven is like leaven that a woman took and hid in three measures of flour, till it was all leavened.” (Бит 18:6; Лк 13:20; 1 Кор 5:6; Гал 5:9)
36Then he left the crowds and went into the house. And his disciples came to him, saying, “Explain to us the parable of the weeds of the field.” (Мт 13:1; Мт 13:24; Мт 15:15)37He answered, “The one who sows the good seed is the Son of Man.38The field is the world, and the good seed is the sons of the kingdom. The weeds are the sons of the evil one, (Мт 13:19; Мт 13:43; Мт 23:15; Йн 8:44; Д А 13:10; 1 Йн 3:10)39and the enemy who sowed them is the devil. The harvest is the end of the age, and the reapers are angels. (Дан 12:13; Йоил 3:13; Мт 13:49; Мт 24:3; Мт 28:20; Евр 9:26; Отк 14:15)40Just as the weeds are gathered and burned with fire, so will it be at the end of the age. (Мт 3:12; Мт 13:39; Йн 15:6)41The Son of Man will send his angels, and they will gather out of his kingdom all causes of sin and all law-breakers, (Соф 1:3; Мт 7:23; Мт 18:7; Мт 24:31)42and throw them into the fiery furnace. In that place there will be weeping and gnashing of teeth. (Мт 8:12; Мт 13:50; Отк 9:2; Отк 19:20; Отк 20:10)43Then the righteous will shine like the sun in the kingdom of their Father. He who has ears, let him hear. (Пр 4:18; Дан 12:3; Мт 11:15; Мт 13:38; Мт 25:34; Мт 26:29; Лк 12:32; 1 Кор 15:41)
The Parable of the Hidden Treasure
44“The kingdom of heaven is like treasure hidden in a field, which a man found and covered up. Then in his joy he goes and sells all that he has and buys that field. (Пр 2:4; Пр 23:23; Ис 55:1; Мт 25:9; Фил 3:7; Отк 3:18)
The Parable of the Pearl of Great Value
45“Again, the kingdom of heaven is like a merchant in search of fine pearls,46who, on finding one pearl of great value, went and sold all that he had and bought it. (Мт 7:6; Мт 13:44)
The Parable of the Net
47“Again, the kingdom of heaven is like a net that was thrown into the sea and gathered fish of every kind. (Мт 4:19; Мт 13:38; Мт 22:10; Мт 25:2)48When it was full, men drew it ashore and sat down and sorted the good into containers but threw away the bad. (Йн 21:11)49So it will be at the end of the age. The angels will come out and separate the evil from the righteous (Мт 13:39; Мт 13:41; Мт 25:32)50and throw them into the fiery furnace. In that place there will be weeping and gnashing of teeth. (Мт 13:42)
New and Old Treasures
51“Have you understood all these things?” They said to him, “Yes.” (Мт 13:10; Йн 10:6; Йн 16:29)52And he said to them, “Therefore every scribe who has been trained for the kingdom of heaven is like a master of a house, who brings out of his treasure what is new and what is old.” (Мт 12:35; Мт 23:34; Мт 28:19)
Jesus Rejected at Nazareth
53And when Jesus had finished these parables, he went away from there,54and coming to his hometown he taught them in their synagogue, so that they were astonished, and said, “Where did this man get this wisdom and these mighty works? (Мт 2:23; Мт 4:23; Мт 7:28; Мк 6:1; Лк 4:16; Лк 4:23)55Is not this the carpenter’s son? Is not his mother called Mary? And are not his brothers James and Joseph and Simon and Judas? (Мт 12:46; Мк 6:3; Лк 4:22; Йн 6:42)56And are not all his sisters with us? Where then did this man get all these things?”57And they took offense at him. But Jesus said to them, “A prophet is not without honor except in his hometown and in his own household.” (Ер 11:21; Ер 12:6; Мт 11:6; Лк 4:24; Йн 4:44; Йн 7:5)58And he did not do many mighty works there, because of their unbelief. (Мт 17:20)