1Оттам Той излезе и отиде в родното Си място, а учениците Му Го следваха. (Мт 13:53; Лк 4:16)2И когато дойде събота, започна да поучава в синагогата; мнозина, които Го слушаха, се учудваха и казваха: „Откъде е у Него всичко това? И каква е тази мъдрост, която Му е дадена? А какви чудеса се вършат чрез Неговите ръце! (Йн 7:15)3Този не е ли дърводелецът, синът на Мария и брат на Яков и Йосия, на Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тук между нас?“ И те се отвърнаха от Него. (Йн 6:42)4А Иисус им каза: „Никъде пророк не е без почит освен в родното си място, между сродниците си и в своя дом.“ (Йн 4:44)5Поради това не можеше да извърши там никакво чудо, освен че изцели няколко болни, като положи ръце върху тях.6И се чудеше на тяхното неверие. Той обикаляше по околните села и поучаваше.
Изпращане на дванадесетте ученици
7Като повика дванадесетте, започна да ги изпраща двама по двама и им даде власт над нечистите духове. (Мт 10:1; Лк 9:1; Лк 10:1)8И им поръча да не вземат нищо за по път освен една тояга – нито хляб, ни торба, нито пари в пояса си,9но да обуват само сандали и да не обличат две дрехи.10Той им каза: „Когато влезете в къща, оставайте в нея, докато си отидете оттам.11И ако някои не ви приемат, нито ви послушат, когато излизате оттам, отърсете праха от краката си за свидетелство срещу тях. Истината ви казвам: по-леко ще бъде на Содом и Гомора в съдния ден, отколкото на онзи град[1].“ (Д А 13:51)12И те тръгнаха и проповядваха, че всички трябва да се покаят,13изгонваха много бесове, помазваха мнозина болни с елей и ги изцеляваха. (Як 5:14)
Убиване на Йоан Кръстител
14Цар Ирод[2] чу за Иисус, понеже името Му беше станало известно, и каза: „Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова чрез него стават чудеса.“ (Мт 14:1; Лк 9:7)15Други казваха: „Това е Илия“, а други: „Той е пророк като един от древните пророци.“ (Мт 16:14; Мк 8:28; Мк 9:11; Лк 9:19)16Но Ирод, като чу, каза: „Това е Йоан, когото обезглавих. Той е възкръснал от мъртвите.“17Защото сам Ирод беше изпратил да хванат Йоан и да го оковат в тъмница. Това стана заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже се беше оженил за нея; (Мк 1:14)18а Йоан говореше на Ирод: „Не ти е позволено да имаш жената на брат си.“ (Лев 18:16; Лк 3:19)19Иродиада пък го мразеше и искаше да го убие, но не можеше,20защото Ирод се боеше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят мъж, и го пазеше. Много неща вършеше според съветите му и охотно го слушаше.21А като дойде удобен ден, когато Ирод даде гощавка за рождения си ден на своите велможи, хилядници и първенци на Галилея,22дъщерята на Иродиада влезе, танцува и се хареса на Ирод и на сътрапезниците му. Царят каза на момичето: „Искай от мене, каквото желаеш, и ще ти дам.“23Тогава и се закле: „Каквото поискаш от мене, ще ти дам – дори половината си царство.“ (Ест 5:3)24А тя излезе и попита майка си: „Какво да поискам?“ Тя и отговори: „Главата на Йоан Кръстител.“25И като влезе отново бързо при царя, поиска с думите: „Желая веднага да ми донесеш на блюдо главата на Йоан Кръстител.“26А царят се натъжи, но заради клетвата си и сътрапезниците си не поиска да и откаже.27И като изпрати веднага палач, царят заповяда да донесе главата му.28Той отиде, отсече му главата в тъмницата, донесе я на блюдо и я даде на момичето, а момичето я даде на майка си.29Когато учениците му чуха, дойдоха и взеха тялото му и го погребаха в гробница.
Чудото с нахранването на пет хиляди души
30Апостолите се събраха при Иисус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и поучавали. (4 Цар 4:42; Мт 14:13; Мк 8:1; Лк 9:10; Йн 6:1)31И Той им каза: „Елате сами на уединено място и си починете малко.“ Тъй като мнозина идваха и си отиваха, та дори нямаше кога да ядат.32И отидоха с лодка на уединено място насаме.33Народът видя как заминаваха и мнозина Го познаха. И пеша се стекоха там от всички градове, изпревариха ги и се събраха при Него.34И когато Иисус излезе, видя много хора. Тогава Той се съжали над тях, защото бяха като овце без пастир, и започна да ги поучава за много неща. (Чис 27:17; 3 Цар 22:17; Ез 34:5; Зах 10:2; Мт 9:36)35А понеже стана късно, учениците Му се приближиха до Него и казаха: „Мястото е безлюдно и вече е късно.36Разпусни ги, за да отидат в околните колиби и села и да си купят хляб, защото нямат какво да ядат[3].“37А Той в отговор им рече: „Дайте им вие да ядат.“ Но те Му казаха: „Да идем ли да купим за двеста динария хляб и да им дадем да ядат?“38И Той ги попита: „Колко хляба имате? Идете и вижте.“ След като узнаха, казаха: „Пет хляба и две риби.“39Тогава им заповяда да насядат всички по зелената трева на купчини, на купчини.40И насядаха на групи по сто и по петдесет.41И като взе петте хляба и двете риби, Той погледна към небето, благослови, разчупи хлябовете и даде на учениците, за да ги наслагат пред тях. Също и двете риби раздели на всички. (Мк 8:19)42И всички ядоха и се наситиха.43И вдигнаха дванадесет пълни кошници къшеи хляб и остатъци от рибите.44А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди души.
