Влезте безплатно

Лука 23

Съвременен български превод

от Bulgarian Bible Society
1 Тогава цялото множество хора се вдигна и поведоха Иисус при Пилат. (Мт 27:1; Мт 27:2; Мт 27:11; Мк 15:1; Йн 18:28) 2 И започнаха да Го обвиняват с думите: „Намерихме, че Този развращава народа ни и забранява да се плаща данък на кесаря, като казва за Себе Си, че бил Царят Христос.“ (Йн 18:33) 3 А Пилат Го попита: „Ти ли си Царят на юдеите?“ Иисус му отговори: „Ти сам го казваш.“ 4 Тогава Пилат се обърна към първосвещениците и народа: „Аз не намирам никаква вина у Този Човек.“ (Лк 23:14; Лк 23:22; Йн 19:5) 5 Но те продължаваха да настояват и казваха, че Той бунтува народа, като поучава по цяла Юдея, започвайки от Галилея, та дотук. 6 Пилат, като чу това, попита дали Човекът е галилеец. (Д А 4:27) 7 И като разбра, че е подвластен на Ирод, изпрати Го при Ирод, който по това време също беше в Йерусалим. 8 А Ирод, като видя Иисус, много се зарадва, понеже отдавна желаеше да го види. Той беше слушал за Него и се надяваше да види някое чудо, което Той ще извърши. (Лк 9:9) 9 Той Му задаваше много въпроси, но Иисус нищо не му отговаряше. 10 Присъстваха и първосвещениците и книжниците, които яростно Го обвиняваха. 11 А Ирод, след като Го унизи и подигра заедно с войниците си, облече Го във великолепна дреха и Го отпрати отново при Пилат. 12 И в този ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже преди бяха враждебни един към друг. 13 А Пилат, като повика първо-свещениците, началниците и народа, (Мт 27:15; Мк 15:6; Йн 18:38; Йн 18:39) 14 им каза: „Доведохте ми Този Човек, понеже развращавал народа. И ето аз Го разпитах пред вас и не намерих у Този Човек никаква вина за онова, в което Го обвинявате. (Лк 23:4; Лк 23:22) 15 А и Ирод не намери, защото Го изпратих и при него. Явно Той не е извършил нищо, което заслужава смърт. 16 Затова след като Го накажа, ще Го пусна.“ 17 А по обичай трябваше да им пуска за празника един затворник. 18 Но целият народ закрещя: „Този Го махни, а ни пусни Варава!“ (Д А 3:13; Д А 13:27) 19 А Варава беше хвърлен в тъмница заради бунт, станал в града, и убийство. 20 Пилат отново заговори, понеже желаеше да пусне Иисус. 21 Но те крещяха: „Разпъни Го! Разпъни!“ 22 Тогава за трети път им рече: „Но какво зло е сторил Той? Не намерих у Него нищо, което да заслужава смърт. Затова след като Го накажа, ще Го пусна.“ (Лк 23:4; Лк 23:14) 23 Но те продължаваха със силни викове да искат Той да бъде разпънат. И техните викове, подкрепяни от първосвещениците, надделяха. 24 И Пилат реши да бъде, както те искат. 25 Пусна хвърления в тъмница за бунт и убийство, когото те искаха, а Иисус предаде на волята им. 26 А когато Го поведоха, хванаха някой си Симон Киринеец, който идваше от нива, и сложиха върху него кръста, за да го носи след Иисус. (Мт 27:32; Мк 15:21; Йн 19:17) 27 Следваше Го голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него. 28 А Иисус се обърна към тях и рече: „Дъщери йерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за децата си. 29 Понеже наближават дни, когато ще се каже: „Блазе на бездетните, на утроби неродили и на гърди некърмили!