1След това Господ избра и други седемдесет[1] ученици и ги изпрати пред Себе Си по двама във всеки град и място, където Сам щеше да отиде. (Мт 9:37; Мт 10:1; Мк 6:7; Лк 9:1)2Тогава им рече: „Жетвата е голяма, а работниците са малко, затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си. (Мт 9:37)3Вървете! Ето Аз ви изпращам като агнета сред вълци. (Мт 10:16)4Не носете ни кесия, ни торба, нито обуща; и никого по пътя не поздравявайте! (Лк 22:35)5И в която къща влезете, най-напред казвайте: „Мир на тази къща.“6И ако там живее миролюбив човек, върху него ще почива вашият мир, ако ли не, ще се върне у вас.7Оставайте в тази къща и яжте и пийте, каквото ви дадат, защото работникът заслужава своята награда; и не ходете от къща на къща. (1 Кор 9:14; 1 Тим 5:18)8И в който град влезете и ви приемат, яжте, каквото ви сложат.9Изцелявайте болните в него и им казвайте: „Приближи се до вас Божието царство.“10В който пък град влезете и не ви приемат, излезте по улиците му и кажете:11„Дори и праха от вашия град, полепнал по нозете ни, отърсваме срещу вас. Но да знаете: приближи се Божието царство.“ (Д А 13:51)12Затова ви казвам: за Содом ще бъде по-леко в онзи ден[2], отколкото за този град. (Бит 19:24; Мт 11:24)
Упреци към непокаялите се градове
13Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако в Тир и Сидон бяха извършени чудесата, които станаха у вас, те отдавна биха се покаяли, седнали във вретище и пепел. (Ис 23:1; Ез 26:1; Ез 28:20; Ам 1:9; Мт 11:20)14Но на Тир и Сидон наказанието ще бъде по-леко в Съдния ден, отколкото на вас.15И ти, Капернауме, който си се възвеличил до небето, до ада ще се провалиш! (Ис 14:13)16Който слуша вас, Мене слуша, и който се отрича от вас, от Мене се отрича, а който се отрича от Мене, отрича се от Този, Който Ме е изпратил.“ (Мт 10:40; Мк 9:37; Лк 9:48; Йн 13:20)
Завръщане на седемдесетте ученици
17Седемдесетте[3] ученици се върнаха и говореха с радост: „Господи, в Твое име и бесовете ни се покоряват.“18А Той им рече: „Видях Сатаната как падна от небето като светкавица. (Отк 12:9)19Ето давам ви власт да потъпквате змии, скорпиони и всяка вражеска сила; и нищо няма да ви навреди. (Пс 91:13; Мк 16:17)20Но не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват, а се радвайте, че имената ви са написани на небесата.“
Радостта на Иисус Христос
21В същия час Иисус се зарадва духом[4] и рече: „Прославям Те, Отче, Господарю на небето и на земята, задето си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на невръстните. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.“ (Мт 11:25; Мт 13:16)22И като се обърна към учениците, каза: „Всичко Ми е предадено от Моя Отец. И никой не знае кой е Синът освен Отец, нито кой е Отец – освен Сина, както и този, на когото Синът иска да Го открие.“ (Йн 3:35)23И като се обърна към учениците, рече им насаме: „Блажени са очите, които виждат това, което вие виждате. (Мт 13:16)24Защото, казвам ви, много пророци и царе искаха да видят, което вие виждате, и не видяха; да чуят, което чувате, и не чуха.“
Най-голямата заповед
25И ето един законоучител стана и за да Го изпита, рече: „Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот?“ (Мт 22:34; Мк 12:28; Лк 18:18)26А Той му каза: „В Закона какво е написано? Какво четеш там?“27Онзи отговори: „Възлюби Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с цялата си сила, и с целия си разум; обичай и ближния си като себе си.“ (Лев 19:18; Вт 6:5; Мт 19:19; Рим 13:9; Гал 5:14; Як 2:8)28Иисус му каза: „Право отговори, тъй постъпвай и ще имаш вечен живот.“ (Лев 18:5)
Притча за добрия самарянин
29Но законоучителят, като искаше да се оправдае, рече на Иисус: „А кой е моят ближен?“30Иисус му отговори: „Един човек слизаше от Йерусалим в Йерихон. Но налетя на разбойници; те го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв.31Случайно един свещеник слизаше по този път, видя го, но отмина.32Същото стори и един левит: като стигна до това място, приближи се, погледна и отмина.33Но един самарянин, който вървеше по пътя, дойде до него, видя го и се смили,34и като се приближи, изля върху раните му елей и вино и ги превърза. След това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него.35А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: „Погрижи се за него; ако ти струва нещо повече, на връщане аз ще ти платя.“36И тъй, кой от тези трима, според тебе, ще да е бил ближен на попадналия в ръцете на разбойниците?“37Той отговори: „Който прояви милост към него.“ Тогава Иисус му каза: „Иди и ти постъпвай така.“
При Марта и Мария
38И докато вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си.39Тя имаше сестра, на име Мария, която бе седнала при нозете на Иисус и слушаше словата Му. (Йн 11:1)40А Марта се улиса в голяма шетня и като пристъпи, рече: „Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи и, нека ми помогне.“41Но Иисус и отговори: „Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,42а пък само едно е потребно. Мария избра по-доброто и то няма да и се отнеме.“