Иисус Христос ходи по вода
45И веднага накара учениците Си да влязат в лодката и да минат преди Него на отвъдния бряг към Витсаида, докато Той разпусне народа. (Мт 14:22; Йн 6:16)46И след като се отдели от тях, Той отиде в планината, за да се помоли.47Привечер лодката беше сред езерото, а Той – сам на сушата.48И ги видя, че се измъчват при плаването, понеже вятърът им беше насрещен. И около четвъртата нощна стража Той се приближи към тях, вървейки по езерото, и искаше да ги отмине.49Като Го видяха да ходи по езерото, те помислиха, че това е привидение, и изкрещяха, (Лк 24:37)50защото всички Го видяха и се уплашиха. А Той веднага им заговори: „Спокойно! Аз съм – не се бойте!“51Тогава влезе при тях в лодката и вятърът утихна. Те се смаяха твърде много и се чудеха.52Защото те не разбраха станалото с хлябовете, понеже сърцето им беше закоравяло. (Мк 8:17)
Излекуване на болни в Генисаретските околности
53И като преплаваха, дойдоха в Генисаретската земя и слязоха на брега. (Мт 14:34)54Когато излязоха от лодката, жителите веднага Го познаха,55бързо разгласиха по цялата околност и започнаха да донасят на носилки болните там, където чуваха, че е дошъл.56И където влезеше – в села или в градове, или в колиби, поставяха болните по многолюдните места и Го молеха да се докоснат поне до края на дрехата Му. И всички, които се докоснаха до Него, се излекуваха. (Мк 5:27; Д А 5:15)
1He went away from there and came to his hometown, and his disciples followed him. (Мт 2:23; Мт 13:54; Лк 4:16; Лк 4:23)2And on the Sabbath he began to teach in the synagogue, and many who heard him were astonished, saying, “Where did this man get these things? What is the wisdom given to him? How are such mighty works done by his hands? (Мт 4:23; Мт 7:28; Мк 1:21; Лк 4:31; Лк 6:6; Лк 13:10; Д А 13:14)3Is not this the carpenter, the son of Mary and brother of James and Joses and Judas and Simon? And are not his sisters here with us?” And they took offense at him. (Мт 11:6; Мт 13:55; Мк 3:31; Лк 4:22; Йн 6:42)4And Jesus said to them, “A prophet is not without honor, except in his hometown and among his relatives and in his own household.” (Ер 11:21; Ер 12:6; Лк 4:24; Йн 4:44; Йн 7:5)5And he could do no mighty work there, except that he laid his hands on a few sick people and healed them. (Бит 19:22; Мк 5:23; Мк 9:23)6And he marveled because of their unbelief. And he went about among the villages teaching. (Мт 8:10; Мт 9:35; Мт 11:1; Лк 8:1; Лк 13:22)
Jesus Sends Out the Twelve Apostles
7And he called the twelve and began to send them out two by two, and gave them authority over the unclean spirits. (Мт 10:1; Мт 10:5; Мт 10:9; Мк 3:13; Лк 9:1; Лк 9:3; Лк 10:4; Лк 22:35)8He charged them to take nothing for their journey except a staff—no bread, no bag, no money in their belts—9but to wear sandals and not put on two tunics.[1] (Д А 12:8)10And he said to them, “Whenever you enter a house, stay there until you depart from there.11And if any place will not receive you and they will not listen to you, when you leave, shake off the dust that is on your feet as a testimony against them.” (Неем 5:13; Мк 1:44; Д А 13:51; Д А 18:6)12So they went out and proclaimed that people should repent. (Мт 3:2; Мт 4:17; Мт 10:7; Лк 9:6)13And they cast out many demons and anointed with oil many who were sick and healed them. (Мк 6:12; Як 5:14)
The Death of John the Baptist
14King Herod heard of it, for Jesus’[2] name had become known. Some[3] said, “John the Baptist[4] has been raised from the dead. That is why these miraculous powers are at work in him.” (Мт 14:1; Мт 16:14; Мк 8:28; Лк 9:7)15But others said, “He is Elijah.” And others said, “He is a prophet, like one of the prophets of old.” (Мт 21:11; Мк 6:14)16But when Herod heard of it, he said, “John, whom I beheaded, has been raised.”17For it was Herod who had sent and seized John and bound him in prison for the sake of Herodias, his brother Philip’s wife, because he had married her. (Мт 11:2; Лк 3:19; Йн 3:24)18For John had been saying to Herod, “It is not lawful for you to have your brother’s wife.” (Лев 18:16; Лев 20:21; Мк 6:17)19And Herodias had a grudge against him and wanted to put him to death. But she could not,20for Herod feared John, knowing that he was a righteous and holy man, and he kept him safe. When he heard him, he was greatly perplexed, and yet he heard him gladly. (Мт 14:5; Мт 21:26; Мк 4:16; Мк 12:37)21But an opportunity came when Herod on his birthday gave a banquet for his nobles and military commanders and the leading men of Galilee. (Бит 40:20; 3 Цар 3:15; Ест 1:3; Ест 2:18)22For when Herodias’s daughter