“ 30 Тогава ще започнат да казват на планините: „Паднете върху нас!“, и на хълмовете: „Затрупайте ни!“ (Ос 10:8; Отк 6:16) 31 Защото, ако това правят със зеленото дърво, как ще постъпят със сухото?“ 32 Водеха и двама злодеи, за да бъдат погубени с Него. 33 И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпънаха Него и злодеите – единия отдясно, а другия отляво. (Мт 27:33; Мк 15:22; Йн 19:17) 34 Тогава Иисус рече: „Отче, прости им! Те не знаят какво правят.“ А те хвърлиха жребий, за да разделят дрехите Му. (Пс 22:19; Д А 7:60) 35 Народът стоеше и гледаше. Началниците също се присмиваха и говореха: „Други спаси, нека спаси Себе Си, ако Той е Христос, Божият избраник.“ (Пс 22:8) 36 И войниците Му се подиграваха, като идваха до него, поднасяха Му оцет и (Пс 69:22) 37 казваха: „Ако Ти си Царят на юдеите, спаси Себе Си.“ 38 А над Него имаше надпис с гръцки, латински и еврейски букви[1]: „Този е Царят на юдеите“. 39 Един от разпънатите злодеи започна да Го хули с думите: „Ако Ти си Христос, спаси Себе Си и нас!“ 40 А другият му отвърна с укор: „Нима и от Бога не се боиш, щом като си осъден на същото! 41 Спрямо нас е справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си. А Този нищо лошо не е сторил.“ 42 И казваше на Иисус: „Спомни си за мене, Господи, когато дойдеш в царството Си!“ 43 А Иисус му отговори: „Истината ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.“ 44 Беше вече около шестия час и настана мрак по цялата земя до деветия час. (Изх 26:31; Ам 8:9; Мт 27:45; Мк 15:33; Йн 19:28) 45 Слънцето потъмня, а храмовата завеса се раздра по средата. 46 Тогава Иисус извика с висок глас: „Отче! В Твоите ръце предавам духа Си.“ И като каза това, издъхна. (Пс 31:6; Д А 7:59) 47 А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: „Наистина, Този Човек е бил праведник.“ (Д А 7:52; Д А 22:14) 48 Целият народ, който се беше събрал на това зрелище и видя станалото, си тръгна, удряйки се в гърди, окайвайки се. 49 А всичките Му познати стояха надалеч и гледаха това заедно с жените, които Го съпровождаха от Галилея. (Лк 8:2) 50 Имаше един човек на име Йосиф, от юдейския град Ариматея. Той беше съветник, добър и справедлив, (Мт 27:57; Мк 15:42; Йн 19:38) 51 и очакваше Божието царство, не се беше съгласил с решенията и деянията на юдеите. 52 Той дойде при Пилат и измоли тялото на Иисус. 53 И като Го сне, обви Го в плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, където никой още не бе полаган. 54 Този ден беше петък и настъпваше събота. 55 След Йосиф вървяха жените, които бяха дошли с Иисус от Галилея. Те видяха гроба и как бе положено тялото Му. 56 Когато се върнаха, приготвиха благовония и миро. И в съботата си починаха, както повелява Законът. (Изх 20:10; Вт 5:14) 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Лука 23

