Влезте безплатно

Лука 1

Съвременен български превод

от Bulgarian Bible Society
1 Понеже мнозина се заеха да съставят разказ за напълно известните ни събития, 2 както ни ги предадоха онези, които от самото начало бяха очевидци и проповедници на словото, 3 затова и аз намерих за добре, след като грижливо проучих всичко отначало, поред да ти го напиша, достопочтени Теофиле, (Д А 1:1) 4 за да си уверен в истинността на онова, което си изучавал. 5 По времето на Ирод, цар на Юдея, имаше един свещеник от Авиевата смяна на име Захария. Жена му беше от рода на Аарон, а името и – Елисавета. (1 Лет 24:10) 6 И двамата бяха праведни пред Бога, като във всичко следваха безукорно заповедите и наредбите на Господа. 7 Те нямаха дете, понеже Елисавета не можеше да зачене, а и двамата бяха в напреднала възраст. 8 Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога, 9 падна му се по жребий, както бе обичай у свещениците, да влезе в Господния храм, за да покади. (Изх 30:7) 10 А цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето. 11 Тогава му се яви Господен ангел, изправен отдясно на кадилния жертвеник. 12 Като го видя, Захария се смути и страх го обзе. 13 Но ангелът му каза: „Не бой се, Захария, защото твоята молитва бе чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан; 14 и ще имаш радост и веселие и мнозина ще се радват на раждането му. 15 Защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер и ще се изпълни със Светия Дух още от утробата на майка си; (Чис 6:3; Съд 13:4; Лк 7:33) 16 и ще обърне мнозина синове на Израил към техния Господ Бог; 17 и ще върви пред Него с духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към децата и непокорните – към разума на праведните, за да подготви народа да приеме Господа.“ (Мал 3:23) 18 Тогава Захария попита ангела: „По какво ще узная това? Та аз съм стар и жена ми е в напреднала възраст.“ 19 Ангелът му отговори с думите: „Аз съм Гавриил, служител пред Бога, и съм изпратен да говоря с тебе и да ти благовестя това; (Дан 8:16; Дан 9:21) 20 а то ще се изпълни в определеното време. Но понеже не повярва на думите ми, ето ти ще онемееш и няма да можеш да говориш до деня, когато това ще се сбъдне.“ 21 А народът чакаше Захария и се чудеше, че се бави в храма. 22 Когато той излезе, не можеше да им продума и те разбраха, че е имал видение в храма; а той им обясняваше със знаци и оставаше ням. 23 След като изминаха дните на службата му, той се върна у дома си. 24 След тези дни жена му Елисавета зачена; и се криеше пет месеца, като си казваше: 25 „Тъй ми отреди Господ в дните, когато ме погледна милостиво, за да снеме от мене укора на хората.“ 26 Когато Елисавета беше в шестия месец, Бог изпрати ангел Гавриил в един галилейски град, на име Назарет, 27 при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия род; а името на девицата беше Мария. (Мт 1:18) 28 Ангелът влезе при нея и рече: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените[1].“ (Съд 6:12) 29 А тя, като го видя, смути се от думите му и се замисли какъв е този поздрав. 30 Тогава ангелът и рече: „Не бой се, Мария, защото ти намери благодат у Бога; 31 и ето ти ще заченеш, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. (Ис 7:14; Мт 1:21) 32 Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния, и ще Му даде Господ Бог престола на баща Му Давид, 33 и ще царува над потомците на Яков за вечни времена и царството Му няма да има край.“ (Ис 9:6; Дан 2:44; Дан 7:14) 34 А Мария рече на ангела: „Как ще стане това, когато аз мъж не познавам?“ 35 Ангелът и отговори с думите: „Светият Дух ще слезе върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Святото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син. 36 Ето и Елисавета, твоя сродница, и тя зачена син в старините си; и вече е в шестия месец тази, за която говореха, че не може да зачене. 37 Защото за Бога няма нищо невъзможно.“ (Бит 18:14) 38 Тогава Мария рече: „Ето аз съм покорна пред Господа. Нека ми бъде според думата ти.