came in and danced, she pleased Herod and his guests. And the king said to the girl, “Ask me for whatever you wish, and I will give it to you.”23And he vowed to her, “Whatever you ask me, I will give you, up to half of my kingdom.” (Ест 5:3; Ест 7:2)24And she went out and said to her mother, “For what should I ask?” And she said, “The head of John the Baptist.”25And she came in immediately with haste to the king and asked, saying, “I want you to give me at once the head of John the Baptist on a platter.”26And the king was exceedingly sorry, but because of his oaths and his guests he did not want to break his word to her.27And immediately the king sent an executioner with orders to bring John’s[5] head. He went and beheaded him in the prison28and brought his head on a platter and gave it to the girl, and the girl gave it to her mother.29When his disciples heard of it, they came and took his body and laid it in a tomb. (Мт 9:14)
Jesus Feeds the Five Thousand
30The apostles returned to Jesus and told him all that they had done and taught. (Мт 10:2; Лк 6:13; Лк 9:10; Лк 17:5; Лк 22:14; Лк 24:10)31And he said to them, “Come away by yourselves to a desolate place and rest a while.” For many were coming and going, and they had no leisure even to eat. (Мк 3:20)32And they went away in the boat to a desolate place by themselves. (Мт 14:13; Мк 3:9; Мк 8:2; Лк 9:10; Йн 6:1)33Now many saw them going and recognized them, and they ran there on foot from all the towns and got there ahead of them. (Мк 6:54)34When he went ashore he saw a great crowd, and he had compassion on them, because they were like sheep without a shepherd. And he began to teach them many things. (Мт 9:36)35And when it grew late, his disciples came to him and said, “This is a desolate place, and the hour is now late.36Send them away to go into the surrounding countryside and villages and buy themselves something to eat.” (Мт 15:23; Мк 6:45)37But he answered them, “You give them something to eat.” And they said to him, “Shall we go and buy two hundred denarii[6] worth of bread and give it to them to eat?” (Чис 11:13; Чис 11:21; 4 Цар 4:42; Йн 6:7)38And he said to them, “How many loaves do you have? Go and see.” And when they had found out, they said, “Five, and two fish.” (Мк 8:19)39Then he commanded them all to sit down in groups on the green grass.40So they sat down in groups, by hundreds and by fifties.41And taking the five loaves and the two fish, he looked up to heaven and said a blessing and broke the loaves and gave them to the disciples to set before the people. And he divided the two fish among them all. (1 Цар 9:13; Мт 26:26; Мк 7:34; Мк 8:7; Мк 14:22; Лк 24:30; Йн 11:41; Йн 17:1; 1 Кор 14:16)42And they all ate and were satisfied.43And they took up twelve baskets full of broken pieces and of the fish.44And those who ate the loaves were five thousand men.
Jesus Walks on the Water
45Immediately he made his disciples get into the boat and go before him to the other side, to Bethsaida, while he dismissed the crowd. (Мт 8:18; Мт 14:22; Мк 6:32; Мк 8:22; Лк 9:10; Йн 6:15)46And after he had taken leave of them, he went up on the mountain to pray. (Мк 1:35; Лк 5:16; Лк 6:12; Лк 9:28)47And when evening came, the boat was out on the sea, and he was alone on the land. (Мк 13:35)48And he saw that they were making headway painfully, for the wind was against them. And about the fourth watch of the night[7] he came to them, walking on the sea. He meant to pass by them, (Мк 6:47; Лк 24:28)49but when they saw him walking on the sea they thought it was a ghost, and cried out,50for they all saw him and were terrified. But immediately he spoke to them and said, “Take heart; it is I. Do not be afraid.” (Вт 31:6; Ис 41:13; Ис 43:1; Мт 17:7; Лк 24:37; Йн 16:33)51And he got into the boat with them, and the wind ceased. And they were utterly astounded,52for they did not understand about the loaves, but their hearts were hardened. (Мк 3:5; Мк 8:17; Йн 12:40; Рим 11:7; 2 Кор 3:14)
Jesus Heals the Sick in Gennesaret
53When they had crossed over, they came to land at Gennesaret and moored to the shore. (Мт 14:34; Лк 5:1; Йн 6:24)54And when they got out of the boat, the people immediately recognized him (Мк 6:33)55and ran about the whole region and began to bring the sick people on their beds to wherever they heard he was. (Мт 4:24; Лк 5:18)56And wherever he came, in villages, cities, or countryside, they laid the sick in the marketplaces and implored him that they might touch even the fringe of his garment. And as many as touched it were made well. (Мт 9:20; Мк 3:10; Лк 6:19; Д А 5:15)