English Standard Version

от Crossway
1 Then the whole company of them arose and brought him before Pilate. (Мт 27:2; Мк 15:1; Йн 18:28) 2 And they began to accuse him, saying, “We found this man misleading our nation and forbidding us to give tribute to Caesar, and saying that he himself is Christ, a king.” (Лк 2:1; Лк 3:1; Лк 20:25; Лк 23:14; Йн 18:33; Йн 18:36; Йн 19:12; Д А 17:6; Д А 17:7; Д А 24:5) 3 And Pilate asked him, “Are you the King of the Jews?” And he answered him, “You have said so.” (Мт 2:2; Мт 27:11; Мк 15:2; Лк 22:70; Лк 23:37; Йн 18:39; Йн 19:3) 4 Then Pilate said to the chief priests and the crowds, “I find no guilt in this man.” (Мт 27:24; Лк 23:14; Лк 23:22; Йн 18:38; Йн 19:4; Йн 19:6; 1 Пет 2:22) 5 But they were urgent, saying, “He stirs up the people, teaching throughout all Judea, from Galilee even to this place.” (Мт 4:12; Мт 4:23; Мк 1:14; Лк 4:14; Йн 1:43; Йн 2:11) 6 When Pilate heard this, he asked whether the man was a Galilean. 7 And when he learned that he belonged to Herod’s jurisdiction, he sent him over to Herod, who was himself in Jerusalem at that time. (Лк 3:1) 8 When Herod saw Jesus, he was very glad, for he had long desired to see him, because he had heard about him, and he was hoping to see some sign done by him. (Мт 12:38; Мт 14:1; Мк 6:14; Лк 9:9) 9 So he questioned him at some length, but he made no answer. 10 The chief priests and the scribes stood by, vehemently accusing him. 11 And Herod with his soldiers treated him with contempt and mocked him. Then, arraying him in splendid clothing, he sent him back to Pilate. (Мт 27:28; Мк 9:12; Мк 15:17; Лк 18:32; Д А 4:11) 12 And Herod and Pilate became friends with each other that very day, for before this they had been at enmity with each other. (Пс 2:2; Д А 4:27) 13 Pilate then called together the chief priests and the rulers and the people, (Лк 24:20) 14 and said to them, “You brought me this man as one who was misleading the people. And after examining him before you, behold, I did not find this man guilty of any of your charges against him. (Лк 23:2; Лк 23:4; Д А 3:13) 15 Neither did Herod, for he sent him back to us. Look, nothing deserving death has been done by him. (Лк 23:11) 16 I will therefore punish and release him.”[1] (Лк 23:22; Йн 19:1; Д А 5:40) 18 But they all cried out together, “Away with this man, and release to us Barabbas”— (Мт 27:15; Мк 15:6; Йн 18:39; Йн 19:16; Д А 21:36; Д А 22:22) 19 a man who had been thrown into prison for an insurrection started in the city and for murder. (Д А 3:14) 20 Pilate addressed them once more, desiring to release Jesus, 21 but they kept shouting, “Crucify, crucify him!” 22 A third time he said to them, “Why? What evil has he done? I have found in him no guilt deserving death. I will therefore punish and release him.” (Лк 23:14; Лк 23:16; Лк 23:41; Йн 8:46) 23 But they were urgent, demanding with loud cries that he should be crucified. And their voices prevailed. 24 So Pilate decided that their demand should be granted. 25 He released the man who had been thrown into prison for insurrection and murder, for whom they asked, but he delivered Jesus over to their will. (Лк 23:19; Йн 19:16) 26 And as they led him away, they seized one Simon of Cyrene, who was coming in from the country, and laid on him the cross, to carry it behind Jesus. (Мт 27:32; Мк 15:21; Йн 19:17) 27 And there followed him a great multitude of the people and of women who were mourning and lamenting for him. (Мт 11:17; Лк 8:52) 28 But turning to them Jesus said, “Daughters of Jerusalem, do not weep for me, but weep for yourselves and for your children. 29 For behold, the days are coming when they will say, ‘Blessed are the barren and the wombs that never bore and the breasts that never nursed!’ (Мт 24:19; Мк 13:17; Лк 17:22; Лк 21:23) 30 Then they will begin to say to the mountains, ‘Fall on us,’ and to the hills, ‘Cover us.’ (Ис 2:19; Ос 10:8; Отк 6:16) 31 For if they do these things when the wood is green, what will happen when it is dry?” (Пр 11:31; Ез 20:47; 1 Пет 4:17) 32 Two others, who were criminals, were led away to be put to death with him. (Мт 20:21; Мт 27:38; Мк 15:27; Йн 19:18) 33 And when they came to the place that is called The Skull, there they crucified him, and the criminals, one on his right and one on his left. (Мт 27:33; Мк 15:22; Лк 23:32; Йн 19:17) 34 And Jesus said, “Father, forgive them, for they know not what they do.”[2] And they cast lots to divide his garments. (Пс 22:18; Ис 53:12; Мт 5:44; Мт 27:35; Мк 10:38; Мк 15:24; Йн 19:23; Д А 3:17) 35 And the people stood by, watching, but the rulers scoffed at him, saying, “He saved others; let him save himself, if he is the Christ of God, his Chosen One!” (Пс 22:7; Пс 22:17; Ис 42:1; Мт 1:17; Мт 12:18; Мт 26:53; Мт 27:41; Мк 15:31; Лк 4:3; Лк 4:9; Лк 4:23; Лк 9:20; Лк 9:35; Лк 16:14; Лк 24:20; Йн 10:18; 1 Пет 2:4) 36 The soldiers also mocked him, coming up and offering him sour wine (Пс 69:21; Мт 27:48; Мк 15:36; Йн 19:29) 37 and saying, “If you are the King of the Jews, save yourself!” (Лк 23:3; Лк 23:35) 38 There was also an inscription over him,[3] “This is the King of the Jews.” (Мт 27:37; Мк 15:26; Лк 23:37; Йн 19:19; Йн 19:21) 39 One of the criminals who were hanged railed at him,[4] saying, “Are you not the Christ? Save yourself and us!” (Мт 27:39; Мт 27:44; Мк 15:32; Лк 23:35; Лк 23:37) 40 But the other rebuked him, saying, “Do you not fear God, since you are under the same sentence of condemnation? 41 And we indeed justly, for we are receiving the due reward of our deeds; but this man has done nothing wrong.” 42 And he said, “Jesus, remember me when you come into your kingdom.” (Мт 16:28) 43 And he said to him, “Truly, I say to you, today you will be with me in paradise.” (2 Кор 12:3; Отк 2:7) 44 It was now about the sixth hour,[5] and there was darkness over the whole land until the ninth hour,[6] (Мт 27:45; Мк 15:33; Йн 19:14) 45 while the sun’s light failed. And the curtain of the temple was torn in two. (Изх 26:31; 2 Лет 3:14) 46 Then Jesus, calling out with a loud voice, said, “Father, into your hands I commit my spirit!” And having said this he breathed his last. (Пс 31:5; Мт 27:50; Мк 15:37; Йн 10:18; Йн 19:30; Д А 7:59; 1 Пет 4:19) 47 Now when the centurion saw what had taken place, he praised God, saying, “Certainly this man was innocent!” (Мт 27:54; Мк 15:39; Лк 7:16) 48 And all the crowds that had assembled for this spectacle, when they saw what had taken place, returned home beating their breasts. (Лк 18:13) 49 And all his acquaintances and the women who had followed him from Galilee stood at a distance watching these things. (Пс 38:11; Пс 88:8; Лк 8:2; Лк 23:55; Йн 19:25) 50 Now there was a man named Joseph, from the Jewish town of Arimathea. He was a member of the council, a good and righteous man, (Мт 27:57; Мк 15:42; Йн 19:38) 51 who had not consented to their decision and action; and he was looking for the kingdom of God. (Лк 2:25; Лк 2:38) 52 This man went to Pilate and asked for the body of Jesus. 53 Then he took it down and wrapped it in a linen shroud and laid him in a tomb cut in stone, where no one had ever yet been laid. (Ис 53:9; Мк 11:2) 54 It was the day of Preparation, and the Sabbath was beginning.[7] (Мт 27:62) 55 The women who had come with him from Galilee followed and saw the tomb and how his body was laid. (Мт 28:1; Лк 23:49) 56 Then they returned and prepared spices and ointments. On the Sabbath they rested according to the commandment. (Изх 20:10; Вт 5:14; Мк 16:1; Лк 24:1; Йн 19:39) 

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) copyright ©2001 by Crossway Bibles, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV® Text Edition: 2016. The ESV® text has been reproduced in cooperation with and by permission of Good News Publishers. Unauthorized reproduction of this publication is prohibited. All rights reserved.

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) is adapted from the Revised Standard Version of the Bible, copyright Division of Christian Education of the National Council of the Churches of Christ in the U.S.A. All rights reserved.