“ И ангелът си отиде от нея. 39 Още в същите дни Мария стана и бързо се запъти към един град в планинската част на Юдея. 40 Там влезе в дома на Захария и поздрави Елисавета. 41 Когато Елисавета чу поздрава на Мария, детето заигра в утробата и, а Елисавета се изпълни със Светия Дух. 42 И извика с висок глас и рече: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! (Съд 5:24; Юд 13:18) 43 И откъде ми дойде тази чест – да ме посети майката на моя Господ? 44 Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, детето радостно заигра в утробата ми. 45 И е блажена, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното и от Господа.“ 46 А Мария рече: „Душата ми величае Господа (1 Цар 2:1) 47 и духът ми ликува заради Бога, моя Спасител, (Ав 3:18) 48 задето Той милостиво погледна на принизеното положение на Своята слугиня и ето отсега ще ме облажават всички поколения, защото (Бит 30:13; 1 Цар 1:11) 49 Всесилният стори за мене велико нещо; името Му е свято (Пс 111:9) 50 и Неговата милост е от род в род за всички, които с боязън Го почитат. (Пс 103:17) 51 Той вдигна силната Си ръка, разпръсна онези, които имаха надменни помисли в сърцето си, 52 свали властници от престола и въздигна унизени; 53 гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо; (Пс 107:9) 54 взе под закрила Израил, Своя слуга, като си спомни милостта, (Бит 17:7; Пс 98:3; Ис 41:8; Мих 7:20) 55 която бе обещал на нашите прадеди – на Авраам и потомците му за вечни времена.“ 56 И Мария остана с нея около три месеца и се върна у дома си. 57 А за Елисавета дойде време да ражда и тя роди син. 58 Съседите и роднините и чуха, че Господ е възвеличил милостта Си над нея, и се радваха заедно с нея. 59 На осмия ден дойдоха да обрежат детето и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му. (Бит 17:12; Лев 12:3) 60 Но майка му им отговори с думите: „Не! Ще се казва Йоан.“ 61 Тогава и казаха: „Няма никой в рода ти, който да се нарича с това име.“ 62 И питаха със знаци баща му как би искал да го нарекат. 63 Той поиска дъсчица и написа: „Йоан му е името.“ И всички се учудиха. 64 И веднага се развързаха устата и езикът му и той проговори, като благославяше Бога. 65 Тогава страх обзе всичките им съседи и те разказваха по цялата планинска област на Юдея за всичко станало. 66 Всички, които чуха това, съхраниха го в сърцето си и казваха: „Какво ли ще стане от това дете?“ И ръката на Господа беше с него. 67 И Захария, баща му, изпълнен със Светия Дух, изрече пророчески думи: 68 „Благословен е Господ, Бог на Израил, задето посети и извърши изкупление на Своя народ. (Пс 41:14; Пс 106:48; Пс 111:9) 69 Той издигна за нас рог на спасение в рода на Своя слуга Давид, 70 както от древност бе възвестил чрез устата на Своите святи пророци: 71 спасение от враговете ни и от ръката на всички, които ни мразят, 72 като прояви Своята милост към прадедите ни и си спомни Своя свят завет – 73 клетвата, с която Той се закле на Авраам, нашия отец, (Бит 26:3) 74 да ни избави от ръката на враговете ни, 75 за да Му служим без страх в святост и правда пред Него през всичките дни на живота си. 76 И ти, дете, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред Господа, за да приготвиш Неговите пътища. (Ис 40:3; Мал 3:1) 77 Ти ще дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване на греховете му (Мк 1:2; Лк 3:3) 78 поради великото милосърдие на нашия Бог. То е за нас светлина, изгряла от висините, 79 за да просвети онези, които са в тъмнина и смъртна сянка, и да насочи нозете ни в пътя на мира.“ (Ис 9:1) 80 А детето растеше и крепнеше духом. И живя в пустинята до деня, когато се яви пред народа на Израил. 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Лука 1

English Standard Version

от Crossway