1After this the Lord appointed seventy-two[1] others and sent them on ahead of him, two by two, into every town and place where he himself was about to go. (Изх 24:1; Изх 24:9; Чис 11:16; Лк 9:2; Лк 9:52)2And he said to them, “The harvest is plentiful, but the laborers are few. Therefore pray earnestly to the Lord of the harvest to send out laborers into his harvest. (Мт 9:37; Йн 4:35; 2 Сол 3:1)3Go your way; behold, I am sending you out as lambs in the midst of wolves. (Мт 10:16; Йн 17:18)4Carry no moneybag, no knapsack, no sandals, and greet no one on the road. (4 Цар 4:29; Мт 10:9; Мк 6:8; Лк 9:1; Лк 22:35)5Whatever house you enter, first say, ‘Peace be to this house!’ (1 Цар 25:6)6And if a son of peace is there, your peace will rest upon him. But if not, it will return to you. (Пс 35:13)7And remain in the same house, eating and drinking what they provide, for the laborer deserves his wages. Do not go from house to house. (1 Тим 5:18)8Whenever you enter a town and they receive you, eat what is set before you.9Heal the sick in it and say to them, ‘The kingdom of God has come near to you.’ (Мт 3:2; Лк 10:11)10But whenever you enter a town and they do not receive you, go into its streets and say,11‘Even the dust of your town that clings to our feet we wipe off against you. Nevertheless know this, that the kingdom of God has come near.’ (Неем 5:13; Лк 10:9; Д А 13:51; Д А 18:6)12I tell you, it will be more bearable on that day for Sodom than for that town. (Мт 7:22; Мт 10:15)
Woe to Unrepentant Cities
13“Woe to you, Chorazin! Woe to you, Bethsaida! For if the mighty works done in you had been done in Tyre and Sidon, they would have repented long ago, sitting in sackcloth and ashes. (Ез 28:2; Ам 1:9; Мт 11:21)14But it will be more bearable in the judgment for Tyre and Sidon than for you. (Лк 10:13; Лк 12:47)15And you, Capernaum, will you be exalted to heaven? You shall be brought down to Hades. (Ис 14:13; Лк 16:23; Д А 2:27)16“The one who hears you hears me, and the one who rejects you rejects me, and the one who rejects me rejects him who sent me.” (Мт 10:40; Мт 25:45; Йн 5:23; Йн 12:48; 1 Сол 4:8)
21In that same hour he rejoiced in the Holy Spirit and said, “I thank you, Father, Lord of heaven and earth, that you have hidden these things from the wise and understanding and revealed them to little children; yes, Father, for such was your gracious will.[2] (Йов 37:24; Пс 8:2; Ис 53:11; Мт 11:25; Мт 16:17; Мт 21:16; Мк 12:36; Лк 8:10; Лк 12:32; Д А 17:24; 1 Кор 1:19; 2 Кор 3:14)22All things have been handed over to me by my Father, and no one knows who the Son is except the Father, or who the Father is except the Son and anyone to whom the Son chooses to reveal him.” (Мт 28:18; Йн 1:18; Йн 6:46; Йн 7:29; Йн 8:19; Йн 10:15; Йн 17:25; Йн 17:26)23Then turning to the disciples he said privately, “Blessed are the eyes that see what you see! (Мт 13:16; Мт 16:17)24For I tell you that many prophets and kings desired to see what you see, and did not see it, and to hear what you hear, and did not hear it.” (Йн 8:56; Евр 11:13; 1 Пет 1:10)
The Parable of the Good Samaritan
25And behold, a lawyer stood up to put him to the test, saying, “Teacher, what shall I do to inherit eternal life?” (Мт 19:16; Мт 19:29; Мт 22:34; Мт 25:34; Мт 25:46; Мк 10:17; Лк 7:30; Лк 18:18; Йн 8:6)26He said to him, “What is written in the Law? How do you read it?”27And he answered, “You shall love the Lord your God with all your heart and with all your soul and with all your strength and with all your mind, and your neighbor as yourself.” (Лев 19:18; Вт 6:5; Мт 19:19; Мт 22:37; Мк 12:30)28And he said to him, “You have answered correctly; do this, and you will live.” (Лев 18:5; Неем 9:29; Ез 20:11; Рим 10:5; Гал 3:12)29But he, desiring to justify himself, said to Jesus, “And who is my neighbor?” (Лк 16:15)30Jesus replied, “A man was going down from Jerusalem to Jericho, and he fell among robbers, who stripped him and beat him and departed, leaving him half dead. (Лк 18:31; Лк 19:28)31Now by chance a priest was going down that road, and when he saw him he passed by on the other side. (Чис 8:19; Йн 1:19)32So likewise a Levite, when he came to the place and saw him, passed by on the other side. (Лк 10:31)33But a Samaritan, as he journeyed, came to where he was, and when he saw him, he had compassion. (Мт 10:5)34He went to him and bound up his wounds, pouring on oil and wine. Then he set him on his own animal and brought him to an inn and took care of him. (Ис 1:6)35And the next day he took out two denarii[3] and gave them to the innkeeper, saying, ‘Take care of him, and whatever more you spend, I will repay you when I come back.’ (Мт 18:28)36Which of these three, do you think, proved to be a neighbor to the man who fell among the robbers?”37He said, “The one who showed him mercy.” And Jesus said to him, “You go, and do likewise.”
Martha and Mary
38Now as they went on their way, Jesus[4] entered a village. And a woman named Martha welcomed him into her house. (Лк 19:6; Йн 11:1; Йн 11:19; Йн 12:2)39And she had a sister called Mary, who sat at the Lord’s feet and listened to his teaching. (Лк 8:35; Лк 10:38; Д А 22:3)40But Martha was distracted with much serving. And she went up to him and said, “Lord, do you not care that my sister has left me to serve alone? Tell her then to help me.”41But the Lord answered her, “Martha, Martha, you are anxious and troubled about many things, (Лк 12:22; 1 Кор 7:32)42but one thing is necessary.[5] Mary has chosen the good portion, which will not be taken away from her.” (Пс 16:5)