1Когато всичките аморейски царе, които бяха отвъд Йордан на запад към Средиземно море, и всичките ханаански царе при морето чуха как Господ пресуши водите на Йордан пред израилтяните, докато те преминаваха, сърцата им се свиха и у тях вече не остана смелост пред Израилевите синове. (И Н 2:11)2По това време Господ каза на Иисус: „Направи си остри каменни ножове и обрежи пак израилтяните.“3Тогава Иисус си направи каменни ножове и обряза израилтяните на Хълма на обрязването.4И тази е причината, че Иисус ги обряза: всички мъже, които излязоха от Египет, всички бойци бяха родени в пустинята по пътя след излизането им от Египет.5Всъщност целият народ, който излезе от Египет, беше обрязан, а всички, родени по пътя в пустинята след излизането от Египет, не бяха обрязани.6Защото израилтяните четиридесет[1] години ходиха по пустинята, докато измряха всички бойци, които бяха излезли от Египет, които не послушаха гласа на Господа и на които Господ се закле, че няма да видят земята, която Господ с клетва беше обещал на бащите им да даде – земята, където текат мед и мляко. (Изх 3:8; Чис 14:28)7А вместо тях Той издигна синовете им. Тях Иисус обряза, тъй като бяха необрязани, понеже не ги бяха обрязали по пътя.8След като накрая целият народ беше обрязан, те останаха в лагера, докато се възстановят.9Тогава Господ каза на Иисус: „Днес Аз снех от вас египетския позор.“ Затова името на онова място до днес е Галгал.10И Израилевите синове бяха на лагер в Галгал и извършиха Пасха на Йерихонските полета вечерта на четиринадесетия ден от месеца. (Изх 12:1)11И на другия ден след Пасхата започнаха да ядат от плодовете на земята – безквасни хлябове и печени зърна в същия ден.12А манната престана след това. Когато започнаха да ядат от плодовете на земята, нямаше повече манна за Израилевите синове. Те ядяха от плодовете на ханаанската земя през онази година. (Изх 16:35)
Превземане на Йерихон и спасяване на Раав
13И когато Иисус беше при Йерихон, вдигна очи и видя, ето пред него стоеше мъж с изваден меч в ръка. Иисус отиде към него и го попита: „Наш ли си или от неприятелите ни?“ (Чис 22:23; 1 Лет 21:16)14Той отговори: „Не! Като вожд на войнството на Господа аз сега дойдох!“ Иисус падна по лице до земята, поклони му се и му каза: „Какво ще заповяда моят господар на своя служител?“ (Изх 23:20)15А вождът на войнството на Господа каза на Иисус: „Събуй сандалите от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свято.“ Иисус така инаправи. (Изх 3:5)
1As soon as all the kings of the Amorites who were beyond the Jordan to the west, and all the kings of the Canaanites who were by the sea, heard that the Lord had dried up the waters of the Jordan for the people of Israel until they had crossed over, their hearts melted and there was no longer any spirit in them because of the people of Israel. (Изх 15:14; Чис 13:29; И Н 2:11; 3 Цар 10:5)2At that time the Lord said to Joshua, “Make flint knives and circumcise the sons of Israel a second time.” (Изх 4:25)3So Joshua made flint knives and circumcised the sons of Israel at Gibeath-haaraloth.[1]4And this is the reason why Joshua circumcised them: all the males of the people who came out of Egypt, all the men of war, had died in the wilderness on the way after they had come out of Egypt. (Чис 14:29; Чис 26:64; Вт 2:16; Пс 106:26; 1 Кор 10:5; Евр 3:17)5Though all the people who came out had been circumcised, yet all the people who were born on the way in the wilderness after they had come out of Egypt had not been circumcised.6For the people of Israel walked forty years in the wilderness, until all the nation, the men of war who came out of Egypt, perished, because they did not obey the voice of the Lord; the Lord swore to them that he would not let them see the land that the Lord had sworn to their fathers to give to us, a land flowing with milk and honey. (Изх 3:8; Чис 14:23; Чис 14:33; Вт 1:3; Вт 2:7; Вт 2:14; Вт 8:4; Пс 95:10; Пс 95:11; Евр 3:11)7So it was their children, whom he raised up in their place, that Joshua circumcised. For they were uncircumcised, because they had not been circumcised on the way. (Чис 14:31; Вт 1:39)8When the circumcising of the whole nation was finished, they remained in their places in the camp until they were healed.9And the Lord said to Joshua, “Today I have rolled away the reproach of Egypt from you.” And so the name of that place is called Gilgal[2] to this day. (Бит 34:14; И Н 4:19)
First Passover in Canaan
10While the people of Israel were encamped at Gilgal, they kept the Passover on the fourteenth day of the month in the evening on the plains of Jericho. (Изх 12:6; Чис 9:5)11And the day after the Passover, on that very day, they ate of the produce of the land, unleavened cakes and parched grain.12And the manna ceased the day after they ate of the produce of the land. And there was no longer manna for the people of Israel, but they ate of the fruit of the land of Canaan that year. (Изх 16:35)
The Commander of the Lord’s Army
13When Joshua was by Jericho, he lifted up his eyes and looked, and behold, a man was standing before him with his drawn sword in his hand. And Joshua went to him and said to him, “Are you for us, or for our adversaries?” (Бит 18:2; Бит 32:24; Изх 23:20; Изх 23:23; Чис 22:23; Чис 22:31; Д А 1:10)14And he said, “No; but I am the commander of the army of the Lord. Now I have come.” And Joshua fell on his face to the earth and worshiped[3] and said to him, “What does my lord say to his servant?” (Бит 17:3)15And the commander of the Lord’s army said to Joshua, “Take off your sandals from your feet, for the place where you are standing is holy.” And Joshua did so. (Изх 3:5; Д А 7:33)