1 Inasmuch as many have undertaken to compile a narrative of the things that have been accomplished among us, (Д А 3:18; 2 Тим 4:5; 2 Тим 4:17) 2 just as those who from the beginning were eyewitnesses and ministers of the word have delivered them to us, (Мк 1:1; Мк 4:14; Йн 15:27; Йн 16:4; Д А 4:20; Д А 11:15; Д А 26:16; 1 Кор 4:1; 1 Кор 11:2; 1 Кор 11:23; Евр 2:3; 1 Пет 5:1; 2 Пет 1:16; 1 Йн 1:1; 1 Йн 1:3) 3 it seemed good to me also, having followed all things closely for some time past, to write an orderly account for you, most excellent Theophilus, (Д А 1:1; Д А 11:4; Д А 23:26; Д А 24:3; Д А 26:25) 4 that you may have certainty concerning the things you have been taught. (Д А 2:36; Д А 18:25; Рим 2:18; 1 Кор 14:19; Гал 6:6; 2 Пет 1:16; 2 Пет 1:19) 5 In the days of Herod, king of Judea, there was a priest named Zechariah,[1] of the division of Abijah. And he had a wife from the daughters of Aaron, and her name was Elizabeth. (1 Лет 24:10; Мт 2:1; Лк 1:8) 6 And they were both righteous before God, walking blamelessly in all the commandments and statutes of the Lord. (Лк 2:25; Д А 23:1; Д А 24:16; Фил 2:15; Фил 3:6; 1 Сол 2:10; 1 Сол 3:13; 1 Сол 5:23) 7 But they had no child, because Elizabeth was barren, and both were advanced in years. (Бит 18:11; Съд 13:2; 1 Цар 1:2; Лк 1:36; Евр 11:11) 8 Now while he was serving as priest before God when his division was on duty, (1 Лет 24:19; 2 Лет 8:14; 2 Лет 31:2; Лк 1:5; Лк 1:23) 9 according to the custom of the priesthood, he was chosen by lot to enter the temple of the Lord and burn incense. (Изх 30:7; 1 Цар 2:28; 1 Лет 23:13; 2 Лет 29:11; Лк 1:21; Евр 9:2; Отк 11:2; Отк 11:19) 10 And the whole multitude of the people were praying outside at the hour of incense. (Лев 16:17; Пс 141:2; Отк 5:8; Отк 8:3) 11 And there appeared to him an angel of the Lord standing on the right side of the altar of incense. (Изх 30:1; Изх 40:26) 12 And Zechariah was troubled when he saw him, and fear fell upon him. (Д А 19:17) 13 But the angel said to him, “Do not be afraid, Zechariah, for your prayer has been heard, and your wife Elizabeth will bear you a son, and you shall call his name John. (Лк 1:60; Лк 1:63; Д А 10:4; Д А 10:31) 14 And you will have joy and gladness, and many will rejoice at his birth, (Лк 1:58) 15 for he will be great before the Lord. And he must not drink wine or strong drink, and he will be filled with the Holy Spirit, even from his mother’s womb. (Чис 6:3; Съд 13:4; Съд 13:7; Съд 13:14; Ис 49:1; Ис 49:5; Ер 1:5; Мт 11:11; Мт 11:18; Лк 1:41; Лк 1:67; Лк 7:28; Лк 7:33; Д А 2:4; Д А 2:15; Д А 2:17; Гал 1:15; Еф 5:18) 16 And he will turn many of the children of Israel to the Lord their God, 17 and he will go before him in the spirit and power of Elijah, to turn the hearts of the fathers to the children, and the disobedient to the wisdom of the just, to make ready for the Lord a people prepared.” (Мал 3:1; Мал 4:6; Мт 11:10; Мт 11:14; Мк 1:2; Лк 1:76; Лк 7:27; Йн 3:28; Рим 10:21) 18 And Zechariah said to the angel, “How shall I know this? For I am an old man, and my wife is advanced in years.” (Бит 15:8; Бит 17:17) 19 And the angel answered him, “I am Gabriel. I stand in the presence of God, and I was sent to speak to you and to bring you this good news. (3 Цар 17:1; Йов 1:6; Ис 63:9; Дан 8:16; Дан 9:21; Мт 18:10; Лк 1:26; Отк 8:2) 20 And behold, you will be silent and unable to speak until the day that these things take place, because you did not believe my words, which will be fulfilled in their time.” (Ез 3:26; Ез 24:27) 21 And the people were waiting for Zechariah, and they were wondering at his delay in the temple. (Лк 1:9) 22 And when he came out, he was unable to speak to them, and they realized that he had seen a vision in the temple. And he kept making signs to them and remained mute. (Лк 1:21; Лк 1:62) 23 And when his time of service was ended, he went to his home. (4 Цар 11:5; 1 Лет 9:25; 2 Лет 23:8; Лк 1:8; Евр 10:11) 24 After these days his wife Elizabeth conceived, and for five months she kept herself hidden, saying, 25 “Thus the Lord has done for me in the days when he looked on me, to take away my reproach among people.” (Бит 30:23; 1 Цар 1:6; Пс 113:9; Ис 4:1) 26 In the sixth month the angel Gabriel was sent from God to a city of Galilee named Nazareth, (Мт 2:23; Лк 1:19) 27 to a virgin betrothed[2] to a man whose name was Joseph, of the house of David. And the virgin’s name was Mary. (Мт 1:16; Мт 1:18; Мт 1:20; Лк 2:4) 28 And he came to her and said, “Greetings, O favored one, the Lord is with you!”[3] (Съд 6:12; Пс 45:2; Дан 9:23) 29 But she was greatly troubled at the saying, and tried to discern what sort of greeting this might be. (Лк 1:12) 30 And the angel said to her, “Do not be afraid, Mary, for you have found favor with God. (Д А 7:46) 31 And behold, you will conceive in your womb and bear a son, and you shall call his name Jesus. (Ис 7:14; Мт 1:21; Мт 1:25; Лк 2:21) 32 He will be great and will be called the Son of the Most High. And the Lord God will give to him the throne of his father David, (2 Цар 7:11; 2 Цар 7:16; Пс 89:4; Пс 132:11; Ис 9:6; Ис 16:5; Мт 1:1; Мк 5:7; Лк 1:69; Лк 1:76; Лк 6:35; Д А 2:30; Д А 7:48; Отк 3:7) 33 and he will reign over the house of Jacob forever, and of his kingdom there will be no end.” (Дан 2:44; Дан 7:14; Дан 7:18; Дан 7:27; Йн 12:34; Евр 1:8; Отк 11:15) 34 And Mary said to the angel, “How will this be, since I am a virgin?”[4] 35 And the angel answered her, “The Holy Spirit will come upon you, and the power of the Most High will overshadow you; therefore the child to be born[5] will be called holy—the Son of God. (Мт 1:18; Мт 1:20; Мт 14:33; Лк 1:32; Йн 6:69) 36 And behold, your relative Elizabeth in her old age has also conceived a son, and this is the sixth month with her who was called barren. (Лк 1:7) 37 For nothing will be impossible with God.” (Бит 18:14; Мт 19:26) 38 And Mary said, “Behold, I am the servant[6] of the Lord; let it be to me according to your word.” And the angel departed from her. (Съд 6:21; Д А 12:10) 39 In those days Mary arose and went with haste into the hill country, to a town in Judah, (И Н 20:7; И Н 21:11; Лк 1:65) 40 and she entered the house of Zechariah and greeted Elizabeth. 41 And when Elizabeth heard the greeting of Mary, the baby leaped in her womb. And Elizabeth was filled with the Holy Spirit, (Лк 1:15; Лк 1:67) 42 and she exclaimed with a loud cry, “Blessed are you among women, and blessed is the fruit of your womb! (Вт 28:4; Съд 5:24; Пс 127:3) 43 And why is this granted to me that the mother of my Lord should come to me? (Лк 2:11; Лк 20:42; Йн 20:28) 44 For behold, when the sound of your greeting came to my ears, the baby in my womb leaped for joy. 45 And blessed is she who believed that there would be[7] a fulfillment of what was spoken to her from the Lord.” (Лк 1:20; Йн 20:29) 46 And Mary said, “My soul magnifies the Lord, (1 Цар 2:1; Пс 34:2; Пс 69:30; Д А 10:46; Д А 19:17; 1 Сол 5:23) 47 and my spirit rejoices in God my Savior, (Пс 35:9; Пс 106:21; Ис 61:10; Ав 3:18; Лк 1:46; Д А 16:34; 1 Тим 1:1; 1 Тим 2:3; 2 Тим 1:9; Тит 1:3; Тит 2:10; Тит 3:4; Юда 1:25) 48 for he has looked on the humble estate of his servant. For behold, from now on all generations will call me blessed; (1 Цар 1:11; Пс 72:17; Пс 138:6; Мал 3:12; Лк 9:38; Лк 11:27) 49 for he who is mighty has done great things for me, and holy is his name. (Пс 71:19; Пс 89:8; Пс 99:3; Пс 111:9; Пс 126:2; Ис 57:15; Соф 3:17) 50 And his mercy is for those who fear him from generation to generation. (Вт 5:10; Вт 7:9; Пс 89:1; Пс 103:17) 51 He has shown strength with his arm; he has scattered the proud in the thoughts of their hearts; (Пс 89:10; Пс 98:1; Пс 118:16; Ис 51:9; Дан 4:37; Як 4:6) 52 he has brought down the mighty from their thrones and exalted those of humble estate; (Йов 5:11; Пс 75:7; Пс 107:40; Пс 113:7; Пс 147:6; Ез 21:26; Лк 1:51; Як 4:10) 53 he has filled the hungry with good things, and the rich he has sent away empty. (Йов 22:9; Пс 34:10; Пс 107:9; Лк 6:21; Лк 6:24) 54 He has helped his servant Israel, in remembrance of his mercy, (Пс 98:3; Ис 41:8; Ис 44:21; Ис 49:3; Мих 7:20; Лк 1:72; Евр 2:16) 55 as he spoke to our fathers, to Abraham and to his offspring forever.” (Бит 17:19; Пс 132:11; Лк 1:54; Гал 3:16) 56 And Mary remained with her about three months and returned to her home. 57 Now the time came for Elizabeth to give birth, and she bore a son. 58 And her neighbors and relatives heard that the Lord had shown great mercy to her, and they rejoiced with her. (Бит 19:19) 59 And on the eighth day they came to circumcise the child. And they would have called him Zechariah after his father, (Бит 17:12; Лев 12:3; Лк 2:21; Фил 3:5) 60 but his mother answered, “No; he shall be called John.” (Лк 1:13) 61 And they said to her, “None of your relatives is called by this name.” 62 And they made signs to his father, inquiring what he wanted him to be called. (Лк 1:22) 63 And he asked for a writing tablet and wrote, “His name is John.” And they all wondered. (Ис 8:1; Ис 30:8; Лк 1:60) 64 And immediately his mouth was opened and his tongue loosed, and he spoke, blessing God. (Мк 7:35; Лк 1:20; Лк 2:28; Лк 24:53) 65 And fear came on all their neighbors. And all these things were talked about through all the hill country of Judea, (Лк 1:39; Лк 7:16) 66 and all who heard them laid them up in their hearts, saying, “What then will this child be?” For the hand of the Lord was with him. (Лк 2:19; Лк 2:51; Д А 11:21; Д А 13:11) 67 And his father Zechariah was filled with the Holy Spirit and prophesied, saying, (Йоил 2:28; Лк 1:15; Лк 1:41) 68 “Blessed be the Lord God of Israel, for he has visited and redeemed his people (Изх 4:31; 3 Цар 1:48; 1 Лет 29:10; Езд 7:27; Пс 41:13; Пс 72:18; Пс 106:48; Пс 111:9; Пс 130:7; Ис 29:23; Ис 43:1; Ис 59:20; Мт 15:31; Лк 1:78; Лк 2:38; Лк 7:16; Лк 24:21; Д А 13:17; Д А 15:14; Евр 2:6) 69 and has raised up a horn of salvation for us in the house of his servant David, (1 Цар 2:1; 1 Цар 2:10; 2 Цар 22:3; Пс 18:2; Пс 132:17; Ез 29:21; Лк 1:32) 70 as he spoke by the mouth of his holy prophets from of old, (Ер 23:5; Д А 3:21; Рим 1:2) 71 that we should be saved from our enemies and from the hand of all who hate us; (Пс 106:10) 72 to show the mercy promised to our fathers and to remember his holy covenant, (Лев 26:42; Пс 105:8; Мих 7:20; Лк 1:54; Рим 9:4) 73 the oath that he swore to our father Abraham, to grant us (Бит 22:16; Бит 26:3; Евр 6:13) 74 that we, being delivered from the hand of our enemies, might serve him without fear, (Соф 3:15) 75 in holiness and righteousness before him all our days. (Ер 32:39; Мт 28:20; Еф 4:24; 1 Сол 2:10; Тит 2:12) 76 And you, child, will be called the prophet of the Most High; for you will go before the Lord to prepare his ways, (Мал 3:1; Мт 3:3; Мт 11:9; Мт 14:5; Мк 1:2; Лк 1:17; Лк 1:32; Лк 3:4; Лк 7:26; Лк 7:27; Лк 20:6) 77 to give knowledge of salvation to his people in the forgiveness of their sins, (Мт 26:28; Мк 1:4) 78 because of the tender mercy of our God, whereby the sunrise shall visit us[8] from on high (Мал 4:2; Лк 1:68; Лк 24:49; Еф 5:14; Кол 3:12; 2 Пет 1:19) 79 to give light to those who sit in darkness and in the shadow of death, to guide our feet into the way of peace.” (Пс 107:10; Ис 9:2; Ис 42:7; Мт 4:16; Лк 2:14; Йн 8:12; Д А 26:18; Рим 3:17) 80 And the child grew and became strong in spirit, and he was in the wilderness until the day of his public appearance to Israel. (Мт 3:1; Мт 11:7; Лк 2:40) 

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) copyright ©2001 by Crossway Bibles, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV® Text Edition: 2016. The ESV® text has been reproduced in cooperation with and by permission of Good News Publishers. Unauthorized reproduction of this publication is prohibited. All rights reserved.

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) is adapted from the Revised Standard Version of the Bible, copyright Division of Christian Education of the National Council of the Churches of Christ in the U.S.A. All rights reserved.